КИТАЙ

  • 150 999
  • 857
# 30
Климат

Голяма част от територията на Китай се намира в северната зона на умерения климат, характерен с ясно изразени четири сезона и мусонни ветрове, които за разлика от навсякъде другаде не носят дъждове. От септември до април зимните мусонни ветрове, духащи от Сибир и Монголия, определят сухия и студен климат и голямата температурна разлика между севера и юга. От април до септември топлите и влажни мусонни ветрове духат от източните и южните морета. По това време е горещо и дъждовно, а температурната разлика на север и на юг е незначителна.


В Китай има шест климатични зони: екваториална, тропическа, субтропическа, умерено-топла, умерена и умерено-студена. 
Прието е да се различават влажни, полувлажни, полузасушливи и засушливи райони, съответно със 750, 500, 250 и под 250 мм. валежи на година. Полувлажните райони обхващат предимно Северно-Китайската и Манджурската равнина. Полусухи са Тибет, степите на Монголия и Джунгар. В тези райони земеделие е възможно само при изкуствено оросяване. Изпарението на влагата е толкова голямо, че селяните в Гансу например хвърлят по земята камъчета и счупени глинени парченца, за да запазят влагата. Пустинята Гоби е най-сухият район в Китай, където валежите не превишават 40 мм.
Поради климатичните особености, повечето райони в Китай са подложени както на засуха, така и на наводнения. Наводненията са най-големият бич за китайците. До 50-те години на ХХ век река Хуанхъ е причинявала наводнения  на всеки две-три години. А по Яндзъ от 1911 до 1932 напримерса фиксирани 56 наводнения, от тях 42 са предизвикани от циклони, 9 – от тайфуни и 5 – от силни бури. През 1931 реката залива територия, на която живеят 25 милиона души, от тях загиват 140 000. Срещу такива бедствия през 2003 г. по поречието на Яндзъ бе завършена най-голямата ВЕЦ в света. Казва се “Санся” или “Трите клисури”. 


Природни ресурси

Проблемът с природните ресурси в китайското общество в условията на огромни демографски проблеми още от древността е бил огромен. Достатъчно е да се каже, че още преди 2000 години са изчезнали почти всички гори и дори тревата от територията на Северно-китайската равнина. Този факт е променил мисленето на китайците, като те вярват, че земните блага са малко и не стигат за всички, а ако някой притежава прекалено много, това означава, че други се лишават. По селата въздухът е мръсен заради липсата на дървета. Освен това селяните и до ден днешен се отопляват със слама и тръстика, което сериозно замърсява околната среда. Поради липсата на дървесина, китайците са се научилиоще отдавна да използват за отопляване дървени и каменни въглища.
Промишлените горски запаси заемат около 13% от територията на Китай и се намират на североизток, основно в планинските вериги Голям и Малък Хинган, и на югозапад. Гори има и по хълмовете на югоизточен Китай.
Нефтът в Китай съставя 17% от световните запаси, но добива не превишава 3,4% от световния. “Черното злато” е било познато на китайците още около н.е., наричали са го “каменен лак” и са го използвали за смазка на колелата на каруците и за свещи. През Средновековието е открит парафинът и се започва отливането на свещи от този материал. Разработването на нефтените кладенци в Китай започва през 30-те години на ХХ век.
Минерали. Навсякъде, но основно на север и североизток има желязна руда, от която още през І хилядолетие пр.н.е. китайците са се научили да обработват първокачествено желязо.

Мед, сребро и злато традиционно се добиват в планините на пров. Шандун.
Най-;енен от скъпоценните и полускъпоценните камъни за китайците е нефритът. Той се смята за “одухотворен” и е символ на държавната власт в Китай. Други любими камъни са сапфир и бирюза. Има добив и на мрамор и други декоративни камъни.
Солта в Китай традиционно се извлича по два начина: чрез изпаряване на морска вода и чрез солни кладенци в пров. Съчуан /там още през Средновековието кладенците са достигали дълбочина до 250 м./.
Оскъдната растителност и животни е накарала китайците особено внимателно да изучават свойствата на различните растения и живи същества. В резултат на което, китайските учени са събрали най-богатите в света знания за целебните и вкусви качества на треви, гъби, цветя и насекоми, както и за навиците на животните, рибите и птиците.


Флора и фауна

Китай е огромна страна и в нея се срещат почти всички климатични зони в света. Това определя и разнообразието на животинския и растителния свят. Тук обитават 6266 вида гръбначни, като от тях 2404 са земни, а 3862 – риби. За съжаление обаче, земеделието, урбанизацията и замърсяването на околната среда, причинено от индустриализацията са нанесли страшни поражения върху природата, в следствие на което множество животни са записани в Червената книга на Китай. Сега в Китай има около 300 защитени от държавата резервата, които покриват 1,8% от земята. Част от защитените животни могат да се намерят в менюто на южен ресторант, като змии, саламандри, маймуни и мечки.

Най-симпатичното и “китайско” животно е гигантската панда, която е и символ на Китай. Тя тежи около 135 кг. и се храни само с бамбук. В природата се среща само в северна Съчуан, най-вече в резервата Wolong ziran baohuqu. Останали са само около 1000 разделени на 30 групи. Най-ранните останки на панда датират от преди 600 000 години Мечетата спят през повечето време от денонощието, през останалото време непрекъснато ядат бамбук, като изяждат повече от 20 кг. на ден. Американският учен Джордж Шалер, заедно с китаеца професор Ху Дзинчу през 1978 г. слагат предаватели на пандите. През 1983 г. Ханхан, една от мъжките панди, е убита от местен, който лежи 2 години в затвора. От тогава убийството на панда се наказва със смърт. През 1990 г. са екзекутирани двама ловци, у които са намерени цели 4 кожи от панда.

Други застрашени видове са златната маймуна, златния лангур, мускусния елен, снежния леопард, манджурския жерав, червенокракия ибис, белия делфин /за пръв път е открит през 1980 г. в река Яндзъ и е предизвикал огромен световен интерес/, яндзъския алигатор.
Якът и овцата Аргали са от типичните домашни животни на китайците.
В северната част се срещат елен, лос, мускусен елен, кафява мечка, самур и усурийски тигър. На юг има изключително разнообразие от птици, животни, рептилии и буболечки. На запад в пустините основно превозно средство си става камилата, а в Тибет – якът. В Сишуанбанна, може би най-интересният район на Китай в пров. Юннан се среща азиатски слон, по малък от африканския.
От птиците често срещани са: патица, жерав, дропла, лебед и чапла /сив рибар/.


В Китай и флората е многообразна. Само висшите растения наброяват 32 хил. Вида. Сред тях на практика се срещат всички растения, характерни за студената, умерената и тропическата зона на Северното полукълбо. Дървесните са над 7000 вида, като 2,800 са дървета. Уникални за Китай са глиптостробовидна метасеквоя, китайски глиптостробус, китайска аргирофила, куннингамия, лъжелиственица, сребърна ела в Гуансиджуан, тайванска флузиана, фудзиенски кипарис, давидия, евкомия, “сишу”. От всичките изброени, лъжелиственицата, заедно с други 4 редки вида дървета широко се употребява в парковото изкуство на Китай. Тук има 2000 вида растения, които могат да се ядат и повече от 3000 лекарствени растения. Най-ценни от тях са чанбайшанският женшен, тибетският сафлор, лициум от Нинся и гинура от Юннан и Гуейджоу. Китай е богат и на цветя и декоративни растения. Най-красив е пион ? божурът, който се смята за “цар на цветята”.
Виж целия пост
# 31
Административно делене
В административен план, територията на Китай е разделена на 23 провинции (省), 5 автономни района (自治区), 4 муниципалитета (直辖市) и два особени административни района (特别行政区) – ОАР Хонгконг (Сянган) и Аомън (Амой).
Има големи, средни и малки градове, в които живеят т.н. “граждани”, но има и други големи населени места-градове, които се наричат джън и в тях живеят “非农业的人民”, т.е. селско население, което не се занимава със земеделие, но още не е със статута на граждани. Други нас. места са според големината сянджън 乡镇 (села, в които населението не се занимава със земеделие), чънджън 城镇, чън 城.
Има определени затворени градове дзихуа данлие шъ (计划单列市), които не се подчиняват на провинциалните власти.

В икономически аспект, особено през последните десетилетия, могат да се обособят три основни зони: Източна, Централна и Западна.
Източната зона е много по-развита от вътрешните райони на Китай: обемът на вътрешна продукция надвишава два пъти показателите за Централната зона и четири пъти – показателите за Западната зона. Пак там се произвежда и почти половината селскостопанска продукция.

Градовете в Китай към края на 2001 г. са били общо 662: 8 града са с население над 4 млн.; 17 – с население между 2 и 4 млн.; 141 – от 1 до 2 млн.; 279 – от 500 хил. До 1 млн.; 180 – с население от 200 до 500 хил.; 37 – с население под 200 хил.
Политиката е за ограничаване на развитието и растежа на големите градове и повдигане на жизнения стандарт в средните градове с население по-малко от 500 хиляди и малките градове (под 200 000).


Провинция Тайван

Макар Тайван все още да се води отделна държава, китайците я смятат за своя провинция, която включва о-в Тайван и принадлежащите му 80 острова + о-в Пънху. Тайван се намира срещу пров. Фудзиен в Тихия океан и е разделен от материка от Тайванския пролив. Общата му площ е 36 хил км².

В древността о-в Тайван се е наричал Иджоу или Лиуцю. През различните династии Тайван неведнъж е бил завладяван от Китай. През 1945 г. китайските власти възстановяват администрацията си на о-ва след японското нашествие, а през 1949 членовете на партията “гуоминдан” противостояли на ККП и загубили бягат на Тайван и се установяват и до сега. През 1950 7-ми американски флот се разполага на о-ва и от там окупира Корея. През 1954 г. със САЩ е подписан “Договор за съвместна отбрана” и така Тайван фактически се отделя от Китай.
На 01.01.1979 г. КНР и САЩ установяват дипломатически отношения и от тогава САЩ са признали Тайван за неотделима част от КНР. От тогава се води политика на “Една държава – две политически системи”, като основно това са няколко пункта:

Отстояване на пътя на мирно обединение при отказване от обещанието за въоръжена съпротива; активно поощряване на личните контакти; икономически и културен обмен; най-скоро изграждане на пощенски, търговски и транспортни връзки между двата бряга на пролива; след обединяването, осъществяване на принципа “една държава – две политически системи”.

На 30.01.1995 г. Дзян Дзъмин, Генерален секретар на ЦК на ККП държи реч “Да продължим борбата за великото дело по обединяването на одината” Този път предложенията са отново да се отстоява принципът за обединен Китай, но макар и да се търсят мирни пътища, да не се дават на тайванците обещания, че военни действия няма да има. И наистина няколко години по-късно китайците проведоха военни учения във Фудзиен срещу Тайван, като “обучаваха” едновременно 1 млн. войници. След присъединяването на Хонгконг и Амой въпросът с присъединяването на Тайван е само въпрос на време.


ОАР Сянган/Хонгконг

Сянган се намира в пров. Гуандун, до гр. Шънджън и е на изток от Перлената река /Джудзян/. След опиумната война от 1840 г. англичаните побеждават войските на манджурската императрица Цъси и си извоюват правото да владеят о-в Сянган, полуостров Дзиулун и Новите територии под общото име Хонгконг до 01.07.1997 г. Площта на Сянган е 1092 кв.км. На третата сесия на седмото китайското ВНС през 1990 г. се приема “Основен закон на КНР за ОАР Сянган”. По отношение на Сянган се прилага принципа “една държава – два политически строя”, като на Сянган е дадена висока степен на автономия, на останалите китайци им е забранено да стъпват там без виза. Дори за нас имаше визи, които отпаднаха това лято. Парадоксалното е, че без виза може да се отиде в Сянган, но да влезеш обратно в КНР трябва да изчакаш три дена за китайска виза, така че е добре от България да се тръгва с многократна виза.

В Сянган действата политическа демокрация. Управляващи органи на властта са председателят на администрацията, правителството, Законодателният съвет и Съдът на последната истанция. Председателят на правителството се избира за 5 години чрез местни избори, като мандатът може да бъде повторен максимум още веднъж. Председател от 1997 г. е Тунг Чи Хва и е преизбран през 2002 г. за втори мандат. През 2001 г. Сянган попадна в зоната на азиатските финансови потресения, които силно засегнаха Южните държави в Източна Азия, на КНР за 24 часа усети опасността и подкрепи хонгконгския долар с цялата мощ на Китайската народна банка, като преведе стотици милиарди юани. Хонгконг оцеля, прекръсти се на Сянган и до сега е стабилен финансов, търговски банков и туристически център.


ОАР Аомън/Макао


Разположен е на западния бряг на р. Джудзян, на границата с пров. Гуандун и е на 40 морски мили от Сянган. Включва п-ов Аомън, о-вите Дандзъ и Лухуан, като общата площ е 24 км².
През 1553 г. португалците дават подкуп на местните власти и купуват правото си на пристанищна спирка. През 1557 г. португалците нахлуват на територията на Аомън и се заселват. През 1840 г. след поражението на цинското правителство в Опиумните войни, португалците завладяват и островите Дандзъ и Лухуан.

От край време КНР се опитва да си върне тази територия. От 1986 до 1987 се провеждат 4 тура преговори между Португалия и КНР, като на 13.04.1987 г. е подписана съвместна декларация по въпроса с Аомън. На 20.12.1999 г. Аомън отново беше присъединен към територията на Китай.
Главата на администрацията на Аомън се казва Хъ Хоухуа.



Виж целия пост
# 32
А сега малко култура:


Отглеждането на ориза

Отглеждането на ориза е станала една от най-характерните черти на китайския народ. Оризът се гледа по два начина – под вода и такъв, който няма нужда от много влага. Първият вид ориз е най-разпространен в Китай. Оризът има нужда от много вода, затова и иригацията в Китай е достигнала невероятни висоти още в древността. До наши дни се е запазила например напоителната система на съчуанската котловина, построена през ІІІ в.пр.н.е. от тогавашния управник Ли Бин. В местния храм, посветен на Ли Бин, могат да се прочетат следните думи:”Каналите да са дълбоки, а дигите – ниски. Ако каналът е прав, чистете средата, ако завива – режете ъглите.”

По време на Средновековието са били построени големи иригационни системи по средното и долното течение на Яндзъ, покрай Хуайхъ и по долините на други голем реки на Централен и Южен Китай.
В Китай са били известни повече от 20 сорта ориз. По традиция различават 11 вида “лепнещ” ориз и 12 – “незалепващ”, ранни и късни сортове. Но основна била разликата между “твърдия” ориз “гън” /расте само в плодородна почва, с чудесни вкусови качества, от него не се събират много реколти, затова е скъп/ и по-дребните сортове ориз “сиен”, дошли в Китай от Юго-източна Азия. “Сиен” още се наричат “розов ориз”.

Китайската поговорка казва: “Оризът през половината време расте в ръцете на земеделеца”. И това съвсем не е далече от истината, тъй като първоначално оризът трябва да се отглежда вкъщи, в саксии. После се подготвя полето, което е дълга и трудна работа. Проверява се пътя на водата, оправят се дигите между парцелите, почвата се оре. Непосредствено преди сеенето на полето се пуска малко вода, която се смесва със земята и образува рядка кал, едновременно с това се добавят и голямо количество торове и човешки фекалии за обогатяване на почвата. След това разсада садят в полето на дълги редове и заливат с вода, висока до половин метър. Докато оризът е под вода /през трите летни месеца/, полето се налага да се чисти непрекъснато от бурени. Когато узрее, водата се изпуска и отново на ръка се събира реколтата. След това зърното се отделя от класовете, пресява се и се мели с каменни кръгове. На някои места е имало и водни мелници, към които властите са се отнасяли доста враждебно, тъй като са използвали голяма част от водата, необходима за напояването на земята.
От Х в. нататък в диетата на китайците влизат нови бързорастящи сортове ориз, внесени от Юго-източна Азия.


Коприната и други технически култури


Най-известната техническа култура на Китай са черничевите дървета. Листата на които служат за храна на копринените буби. Китайците от рано научили тайната на произвеждането на коприна и до средата на І хил. Успешно успявали да опазят тайната от всички, като екзекутирали всеки, който се подозирал в издаването й. Коприната била толкова известна и ценена, че дала име на Пътя на коприната, започващ от Сиан и, минавайки през Близкия Изток, стигал чак до Европа. Древните римляни наричали китайците “seres” – “копринените хора”.
Според митологията, коприната е подарена на хората от съпругата на Хуанди – Сълин. Тя била сираче и била обещана за жена на коня, а после се превърнала в копринен червей. В народа я наричат още Дамата с конска глава.

Сега центрове на производство на коприна има по Яндзъ, особено около езеро Тайху и в Съчуанската котловина.
Самото производство е пипкав процес, тъй като червея има нужда от постоянна грижа. През зимата бубите се държат в къщи и се топлят на постоянна температура, а през пролетта, когато червеите се излюпят, ги хранят около месец и половина с огромно количество черничеви листа. Когато станат 7-8 см. дълги, те се качват на поставени до тях клонки и започват да отделят копринена нишка, която веднага се втвърдява. За три-четири дни се образува цял пашкул. След това го попарват с вряла вода, за да умре червея, като част от пашкулите се отделят за разплод. След тази процедура пристъпват към същинското отделяне на нишката.
Пашкулите са два вида: с един червей вътре и с два, винаги женски и мъжки. От пашкула с едно червейче се отделя само една нишка и се правят най-фините материи, а от големите кокони – 2 нишки и от тях се правят одеала и други. Средно от 7 пашкула се прави една нишка, тъй като иначе е прекалено тънка. От един единствен пашкул излизат 1200 м. много здрава нишка. За направата на единично одеало са нужни 800 пашкула /14 км. нишки/.

В древността в Китай освен скъпата коприна е имало и евтини материи, направени от джут или рами, а през първите векове на н.е. китайците се запознали с памука, внесен от Запад. През ХІV в. императорският двор издал указ, според който всяко семейство в империята със земя трябвало на половината парцел да отглежда или памук или черници. От тогава памукът станал общодостъпен и на Север и на Юг за всички слоеве на населението.


Тютюнът е внесен в Китай през ХІV в. Към него бързо са се пристрастили и управниците и простите хора “老百姓” и до ден днешен там са 1/3 от пушачите в света. По традиция жените не пушат. Чужденка-пушачка предизвиква учудени погледи, а в райони, където не стъпват чужденци, ще я наобиколи половината село и ще коментира без притеснение.

Виж целия пост
# 33
Чаят


Китайците са известни по целия свят с чая си, но първи са започнали да отглеждат чай народите на Югоизточна Азия. Най-ранни сведения има от епохата на ранното Средновековие. По късно, през ІХ век, чаят става държавен монопол като производство и продажби.
Първоначално чаят се вари с листата като супа. Обичаят да се залива с кипяща вода възниква през ХІV в., а тъй наречената чаена церемония започва от момента, когато будистките монаси започват да използват пиенето на зелен чай като част от ритуалите по духовно усъвършенстване.


Според будистите първите чаени листенца пораснали от миглите на светия монах Бодхидхарма, който се молел на Буда да му изпрати средство срещу заспиване по време на медитация.
Ритуалът става толкова важен и любим на управляващите, че е заимстван от околните азиатски държави и достига най-големи детайли в Япония.


Има три основни вида чай в Китай: зелен, улунски и черен /или червен, както се нарича в Китай/ те се различават по начин на обработка на листенцата и условията, при които растат. Освен чайовете има и отвари от билки, цветя, плодове и т.н. Чаените плантации като цяло се садят по склоновете на хълмове и в планински местности, главно в южните провинции, тъй като чаят е топлолюбиво растение.

Зеленият чай се прави като предварително се нагряват листата и така се препятства ферментацията, като съдържащите са в листа масла не се разтварят във водата.

Черният чай се оставя да ферментира преди нагряването и съдържащите се в него масла се разтварят във водата, като така я оцветяват в тъмни тонове. Подобна обработка на чая е най-свойствена на руснаците и се е разпространила в Китай едва през ХVІІ век. Сега черен чай се произвежда в цял Южен Китай и особено в югозападните провинции Юннан, Гуейджоу и Съчуан.

Третият вид чай се нарича Улунски и се произвежда само в Китай и е уникален по рода си като обработка е по средата между зелен и черен чай. Този вид има особен аромат и е разпространен във Фудзиен, Кантон и на о-в Тайван. Най-известния сорт улунски чай се казва “Желязната Гуанин”. Гуанин е женска бодхисатва, покровителка на семейното огнище и по значение се равнява на западната Дева Мария.

Най-добрите сортове са скъпи колкото златото.
На юг популярен е зеленият чай с леко горчив вкус и свеж аромат. Най-известни са сортовете от Шъфън, Лундзин и Тиенму в пров. Джъдзян. В пров. Анхуей е най-известен чаят от планината Хуаншан, която е най-красивата в Китай според самите китайци.

Други чайове в КНР са цветните чайове: хризантемов, жасминов, понякога към чая се добават миниатюрни рози.
Много известен е чаят “Бабаоча” или “Чаят Осемте скъпоценности”. Той се пие на Север и идва от Синдзян. В него освен чай има още седем съставки, като това е единственият чай, който се пие подсладен с небет-шекер.
Друг уникален чай е “дзампа”, който се пие от тибетците. В паничка се слагат чаени листа, пържен ориз, бучка мас о як и малко сол. Всичкото това се залива с вряла вода и се пие като основно ястие. За разредения въздух и студовете в Тибет това е най-подходящата напитка, тъй като е силнокалорична и тонизираща. Но за другите хора...


За чаената церемония може да се говори много, но е достатъчно да се каже, че още през ІХ век са различавали 16 правила на кипване на водата за заварка, като най ценна била водата от скоро паднал сняг, както и от росата, събрана от бамбук. С изключителна красота се отличава посудата за сервиране на чай, а най-известна е червената глина от градчето Исин, пров. Джъдзян, от която се прави най-качествената керамика и порцелан в Китай.

По време на дин. Тан бил на мода бял и сиво-зелен порцелан, през Мин – бял порцелан изрисуван с кобалт.
Сега чаят се заварява в миниатюрни кафеви глинени чайничета и се пие в още по-мънички чашки-пиали. Отделно има по-високи чашки, специално за мирисане на чая. Към комплекта има поднос с двойно дъно, специални дървени принадлежности, които включват лопатка за сипване на листенца, тънко шило за почистване на нослето на чайничето от листенца, друга лопатка за изваждане на употребявания чай и т.н. Обикновеният китаец обаче предпочита зелен чай в термосче, към което постоянно добавя “кайшуей”, която е навсякъде или го пие в голяма чаша, най-често бела с характерна синя шарка от два преплетени дракона, символи на китайската власт.


Сю Дзъшу през ХV век пише:

“Чай може да се пие по следното време:
когато си безразличен;
когато слушаш скучни стихове;
когато мислите са объркани;
когато отмерваш такта, слушайки песен;
когато музиката стихне;
когато живееш в уединение;
когато водиш живот на учен мъж;
когато беседваш с някого късно нощем;
когато се занимаваш с научни търсения през деня;
в брачните покои;
когато ти гостува учен мъж или възпитани певички;
когато навестяваш приятел, завърнал се от далечни земи;
в хубаво време;
в залезен здрач;
когато съзерцаваш лодките, плъзгащи се по канала;
под корони на дървета и бамбук;
когато се разтварят цветята;
в горещ ден, до цъфнали лотоси;
палейки благовония на двора;
когато по-малките са излязли от стаята;
когато посетиш уединен храм;
когато съзерцаваш потоци и камъни, съставили живописна картина.”

Виж целия пост
# 34
Zanda Ksurik,
много увлекателно пишеш  bouquet
Виж целия пост
# 35
Анту правилно го е казала.
Забраната да имат повече от едно дете е още по-строга в последните години, защото преди това се гледаше малко през пръсти, ако в селските райони раждат и по повече. Причината е проста: земеделците, обработвайки земята, дават една част на държавата, а другата оставят за себе си. Естествено в такова семейство да се роди момиче е направо трагедия и затова абортират и в девети месец, само и само да е момче. В един момент обаче се усетиха, че се раждат твърде много селяни, които на практика си остават бедни и заради заниманието си, и заради районите, в които живеят (съвсем различно е да живееш в териториите около големите реки и континенталния шелф, друго - да си в западните райони, където има хора, които живеят и в пещери). Забраниха им.  Но по-добре да ви дам още една статийка, в която по-ясно се описва проблемът.


Общи сведения и историческа динамика на населението


На дадения етап населението на Китай е около 1300 000 000 /21 млн. от тях са на Тайван/, като така заема първо място в света по брой хора.

Според проучване от 01.11.2000 г. селското население (农村人口) в Китай е 63,91%, а градското (城镇人口) съответно 36,09%. Има рязко нарастване на градското население спрямо миналото и затова правителството предприема мерки, чрез които да задържи населението в селата. От 2004 г. селяните не плащат данъци, напротив – получават помощи за обработване на земята. В паспортите им пише “农民”, но ако са дошли на работа в града това наименование не се използва и се смята за обидно. Наричат ги “新兴产业工人” – работещи в Новата промишленост. През 40-те години границата в жизнения стандарт е била размита между град и село, докато сега се наблюдава рязко разделение в стандарта и самочувствието на гражданите.

Голямото количество народ съвсем не е нещо ново за Китай. Още от древността китайските владетели са броили населението и затова имаме данни, че през І хил.пр.н.е. в мирно време хората са били 60-70 милиона. По-късно числеността е нараствала до 100 млн. във времена на разцвет или се е съкращавала до 50-60 млн. по време на размирици. Цената на живота винаги е била толкова ниска, че има стряскаща статистика за периода на Трицарствието /ІІІ век/ как от 50 млн. са намалели на 10. Така или иначе във всички времена около 15-20% от селяните не са имали земя, милиони са гладували, а всяка година стотици хиляди са умирали от глад.

Първоначалният район на заселване е било Льосовото плато и равнината на долното течение на река Хуанхъ. Още около н.е. китайците се разпространяват на юг и по територията на съвременен Съчуан. Масова вълна на колонизация на юга /около 1 млн. душши/ има ІІІ-ІV век, когато страната е завладяна от номадските племена на хуните (сюнну), дзъ, ди, циен, сиенби /племето тоба/. През следващите няколко столетия културният и политически живот се премества на юг “江南”. Това положение се затвърдява при втората вълна преселници на юг, бягащи от следващите нашественици – монголите. Експанзията стига до Югоизточен Китай и о-в Тайван. По-късно се разпространява към Малайзия, Индонезия и Филипините, където и до днес има голяма част китайско население, което се самоназовава “танка”, т.е. хората от Тан, по име на династия Тан /VІІ-ІХ в./. Друго масово заселване на съседни държави се наблюдава след революцията от 1911 г., когато северните китайци нахлуват в Манджурската равнина. Властите целенасочено заселват с китайци районите на Хъйлундзян и Синдзянския АР. Все пак колонизацията на чуждите страни от китайците се ограничава от основата на китайската цивилизация, а именно – обработването на земята и засяването на ориза. Например, макар че китайците са завладявали не веднъж Виетнам и югозападните територии, гористите местности не им позволявали да развият земеделие и те неминуемо са се оттегляли. Китаец без ориз не е китаец.

Извън границите на Китай е заселен Сингапур, където китайското население днес е повече от 90%. Сега са известни чайнатаун в САЩ, Азия, Австралия и Западна Европа. В България китайците около 2000 година бяха официално 3000. Визовият режим е изключително затегнат, но те успяват да влизат в страната. Показателно е, че нито един китаец не е умрял на територията на България. И как, след като десетки чакат да използват същия паспорт?

Преброяването от 1953 г. регистрира 602 млн. жители. Средната продължителност на живота по това време е 34 години. През 1982 г. след период на стабилност населението вече е 1 млрд и 31 млн. От 1980 г. в Китай има драконовски закони (一对夫妻只生一个孩子), ограничаващи раждаемостта да едно дете в семейството /това не касае малцинствата/. Изключение се прави ако детето е умствено изостанало или в тежка инвалидна форма, също при втори брак на мъжа, ако втората съпруга няма друго дете. При родено дете може да се осинови второ.

Принципът е: “晚婚、晚育、少生、优生” (Късен брак; късно раждане; по-малко да се ражда - по-добър живот за всички). Раждането на второ дете се наказва с глоби и административни санкции, като се стига и до принудителни аборти. Понякога и в осмия месец. Има програма за стерилизация за мъжете и поставяне на спирали – за жените. Една от двете основни причини за желанието на китайците да напуснат родината е ъзможността за второ дете в чужбина. В следствие на тези закони за година на хиляда души средно се раждат 13-14 деца. Въпреки тази малка бройка обаче, прогнозите са към 2030 г. в КНР да има 1,500 млн. души.

Възрастта за брак в Китай е за жените 20, а за мъжете – 22 години. При малцинствата жените могат да се омъжат на 18, мъжете – над 20.

Децата до 15 годишна възраст са 31% от населението, трудоспособните са около 58%. В последно време броят на хората над 60 г. е 143 млн. души, а над 65 г. са 8,5% от населението. През следващите 20 години Китай ще се окаже пред сериозен проблем със застаряване на населението.
Възрастта за пенсиониране при мъжете и жените е 60 години, жените, заети в производството се пенсионират на 55 г.

Средната продължителност на живота е 71,4 години, със 7 повече от “развитите страни”.

Друг проблем за икономиката освен застаряване на населението е и съотношението повече мъже към по-малко жени. През 1953 г. мъжете са били 107:100. Сега съотношението е 51,63% мъже на 48,37% жени. Бройката е свързана с нуждата от мъжка работна ръка по селата, където жените често се обръщат за съвет към гадател или врачка и ако се предвижда бебето да е момиче, нещата свършват с аборт. Гадателите познават често, а на помощ им идва и видеозонът. От големия брой мъже идват две интересни явления: висок процент са стерилни, а много са хомосексуалисти.

Плътността на населението е крайно неравномерна, което вреди на развитието. Около четвърт от жителите живеят в плодородните земи по средното и долно течение на Яндзъ. Най-много души на кв.км. има в пров. Дзянсу – 605 на кв.км. В гр. Тиендзин са 705 на кв.км., а в Шанхай, най-населеният китайски град, са повече от 2000 на кв. км. 1/5 от нас. се разполага в равнините на долното течение на Хуанхъ. Обратно: западните области са почти безлюдни. В Цинхай и Тибет, които заемат 1/5 от територията на страната живеят едва 1% от населението и има едва 3 души на кв. км.
Виж целия пост
# 36
Да уточня само, че всички статии до тук са съставени от мен. Общите сведения са по данни на китайското посолство, всички културни темички са от руски, английски и китайски източници. Това са лекции, които съм правила в течение на три години и ги преподавам в осми клас на китайските паралелки Wink
Виж целия пост
# 37
Виното

От незапомнени времена китайците са открили тайната на приготвянето на вино и алкохол от различни видове зърно: просо, ориз, ечемик, гаолян и др. Според легендата един от придворните на добродетелния Ю уан изобретил виното, което много се понравило на владетеля. Самият йероглиф за алкохол 酒 се среща още в гадателните надписи Дзягууън от епохата Ин, като виното по онова време е носело предимно ритуален характер.

Древните китайци различавали 2 основни вида вино: младо или “сладко” и престояло или “горчиво”. Преди в китайския език не е съществувала разлика между вино и твърд алкохол. През ранното Средновековие в Китай се появява виното от грозде. През последните няколко столетия класическите сортове китайско вино се приготвят от гаолян. Най-известна и скъпа е водката Маотай от пров. Гуейджоу. Тя е около 55 градуса, минава 7 пъти пречистване и се съхранява не по-малко от 3 години, преди да бъде пусната за продажба. Други известни вина са светлите вина от района около Фънян, пров. Шанси; тъмните съчуански вина, както и Шаосинските вина, пров. Джъдзян, които стоят в бъчви по 20 и повече години. Един от най-добрите сортове шаосинско вино е “Девиче вино”, което се приготвя с раждането на момиченце в семейството и се отваря в деня на свадбата му.
В Шандун най-известното вино е “Семейното вино на Конфуций”, от Цюфу.

Сега в Китай има собствени чудесни сортове западни гроздови вина, като ризлинг, вермут, портвайн.
Виното винаги е присъствало в медицинските рецепти и в ритуалите. Древните лекари са правели много отвари както за повишаване на тонуса, така и за лекуване на болести и те са съдържали алкохол. В медицинските справочници са споменати над 70 вида лечебни вина. В “Описание на необичайни неща” се казва: “Способността на виното да предотвратява болести превъзхожда всяка диета”.
През ХХ в. в Китай се научават на производството на бира. Сега три големи фирми държат целия пазар на бира в КНР, като потребителите на глава население са на 1 място в света.

Китайците, както и всички хора по света, обръщали внимание на свойствата на виното да опиянява. Народно поверие разказва за чудни вина, които можели да опиянят за цели 1000 дни. От епохата на ранното Средновековие опиянението станало алегория на духовно блаженство и свобода и е възпято от множество велики китайски поети най-известен от които е Ли Бо и Тао Юенмин. В калиграфията и дори във фехтовката имало особен “пиян” стил, където опиянението било чисто вдъхновение и висше просветление на съзнанието, тъй като отслабвайки контрола над съзнанието, виното предизвиква необичайна чувствителност на духа. От Ли Дъю, благородник от династия Тан е тръгнало понятието “отрезвяващ камък”, така се наричало прозрението на истината след опиянение. Вулгарното пиянство обаче е напълно несвойствено на китайците, поради липса на определени ензими отговорни за разграждането на алкохола /същата липса се наблюдава и при жените: от 10 - 8 стават алкохолички за три години по-бързо от мъжете, при мъжете от постоянно пиещите от 10 трима стават алкохолици; при жените алкохолички 100% от децата се раждат с психични отклонения/.


Лу Шаойен, ХVІ в. пише:

“При пиенето на вино също има свои правила. Когато цъфтят цветята по-добре е да се пие през деня, за да се любуваш на цвета им. Когато пада снега по-добре е да се пие нощем, за да се запази чистотата на беседата. Когато пиеш в добро настроение, по-добре е да се пеят песни, за да се постигне съгласие в душата. Когато пиеш преди разлъка, по-добре рядко да се налива в чашите, за да се заздрави духа. Когато пие мъж, надарен с литературни таланти, подобава му да декламира стихове и да свири на лютня, за да не се опозори. Когато пие мъж, надарен с възвишени стремежи, подобава му по-често да надига чашата, за да се втвърди волята му още повече. Да се пие вино в кула е по-добре в жега – там е прохладно. Есен е по-добре да се пие край вода – там е приятно. Всеки път, пиейки вино, трябва да се има предвид пейзажа, инак пиенето губи своя смисъл.”
Виж целия пост
# 38
Занда, завиждам на учениците ти, а преподавателите ти от Университета сигурно много се гордеят с теб, и благородно ти завиждат на ентусиазма, какво по-хубаво от това ученикът да надмине учителя си. Hug

Анту, издай и твоята китайска връзка. Wink По повод олимпиадата следващата година, не е ли по-добре да се намери друго време за посещение на Китай, предполагам, че ще има много народ, меко казано. Confused
Виж целия пост
# 39
Поздравления за хубавата тема! Аз също съм от поклонниците на Китай и китайската култура. За сега съв посещавала само Южен Китай - Макао, Гуангджоу, Фушан, но много ми се иска да направя дълго пътешествие из Китай. Занда, мога ли да ви задам един въпрос като професионалист? решила съм да започна да уча китайски мандарин по метода на Пимслъор. Мислите ли, че е добре за начинаещ? Може ли да ми препоръчате някакъв добър учебник - самоучител?    
Виж целия пост
# 40
Поздравления за хубавата тема! Аз също съм от поклонниците на Китай и китайската култура. За сега съв посещавала само Южен Китай - Макао, Гуангджоу, Фушан, но много ми се иска да направя дълго пътешествие из Китай. Занда, мога ли да ви задам един въпрос като професионалист? решила съм да започна да уча китайски мандарин по метода на Пимслъор. Мислите ли, че е добре за начинаещ? Може ли да ми препоръчате някакъв добър учебник - самоучител?     

Няма такъв, миличка.
Невъзможно е да учиш сама китайски преди да са ти поставени фонетичните основи, както и основите на калиграфията. Всичко друго може да ти навреди вместо да помогне. Събери пари, плати за един начален курс и после можеш сама   bouquet
Виж целия пост
# 41
Занда страхотна тема, пишеш невероятно  bouquet Hug

Пиши моля те за начините на приготвяне на ориза. Основно с него ли се хранят?
Има ли нещо общо ориза по китайски който си поръчваме в тукашните китайски ресторанти, с този който приготвят в Китай?
Виж целия пост
# 42
апропо храната: живях 1 семестър на общежитие и това,което китайците си приготвяха,няма почти нищо общо с храната, която предлагат в ресторантите..доста е поевропейчена...любими им бяха някакъв вид гъби,които сварени меко казано миришеха на разлагащо се месо
Виж целия пост
# 43
[[/quote]

Няма такъв, миличка.
Невъзможно е да учиш сама китайски преди да са ти поставени фонетичните основи, както и основите на калиграфията. Всичко друго може да ти навреди вместо да помогне. Събери пари, плати за един начален курс и после можеш сама   bouquet
[/quote]
Разбира се, че сте права, но да съжаление, където живея, няма курсове, още по-малко квалифицирани преподаватели, а нямам възможност да взема отпуск, за да карам курс в друга страна. Бихте ли разказали нещо повече за Нанкинг--доколкото знам е много интересен и старинен град.   
Виж целия пост
# 44
Занда страхотна тема, пишеш невероятно  bouquet Hug

Пиши моля те за начините на приготвяне на ориза. Основно с него ли се хранят?
Има ли нещо общо ориза по китайски който си поръчваме в тукашните китайски ресторанти, с този който приготвят в Китай?

За начините на приготвяне на ориз мога да ти кажа, че са както и при нас - варене, пържене. Преди пърженето варят чист бял ориз без сол и подправки. Но не съм готвач, така че давам следния отговор:




Как да изберем китайски ресторант?



Скоро след промените преди двадесет години, в България, като гъби след дъжд, започнаха да никнат китайски ресторанти. Който е фен на китайската кухня, не може да не помни прословутия ресторант Азия с огромните порции и тясно-задушевната обстановка. Славата му беше непомрачима за известен период от време, докато не се появи репортаж за страхотната мърсотия, скрита за посетителя. Още помним мръсната обувка лежерно хвърлена във варения ориз от друг ресторант.

Както и във всеки друг отрасъл, с появата на повече играчи на пазара, нещата започнаха постепенно да се променият. В София отдавна китайските ресторанти са над сто, като някои от тях са с български собственици. Поотминаха времената, когато готвачите бяха самите собственици, които понятие нямаха от професията, а готвеха както си готвят вкъщи. Сега все по-често се канят професионални готвачи от Китай. На тях им се осигуряват храна, престой и голяма заплата, но и трудът им е съответстващ. Често тези хора работят по седем дни в седмицата от10-11 часа, докато има клиенти.

И все пак, макар да нямаме база за сравнение, често се случва, похапнали в даден ресторант, да усетим, че нещо не е съвсем наред. Предлагам няколко прости правила, според които преценявам равнището на ресторанта.

1. Обстановката

Трябва да е чисто. Това е задължително условие за всяко хранително заведение. Персоналът да е облечен ако не в традиционните цибао (рокли с високи яки), то поне в прилично еднотипно облекло. Клечките, ако ги ползвате, задължително трябва да са нови, като новите обикновено са неразпечатани и залепени една за друга.

Типично китайският интериор, освен червени фенери, включва и картини с пейзажи и калиграфии. Ако тези картини са обикновени фототапети или плакати, значи собственикът вероятно не си дава много зор и по отношение на качеството на персонала и храната.

Китайската маса е кръгла, в средата има въртяща се стъклена табла, за да е удобно на клиента да опита от всяко ястие без да се пресяга през останалите. Добро впечатление ми прави, когато видя поне една такава маса в ресторанта, защото подсказва отношението на собственика към работното му място към роден дом и му напомня за Китай.

Музиката обогатява усещането за приятно прекарване. Приятно е да е нежна и не много бърза и най-важното - да е китайска. Случи ми се да заведа китайци в ресторанта срещу Руската църква. Персоналът беше български и си бяха пуснали дива чалга. При молбата ми да сменят музиката, много грубо ми отговориха да си гледам работата. Поговорих с шефа им, с който се оказа, че сме работили заедно преди. Имах ходене до същия ресторант месеци по-късно и се оказа, че нещата са се променили в добра посока.

2. Храната

Винаги си поръчвам ориз, когато ходя в нов ресторант. По него преценявам уменията на готвача. Оризът трябва да е така приготвен, че всяко зърно да стои отделно. Да не е препържен, да не е преварен. Ако се наложи да доовкусявате със соев сос или друго, значи не е добре приготвен.

Соевият сос. Това е подправка, която неизменно се свързва с китайската кухня. Истината е, че майсторите-готвачи смятат соевия сос за плебейска подправка и я избягват поради силния аромат и вкус, тъй като убива всички останали вкусове.

Всяко ястие е уникално и трябва да има свой собствен вкус, аромат и цвят. Ако към всяко месно ястие ви поднасят едни и същи зеленчуци, значи не знаят рецептите и готвят “едно към гьоторе”. Кисело-сладките ястия се поднасят с морков и нещо зелено за контраст например. Солените са в огромно разнообразие и винаги се гледа визуалната страна на нещата. Ако всичко прилича на манджа и цветовете са еднакви при различните ястия, значи не сме попаднали на изискан ресторант.

Вкусовете в едно китайско ястие рядко са чисти. Самата философия на китайската кухня я представя в полусенки. Вкусовете, за разлика от нашата кухня, много често са смесени: солено-люто, сладко-кисело, сладко-люто, солено-сладко-горчиво и т.н. Ако не долавяте смесени вкусове, значи не говорим за истинско майсторство.

Ароматът е третият задължителен компонент, съпътстващ усещанията, свързани с една наистина добра трапеза. Трябва да е лек, ненатрапчив и всяко ястие да има свой специфичен и приятен аромат. Ако излезете от ресторанта и дрехите ви са пропити с миризми, значи нещо не е наред.

И така, обстановката, съчетана с ястия с уникален аромат, вкус и цвят - ето ви наръчник за намиране на добър китайски ресторант. Желая ви приятно прекарване и много весели моменти с добра компания!


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия