Патриархат,матриархат или "дайте да бъдем хора"?

..апа и женската може да не е готова..ама той сега  и веднага

Татко Барба,


Казвам го, като любопитен факт. Аз не искам и не мога без мъжа си. И по твоята логика - ако ние сме пуйките, кои са измиращите пуяци???

Pavlina Nikolova,

ами то с такива пуйки как няма да сме измиращи пуяците 

Айде виж дали разумната valerie и тя не мисли, че е насилие. Говори за споделяне, обсъждане, съгласуване, но не и за това, че ако жената наистина не иска, МЪЖЪТ ТРЯБВА ДА КАЖЕ - ЩЕ РОДИШ!

  И все пак ние печелим. Оцеляват само РАЗБИРАЩИТЕ, ТОЛЕРАНТНИ И УВАЖАВАЩИ МНЕНИЕТО НА ПУЙКАТА ПУЯЦИ!

подбора  е преди чифтосването ...

Но да кажа мнението и на един "пуяк", а ако искате вярвайте, че наистина е такова. Както казах и вчера, когато мъжът ми снощи се прибрах, му казах долу-горе следното: "Знаеш ли на каква тема попаднах днес във форума? Казва се "Патриархат, матриархат или "дайте да бъдем хора"?" Говори се за развноправието между мъжете и жените. Засяга се и въпросът дали мъжът трябва да има думата за аборта. Някои мъже казват (и то са си прави де, че е кофти за тях), че щом жената може да реши да роди и отгледа дете въпреки нежеланието на бащата, защо и бащата да не иска да отгледа детето, въпреки нежеланието на майката. Но в крайна сметка жената преминава през всичко това, а не те, нали? Някои дори предлагаха да се иска подпис от бащата за разрешение за аборт, а това е абсурдно. И да се забранят абортите не е редно. В крайна сметка всичко го изпитва жената. Колкото и да е тъжно за мъжете, в крайна сметка тя трябва да реши. Нали и ти мислиш като мен?" Той веднага кимна с глава и с одобряващ поглед каза:
-Да.

Та това мисли моят "пуяк". Но такива пуяци мислят за благото на своята пуйка, дават всичко за нея, както и тя за тях и не на последно място - точно такива пуяци оцеляват в природата и съвременния свят, в който жените търсят своите права! А съпруги като мен НЕ НАСИЛА, А С РАДОСТ И ГОРДОСТ ги даряват с деца ...

Pavlina Nikolova,
Това, което ти наричаш насилие, аз наричам ОТГОВОРНОСТ. Да, съгласен съм с всички вас, че подобно желание на мъжа няма да е по вкуса на жена, която не желае детето, иска да го убие като направи аборт, но пак достигаме до казаното от мен по-горе - всеки следва да носи отговорност за постъпките и решенията си и това не важи като принцип само по отношение на раждането, а за всичко в живота - е добре, защо тогава за жената да има изключение в тази ситуация - не съм съгласен - излиза, че трябва да сте недосегаеми относно отговорността, която имате.
И какво точно очакваше да ти отговори твоя "пуяк" ? Извинявай, но ще се разгранича от тази класификация за себе си - считам, че имам повече интелект 

Ще се изкажа много травилно, но смятам, че когато в едно семейство има Любов и хората се обичат тогава е възможно да се случи това, за което говори Татко Барба - тогава всеки преживява болките на другия като свои собствени и тогава е немислимо мъжа да поиска жената да роди въпреки волята си - то е естествено. Когато обичта към себе си на единия партньор /няма значение кой от двамата/ е по - голяма от любовта му към другия тогава се получават всички изродени ситуации.
Така, че за мен спора е безсмислен - мога да формулирам  мнението си горе долу така: Да, мъжа има право да решава за живота на детето, но само при условие, че обича жената, която носи това дете повече от себе си или поне колкото себе си.  Ще го обясня и така: когато мъжа и жената не са вече Аз и Ти, а са станали Ние - тогава наистина решава това Ние. Ако Ние-то го няма, то тогава всеки си решава за себе си.

Това е утопия...

Равни права - даваме ви правото да раждате. Ха сега де!

Право на мнение за това дали да бъде родено детето или не трябва да имат мъжете, но не и правото те да решават окончателно.

Лабрадор, подборът е преди чифтосването, но в природата женската решава за поколението си (баща, гнездото е на женската и мъжкият отива в нейното гнездо и т.н.). Така е решила природата, колкото и да не го приемаш. В случая с хората аз мисля, че крайната дума отново трябва да е на жената. Особено ако е станало по случайност, а не планирано. И всеки решава различно и според партньора - случаен ли е, любимият ли е, каква е гледната й точка над това да убие ембрион и т.н. Но решава сама!

Татко Барба, не случайно сложих в кавички думата "пуяк", защото ти, макар и на шега (но нали знаеш за шегата и истината, както и да е ...), започна да говориш за хората като за пуйки и пуяци, а не защот моят е такъв. И нека да не се обиждаме на интелект!!! Говори така за мен, не казвай така за него  , особено след като той не знае!!! Това никак, ама никак не ми хареса!  Мислех, че водим цивилизован спор и не сме тук, за да се обиждаме и да обиждаме и половинките си!  И да, много ясно, че ще мисли като мен и ще си пасваме - в противен случай просто нямаше да сме заедно!!! А аз ти давам пример за МЪЖ, който разбира женската гледна точка.
Ще се съглася с Ели_, че ако има НИЕ, то НИЕ решава, а не мъжът или жената. И в такъв смисъл е абсолютно неправомерно ти, който говориш за справедливост, да налагаш без да изслушваш. Положението се обсъжда и се взема това решение, което няма да навреди (или ще навреди възможно най-малко) на единия от партньорите - психически или физически. Ако има и най-малката вероятност бременността да повлияе отрицателно на жената физически или да я докара до нервен срив, не мислиш ли, че ако НАИСТИНА Я ОБИЧАШ, ще се въобразиш с това, че тя наистина не може да понесе да има дете (дори и това да е точно сега, а не по принцип, а ако по принцип не иска - търси някоя, която иска и нека двамата сте щастливи поотделно и всеки със собствените си разбирания!)? Всеки, който ОБИЧА, ще разбере, че жената до него е много важна и ще иска най-доброто за нея, а не за себе си. Ще се опита да разбере и ще знае, че тя не може да поеме ОТГОВОРНОСТ за детето (дори и само през бременността), ако не е готова психически за това и няма да я НАСИЛИ да износи това дете. Решението се взема според НИЕ, а не според МЪЖА!!!

Това е, което имам да кажа ...

Точно така, и когато няма НИЕ, жената решава, защото става дума за нейното тяло. Мъж, с когото не сме НИЕ, не знам с какво право си мисли, че може да има каквито и да било претенции към мен, аз дори чорапите му не бих изпрала,какво остава да му раждам деца. 

 

И то само и единствено, защото той го иска, а не аз!

Pavlina Nikolova,
Неправилно си ме разбрала - нямам за цел да обиждам никого, още по-малко съпруга ти, с който не водим спор, така че моля да ме извиниш, ако си ме разбрала неправилно по отношение на изказаното за съпруга ти        Мога да те уверя, че ако аз му задам въпроса ще даде съвсем различен отговор - повярвай ми. Само като го попитам, сега като погледне детето/децата си и като си помисли дали би се съгласил някоя жена еднолично да взима решение дали да направи аборт=да убие детето/ децата му и ще видим дали ще се съгласи отново с позицията, че право не жената е да реши съдбата на едно дете, само защото видиш ли щяло да се наложи да изтърпи бременността (за пореден път казвам - не омаловажавам бременността, несгодите, които изпитва жената, притесненията и риска - но ще кажа - той се споделя и от мъжете или поне от мъжете като мен). И недейте да драматизирате толкова бременността сякаш тя е нещо непосилно и крайно неприятно. Ако само за секунда влезете в един от другите под-форуми, ще видите какви невероятни усиля полагат много момичета и мъже за да се достигне до тази така некомфортна и създаваща страшен дискомфорт бременност.


Pasinet,
Мъжа може да има претенции към теб защото в този момент ти носиш И неговото дете. Едно дете не е само на майката - то е и на бащата - не забравяйте това, освен, ако не се оприличавате с "пуйките" за които говореше Pavlina Nikolova 
Така, че ако не искаш да се съобразяваш с никого - просто не извършвай действия, от които могат да произтекат такива отговорности.

Ще има, но след като в този момент неговото евентуално дете е част от мен, трябва да е готов на варианта ЗАЕДНО с мен да родителства, ако не е готов на такъв вариант, да не прави действия, от които може да произтече нещо  такова. 

Имам предвид хипотетичен пример - забременявам от женен мъж, който си е направил кефа с мен, има финансовата възможност да осигури детето и иска да го запазя, но без да го отглеждаме заедно. В смисъл той при женичката си, а на мен само парици. Според теб има ли право да го иска от мен, след като става дума и за неговото дете. А аз да речем съм склонна на аборт , като с това си плащам за удоволствието?