С тенденция да се превърне в поредния змиярник 
Виж целия пост
Пренаталното възпитание или как формираме детето си
- Публикувана: 18 юли 2008, 19:03 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2009, 15:54 ч.
# 121
24 юли 2008, 15:56 ч.
Точно така! Ето това е правилната нагласа! И аз се чувствам прекрасно и мисля и че като родя, ще бъде най-щастливото време в живота ми! Радостина, вслушай се в думите на тази жена. Независимо че децата ти са големи, просто нагласата ти към живота се усеща от всеки един постинг и малко позитивна енергия не би ти навредила.
Виж целия пост
На мен периода на бременност и след това, периода, когато си бях по цял ден вкъщи с бебето ми бяха може би най-прекрасното време в живота! Да се грижиш за малко бебе не е лесно, но пък е мнооого приятно и благодарно занимание. Никога преди не съм имала толкова приятни дни, изпълнени с разходки, гушкане и грижа за малкото ми съкровище, никога не ми е било толкова спокойно и безоблачно на душата! Така че бях много приятно изненадана-преди да родя всички ми разправяха колко е трудно и тежко, как няма да имам време за нищо, колко грижи и нерви ще имам, колко проблеми, как се затъпявало само с деца да се разправяш, че ще ми липсват социални контакти...
Та, нещата за мен са си розови и пухкави и аз имам намерение така да си остане
Ще се постарая живота ми с две деца да е също толкова лек и приятен и след раждането на второто дете да стане още по-хубав!
Искрено желая на всяка една от вас да се чувства като мен, убедена съм, че вътрешната настройка преди, по време и след бременност е изключително важна и за майката и за бебето.
Радостина, опитай се да гледаш положително на нещата, не търси само повод да се почувстваш обидена и да се конфронтираш, потърси това, което ти харесва в темата и се усмихни! Моля те, нека темата си остане хубава и да носи положителен заряд за всички ни, нали се съгласихме, че това е важно.
Та, нещата за мен са си розови и пухкави и аз имам намерение така да си остане
Ще се постарая живота ми с две деца да е също толкова лек и приятен и след раждането на второто дете да стане още по-хубав!Искрено желая на всяка една от вас да се чувства като мен, убедена съм, че вътрешната настройка преди, по време и след бременност е изключително важна и за майката и за бебето.
Радостина, опитай се да гледаш положително на нещата, не търси само повод да се почувстваш обидена и да се конфронтираш, потърси това, което ти харесва в темата и се усмихни! Моля те, нека темата си остане хубава и да носи положителен заряд за всички ни, нали се съгласихме, че това е важно.
Точно така! Ето това е правилната нагласа! И аз се чувствам прекрасно и мисля и че като родя, ще бъде най-щастливото време в живота ми! Радостина, вслушай се в думите на тази жена. Независимо че децата ти са големи, просто нагласата ти към живота се усеща от всеки един постинг и малко позитивна енергия не би ти навредила.
# 122
24 юли 2008, 16:01 ч.
Ааа, и още нещо... Не мога да повярвам, че има хора, които смятат бременността и раждането за нещо обикновено и нормално. Ако не усещате какво чудо е това и колко е необикновено, значи наистина имате нужда някой да ви разтърси и събуди. 
Виж целия пост
# 123
24 юли 2008, 16:06 ч.
Не само, че е обикновено, ами е едно от най-първичните неща.
Плашещ за мен е по-горният цитат. Да се смее ли или да плаче човек.
Но както се казва - различни астри ни делят
Виж целия пост
Ааа, и още нещо... Не мога да повярвам, че има хора, които смятат бременността и раждането за нещо обикновено и нормално. Ако не усещате какво чудо е това и колко е необикновено, значи наистина имате нужда някой да ви разтърси и събуди.
Не само, че е обикновено, ами е едно от най-първичните неща.
Плашещ за мен е по-горният цитат. Да се смее ли или да плаче човек.
Но както се казва - различни астри ни делят
# 124
24 юли 2008, 16:13 ч.
А какъв процес е, извънземен ли? Какво си мислите, че само на вас се случва бременеене и раждане ли? Хормоните много са ви размътили мозъците. Вече се побърквате и с новата мода - позитивна енергия.
Виж целия пост
# 125
24 юли 2008, 16:16 ч.
След един куп прочетени книги и статии за пренаталното възпитание, от момента, в който забременях, реших, че ще го прилагам.
Слушах подходяща музика, четях на глас детски книжки, стихотворения, пеех песнички... Правех и номерата с почукване по корема - едно, две, три... Еееей, как пък веднъж това бебе не даде знак, че е схванало логиката... Уж трябваше да ми отговаря - едно-едно, две-две, три-три... Дрън-дрън, или изобщо не ми "отговаряше", или си риташе, както си знае... В един момент реших да му предам и безумната ми любов към немския език... И пак всичко отначало - детски книжки, стихотворения, песнички, eins, zwei, drei
В резултат на всичките ми усилия, синът ми (който сега е на 5 години) категорично отказва да учи немски и като чуе немска реч, песен или каквото и да е - гаси източника
Виж, с математиката учудващо се справя, въпреки, че не ми отговаряше на почукванията
Моят личен извод от цялата работа е, че човек може да си уплътни времето с доста по-приятни и полезни неща, още повече деветте месеца се изтъркулват бързо-бързо, и това е май последното време, когато човек може да се поглези, да помързелува, да релаксира и да си достави куп здравословни удоволствия, преди да се появи малкото човече, което става ЕДНОЛИЧЕН ВЛАСТЕЛИН НА ВРЕМЕТО И ВНИМАНИЕТО на майката за... неопределен срок от време
RadostinaHZ, права си, но просто няма да те разберат. Не и точно в този момент.
Виж целия пост
Слушах подходяща музика, четях на глас детски книжки, стихотворения, пеех песнички... Правех и номерата с почукване по корема - едно, две, три... Еееей, как пък веднъж това бебе не даде знак, че е схванало логиката... Уж трябваше да ми отговаря - едно-едно, две-две, три-три... Дрън-дрън, или изобщо не ми "отговаряше", или си риташе, както си знае... В един момент реших да му предам и безумната ми любов към немския език... И пак всичко отначало - детски книжки, стихотворения, песнички, eins, zwei, drei
В резултат на всичките ми усилия, синът ми (който сега е на 5 години) категорично отказва да учи немски и като чуе немска реч, песен или каквото и да е - гаси източника
Виж, с математиката учудващо се справя, въпреки, че не ми отговаряше на почукванията
Моят личен извод от цялата работа е, че човек може да си уплътни времето с доста по-приятни и полезни неща, още повече деветте месеца се изтъркулват бързо-бързо, и това е май последното време, когато човек може да се поглези, да помързелува, да релаксира и да си достави куп здравословни удоволствия, преди да се появи малкото човече, което става ЕДНОЛИЧЕН ВЛАСТЕЛИН НА ВРЕМЕТО И ВНИМАНИЕТО на майката за... неопределен срок от време
RadostinaHZ, права си, но просто няма да те разберат. Не и точно в този момент.
# 126
24 юли 2008, 16:20 ч.
Защо бе момичета? Бременността е първичен инстинкт, ДА! Но за всяка майка е различно. За мен също е моето малко чудо. Казвам моето, защото не е чудо за друг. А относно позитивната енергия искам да кажа, че всичко на този свят излъчва енергия. Защо да не се обградим с позитивна?
Темата започна много лъчезарно, защо да я помрачаваме. Хората са казали, ако нямаш какво хубаво да кажеш, не казвай нищо по добре. И не искам да обидя никого. Защо се спори безсмислено за мнението на хората. Ето един човек може да донесе много негативна енергия в една тема и да започне голямото съскане.
Обичайте се казвам аз.
Виж целия пост
Темата започна много лъчезарно, защо да я помрачаваме. Хората са казали, ако нямаш какво хубаво да кажеш, не казвай нищо по добре. И не искам да обидя никого. Защо се спори безсмислено за мнението на хората. Ето един човек може да донесе много негативна енергия в една тема и да започне голямото съскане.
Обичайте се казвам аз.
# 127
24 юли 2008, 16:21 ч.
Даа... Накроро гледах българския филм Лавина. Сещам се за една реплика: "Който не е заразен от всеобщата лудост е обявяван за луд". Та, така...
Виж целия пост
# 128
24 юли 2008, 16:31 ч.
Лошо ли е да се чувстваме добре? Трябва ли съзнателно да правя усилие че да ми е кофти, да не ми е приповдигнато, да не ми е хубав живота? Нека са хормони, какво от това. Моят живот си е хубав, аз съм щастлива и живота ми става все по-хубав. Е, имам и проблеми, но те са малки и незначителни на фона на хубавите неща, които ми се случват.
И да, моята бременност ЗА МЕН е унакална, единствена, най-красива, изключителна и истинско чудо. Какво като не се случва само на мен?
BirdsFlu, автора защитава тезата, че за бебето е важно с какви усещания и чувства ще бъде обградено в утробата. Т.е. не сатва дума да му пускаш Бах или да го учиш на немски, а да се постараеш да си спокойна ти самата, да са хармонични отнощенията в семейството за да не се подлагат майката и бебето на отрицателни емоции и стрес. Тук тезата е обяснена по различен начин, но има и научни обяснения за същото-че бъдещата майка трябва да избягва стреса и че стреса по време на бременност може да доведе до ниско тегло на бебето и други проблеми...
Откъдето и да го погледнеш-независимо дали обяснението е рационално или не, дали е вярно или не-на никого не вреди, бременен или не, с деца или без, ако се опита да потърси спокойствие, хармония в живота си, да потърси хубавото в живота...
Иначе, личният извод, който си си направила е възможно най-правилния
Виж целия пост
И да, моята бременност ЗА МЕН е унакална, единствена, най-красива, изключителна и истинско чудо. Какво като не се случва само на мен?
BirdsFlu, автора защитава тезата, че за бебето е важно с какви усещания и чувства ще бъде обградено в утробата. Т.е. не сатва дума да му пускаш Бах или да го учиш на немски, а да се постараеш да си спокойна ти самата, да са хармонични отнощенията в семейството за да не се подлагат майката и бебето на отрицателни емоции и стрес. Тук тезата е обяснена по различен начин, но има и научни обяснения за същото-че бъдещата майка трябва да избягва стреса и че стреса по време на бременност може да доведе до ниско тегло на бебето и други проблеми...
Откъдето и да го погледнеш-независимо дали обяснението е рационално или не, дали е вярно или не-на никого не вреди, бременен или не, с деца или без, ако се опита да потърси спокойствие, хармония в живота си, да потърси хубавото в живота...
Иначе, личният извод, който си си направила е възможно най-правилния
Моят личен извод [/b][/u]от цялата работа е, че човек може да си уплътни времето с доста по-приятни и полезни неща, още повече деветте месеца се изтъркулват бързо-бързо, и това е май последното време, когато човек може да се поглези, да помързелува, да релаксира и да си достави куп здравословни удоволствия, преди да се появи малкото човече, което става ЕДНОЛИЧЕН ВЛАСТЕЛИН НА ВРЕМЕТО И ВНИМАНИЕТО на майката за... неопределен срок от време
# 129
24 юли 2008, 16:35 ч.
Да си кажа и аз моите разсъждения по въпроса. Дори всичко написано за пренталното възпитание да е вярно, не мога да си представя една жена цели девет месеца да е постоянно спокойна и положително настроена. Все някога на нещо ще се ядоса, с някой ще се скара, ще и възникне проблем, с който не е лесно да се справи. И ако една жена по принцип си е спокойна има голяма вероятност детето и да наследи това качество. Тогава защо то е спокойно и изглежда щастливо от най-ранна бебешка възраст- защото майка му е била такава по време на бременността или защото по принцип си е такава?
Да си призная, докато бях бременна, въобще не съм си говорила на корема и не съм слушала успокояваща музика и т.н. Мислех естествено за бебето, но повечето ми мисли, особено към края на бременността бяха насочени към материалната страна на нещата- какво креватче да купим, каква козметика да ползвам. Сега имам едно много спокойно и лъчезарно бебче, което обича да си поспива и да се занимава самичко с играчките. Освен това се усмихва и се радва на всеки, който се наведе над количката, дори на мен този човек да не ми е много приятен. В този ред на мисли стигам до извода, че наследствеността играе роля в характера на детето ми. За възпитание му е рано. Но и аз и особено баща му сме спокойни и в повечето случаи положително настроени хора.
Виж целия пост
Да си призная, докато бях бременна, въобще не съм си говорила на корема и не съм слушала успокояваща музика и т.н. Мислех естествено за бебето, но повечето ми мисли, особено към края на бременността бяха насочени към материалната страна на нещата- какво креватче да купим, каква козметика да ползвам. Сега имам едно много спокойно и лъчезарно бебче, което обича да си поспива и да се занимава самичко с играчките. Освен това се усмихва и се радва на всеки, който се наведе над количката, дори на мен този човек да не ми е много приятен. В този ред на мисли стигам до извода, че наследствеността играе роля в характера на детето ми. За възпитание му е рано. Но и аз и особено баща му сме спокойни и в повечето случаи положително настроени хора.
# 130
24 юли 2008, 16:37 ч.
Не само, че е обикновено, ами е едно от най-първичните неща.
Плашещ за мен е по-горният цитат. Да се смее ли или да плаче човек.
Но както се казва - различни астри ни делят
Плашещ? Да смяташ новия живот за чудо е плашещо? Наистина живеем в различни светове... Дано да сте щастливи във вашия...
Виж целия пост
Ааа, и още нещо... Не мога да повярвам, че има хора, които смятат бременността и раждането за нещо обикновено и нормално. Ако не усещате какво чудо е това и колко е необикновено, значи наистина имате нужда някой да ви разтърси и събуди.
Не само, че е обикновено, ами е едно от най-първичните неща.
Плашещ за мен е по-горният цитат. Да се смее ли или да плаче човек.
Но както се казва - различни астри ни делят
Плашещ? Да смяташ новия живот за чудо е плашещо? Наистина живеем в различни светове... Дано да сте щастливи във вашия...
# 131
24 юли 2008, 16:37 ч.
За последно казвам - чувстването добре не е ваш монопол само, защото сте бременни или сте родили. Трябва ли моето чувстване добре да е точно като вашето чувстване добре или непременно да е сложено на някаква скала? Това, че моят живот е различен от вашия не означава, че е по-малко или повече щастлив/нещастен.
Моля ви, това е елементарна логика - хората са различни и всеки за себе си определя параметрите на щастнието. Няма неща като "аз мисля така и затова съм по-щастлива от нея, защото на мен ми се струва, защото тя като не мисли като мен не е достатъчно щастлива, а направо си е нещастна".
Виж целия пост
Моля ви, това е елементарна логика - хората са различни и всеки за себе си определя параметрите на щастнието. Няма неща като "аз мисля така и затова съм по-щастлива от нея, защото на мен ми се струва, защото тя като не мисли като мен не е достатъчно щастлива, а направо си е нещастна".
Препоръчани теми