Системата за ранно развитие на Глен Доман?

 

Що пък да им е скучно на майките. Погледни го като желанието на майката да общува по-пълноценно с детето си. Тези карти и системи ти дават някаква опорна точка, някаква цел... тъпото е, когато това се превърне в самоцел и почнеш да преследваш резултати, точки и т.н. Защото най-важното в случая е, че детето прекарва ценно време с мама, чува нейния глас, следи нейния поглед и попива нейните жестове и думи.

Попаднах в "Ориндж" на кутия с 50 флаш карти с по една дума на английски от двете страни на издателството Ladybird. Доколкото разбрах от упътването, те са помагало към система за ранно изучаване на английски. Това били 100-те най-употребявани думи на английски. Картите служат за четене на думи чрез зрително наизустяване. На втори етап, могат да се ""пишат" изречения с няколко карти. Стори ми се интересно да опитам. Дъщерите ми учат английски от 2 години по системата на Хелън Дорон. Така или иначе не филолозите учат английската писменост главно чрез наизустяване. Т.е. не търсят обяснение защо една дума се пише по даден начин.

Нещо интересно - аз съм завършила класическа филология и съм наясно със старогръцкия правопис, който еволюира в новогръцки и там правилата на писане са по-объркващи  за един грък, отколкото за мен. Преди доста години ходих на езиков курс в Гърция да уча съвременен гръцки и на входния тест ме определиха за най-високото ниво, въпреки че никога не бях се занимавала с него. Просто ми беше ясна логиката на този език. Не очаквам от децата ми да учат писмения английски по този начин, та реших да опитам с картите. Сигурно се чудите защо не пробвах с български език. Там вече голямата ми дъщеря има постижения по "обикновената" система (знае буквите, пише, когато и диктувам, прави опити да сричкува и това при положение, че не се занимавам много с нея. А те и двете обожават да ги занимавам, много се забавляват).
Избрах 10-15 думи от тези, които двете със сигурност знаят. (Уви, на картите преобладават граматически неясни думи за щерките към момента като лични и притежателни местоимения, минало време на неправилни глаголи, но наистина много често използвани думи). Избрах двойки антоними като new-old; little-big; yes-no; up-down; глаголи в сегашно време - go, see и др. Щеше да е добре да има съществителни, които са ни до болка познати от уроците, но няма. Та, каката ги понаучи за 5 сеанса от по 5 минути. Малката има някакви попадения, но предпочита тя да влиза в ролята на учителката - тя да показва картите и да пита коя е думата.
Ще си играем на тази игра, докато ни е интересна.

Страхотна информация кукла!

Ще ги  купя и аз

Към перла и Ем  - просто не ни мързи, това е ...

В момента малкият ми син(3г.) е със счупена ръка.Когато попитах дали ще има рехабилитация ,след махането на гипса,ортопеда ми каза,че малките деца сами се раздвижват.Те имали идеални инстинкти и много рядко се нуждаели от външна намеса.Та малките деца обикновено се развиват така-без учене.Аз не съм учила нито едно от децата си,на тези основни умения,които бях описала по-горе.Те се учат сами,по инстинкт и подражание.Смятам ,че до една определена възраст(около 3г.) целенасоченото обучение си е чиста загуба на време.Всъщност аз  досега не съм полагала целенасочени усилия да науча децата си на нищо.Страдам от тотална неамбициозност и желание децата ми да се чувстват свободни и спокойни.И за изненада на много амбициозни и упорити майки,моите деца се справят също толкова добре с всичко,както и тези на които им показват картончета.Дъщеря ми е на 7г. и наесен ще е в 1-ви клас .Чете,пише,смята,плува,може да прави циганско колело,кара добре ролери,катери се идеално по дървета,спокойно минава3-5 километров преход по нестръмен терен,учи английски и немски(не със мен),рисува,знае 9 хора и още цял куп неща,за които аз не съм положила никакви кой знае какви усилия.Да не говорим пък за съзнателно обучение.Всичко стсва постепенно-в детската градина,в къщи,в парка-без усилие и най-вече естествено без никакви специални системи.
Мисля ,че всички деца(с малки изключения) имат определено темпо на естествено развитие.А колкото до общуването-мама трябва да е мама-да цунка удареното коляно,да разкаже приказка,да се скара за хаоса в стаята.Пълноценното общувене стсва с разговори,не с обучение.За ученето децата си имат госпожи.Не е добре ,когато мама стане госпожа.Понякога се налага,но това са изключения.

И аз така.Затова ми е интересно как детето ти се е научило да чете преди първи клас?Само, с твоя или на друг човек помощ? Питам, защото мен все "ме гризе съвестта", че не съм амбициозна за детето си и да не изпадне в нелепа ситуация спрямо другите деца.От друга страна вътрешно се бунтувам срещу това, да го товаря с обучение от малък.

показвам му интересната страна на света, водя го по гори и планини, правим преходи, разглеждаме музеи и на достъпен език му обяснявам кое какво и как/ но без амбицията на всяка цена да възпроизведе чутото/,показвам му птици, билки и му казвам техните наименования.но целенасочено обучение не провеждаме.май се отклонявам от темата за което се извинявам, дори ми се върти в съзнанието да поговорим за тези неща в друга тема.Много ми е трудно да реша аз на какво точно трябва да науча детето си, все не намирам точната мяра.


П.С. Прави ми впечатление, че и моят син е с изключителна двигателна култура, смел, ловък, бърз и динамичен, нещо което си е характерно за възрастта.Но при по-големите от него деца вече почти липсва.Затова хем му се радвам, хем се чудя дали не му вредя, като не отделяме много време за целенасочени занимания.

Перфектно! Ето за това искам да имам повече време и тук ми са угризенията, че не смогвам да ги заведа на повече места и да прекараме повече време по интересен и забавен начин, а не че децата ми не познават всички букви , а само няколко.
И аз не зная защо e нужно толкова рано. Необходим ли им е чждия език в момента и налага ли им се да четат? Като си помисля за спомените от детството в главата ми е как, къде, с кого и на какво сме играли, къде сме ходили, какво и кого сме видели. Добре, че майка ми е била от "мързеливите" и не е имала такива амбиции. Иначе съм се научила да чета САМА преди 5 г. възраст по принуда. По мое време нямаше детски канали, една единствена телевизия с детско в 10:00 и 17:00 и толкова. Алтернативата ми за книжки, много книжки и много приказки беше да се науча да чета. Е, не чета по-добре в момента от всеки средностаистически  българин В края на първи клас всички вече четяхме.
По-важно ми е да им провокирам интерес към света, към науката, към природата, въпроси, мислене, търсене на отговори . Книгите, четенето, буквите са средството, а не целта.  Въпросът ми е: защо трябва да е толкова рано?

аз съм продукт на експериментална система и честно казано, треска ме тресе.
+-ове след като от 5-ти клас се преместих в обикновено у-ще до 8-ми-9ти клас ми се струваше, че правим преговор по всички предмети. Приеха ме в езикова елитна гимназия само с един урок по български и тридневна подготовка по математика. В университета влязох с математика без подготовка. Едва там ми се наложи да уча. Въпреки, че гимназията я завърших с отличен, беше си гооолям мързеллллл и безделиееееее.
-- не помня да съм имала детство преди 5-ти клас, а в 5-ти клас трудно се социализирах с децата, тъй като мислеха, че уча уроците напред  едва в гимназията намерих повече приятели.

Откакто се е родила госпожицата, обаче се стремим да я запознаем с колкото се може повече от околния свят, влачим я навсякъде. Разбира 3 езика, поради спецификата на семейството, езиците трябва да  станат 4, но засега задържаме нещата. Струва ми се, че не измислям достатъчно начини да забавлявам детето, струва ми се, че има потенциал за още.., надявам се, обаче, да не изпадам в крайности.

Сама се научи,покрай приятелите си.Те един по един си показват  букви,цифри,умения и другите колкото могат,повтарят.В парка ги наблюдавам-всичко си споделят и вече всички четат и пишат,благодарение на едно момиченце,което има батко в 3-ти клас.Пък и в градината ги занимават.Е не с четене и писане,но с подготовка за това.Та така,никога не съм сядала да я уча на нищо.Чета приказки,пея песни,готвим заедно(което ми е много досадно,но много го обичат и двамата).А-а аз я научих да кара колело-държах и седалката и тичах след нея един следобед.
Гледам децата ми да са колкото може повече навън,с приятелите им.да се движат,да общуват пълноценно и самостоятелно,да спортуват.

T.e. ако я е научило едно момиченце с батко в трети клас, ученето на букви, четене и писане е нещо хубаво, положително, полезно и повод за гордост. Ако я е научила майката, таткото, бабата или друг възрастен, например учителка, значи е лошо, тормоз, отнемане на детството и майката има болни амбиции.
 

Здравейте!

Започнах да превеждам книгата за ранно детско развитие "След 3 години е вече късно" (Kindergarten is too late, После трёх уже поздно) от Масару Ибука (вж. тук за автора http://en.wikipedia.org/wiki/Masaru_Ibuka).

Доколкото знам книгата не е издавана на български, много е рядка по принцип и последно е издавана на английски през 1980 год.

Като цяло съм превел почти I-ва част. Ползвам този текст : http://lib.ru/KIDS/after3.txt. Не намерих вариант на английски. Ако някой знае, моля да пише.

Мисля да я кача на някой сайт за свободен достъп, ако стане.

Търся си помощник с превода.

Браво! Поздравления за ентусиазма!
На английски по-лесно и ще ти е? Ще я потърся и ще я кача някъде.

без да съм чела книгата, само заглавието ме подразни ужасно и го намирам не само за неправилно, но и за много вредно.

да се чудиш как се е развивал досега светът, науката и технологиите, като не е имало Масару Ибука да ни светне, че кой каквото свършил до 3 години - това е. 

Аз чета и пиша от много малка и не мога да се сдържа и да не отбележа, че е било по моя инициатива.
На две съм знаела буквите ( с питане съм ги научила веднага).
Ако детето ви ви попита "Коя е тази буква" какво ще му отговорите?  "Малък си още, на две ти е рано и няма да ти кажа."?
На 2г8м съм започнала да пиша с печатни букви. На три си четях сама, имам много ясни спомени.

Да, от първи до трети клас в час ми беше много скучно, но си седях чинно и си ги изтърпях тези три години. После ме приеха в музикалното училище и се развивах в професионална посока. Мързела ми не е познат изобщо.
Човек който съжалява любознателните деца като лишени от детство, не знае изобщо за какво говори. Или сам не е бил такова дете, или в живота си не е видял такова.
Уча езици изключително бързо, в САЩ ме освободиха от английски език и си ходех на лекции с останалите студенти от първата година.
Сега в ежедневието си използвам няколко езика.

Понеже за мен тези неща са естествени и нормални ( а за мъжа ми също), не се учудих когато големия ми син започна да се интересува от буквите на 3, да чете на 4, а на 5 сам беше научил наизуст английския си детски картинен речник.
На 6 вече четеше книжки Oxford reading tree stage 7.

Видях грозни подигравки в темата по адрес на многоезичните деца. Лично познавам много такива и понеже говоря въпросните езици мога да преценя, че децата ги владеят!

Някой питаше с кой език се идентифицират децата от смесен брак живеещи в трета страна. Това са т. нар. third culture kids.
На тази тематика има много информация. Провеждат се и семинари за родители.

Deziderata, едва ли има човек - в тази тема или изобщо - който да отблъсне спонтанното и естествено чувство за любознателност на детето - не манипулирайте дискусията!

негативните коментари са изцяло насочени към нарочните усилия на родителите да предизвикват насила подобна любознателност към области, които са преждевременни за етапа на развитие на детето. съмнявам се едно дете на 2.8 години да попита само "коя е тази буква", ако някой преди това не е успял (неясно как) да му обясни какво е това "буква" като термин! по-скоро би попитало - каква е тази картинка, нали...

едни деца се интересуват рано от музика, други от рисуване, трети от букви и четене, четвърти от ритане на топка, пети от бръмбари и мушици. ранното научаване на четмото и писмото изобщо не е задължително, нито е критерий за някакви екстраординерни умствени способности, нито стимулира по-нататъшното развитие и не определя жизнената съдба на детето.

къде, по-конкретно, видяхте "грозни подигравки" към многоезичните деца? четенето на ранна възраст е хубаво нещо, но умението да се борави с презицирани думи и изрази е нещо, което може би не сте усвоили достатъчно добре....