Семейни трагикомедии и битовизми

може ли поне една тема да няма злостни коментари
 bebolina1 не знам за свекървати дали ще печели много пари за бързо ядене но ти може ако започнеш да събираш тези историй и издадеш книга, веднага си я купувам

Благодаря, Беболина, отново ги прочетох с огромна наслада!   
 

И аз това си мислех, докато се хилех. Абе, жена, напиши една автобиография, не знам защо се сетих за тая на Бранислав Нушич, ще се харчи като топъл хляб. Талант си! 

Беболина 
Страшна си   
Интересно ми е предварително ли са ти написани историите, или ги копваш отнякъде....
4 дълги поста в разстояние на 2 мин     (нищо лично, само питам)
Още веднъж- поздрави за хубавата тема

Копва ги, да, от свекървенската тема. 

 
Там не съм чела, тъй като няма изгледи да стана свекърва

Щастлива Нова Година на всички и най-много на  Беболина!
Благодаря ти много за  хубавата тема и големия смях!
Подкрепям идеята за книга, веднага ще си я купя.

Беболина, няма нищо по-хубаво от това да можеш да гледаш на нещата от веселата им страна. Иска ми се да има повече хора като теб. 

Така де, аз заради непрочелите си позволих да се копна...Историите наистина простеят, но шшът, не казвайте на ксения, за да не се разстройва, светът е пълен с простаци...Хич, ама хич не се приемам насериозно, не кокетнича, искрена съм. Житейската ми амбиция се простира до това, да си имам още едно бебенце, въобразила съм си, че много ме бива като майка. Нещо друго ме гложди, че не успях нищо да сътворя или събера за ДБМ. Опитах с гобленчета, но малката дърпаше гоблена, а малкия точеше лиги по иглите, въобще все едно с две любопитни котенца да бродирам...Идеята, дето страхливо се прокрадва в мен, е да се съберат всички забавни истории и от темите за муньовците, за приключенията и други такива и да се издаде сборниче. Ей тази ще ми е любимата книга, щото ще е човешка и забавна...От 75 000, 10 000 да купят, пак ще е нещо, а парите- за ДБМ. Така наистина ще съчетаем полезното с приятното...
П.П. Най-искрено се извинявам на Ксения, ако съм я "клъвнала" с акуратното хранене, не беше злобно...

Идеята ти е чудесна!    Едва ли ще има някой против интересната му историйка да влезе в тая книга, а средствата от нея да отидат по предназначение. Остава да се осъществи идеята ти. Не живея в София, но бих могла да помагам. Като коректор, например.......Пък и без мен да мине, но за няколко броя книжки се абонирам от сега. Дано да стане, наистина ще е хубаво.

Още, още, още 


Ксения, добре дошла отново в ДиС,
Може да се каже, че ми липсваше направо след темата за акуратното хранене.
Сигурно от късметите в Новогодишната баница ти се е паднало лошото настроение.

много сте забавни - направо се смях с глас, че и бебка с мене.....
пожелавам ви през новата година да сте все така весели и жизнерадостни.

Хайде,да ви е Честита Новата 2008 година!Беболинче,пиши си, пиши....,то няма да е истинска литература,ако ги нямаше критиците. Ние твоите почитатели , ще продължаваме да те четем.

  Беболина, твоята книжка ще бъде суперготин подарък за всяка горда св. (не идва от "светия", а от "свекърва"). Страхотно разказани истории 

Да ни е честита Новата 2008 година! Понеже е годината на мишката = на успешни начинания подкрепям идеята за издаване на подобно четиво и предлагам да го полеем с моята история за ракията.
Нали е прието домашна ракия от различни краища на България да се счита за специалитет – например троянска, сливова, силистренска кайсиева /други “марки” не мога да измисля в момента./ Миналата седмица идва по работа един мой братовчед от другия край на родината и ни носи домашни армагани и подаръци за децата. Естествено и аз решавам да приготвя торбичка с дарове за родата. Прибавям една специална отлежала бутилирана от години ракия. В този момент влиза мъжа ми и вижда какво правя. Предупреждава ме да внимавам да не сложа вода. Аз  отвсякъде. Той ме пита откъде съм взела бутилката и аз му посочвам местонахождението. Мъжът ми я отваря и опитва – ВОДА. Аз още повече  Отваря втора бутилка – пак ВОДА. Чак третата бутилка беше с ракия.
Каква е работата. Мъжът ми налял в еднакви като на ракията шишета чешмяна вода предишния месец, че много от съседите си сменяха тръбите и бяхма без вода по няколко часа, примерно даима да измием един плод на децата. Обаче после не я излял, ами я прибрал да има пак при нужда и то – в шкафчето с ракиените бутилки.
Аз доста се ядосах, но той ми каза: Радвай се, че не прати на роднините си бутилирана вода.

Беболинче,
Ще помагам при събирането на интересните истории в книжка, а за отпечатването им все ще намерим някоя мама в Полиграфическия, да помогне с едно рамо.   

Сега и от мен една история.
Събрали сме се в едно от семейните общежития в Студентски град голяма компания.
Празнуваме 8 декември.
Действието се развива в ранните сутрешни часова, след празника.
Пили сме достатъчно всички и решихме, че ще изпием на развиделяване и по едно кафе и кой-откъдето е, да си отиваме, за да поспим малко, че до другия купон има 4-5 часа време.
Броиме се кой ще пие кафе и се оказваме 25 човека. Къде да сложим вода за кафето, да заври , като във въпросната стая има само едно малко котлонче, колкото за едно джезвенце. 
Аз и още една умница решаваме, че ще направим кафе в пластмасовата кофа, с бързовара - по-бързо и лесно ще стане.
Измиваме въпросната кофа старателно, с веро и тел, сипваме водата, слагаме бързовара (а той, от големите), водата завира след 15-тина минути. Аз вече съм се размързеливила, полегнала съм на едното легло и с полу-затворени очи моля най-близкото до кофата момче да сложи кафето. Казвам му, че кафето е в голяма желязна кутия от нес кафе, но изобщо не се сещам, че на рафта има две такива, еднакви кутии - в едната е кафето, а в другата има къна за коса. Момчето хваща кутията с кафето, но в нея има само 10-тина лъжици кафе, а пиещите са 25, та той взима и допълва кафе и от другата кутия - щедро слага още 20 лъжици,    отмерени!    Чака водата, с кафето да заври отново, като хората, за да не ни заболят коремите от несвареното кафе.
Ставам аз, след дълго търсене изнамирам черпака и започвам да сипвам в чашките кафе. 
Имаше някаква странна миризма, кафето, но иначе изглеждаше добре, с каймак .... 
Разсипвам аз на всичките 25 пластмасови чаши по равно кафе, нареждам ги на два подноса,, слагам в един буркан захар няколко лъжици, за да си слагат захар спокойно всички.
В това време ми звънят от портиерната, че е пристигнало таксито ми, което съм поръчала, аз си взимам палтото и си тръгвам, взимайки си шумно със всички довиждане.
Пропуснах да вметна, че действието се развива в далечната 1980 година, когато GSM-ите и на картинка ги нямаше още. А портиерката беше майка на наша колежка-състудентка, познаваше ни добре и ни обгрижваше като истинска майка.
Та .... Отивам си вкъщи и майка ми ме гледа подозрително откъде пристигам,  че са ме търсили от Студентския град преди малко, за да ми кажат нещо. Като допреди малко съм била там, защо ме търсят?
Аз решавам, че някой е умрял, за да ме търсят в къщи, като знаят, че съм на път и сме се разделили преди 15 минути. 
Звъня веднага в портиерната, а там ме посреща смях през сълзи, от портиерката. 
Като им останало едно кафе, те занесли и на нея, да пийне жената кафе, след като така хубаво миришело на кафе из целия коридор, след като съм си тръгнала....
Та тя първа усетила приятния вкус на къната .... 
После и някои от другите, но имаше и такива, които чинно си изпили кафето. 
От тогава, когато стане дума за кафе - първо за тази случка се сещаме.

Приятни празници на всички ви.