колко от вас биха взели да гледат дете от дом ;ако имат и собствено дете

"... И най-близкото кръвно родство съвсем не осигурява нито общност на интересите, нито сходство в характерите, нито взаимно разбиране, нито сърдечна привързаност; затова пък липсата на кръвна връзка съвсем не е пречка за всичко това. Близката душа може и да не срещнете в дома си, а през девет царства в десето или в друга епоха... случва се и собствените родители да захвърлят детето си или децата да предадат родителя си, но го спасява куче.
   “Обичай ближния като себе си” – не винаги успяваме, но затова пък се стремим да обикнем някой далечен...
   А работата сигурно е в простия факт, че близките не се избират.
   Родителите не се избират. И децата също – раждаме ги и каквито излязат, както на лотария.
   Прадедите не се избират, потомците не се избират... А любовта – сложен факт – любовта е избирателна. Духовното родство не се подчинява на физическото. Да, Природата повелява да обичаме и неизбраните родители, дадени от съдбата, и децата, родени слепешката. И самата Природа поставя всичко това под въпрос.
   Дали в това е смисълът на човешкия живот – само да бъде продължен? Да предадеш на потомството някакви частици от клетките си, своите гени?... А по-нататък?
   Доказано е, че само след две-три поколения тези частици безследно ще се разсеят, като се смесят с нечии неизвестни, ще се разтворят в чуждото и далечното. А след още десет – двайсет поколения нашите потомци ще разговарят на неузнаваем език и едва ли ще могат да си представят, че ние сме живели на този свят. Дори родните ни дъщери и синове могат да имат и съвсем неочакван вид, и непонятни душевни качества...
   Всички, които живеят на този свят, са роднини, но истинското родство не e в гените, а в духа. Кръвното родство е само един от поводите за обич – най-древният и най-съмнителният.
   Човешките инстинкти са силни, ала не размножаването твори човека. За този, който разбира това, чужди деца няма..." 

Брееееееей, ами то ако всички, които "биха" в тази държава го направеха, то нямаше да има деца в домовете изобщо. Направо не мога да повярвам, че е пълно с толкова благородни хора, пък децата стоят без семейства. И за сведение - процедурата нито е тромава, нито е сложна, просто е много удобно да се скриеш зад такова извинение.

  ku[d]ku[d]yaka, в момента моя позната осиновява дете. Това, че процедурата не е тромава и сложна иди да й го обясниш на нея ако искаш.
  Иначе разликата идва от там, че някои отговарят "по принцип", а други "днес".
  Аз съм практичен човек и виждам, че на този етап не е разумно да осиновя дете по много причини. Днес.

Процедурата съм я минала в една доста голяма част, познавам я добре. В сравнение с процедурите в много държави от ЕС, например, нашата е песен.
Честно да ти кажа, мисленето по принцип в конкретния случай са празни приказки.

    ПОКЛОН !  Аз го мислех, Вие го казахте.

  Не познавам процедурите в ЕС, възможно е.
  А за говоренето по принцип няма нищо лошо. Човек научава много интересни неща в разговор. Аз например научих, че в ЕС процедурите са по-тромави и от нашата. Ако имаш инфо, време и желание би могла да конкретизираш, ще бъде интересно.

Потвърждавам, че процедурата по проучване у нас е смехотворно кратка на фона на други страни в ЕС.
Периодът на очакване на среща с детенце, зависи от много конкретни фактори и само отчасти от някаква доза късмет. Така или иначе докладът от проучването и съответно... абе, ще ви го кажа на "човешки" език - документите важат две години и обикновено в този срок повечето хора срещат бъдещия член на семейството.
Във форум "осиновители" имаме не малко случаи на хора, повикани на среща седмици след вписването им в регистъра, някои... едва след няколко дни!

Лично за мен (за кой ли път ще го кажа) цялата процедура трая 5 месеца - от подаването на документите, до идването на дъщеря ми у дома.

Дългия престой на децата по институциите, няма нищо общо с процедурата засягаща другата страна по този акт - осиновителите.

Хапче, писали сме доста в нашия форум, аз лично преведох и цялата процедура по осиновяване в Италия... там се говори за минимални срокове от 3 години. Не говори празни неща момичето.

Имаме си други дертове, не е този най-наболялия.

Другата седмица стават две години откакто осинових първото си дете, и 6 месеца от осиновяването на второто. Аз съм визирания от Дар За Мен случай на осиновяване за 9 и 2 дни след изготвянето на доклада в законовия срок от три месеца. Без претенции за детето, освен възраст /буташе ми се детска количка/. Така че процедурата е безумно несложна. Останалите твърдения са преразкази. Документите се вадят при добро желание за 15 дни /срокове за издаване има, не за друго/ Останалото са оправдания.
Но това не е по темата.


 Съвсем по темата - етърва ми има дъщеря на 13 години и вече чака предложение за дете за осиновяване - вписана е в регистрите. Надявам се да се появи и тя с мнение.

  Не казвам, че говори напразни неща, може би при всяко дете случаят е различен. Много се радвам, че се включвате и тук 

Всъщност ние сме в списъците на чакащите да им предложат дете за осиновяване, а сега обмисляме да подадем заявление и за приемни родители. Процедурата по проучване и документите са същите като при кандидатите за осиновители. Освен това планираме и бременност в следващата година.

Това, за да не кажете, че не съм отговорила по темата.

Докато аз се терзая с разни главоболия по въпросната "тромава процедура", колко глупости са написали тук всички.
Права си ku[d]ku[d]yaka! Пак ме изпревари.
Аз явно съм от изключенията - 1-ят %. Имам дъщеря и съм в процес на чакане да осиновя.
Ами, хайде момичета, като толкова "бихте", отидете до районната дирекция социално подпомагане, питайте някой социален работник, ще ви даде формулярите и списък на необходимите документи, и започвайте процедурата. Събирането на документите ще Ви отнеме около 7 дни, проучването и изготвянето на доклада до 2-3 месеца.

е, аз съм от хората, осиновили по стария закон. Децата ми (и двете осиновени) с авече големички - на 13 и на 11 години. За първото дете получих предложение при самото си обаждане в дома. Казаха ми буквално: "Ако нямате претенции, имаме дете за вас". Нямах претенции, дори не попитах какво е детето, след 2 дни отидохме да го видим, след 2 седмици дъщеря ни си беше у дома. Вторият път нещата се забавиха, защото се оказа, че липсва един от доцументите на детето, а биологичният баща живее извън страната. Но пак всичко стана за около 2,5 месеца. Пак нямахме претенции - детето е от групата на "нежеланите деца", от тези дето ги броят за почти неподлежащи на осиновяване (заради очевидния си смесен произход и заради множеството проблеми в равитието, които имаше тогава, на 3-годишна възраст и от които днес няма и следа).
Ще добавя само, че и аз самата съм осиновена, за да бъде картината пълна.
И още нещо - познавам достатъчно семейства, които осиновиха деца след като вече имаха биологични (1 или 2) - и в България, и в чужбина.
Децата са си деца, всяко от тях има нужда от обич. Осиновяването не ни прави по-лоши или по-добри. То не е и не бива да бъде акт на благотворителност. То е начин да споделиш любовта, която носиш в сърцето си.

Ленка,и аз бих сложила по-хубавата манджа на собственото си дете,докато замангелёсвам другото че и двете кълки са еднакви.Майчински инстинкт,това е.С това обаче изобщо не умаловажавам факта че жена осиновителка не притежава същият майчински инстинкт към дете,което е осиновила и което е нейно.Не чуждо.Това че аз съм родила а друга е осиновила не ме прави по-добра майка,напротив,на много осиновителки аз само мога да дишам прахта щото са светлинни години по-напред от мен.По-добри майки,по търпеливи,по-всеотдайни,така че това с инстинкта колкото важи са мен,толкова и за тях.Ако аз имам собствено дете и осиновено ще им разделя кълката по равно,пък аз ще си оглозгам кокала.
Винаги ми е било ужасно интересно дали един ден ще деля собствените си деца.Аз като единствено дете не можех да разбера как тка две деца могат да се обичат по еднакъв начин.Ето ,сега съм майка на две и мога да кажа че и двете ги обичм еднакво силно.Няма нещо за което да предпочитм едното или другото и съм сигурна че ако един ден имам възможност да осиновя дете няма да го деля по какъвто и да било начин ,а то ще бъде ,както моите собствени,част от мен самата.
Шанел,това за чесането на езиците...ти какво очакваш от един форум,в него да се мълчи ли?!След като го намираш за толкова безмислено чесантето на езиците,защо ти сама участваш в подобна тема?Четеш,пишеш?Явно те интересува повече от това което демонстрираш.Не мисля че е пасивност това да си дръгнеш езика във спизиалну този форум.Не можем всички да осиновим дете,това е повече от ясно.Един няма жилище,друг средства,друг няма желание и т.н.Темата е "Бихте ли осиновили" а не"Ще осиновите ли дете"Ако беше формулирана по вторият начин щях да прочета от любопитство,но едва ли щайх да се включа в дискусия.Просто нямаше да има какво да кажа.Според мен силата на форума е в това че може да променя общественото мнение.За мен това дори от по особена важност от това дали самата аз ще осиновя или няма да осиновя дете.Колкото и тъпо и повърхностно да ти се стори,аз бих се радвала,ако това чесане на езици би могло да подтикне една двойка към осиновяване.Лично аз ако съм решила твърдо и категорично да направя подобна стъпка бих се поровила доста във интернет да преглеждам чуждите мнения и разсъждения по въпроса.Има толкова неща които от ден на ден,без да усещаме се променят благодарение на това чесане-отношение към инвалиди,към хора от други раси и етническа принадлежност,към деца в домове донорство и най-различни такива.Не мисля че е излишно да говориш,да излагаш собствените си възгеди,доводи.
Гворите за тези приемни семейства.Какъв човек трябва да си да поканиш примернооо 5 деца от дом да празнуват с теб примернооо Коледа.Да влязат в твоят топъл и уютен дом,да седнат на твоята отрупна трапеза с ястия,да гледат фамилиарното ти и топло отношение към децата,към жена ти,техните към теб и после,вечерята свършва и ги изпровождаш по живо по здраво обратно към дома.За какво изобщо трйбва да им показваш че има друга реалност,освен тяхната,след като нямамш никакво ,ма никакво намерение да им осигуриш подобен живот.За да разберат че освен сивотата съществуват и други цветове?Които не могат да докоснат?!
Или пък друго-значи,решава Петка да става майка,да пробва ,да види какво пък е да осиновиш.Закона и дава тази свобода,да пробва и ако не и хареса да върне детето.Взема го,гледа го 5 дена,1 седмица,месец,ама после и писва.То много кофти,не ще да свикне с нас, мрънка,амиии само главоболия!Добре си бяхме ние с Пешо.Дума да не става,утре го връщам.
И така детето потегля обратно към дома,неизпълнило функцията.Защо питам аз,закона позволява подобна гавра с децата?!
Има ли го това в (други)цивилизованите държави?То ясно че България не прави част от тях.
В Италия попълвайки въпросния тест за осиновяване има:"бихте ли осиновили дете с тежък здравословен недъг?Дете болно от СПИН?".Не знам какво да мисля.Т.е. знам ама се чудя дали да споделя.Ама ще изплюя камъчето.Според вас честно ли е една жена която години наред се е молела да забременее,рискувала собственото си здраве инжектирайки си хормони,минала през ада на изкуственото осеменяване,загубила надежда да роди,та честно ли е питам след като са я разпънали на кръст женицата и най-накрая са и дали възможността да се почувства пълноценна,да усети какво е да си майка ,да и дадат детенце,което да не смэ да изведе на разходка за да не се разболэ от някаква тъпа настинка и да го загуби.Казвам да и датат щото тука няма такъв концерт по желание.Че да го видиш ,че да го огледаш,че да си го избереш...каквото ти се падне -такова.