Разсиновяването-тема табу???

Когато социалната дойде у дома втория път стана въпрос за един случай от нашия град където има много осиновени деца. Когато подготвят документите майката крие и от мъжа си и от социалните , че е болна от рак осиновяват  едновременно две момченца. Няколко месеца по късно тя умира а малко след това мъжът и го блъска кола и получава  някакви увреждания. Децата са върнати в дома социалната каза, че пише обяснения относно проучването и че има вероятност да се заведе дело за отнемане на родителските права тъй като бащата няма възможност да ги гледа.Не зная какво е станало но понякога се случват и такива гадни неща.

не ме разбра мираета. аз питам едиствено за дела, при които осиновителите искат разсиновяване. другите не ме интересуват и не питам за тях. само за това, дали има дела, които са заведени от осиновителите и те искат да прекратят осиновяването.

от гореизброените ти примери разбирам, че съдът не е удоволетворил молбата на осиновители да прекратят осиновяването. и питам заради това, че се спекулира явно с информацията за подобни дела. лично моята социална навремето ми каза, че има много разсиновявания, тъй като осиновителите не желаят по една или друга причина вече да са родители на осиновените си деца. така че аз лично стигам до извода, че не е така лесно да разсиновиш дете. явно цитираните данни за броят удоволетворени молби е верен. труден пубертет, кражби на детето, асоциално поведение, даже тежки криминални престъпления не са доводи за да уважи една подобна молба съдът.

ако ще питам за другите дела, ще те гепя насаме, нали знаеш че не можеш да ми устоиш.

неисвестна, отнемането на родителските права не е прекратяване на осиновяването. но такъв случай слава богу е много рядко явление надявам се.

лично аз съм против разсиновяването от осиновителите. детето не е предмет, та ако не ти харесва да го върнеш. ако си го родил и ти прави номера не можеш да го върнеш никъде. защо да можеш да върнеш детето, ако си го осиновил. нали си го приел за свое.

търся ти делото с долапите
като го намеря ще ти го пратя
тук или на лични ?

а иначе дела започнати има и този месец
вчера по линия на  бюрото  за правна помощ казаха, че този месец е разпределена служебна защита на дете за такова дело, ама някои докато си ухажвахме майсторите сме блели в друга посока...

аз имам респект към смелостта на тези осиновители, които искат прекратяване (без бабите, които го правят демонстративно с "деца" на 30-40 години)
поне имат сили да спрат, а не да продължават да измъчват и себе си и детето

Мамииии,
Като пишем и коментираме темата, то е защото такъв е животът, а не защото мислим, че вие утре или в други ден ще хукнете към съда за подобни дела.
А и защото Мата ни е талисманче и е много витална и любознателна. Не съм и адвокат, а съм дружка, така че в комерсиалност няма как да ме подозирате.

Хм ... от подозрение в комерсиалност няма как да избягаш, най-малкото щото ти е обещала костюма, ама хайде.

Иначе ако човек се замисли - кое е по-добро за детето при едно евентуално несполучливо осиновяване, ще стане много тежко, понеже от една страна всички знаем, че не е добре детето да расте в семейство, което не го иска, от друга и в дом не е добре да бъде. Ако детето е до година - две - според мен е по-добре да се разосинови и да бъде осиновено от други хора. Да, вярно е, че това ще бъде шок за него, но по-добре ли е да остане в семейство, което не го желае.
За по-големите деца е по-сложна ситуацията, но аз пак продължавам да си мисля, че една очевадно враждебна семейна среда не е мястото, където бих искала да порасна.

... и стигаме до извода (за кой ли път...), че нещо в подготовката и проучването на осиновителите куца, куца не, ами направо е затънало в блатото...

Толкоз пък да се променят хората в следосиновителния период! Не го вярвам!

      Тук май е момента и аз да споделя.
       Човек,работещ в системата, ми довери следното: При проучването психо профила на някакви кандидат-осиновители е показал сериозни отклонения и проблеми. Соц. работници са написали мнение за отказ от вписване в регистъра, НО... са били принудени от "висшестоящи" инстанции да  променят становището си.........  

 и не само това

и да са написали каквото са мислели социалните , тези неща трудно се доказват, а вписването в регистрите, т.е. отказът му подлежат на обжалване по реда на АПК (което един съдия - майтапчия нарича ТКЗС ),
та най-вероятно съдът би отменил отказа и осиновяване би било реализирано.
 

 Мата,

Ей го е "долапното дело", за което мислят, че някой разказва измислени смешки.
Има много съдържание в него - заболявания на осиновителката, за които тя си има докумети 9 години преди да поиска да осинови и 6 години преди детето да се появи на бял свят, а сега на това основава иска си, претенции за генетична увреденост на детето и описание на детско поведение, което и мен би ме вбесило, но не е тежко провинение, "грешки" в изчислението на възрастта.

"Решение № 15 от 5.03.2003 г. на БАС по гр. д. № 82/2002 г., докладчик съдията Зл. Иванова
чл. 64, ал. 1, т. 3 СК

В чл. 64, ал. 1, т. 3 от СК е предвидена възможност за прекратяване на осиновяването, но само в случай на тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения. Както един рожден родител не би могъл да се откаже от детето си, когато не е успял да го възпита добре и има проблеми с детето си, така би следвало и един осиновител да не може вследствие на своите пропуски при възпитанието на детето или грешки във възпитанието му, да иска да бъде освободен от това си задължение.
------------------------

Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от А. Т. Т., от гр. Б., к/с "3.", бл. хх, вх. х, ет. х, против Решение № 132 от 27.12.2001 г., постановено по гр. д. № 1641/2000 г., по описа на Б. окръжен съд, с което е отхвърлен изцяло искът й за прекратяване осиновяването на М. А. Т. в гр. Б. В жалбата се излагат съображения за противоречие с материалния закон, чл. 64, ал. 1, т. 3 СК. Твърди се също така, че при постановяване на решението, първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 188 ГПК, необсъждайки всички събрани по делото доказателства. Искат отмяна на решението, постановено от БОС, и вместо него АС - Б. да постанови друго, уважаващо изцяло претенцията й, като бъде прекратено осиновяването. Представя допълнително доказателства в подкрепа на възраженията си.


Въззиваемата М. Т., малолетна, чрез назначения от съда на осн. чл. 16, ал. 6 ГПК особен представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като бъде оставено в сила решението, постановено от БОС. Не представя нови доказателства.


Представителят на Общинска служба за социално подпомагане също изразява становище, че жалбата е неоснователна и не следва да се уважава, както и, че искането за прекратяване на осиновяването противоречи на интересите на детето.


Представителят на Апелативна прокуратура, гр. Б. в съдебно заседание е изразил становище за неоснователност на жалбата и е поискал оставянето й без уважение и потвърждаване на решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Не сочи доказателства.


Апелативен съд - Бургас, в настоящия си състав, констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 197 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 198 и сл. ГПК, поради което се явява допустима.


Въззивницата А. Т. е предявила иск за прекратяване на осиновяването на детето М. А. Т., извършено през 1992 г. с решение на БРС № 1146, постановено по гр. д. № 1382/92 г.


От приложения препис от решението по гр. д. № 1382/92 г. се установява, че действително ищцата А. Т. е осиновила детето Е. Й. С., родено на .......... г., за което е съставен Акт за раждане № ....... 1992 г., в който детето е записано с името М. А. Т. Безспорно, от представеното заверено копие от акта за раждане се установява, че ищцата не е била омъжена и сама е осиновила детето.


Няма спор също, че от момента на осиновяването на детето и до момента ищцата се грижи за неговото отглеждане и възпитание.


По делото като свидетел е разпитан братът на въззивницата и вуйчо на въззиваемата, който в показанията си предава по-скоро чужди възприятия (на своята майка и на сестра си), а не собствени. Вярно е, че е бил викан в дома на въззивницата при скандали между нея, дъщеря й и майка й за да окаже помощ, но лично пред него не е имало скандали, не е чувал псувни и обиди от детето.


В съдебно заседание въззивницата е поддържала становище, че финансово е много затруднена и не може да осигурява нормална храна за детето, както и дрехи, каквито то иска, поради което от там произтичат и скандалите им. Твърди също така, че е с влошено здравословно състояние и не може да се грижи за детето.


Няма спор, че доходите на въззивницата са много ниски, но тя не отрича обстоятелството, че на нея се изплащат социални помощи като на самотна майка (помощи за ТЕЦ, еднократни целеви помощи и др.)


От всички събрани по делото доказателства се установява, че въззиваемата М. Т. е проявявала по-агресивно поведение единствено в семейна обстановка, което поведение, видно от заключението на медицинската експертиза, неоспорена от страните по делото, представлява защитна реакция на детето в отговор на отношението на майката и бабата, която видно от показанията на разпитания свид. К., към момента е починала. Експертизата е категорична, че при въззиваемата няма констатирани отклонения, изразяващи се в агресивност и неадекватно поведение с болестен характер, или с интензивност, надхвърляща присъщите за възрастта й подобни прояви.


В потвърждение на констатациите, дадени от вещото лице, са и показанията на останалите свидетели А. Д. - инспектор в Детска педагогическа стая към пето РУ на МВР - Б. Същата установява, че детето не е регистрирано в Детската педагогическа стая за извършени противообществени прояви. Заявила е също, че по повод на сигналите на майката е провеждала срещи и разговори с директора на училището, в което учи М. Т., при които разговори е установила, че в училище детето е тихо и скромно и не е създавало никакви проблеми на преподавателите си, нямало е и проблеми с другите деца.


В исковата молба единствените причини, които са изтъкнати като такива за исканото прекратяване на осиновяването, са липсата на средства и обстоятелството, че "детето непрекъснато отваряло долапите и непрекъснато искало пари и не си харесвало тоалетите", а ищцата е на 57 години и има заболявания като хипертония и "вестибулопатия". По делото са представени три медицински направления, с мнение за консултация за Вестибуларен миниеров синдром, като първото от тях датира от 24.06.1983 г., т. е. 6 години преди раждането на детето и девет години преди осиновяването му, от което може да се направи изводът, че въззивницата е била с това заболяване към момента на осиновяването, но то не й е пречило да осинови детето. Представено е и медицинско направление от 2001 г., издадено от участъковия лекар, установяващо заболяване "хипертония". В медицинското направление не е посочена дори степента на заболяването, но дори и да бе посочена такава, ноторен факт е, че това заболяване не пречи на въззивницата да изпълнява задълженията си на майка и да се грижи за възпитанието на детето си.


В чл. 64, ал. 1, т. 3 от СК действително е предвидена възможност за прекратяване на осиновяването, но само в случай на тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения. В случая не се установи поведението на детето да представлява такова тежко провинение, което да дава основание за прекратяване на осиновяването, напротив, извън семейната среда поведението на детето е много добро, без каквито и да е прояви извън нормалните и единствено в семейството, по твърдение на ищцата, то се държи агресивно, като в самата искова молба няма посочено такава основание за исканото прекратяване на осиновяването. Дори и да се приеме от съда, че има известно моментно агресивно отношение на детето към майката, то се дължи на нейното отношение към самото дете. Не се представиха доказателства за някакво вродено генетично заболяване на детето, а напротив, същото е напълно здраво дете и с нормално за възрастта си поведение. Обстоятелството, че детето "непрекъснато отваряло долапите в дома и не си харесвало тоалетите", също може да бъде обяснено с възрастта на детето, чието физическо развитие в тази му възраст е свързано с буен растеж и естествено се нуждае от разнообразна храна, както и да проявява взискателност към тоалетите си, но в никакъв случай това не представлява тежко провинение по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 3 СК.


От друга страна, настоящият състав на АС - Б., приема, че фактът на осиновяването следва да се приравнява към раждането на детето, в смисъл, че тежестите и задълженията за рождения родител и за осиновителя следва да са едни и същи. Няма спор, че е трудно една майка сама да отглежда детето си през целия си живот и да замества в грижите и задълженията бащата, по начин, че да не се чувства неговата липса, но въззивницата сама е взела решението за осиновяването на детето, без да е семейна и да има съпруг до нея и е следвало да бъде наясно с каква отговорност се нагърбва. Детето не е някаква вещ, която да бъде взета, когато ищцата е решила, че има нужда от нея и да я върне тогава, когато грижите за тази вещ са свързани с проблеми и трудности. Апелативен съд Б. приема, че е неморално, дори да се търсят причини за прекратяване на осиновяването, като се има предвид, че от осиновяването до момента, тя е човекът, който е възпитавал въззиваемата и поради неправилно възпитание или други причини, детето не проявява характер, какъвто ищцата е желаела да има то. Както един рожден родител не би могъл да се откаже от детето си, когато не е успял да го възпита добре и има проблеми с детето си, така би следвало и един осиновител да не може вследствие на своите пропуски при възпитанието на детето или грешки във възпитанието му, да иска да бъде освободен от това си задължение.


Следва да се има предвид също така и обстоятелството, че детето е свикнало със семейството си и едно прекратяване на осиновяването и връщането му в дом за отглеждането на деца без родители би се отразило зле на психическото и физическото му развитие.


Имайки предвид изложеното, АС - Б. намира за неоснователни възраженията на въззивницата, че решението постановено от БОС е незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалния закон.


С оглед на изложеното, настоящият състав на АС - Б. констатира, че фактическите и правни изводи, направени от първоинстанционния съд, изцяло съвпадат с изводите, направени от АС - Б. Атакуваното решение, постановено от БОС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила, а жалбата като неоснователна - оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Апелативен съд - Б. реши:

Оставя в сила Решение № 132/27.12.2002 г., постановено по гр. д. № 1641/2000 г. по описа на Б. окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Забележка: Решението е потвърдено от ВКС с Решение № 436 от
21.06.2004 г. по гр. д. № 106/2004 година. "

Иам много екзотични още, но става тежко да се четат.
Петък е, лек и успешен ден

ще чета после, ама само да вметна, че не е петък

  В противовес на "долапното" дело и по повод  стремежа към хубавото от страна на децата, личното ми виждане е такова:

Децата, особено тинейджърите, особено когато са бомбардирани отвсякъде с шарени картинки (вестници, ТВ, реклами, плакати, постери и т.н.) харесват красивото, актуалното и пр. и не можем да им се сърдим за това.

Бе те и мъжете ни сипадат по по-хубавото , по-лъскавото, та едни деца ли да упрекваме за това ...

Но не винаги красивото се отъждествява със скъпото. И никой осиновител не е задължен да е богат и да сменя интериор и тоалети, даже е вредно това да се прави като самоцел заради едно дете.

Бабите ми ме обкръжаваха с красота - направена с евтини и безплатни неща, но тази красота ме възпита много. Имах най-карасивите елхи с боядисани в боички орехи и закачени на конец. Имаше и позлатени и посребрени. От памук завити домашни играчки, от гланцова хартия им режех лентички и ги слепвахме и още какво ли не.
Баба ме водеше на кино веднъж седмично, чаках този ден като празник.  Беше четвъртък.
Имаха само две стаи, зимата само едната се отопляваше, но като влезех в неотопляваната  нещо да си взема или като пристигах от път там нахълтвах да видя какво е и виждах - на маса, застлана с мушама подредени да презимуват циклами.
Беше студено и зимата ми слагаха пижамата да се стопли върху нещо на печката.
Печаха за мен малко парченце месце, не бяха богати бабите, но се печеше на въглните в печката върху една миниатюрна красива като дантела от метал скаричка, която те много старателно обръщаха. май месото е било повече за мен, а те караха по-скромно, но се сервираше винаги с финес и аз умирах да им помагам.
Имах, разбира се, у нас много коледни играчки купени, но бабината елха от саморъчните материали беше неповторима. Не беше никак посредствена, баба ми беше самоук художник.

Та, бабите ми имаха духовна енергия за мен и ми я дадоха с много любов.  Всеки ден се моля да са добре, там, където са сега.

леле, грешка, не е петък
  

нищо не разбрах от цитата.
абе гадно си е. и да допусне съдът разсиновяване и да не го допусне. и в двата случая детето е потърпевш. обаче същото го има и при биологчни деца. некадърни родители за жалост дал господ.
а, вдянах. ами ужасно е и в едниния и в другия случай. за мен в такива моменти трябва да се намесят много интензивно сициалните работници, ама къде ги тях. лошо проучване, некомпетентни соц. работници. всичко води до това, че децата страдат. в домовете или в така нареченото вкъщи, което вече не им е дом.
тук вече даже и мнение нямам, защото е много тежко. господ да пази децата.

Колега Донна 2, 

нещата не са така черно-бели за никого.

Майката си е получила години, в които се е чувставала пълноценна като жена и щастлива като майка с малко сладко детенце.

А детето е получило живот в човешки дом, храна, топлина, училище.

Сега това дете никога няма да се отърве от ужаса, че не е  добър човек, че нещо му е сбъркано, представям си коментарите и тежките въздишки на майката и бабата по повод на това, колко не е случила майката в живота, а сега и такова дете да и се падне и да я тормози.

Силно впечатление прави обстоятелството, че и родният и брат не е чул нищо лошо от детето по повод на майката, а само са му разказвали (описано е в делото).

Но трябва да сме и обективни - пак повтарям, срещу това е получило живот в човешки дом, храна, топлина, училище.
Няма безплатен обяд, поне за някои от нас.
Дано грозните картини намаляват.

Мата, Донна цитира номерата само, така е по-лесно за да не  цитира цяло решение.

ясно, просто ме иритира, че отгоре седи моят ник. вдянях де.