Психолози и психотерапевти

Шехина-радвам се,че се повдига тази тема.Истината е,че магистратурата наистина не те прави клиничен психолог,а по време на специализацията се работи в болницата по пет часа на ден,в същото време си тече обучение по психотерапия и работиш на другото си работно място-за да плащаш тези двете Специализацията става в психиатрични клиники-с деца и възрастни,както и в соматични такива-тоест това си е стаж и е практика-теорията всеки си я чете сам.
Аз също съм оптимист-поне се опитвам и не смятам,че гилдията трябва да продължава да дреме,докато "търговците са вече в храма"-всички могат да ги видят,познават се по-голямата рекламна кампания,лъскавите кабинети и компетентност във всички сфери на психологията и психотерапията.
Наскоро пътувах в едни от по-малките ни градове и бях учудена да видя поне три огромни табели-Психотерапевт или психолог,не искам да знам какво стои зад тях

Още нещо да допълня има много опасна тенденция- във Варна се усеща, жените на "големи" хора в града са се устремили към частни кабинети-без нужната подготовка разбира се -а се обучават в психотерапия,защото и обучителите живеят в България и в нашата иконимическа система и истината е,че доста хора имат кетапи по тази тривиална причина.Май не е много оптимистично

Виждам,че гугъл дава много информация за нея-доколкото разбрах е работила като военен психолог,също и в училище.Но никъде в автобиографията не виждам да им обучение по психотерапия-тоест тя и психолог,а не психотерапевт.За какъв проблем търсите специалист?

 Извинявам се за спама, ама ти в качеството си на какъв специалист раздаваш такива определения?

Още нещо да допълня има много опасна тенденция- във Варна се усеща, жените на "големи" хора в града са се устремили към частни кабинети-без нужната подготовка разбира се -а се обучават в психотерапия,защото и обучителите живеят в България и в нашата иконимическа система и истината е,че доста хора имат кетапи по тази тривиална причина.Май не е много оптимистично
[/quote]
Здравейте,
Вероника, по повод на това твое впачатление - много правилно го определяш като "опасна тенденция" . По мои наблюдения обаче тенденцията не е само във Варна - напоследък някак си стана модерно да се учи "психология" - слагам кавички заради неясния и смисъл, който хората вкарват в това понятие. Има всякакви курсчета, семинарчета, следимломно квалификации и т.н. които се наричат "...терапия" (психо..,арт...,игрова...музико...). Да не говрим колко са популярани "ролевите игри" и се прилагат от куцо и сакато. Случвало ми се е да присъствам на обучение, водено от експерт в дадена социална област, който трябва да предаде нормативната база, но решава да "разчупи леда" с ролева игра. И ест. поради липсата на каквато и да е подготовка за работа с група или за разбиране на методите, които е решил да използва прави услени опити да вкара участниците в роли, някои от които твърде трагични. Резултата няма да кажа какъв беше
А за жалост поради липсата на каквито и да било ясни критерии и стандарти за която и да е от наличните терапевтични школи да не говрим за общ закон за психотерапията, в градовете, различни от София, Варна, Пловдив, В. Търново (ако изпускам някой съжелявам ) се случват старшни неща по "психо" кабинетите. За жалост истиснките терапевти там рядко работят  и ако се появи един който опитва да работи му е много трудно да отцелее при липсата на адекватна колегиална среда.
 

Аз не съм запозната в детайли и ми е интересно какви школи в психотерапията се практикуват по време на тази специализация? Зависи ли практикуваната психотерапия от обучаващия екип в конкретната клиника?

Иначе всичко това, което споменаваш за обучението в мрачни краски, за съжаление е точно така. В България обучението е по-доходоносно от консултирането и терапията, факт. За обучение са нужни сериозни финансови и времеви ресурси. Оптимистичното е това, че постепенно посредствените "терапевти" губят пациенти във времето, а и въвеждането на реални критерии за практика ще поотсеят хора много далеч от психотерапията като образование, умения и талант. Защото психотерапията иска и едно зрънце поне талант

Шехина-правилно се ориентираш за обучаващия екип,но има и изключения,по принцип клиничната психология винаги носи поне психоналитичен поглед към света-ако не по-сериозно формиране.При груповата трапия с психиатрични пациенти се използва т.нар.разговорната терапия,също и обучение в социални умения.При индивидуалната терапия всеки малко или много се придължа към школата,в която се обучава-макар,че ако си говорим честно истинска психотерапия се прави само в частен кабинет-в болниците в България това все още е желателно,но не и винаги възможно.Специализацията включва три месеца стаж през всяка година-това са задължителните часове-другото е себепознание в група и индивидуално,както и колоквиуми по два на година.
Колкото до г-н суперивизор-може да се запознаеш с функциите на клиничния психолог и да спреш да се излагаш-наистина в нашата професия/психолози,психиатри/ има хора,на които ще им е по-евтино да си платят терапията,а не обучението-подозирам,че нашия супервизор е от първите.Позицията на супервизор е доста интересна-препоръчвам му горещо да прочете"Игрите,които хората играят"-ако трябва няколко пъти и след това ако е открил някъде нещо за себе си да се включи отново
 barbareta -надявам се,че нещата които се случват са повече безполезни,а не толкова вредни за клиентите,макар,че има и изключения.

Уважаеми "супервизор" комунизмът свърши отдавна, а дори и тогава не е било точно така - единици психиатри са практикували психотерапия изобщо. Върнете се в реалността, защото коментираме нея, а не изкривените Ви възприятия и си помислите трябва ли да пълним темата със стопроцентов спам.

Вероника, благодаря за информацията Беше ми интересно да чуя един поглед "отвътре"

Ето тук можеш да прочетеш повече и да спреш да се излагаш-

НАРЕДБА № 29 ОТ 4 ОКТОМВРИ 2006 Г. ЗА ПРОФЕСИОНАЛНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА ЛИЦАТА, ЗАВЪРШИЛИ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА "ПСИХОЛОГИЯ"


ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Обн. ДВ. бр.84 от 17 Октмври 2006г.




Чл. 1. С тази наредба се определя професионалната компетентност на лицата, работещи в лечебните заведения от националната система на здравеопазването, завършили висше образование по специалността "психология".


Чл. 2. (1) Право да упражняват професията "психолог" в лечебни заведения имат лица, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "психология".


(2) Лицата по ал. 1 осъществяват дейност в лечебните заведения от националната система на здравеопазването съвместно с медицинските специалисти.


Чл. 3. Психолозите трябва да притежават знания и умения в областта на медицинското познание и практика, свързани с поведението, емоциите, когницията, социалните, биологичните фактори и психологичните проблеми на човека в здраве и болест. 


Чл. 4. Дейността на психолозите в лечебните заведения е свързана с подпомагане на психологичното и физическото благополучие на пациентите, промоцията на здраве, превенцията, лечението, рехабилитацията и ресоциализацията.


Чл. 5. (1) В практическата си дейност психолозите прилагат психологични методи за оценка, лечение, превенция и рехабилитация на психологичния и психосоматичен дистрес, инвалидността или нарушените способности, дезадаптацията и рисковото поведение.


(2) Психологът работи с пациенти от всички възрастови групи с различни заболявания и психологични проблеми.


Чл. 6. (1) В практическата си дейност психолозите могат да извършват:


1. психологично интервю и оценка на проблем; оценка на ресурсите и дефицитите на индивида; формулировка на случай;


2. изготвяне на план за психологични изследвания;


3. наблюдаване и анализиране на адаптивни и неадаптивни модели на поведение;


4. психологична диагностика, неизискваща специализирано обучение; оценка на основни психологични функции; оценка на общо ниво на интелигентност; изследване на личността по скринингови въпросници;


5. създаване на терапевтична връзка с пациента и оказване на психологична подкрепа;


6. изграждане на цялостна формулировка на случай, обхващаща биологичните, психологичните и социалните аспекти на проблема и болестта и социалната адаптация, с използване на поне два теоретични модела за описание, оценка и формулировка;


7. психологична оценка на комуникативните способности, индивидуалните и междуличностови проблеми и на емоционалната компетентност на личността;


8. работа със специализирани психометрични методики (тестове) за оценка на когнитивни процеси;


9. изготвяне на профил на личността със специализирани въпросници за личностова диагностика и използване на проективни тестове;


10. изготвяне на комплексна психологична диагноза и заключение, прогноза и терапевтичен план;


11. оценяване на динамиката и ефективността на провежданото лечение с методите на психодиагностиката;


12. изготвяне на трудово-експертни заключения;


13. изготвяне на психологични и участие в изготвянето на психологично-психиатрични експертизи;


14. идентифициране и работа със случаи на насилие, посттравматичен стрес и бедствени ситуации;


15. кризисна интервенция и консултиране;


16. провеждане на психосоциална рехабилитация и подпомагане на пациентите при инвалидизиране, свързано с телесно или психично заболяване;


17. провеждане на психотерапия - индивидуална, фамилна или групова;


18. работа с обучаващи се в областта на клиничната психология;


19. обучение на студенти и специализиращи в областта на психологията; обучение в методите на психодиагностиката, психологичното консултиране и психотерапията;


20. изработване и адаптиране на психодиагностичен инструментариум;


21. извършване на научно-практически изследвания в областта на клиничната психология и биопсихосоциалния подход.


(2) Дейностите по ал. 1, т. 1 - 5 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "психология".


(3) Дейностите по ал. 1, т. 6 - 16 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "психология" и специалност "клинична психология".


(4) Дейностите по ал. 1, т. 17 - 21 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "психология", специалност "клинична психология" и преминали съответното допълнително обучение.


 


Допълнителни разпоредби


§ 1. По смисъла на тази наредба "формулировка на случай" е интегриране на диагнозата с биопсихосоциалния профил на пациента за планиране и провеждане на индивидуално лечение.


Заключителни разпоредби


§ 2. Лицата с образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалността "психология", работещи в националната система на здравеопазването, могат да продължат да работят на съответната длъжност за не повече от 5 години от влизането в сила на настоящата наредба.


§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 188 от Закона за здравето.


Много малко са психитрите,които се обучават в психотерапия-виждам,че липсват по обученията.В психотерапията сме равни-лекари,психолози,-всички сме психотерапевти.Прочете ли литературата,която ти препоръчах или не ти остава време от пациенти.С този тон скоро ще бъдеш помолен да напуснеш форума-тук хората имат нужда от информация и ако не си компетентен да им я дадеш нямаш място тук.

Аз завърших специализация в МУ-София. Не съм имала ограничения в коя психотерапевтична школа да се формирам. Обучението в клиниката беше предимно в областта на диагностиката, а по психотерапия - в съответните школи (извънболнично  )

Вероника,
какво имаш предвид под "разговорна терапия"? Предвид че психотерапията най-общо казано е "лечение чрез говорене", друг ли е смисъла на "разговорна терапия"?.

Имам предвид термин използван от терапевтите,които се занимават с групова психотерапия.Ако те интересува мога да ти препоръчам литература за групова психотерапия,най-вече с психично болни.

Каиса-наистина няма ограничение,аз в момента специализирам,може би въпроса на Шехина беше по-скоро за варненската школа,защото там позитивната психотерапия е силно застъпена,но тя сама по себе си е либерална и към другите школи.Като цяло съм много доволна от обучението си-водя групова терапия под суперивизия,както и индивидуална такава.Диагностиката е само една част от обучението.Много важна и наистина в помощ на психиатъра,особено при диференциална диагноза.

Молбата ми към г-н или г-жа супервизо е да се регистрира и да ми напише какво точно провокира тази агресия-най-вече към мен.Може да излязят интересни неща.

Аз съм завършила магистратура в СУ по психология 96 година, а после клинична и консултативна под формата на следдипломна квалификация. Честно мога да заявя, че по онова време обучението беше една пародия, подправена с много теории без никаква практическа подготовка. Преподавателите си пазеха тестовете, продаваха ги на гърците за валута и така оцеляваха.  Всичко, което зная или умея го дължа на годините след това, четене, търсене, участие в групи....За съжаление или не, в момента съм замразила обучението. Но знам достатъчно за титлите и за това  как държавата бълваше "специалисти" без ясни критерии.....
Психотерапията или в превод лечението на душата стана модерна, както и ходенето в храма, но душата сякаш става все по-болна.......

Лично аз се доверявам освен на образованието и специалностите,и на вътрешната си интуиция когато избирам към кого да се обърна за консултация.
Терапевтите, както и свещенниците - винаги ще има скрити светила между тях, в чието присъствие и от чиито думи душата оздравява.
Но често не са между светилата тези имена, а още по - малко не са написани на неонови табелки........