Специализацията става в психиатрични клиники-с деца и възрастни,както и в соматични такива-тоест това си е стаж и е практика-теорията всеки си я чете сам.Аз също съм оптимист-поне се опитвам и не смятам,че гилдията трябва да продължава да дреме,докато "търговците са вече в храма"-всички могат да ги видят,познават се по-голямата рекламна кампания,лъскавите кабинети и компетентност във всички сфери на психологията и психотерапията.
Наскоро пътувах в едни от по-малките ни градове и бях учудена да видя поне три огромни табели-Психотерапевт или психолог,не искам да знам какво стои зад тях

Още нещо да допълня има много опасна тенденция- във Варна се усеща, жените на "големи" хора в града са се устремили към частни кабинети-без нужната подготовка разбира се -а се обучават в психотерапия,защото и обучителите живеят в България и в нашата иконимическа система и истината е,че доста хора имат кетапи по тази тривиална причина.Май не е много оптимистично

. По мои наблюдения обаче тенденцията не е само във Варна - напоследък някак си стана модерно да се учи "психология" - слагам кавички заради неясния и смисъл, който хората вкарват в това понятие. Има всякакви курсчета, семинарчета, следимломно квалификации и т.н. които се наричат "...терапия" (психо..,арт...,игрова...музико...). Да не говрим колко са популярани "ролевите игри" и се прилагат от куцо и сакато. Случвало ми се е да присъствам на обучение, водено от експерт в дадена социална област, който трябва да предаде нормативната база, но решава да "разчупи леда" с ролева игра. И ест. поради липсата на каквато и да е подготовка за работа с група или за разбиране на методите, които е решил да използва прави услени опити да вкара участниците в роли, някои от които твърде трагични. Резултата няма да кажа какъв беше
) се случват старшни неща по "психо" кабинетите. За жалост истиснките терапевти там рядко работят
за обучаващия екип,но има и изключения,по принцип клиничната психология винаги носи поне психоналитичен поглед към света-ако не по-сериозно формиране.При груповата трапия с психиатрични пациенти се използва т.нар.разговорната терапия,също и обучение в социални умения.При индивидуалната терапия всеки малко или много се придължа към школата,в която се обучава-макар,че ако си говорим честно истинска психотерапия се прави само в частен кабинет-в болниците в България това все още е желателно,но не и винаги възможно.Специализацията включва три месеца стаж през всяка година-това са задължителните часове-другото е себепознание в група и индивидуално,както и колоквиуми по два на година.