Не открих подобна тема във форума,затова мамчета, моля споделете 
П.П. Е,ако искате може да пишете и за някои по-малки страхове...
Виж целия пост
П.П. Е,ако искате може да пишете и за някои по-малки страхове...
Кои са/бяха най-големите ви страхове през деветте месеца?
- Публикувана: 9 фев. 2009, 17:01 ч.
- Последно мнение: 5 март 2009, 12:33 ч.
# 1
9 фев. 2009, 17:05 ч.
Най-много се страхувах от аномалии на плода и естествено от самото раждане.
Виж целия пост
# 2
9 фев. 2009, 17:12 ч.
Като се замисля не съм имала страхове през първата си бременност,сега се страхувам доста за аномалии и подобни,както и от раждането,дали ще понеса 2 пъти секцио толкова скоро едно от друго,как ще се възстановя и така,определено съм по-претиснена.
Виж целия пост
# 5
9 фев. 2009, 17:26 ч.
и аз така изпитвах ужас като си помислех че нещо може да им има и 2-та пъти
Виж целия пост
Най-много се страхувах от аномалии на плода.
# 6
9 фев. 2009, 17:28 ч.
Че те са много- отначало дали ще задържа бебето, после дали няма да има някакви аномалии (то това и до сега продължава), накрая дали всичко ще е наред при раждането.............явно тия притеснения ни подготвят за майчинството.
Виж целия пост
# 7
9 фев. 2009, 17:30 ч.
Колкото повече наближава раждането,толкова повече се плаша. Не от самото раждане, а от престоя в болницата и от неизвестността. Всички тези неща които трябва да имам - лигнин,превръзки за родилки,памперси,подлоги дори не знам дали някой ще ми каже как трябва да ги използвам 
Може на някой да му се стори дори смешно.
Виж целия пост
Може на някой да му се стори дори смешно. 
# 8
9 фев. 2009, 17:31 ч.
Първият път нямах страхове и въпреки всичко, имах проблеми (със задържането) накрая.
Сега ме е страх да не се повтори горното (проблемите)...
Виж целия пост
Сега ме е страх да не се повтори горното (проблемите)...
# 9
9 фев. 2009, 17:32 ч.
Най ме беше страх да не загубя бебето.Не съм мислила, че може да му има нещо или подобни неща.Беше ме страх и от раждането(това много преди да си помисля за дете), но вече всичко е зад гърба ми.
Виж целия пост
# 10
9 фев. 2009, 17:32 ч.
И на мен това ми беше най-големия страх!
Виж целия пост
Най-много се страхувах от аномалии на плода.
И на мен това ми беше най-големия страх!
# 11
9 фев. 2009, 17:35 ч.
До 12 г.с. 15 г.с. най-големият ми страх беше да не загубя бебето.
Първият път необосновано, но вторият рискът беше реален.
Виж целия пост
Първият път необосновано, но вторият рискът беше реален.
# 12
9 фев. 2009, 17:35 ч.
Ще ги степенувам:
1. Дали детенце ще е здраво
2. Дали няма да се наложи операция
3. Дали няма да кача прекалено много килограми
4. Дали ще се справим с две деца сами в чужбина
5. Дали няма майчинството да се отрази негативно на работата ми
.... и мноооого други подобни дреболии
За сега първите 3 са ОК. За 4 и 5 ще поживеем и ще видим!
Виж целия пост
1. Дали детенце ще е здраво
2. Дали няма да се наложи операция
3. Дали няма да кача прекалено много килограми
4. Дали ще се справим с две деца сами в чужбина
5. Дали няма майчинството да се отрази негативно на работата ми
.... и мноооого други подобни дреболии
За сега първите 3 са ОК. За 4 и 5 ще поживеем и ще видим!
# 13
9 фев. 2009, 17:44 ч.
v.pluemper, честита малка принцеска 
Аз се страхувах от синдром на Даун. Не си направих БХС и чаках 9 месеца, за да разбера дали е здраво бебето.
Виж целия пост
Аз се страхувах от синдром на Даун. Не си направих БХС и чаках 9 месеца, за да разбера дали е здраво бебето.
# 14
9 фев. 2009, 17:59 ч.
1. Ще се закрепи ли бременността през първите 3-4 месеца
2. Ще успея ли да я износя до 36 г.с.
3. Ще бъде ли здраво бебто
4. Ще бъде ли тежко раждането ми
5. Ще съумея ли да бъда добър родител, да й осигуря добър стандарт, образование и най-вече ще й дам ли добър личен пример как да бъде достоен човек, дете и възрастен...
Това последното ще ме терзае до края на дните ми вероятно...
Виж целия пост
2. Ще успея ли да я износя до 36 г.с.
3. Ще бъде ли здраво бебто
4. Ще бъде ли тежко раждането ми
5. Ще съумея ли да бъда добър родител, да й осигуря добър стандарт, образование и най-вече ще й дам ли добър личен пример как да бъде достоен човек, дете и възрастен...
Това последното ще ме терзае до края на дните ми вероятно...
# 15
9 фев. 2009, 18:01 ч.
Имах много страхове,но най-вече дали ще е здраво детето и дали всичко с раждането ще мине нормално.Мисълта за секцио ме ужасяваше.
Виж целия пост
# 16
9 фев. 2009, 18:05 ч.
Най много се страхувах от това да не загубя бебето, от аномалии, от това дали ще мога да да родя нормално.
Виж целия пост
# 17
9 фев. 2009, 18:34 ч.
Безпокоях се, дали ще бъде здраво бебенцето, да не му навредя със силните емоции, които често изпитвах, как ще живеем с бебе, ще издържим ли психически на многото промени в живота ни с дете и други сигурно е имало. Сега се безпокоя малко за раждането и пак за здравето на бебчо.
Виж целия пост
# 18
9 фев. 2009, 18:34 ч.
Дали момиченцето ми ще е здраво и нормално развито.
Дали като спре да мърда в корема за известно време, не и е станало нещо лошо.
Дали ще успея да и осигуря добър стандарт на живот.
Виж целия пост
Дали като спре да мърда в корема за известно време, не и е станало нещо лошо.
Дали ще успея да и осигуря добър стандарт на живот.
# 19
9 фев. 2009, 18:35 ч.
Че бебето може да има някакво увреждане.
Че ще родя по пътя за болницата.
Че нещо ще се усложни по време на раждането.
Виж целия пост
Че ще родя по пътя за болницата.
Че нещо ще се усложни по време на раждането.
# 20
9 фев. 2009, 18:37 ч.
За аномалии не се страхувах, тъй като и двата пъти направих амниоцентеза за евентуални генетични увреждания. Не се страхувах и от самите раждания. По-скоро се притеснявах (отвреме-навреме ми минаваха и такива мисли, не постоянно) да не се случи нещо непредвидено с децата по време на самите бременности. Иначе при първата си бременност най-много от всичко се притеснявах дали баща ми, който беше на смъртно легло, ще доживее да види първата си внучка. Но това е нещо съвсем друго. На никого не пожелавам да преживее този страх. 
Виж целия пост
# 21
9 фев. 2009, 19:23 ч.
Най-големият ми страх беше от евентуални аномалии. Въпреки че бях направила всички изследвания, за които ми казаха, все пак до края се притеснявах.
Освен това четях много във форума, а тук освен многото полезна информация има и разкази за доста тежки, проблемни случаи, трагични понякога, и това ме натоварваше много.
Спасяваше ме многото работа, която имах през цялото време.
Като цяло ако не бяха страховете и притесненията, бременността ми сигурно щеше да бъде един от най-щастливите периоди в живота ми.
Виж целия пост
Освен това четях много във форума, а тук освен многото полезна информация има и разкази за доста тежки, проблемни случаи, трагични понякога, и това ме натоварваше много.
Спасяваше ме многото работа, която имах през цялото време.
Като цяло ако не бяха страховете и притесненията, бременността ми сигурно щеше да бъде един от най-щастливите периоди в живота ми.
# 22
9 фев. 2009, 19:37 ч.
И аз имах същите и съм много щаслива че сега си гушкам най-сладкото човече.Което желая на всички бъдещи мами
Виж целия пост
Че те са много- отначало дали ще задържа бебето, после дали няма да има някакви аномалии (то това и до сега продължава), накрая дали всичко ще е наред при раждането.............явно тия притеснения ни подготвят за майчинството.
# 23
9 фев. 2009, 19:38 ч.
Страховете за бебето ми отпаднаха, щом посетих 3Д. Останаха само страховете от раждането - дали ще оцелеем - и аз, и детето ми. За щастие докторът ми не беше склонен да рискува и реши, че щом няма естествена родова дейност почти 24 часа след изтичането на водите, няма какво да се колебае и да насилва нещата и ме сряза. В момента, в който разбрах, че ще раждам със секцио, отпаднаха и последните ми притеснения.
Виж целия пост
# 24
9 фев. 2009, 19:42 ч.
Да не направя спонтанен аборт.
Да не разбера, че раждам и да си родя вкъщи.
Виж целия пост
Да не разбера, че раждам и да си родя вкъщи.
# 25
9 фев. 2009, 20:13 ч.
Моят най-голям страх беше да не му се случи това което се случи с първото ми детенце.
Виж целия пост
# 26
9 фев. 2009, 20:15 ч.
И аз също 
Виж целия пост
но най-вече дали ще е здраво детето и дали всичко с раждането ще мине нормално.
# 27
9 фев. 2009, 20:30 ч.
Притеснявах се дали всичко ще е наред с бебето ми. Но най-голям ужас изживях една неделя вечер, някъде 8 месец бях и тя се скъса да рита в корема. Зарових се във форума и бях убедена, че се е увила около пъпната връв и страда. В понеделник сутринта бях оърва пред кабинета на доктора. Всичко, разбира се, беше плод на бременния ми мозък. 
Виж целия пост
В понеделник сутринта бях оърва пред кабинета на доктора. Всичко, разбира се, беше плод на бременния ми мозък. 
# 28
9 фев. 2009, 20:43 ч.
Изпитвах не страх, а направо ужас да не загубя отново бебето. Щом влязох в деветия месец направо камък ми падна от сърцето. За самото раждане не съм се притеснявала изобщо, имах до себе си прекрасен лекар. Даже отидох ухилена да раждам.
Виж целия пост
# 29
9 фев. 2009, 21:08 ч.
Първият път най-много ме беше страх от раждането,не съм се замисляла дълбоко за други неща 
Сега страховете ми са повече,най-големите:
Второто секцио ме плаши повече от първото
Виж целия пост
Сега страховете ми са повече,най-големите:
Че бебето може да има някакво увреждане.
Че нещо ще се усложни по време на раждането.
Че нещо ще се усложни по време на раждането.
# 30
9 фев. 2009, 21:12 ч.
Виж целия пост
Най-много се страхувах от аномалии на плода и естествено от самото раждане.
# 31
9 фев. 2009, 21:59 ч.
Като се замисля и аз най- много се страхувам от аномалии,дай боже всичко да е о.к. 
Виж целия пост
# 32
9 фев. 2009, 22:08 ч.
Страховете ми бяха свързани основно с бебето.Дали няма да има аномалии, дали няма да има антитела(аз съм Б-, а таткото Б+), беше ме страх как ще протече секциото (имах сериозни заболявания и се водех рискова бременност) За моя радост повечето неща си останаха само страхове, всичко завърши добре 
Виж целия пост
# 33
9 фев. 2009, 22:34 ч.
От раждането никога не съм се страхувала...
Беше ме страх дали всичко с бебетата ще е наред...
Е, всичко си беше О.К., та за това както казват хората - "Дано ми се случи това, което ми мислят съседите, а не това, което ми мисли майка ми"...
Споко - всичко с бебето ти ще бъде наред...
Виж целия пост
Беше ме страх дали всичко с бебетата ще е наред...
Е, всичко си беше О.К., та за това както казват хората - "Дано ми се случи това, което ми мислят съседите, а не това, което ми мисли майка ми"...
Споко - всичко с бебето ти ще бъде наред...
# 34
9 фев. 2009, 22:55 ч.
Най-много ме беше страх да не го загубя по някаква причина, беше ме страх и от аномалии въпреки че направих всички възможни изседвания, беше ме страх дали ще му се развият всички органи правилно изобщо всичко ми минаваше през главата. От раждането изобщо не ме беше страх.
Виж целия пост
# 35
9 фев. 2009, 23:05 ч.
беше ме страх от две неща - от аномалии и да не ми сменят бебето в родилното 
от самото раждане изобщо не се страхувах
Виж целия пост
от самото раждане изобщо не се страхувах
# 36
9 фев. 2009, 23:15 ч.
Най ме беше страх да не загубя бебето!За аномалии въобще не ми е минавало през акъла!И от раждането не ме беше страх(до поседно ми беше едно такова все едно няма да раждам аз ами някой друг)
Виж целия пост
# 37
9 фев. 2009, 23:17 ч.
И при мен беше така Това бяха най-големите ми страхове, като и от раждането ме беше страх и то много.. И то не от самото раждане, а от това дали ще ми поставят правилно упойката
Виж целия пост
Най-много ме беше страх да не го загубя по някаква причина, беше ме страх и от аномалии въпреки че направих всички възможни изседвания, беше ме страх дали ще му се развият всички органи правилно изобщо всичко ми минаваше през главата. От раждането изобщо не ме беше страх.
И при мен беше така
Това бяха най-големите ми страхове, като и от раждането ме беше страх и то много.. И то не от самото раждане, а от това дали ще ми поставят правилно упойката
# 38
9 фев. 2009, 23:20 ч.
Доста страхове имах през бременността
1. Дали ще мога да задържа бебето първите месеци
2. Разболях се от шарка и до последно ме беше много страх, дали на нея и се е отразила
3. Да не родя по рано както имаше вероятност
4. Всичко с раждането да мине добре и детето да е добре без никакви аномалии и проблеми
Мога да напиша още сигурно 10-на, но това бяха едни от най големите ми страхове.
Виж целия пост
1. Дали ще мога да задържа бебето първите месеци
2. Разболях се от шарка и до последно ме беше много страх, дали на нея и се е отразила
3. Да не родя по рано както имаше вероятност
4. Всичко с раждането да мине добре и детето да е добре без никакви аномалии и проблеми
Мога да напиша още сигурно 10-на, но това бяха едни от най големите ми страхове.
# 39
9 фев. 2009, 23:32 ч.
Честно ще споделя, че нямах никакви страхове през първите 8 месеца, иначе съм супер емоционална, но тогава просто наблюдавах събитията от страни и не се вълнувах, просто бях много щастлива и много здрава.
Сега съм възнаградена с най-спокойното и здраво бебе на света (чукам на дърво).
Накрая само се притесних леко, че трябва да летя, исках да съм сигурна, че няма да родя в самолета
Опитай се да се настроиш най-положително и всичко ще бъде наред 
Успех
Виж целия пост
Сега съм възнаградена с най-спокойното и здраво бебе на света (чукам на дърво).
Накрая само се притесних леко, че трябва да летя, исках да съм сигурна, че няма да родя в самолета
Опитай се да се настроиш най-положително и всичко ще бъде наред Успех
# 40
9 фев. 2009, 23:43 ч.
Най-големите ми страхове бяха свързани с това, че може нещо да се обърка по време на самото раждане...както и се случи в действителност. Та затова трябва да мислиш позитивно, да не пълниш главичката си с негативни мисли...
Виж целия пост
# 41
9 фев. 2009, 23:45 ч.
страх ме е понеже много мърда да не се увие около пъпната връв и само чакам да ме ритне за да знам че е ок. страх ме е и от аномалии. постоянно нещо ме боли и се панирам( най-вероятно за глупости). С първата бременност от нищо не ме беше страх.
Виж целия пост
# 42
9 фев. 2009, 23:48 ч.
Най-много ме беше страх да не се роди по рано,защото имах проблеми със задържането и от самото раждане .
Виж целия пост
.
# 43
10 фев. 2009, 00:07 ч.
Общо взето страховете ми бяха свързани със здравето и физическото състояние на бебето. С нетърпение очаквах да го видя като се роди и да се уверя, че е жив и здрав!
Виж целия пост
# 44
10 фев. 2009, 00:14 ч.
Оф,много ми бяха страховете,постоянно си мислех какви ли не глупости,
най много се страхувах дали с бебето всичко е наред и как ще раждам.
Другите предпочитам да ги запазя за себе си...
Виж целия пост
най много се страхувах дали с бебето всичко е наред и как ще раждам.
Другите предпочитам да ги запазя за себе си...
# 46
10 фев. 2009, 07:48 ч.
Първия път нямах никакви страхове, втория път след всичките 3 и 4 измерни видеозона
стана ясно, че дребната е ужасно увита в пъпна връв, ей това ме стресна много.
Виж целия пост
стана ясно, че дребната е ужасно увита в пъпна връв, ей това ме стресна много.
# 48
10 фев. 2009, 08:43 ч.
Започна се със страхът дали бременността ще продължи; след това - дали бебето ще бъде добре и без аномалии; ще се върна ли у дома с живо и здраво дете; ще го възпитам ли като добър човек; ще успея ли да го предпазя от всички гадости в живота.
Знам, че страхът, който изпитах, когато видях положителния тест няма да ме напусне цял живот! Но знам също, че това дете ще бъде най-голямото ми щастие!
Виж целия пост
Знам, че страхът, който изпитах, когато видях положителния тест няма да ме напусне цял живот! Но знам също, че това дете ще бъде най-голямото ми щастие
! 
# 49
10 фев. 2009, 09:01 ч.
1. да не направя спонтанен аборт
2. да няма аномалии при бебето
3. да не родя в 8 месец
... май е това, аз си мислех, че ще са повече
Виж целия пост
2. да няма аномалии при бебето
3. да не родя в 8 месец
... май е това, аз си мислех, че ще са повече
# 50
10 фев. 2009, 09:06 ч.
Най-много се страхувах да не изгубя бебето Страхувах се и да няма аномалии, страхувах се да не родя преждевременно. Страхувах се да не се случи нещо по време на раждането на бебчето или на мен...
Слава Богу, всичко страхове бяха напразни
Виж целия пост
Страхувах се и да няма аномалии, страхувах се да не родя преждевременно. Страхувах се да не се случи нещо по време на раждането на бебчето или на мен...Слава Богу, всичко страхове бяха напразни
# 51
10 фев. 2009, 09:07 ч.
Аз се страхувах от това, да не се случи нещо лошо при раждането и да загубя бебето (понеже имаме в рода такива случаи...). Слава Богу всичко беше ОК. Мисля, че с второ бебе ще ме е страх и от самото раждане, макар че моето беше сравнително леко, но... няма как...
Виж целия пост
# 52
10 фев. 2009, 09:43 ч.
Първите месеци най-големия ми страх беше дали ще задържа бебето.Преди мен две колежки имаха аборти с първите си деца и все ме беше страх,че и на мен ще се случи.Отделно и чаканата с години бременност,та после започнах да чета за бебета оцелели 6,после 7,после 8-ми месец.През 9-тия се чудих пък дали ще устискам до секциото.
Виж целия пост
# 53
10 фев. 2009, 09:46 ч.
Не съм се страхувала oт нищо. Нито за бебето, нито за себе си, нито от раждането. Бях абсолютно спокойна и уверена, че всичко ще бъде наред. Така си и беше.
Виж целия пост
# 54
10 фев. 2009, 09:49 ч.
Първият път нямах особени страхове, защото ен знаех какво ме чака. Мислех си че ще родя лесно, даже по пъта. а то се оказа че имах доста трудно раждане.
Сега имам повече страхове, дали ще има пулс, дали всичко ще е наред с бебенцето, как ще родя пак,
пак ли ще кача толкоз кила, а като се роди, как ще се справя, каката как ще реагира, и подобни.
Виж целия пост
Сега имам повече страхове, дали ще има пулс, дали всичко ще е наред с бебенцето, как ще родя пак,
пак ли ще кача толкоз кила, а като се роди, как ще се справя, каката как ще реагира, и подобни.
# 55
10 фев. 2009, 09:52 ч.
Колкото и странно да е през първата бременност не се страхувах за нищо. Бях млада и малко неща знаех и съответно не се страхувах.
През втората обаче ,когато взех да се ровя в разни страшни истории и форуми така се наплаших, от какво ли не.....от аномалии, от процеса на раждането,много ме бе страх от раждане с форцепс,, от моето състояние след това....
Виж целия пост
През втората обаче ,когато взех да се ровя в разни страшни истории и форуми така се наплаших, от какво ли не.....от аномалии, от процеса на раждането,много ме бе страх от раждане с форцепс,, от моето състояние след това....
# 56
10 фев. 2009, 09:56 ч.
много страхове имам, дали всичко ще е наред и т.н. , но гледам да не мисля много много
Виж целия пост
# 57
10 фев. 2009, 10:09 ч.
Имам много страхове , но силно се надявам да си останат само такива и всичко да е наред ...
Виж целия пост
# 59
10 фев. 2009, 10:16 ч.
През първата бременност не се страхувах от нищо. Дори от самото раждане. Е, то наистина не беше страшно.
През втората си бременност много се страхувах от аномалии на плода. А когато наближи и раждането, беше ме страх и от него.
Виж целия пост
През втората си бременност много се страхувах от аномалии на плода. А когато наближи и раждането, беше ме страх и от него.
# 61
10 фев. 2009, 10:22 ч.
Първата ми бременност мина леко,спокойно,весело -без никакви страхове.
Втората започна също много леко,ведро.Единственото ,което ме поуплаши беше леко учестения пулс на бебето ми /оказа се ,че покрай моите притеснение се вдига неговия сърдечен ритъм/.Бързо отмина и този страх.
Но пък чак"най големите ви страхове"-само прочетено така ми звучи доста тревожно.
Бременната жена трябва да мисли повече позитивно и да не се взира толкова какво би молго/не би могло.
Ако бремеността е рискова-е друг въпрос ...но и тук по важно е да се спазват препоръките на лекарите ,а не да броим "най-големите си страхове"...а да очакваме-най-голямата си радост.
Виж целия пост
Втората започна също много леко,ведро.Единственото ,което ме поуплаши беше леко учестения пулс на бебето ми /оказа се ,че покрай моите притеснение се вдига неговия сърдечен ритъм/.Бързо отмина и този страх.
Но пък чак"най големите ви страхове"-само прочетено така ми звучи доста тревожно.
Бременната жена трябва да мисли повече позитивно и да не се взира толкова какво би молго/не би могло.
Ако бремеността е рискова-е друг въпрос ...но и тук по важно е да се спазват препоръките на лекарите ,а не да броим "най-големите си страхове"...а да очакваме-най-голямата си радост.
# 62
10 фев. 2009, 10:25 ч.
Както са казали повечето мами, и аз много се страхувах в началото от спонтанни аборти. След това се успокоих и в края на четвърти месец изкарах варицела. От тогава големия ми страх е дали детенцето ще се роди живо и здраво!
Виж целия пост
# 64
10 фев. 2009, 10:34 ч.
През пърават бременност като че ли нямах кой знае колко големи страхове. Сега с втората ми е по-притеснено, дали бебо ще е здрав, как ще минат останалите месеци, раждането.
Виж целия пост
# 65
10 фев. 2009, 11:04 ч.
Колко много смели мами!!!Аз май бия класацията по страхове 
Освен изброените до тук-аномалии на плода,трудности при задържане и страхът от самото раждане разбира се,мога да включа и:
1.да не се заразя с токсоплазмоза-бях свидетел на това,как две мои познати загубиха бебетата си в 6 и 7 месец от това. А и аз много обичам котки (доколкото се считат за един от виновниците за тази болест) и се боях,че ще ми излезне през носа това,че галя всяка срещната.
2.да не хвана каквато и да е друга болест,която ще наложи аборт-не съм хипохондричка,но през бременността дори и настинката и грипът ми изглеждат страшни.За щастие не съм боледувала от нищо,откакто разбрах,че съм бременна
3.да не се случи нещо на съпруга ми-мисълта да остана сама...не искам дори да продължавам...
4.финансовата част...но за нея като че ли мъжът ми се притеснява повече
5.често си мисля и за това дали ще имам кърма,дали бебето ще иска да суче
6. и още много други неща,които са свързани с периода след като родя....
Виж целия пост
Освен изброените до тук-аномалии на плода,трудности при задържане и страхът от самото раждане разбира се,мога да включа и:
1.да не се заразя с токсоплазмоза-бях свидетел на това,как две мои познати загубиха бебетата си в 6 и 7 месец от това. А и аз много обичам котки (доколкото се считат за един от виновниците за тази болест) и се боях,че ще ми излезне през носа това,че галя всяка срещната.
2.да не хвана каквато и да е друга болест,която ще наложи аборт-не съм хипохондричка,но през бременността дори и настинката и грипът ми изглеждат страшни.За щастие не съм боледувала от нищо,откакто разбрах,че съм бременна
3.да не се случи нещо на съпруга ми-мисълта да остана сама...не искам дори да продължавам...
4.финансовата част...но за нея като че ли мъжът ми се притеснява повече
5.често си мисля и за това дали ще имам кърма,дали бебето ще иска да суче
6. и още много други неща,които са свързани с периода след като родя....
# 66
10 фев. 2009, 11:08 ч.
Най-много от аномалии на плода.Последните 3месеца сънувах бебето я без крак,я без ръка,абе УЖАС!!! 
Виж целия пост
# 67
10 фев. 2009, 11:10 ч.
1. Дали ще е здраво бебето /Най-вече от синдрома на Даун, въпреки че си правих БХС/
2. Да не се случи нещо с мен по време на раждането;
3. Дали ще можем да се справим финансово
Виж целия пост
2. Да не се случи нещо с мен по време на раждането
;3. Дали ще можем да се справим финансово
# 68
10 фев. 2009, 11:23 ч.
1 Дали ще е здраво бебето
2 Как ще мине секциото- доста ме беше страх, защото ми беше първата операция
Виж целия пост
2 Как ще мине секциото- доста ме беше страх, защото ми беше първата операция
# 69
10 фев. 2009, 12:41 ч.
Най големият ми страх беше да не направя спонтанен аборт.
Виж целия пост
# 70
10 фев. 2009, 13:32 ч.
Дали бебето ще се роди живо и здраво беше най-големият ми страх
Виж целия пост
# 71
10 фев. 2009, 13:51 ч.
Виж целия пост
1. Ще се закрепи ли бременността през първите 3-4 месеца
2. Ще успея ли да я износя до 36 г.с.
3. Ще бъде ли здраво бебто
2. Ще успея ли да я износя до 36 г.с.
3. Ще бъде ли здраво бебто
# 72
10 фев. 2009, 14:34 ч.
Най много се страхувах да не направя спонтанен аборт и да не е нещо увреден плода...
Виж целия пост
# 73
10 фев. 2009, 14:58 ч.
ХИЛЯДИ СТРАХОВЕ, АЗ СЪМ СИ ПАНИКА ПО ПРИНЦИП - ЗАЩО СЕ ДВИЖИ ТОЛКОВА ДА НЕ БИ ДА НЕ МУ Е ДОБРЕ НЕЩО, ЗАЩО НЕ СЕ ДВИЖИ ТОЛКОВА ДА НЕ Е СТАНАЛО НЕЩО, ДА НЕ СЕ РОДИ С АНОМАЛИИ - ФИЗЗИЧЕСКИ ИЛИ НЯКОИ АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ДА НЕ ВЗЕМА ДА НАСТИНА ТА ДА МУ Е ГАДНО И НА ДЕТЕТО И МН. ДРУГИ ГЛУПОСТИ, СЕГА СА ГЛУПОСТИ ЗА МЕН НО ТОГАВА СИ БЯХА ИСТИНСКИ СТРАХОВЕ....
Виж целия пост
# 74
10 фев. 2009, 15:10 ч.
Да не направя спонтанен аборт и да не се наложи цезарово сечение(направо умирах от ужас)
Виж целия пост
# 75
10 фев. 2009, 15:14 ч.
И аз най-много се страхувам от аномалии на бебето и от резултата от самото раждане
Виж целия пост
# 76
10 фев. 2009, 15:16 ч.
Моля се само бебето да е живо и здраво
Първото раждане мина с усложнения, но дори пак да има такиваа, аз някак разчитам на добрите специалисти и все пак вярвам в добрия край на бременността
Виж целия пост
Първото раждане мина с усложнения, но дори пак да има такиваа, аз някак разчитам на добрите специалисти и все пак вярвам в добрия край на бременността
# 77
10 фев. 2009, 19:16 ч.
И през двете ми бременности имах страх от преждевременно раждане.
Виж целия пост
# 78
10 фев. 2009, 19:38 ч.
Първият път най-много ме беше страх от раждането (затова избрах секцио). А също имах известен проблем със задържането и естествено ужасно ме беше страх да не загубя бебето.
Сега втория път, най-много ме е страх от аномалии (може би защото вече съм чела прекалено много литература).
Виж целия пост
Сега втория път, най-много ме е страх от аномалии (може би защото вече съм чела прекалено много литература).
# 79
10 фев. 2009, 19:49 ч.
Единствения ми страх е да не го загубя, по един или друг начин 
Виж целия пост
# 80
10 фев. 2009, 20:24 ч.
Моята бременност започна с кървене и до началото на третия месец не се знаеше дали бебчо ще се задържи или не....затова от тогава до края, най-големия ми страх беше дали с бебчо всичко ще е наред и да не го загубя
От раждането също някъде дълбоко в мен ме беше малко страх, но си казвах, че ако бебчо е жив и здрав, ще издържа и раждане, и болка, и какво и да се наложи....
Виж целия пост
От раждането също някъде дълбоко в мен ме беше малко страх, но си казвах, че ако бебчо е жив и здрав, ще издържа и раждане, и болка, и какво и да се наложи....
# 81
10 фев. 2009, 21:07 ч.
Единствения ми страх е да не го загубя, по един или друг начин или аномалии Да не дава Господ!
Виж целия пост
Да не дава Господ!
# 82
10 фев. 2009, 22:59 ч.
След третия месец - дали ще го износя, защото възникнаха проблеми с плацентата. Всяка сутрин се събуждах с благодарност, че бебето си е на мястото. От нищо друго не ме е било страх.
Виж целия пост
# 83
10 фев. 2009, 23:05 ч.
От аномалии и незадържане не ме беше страх. Страх ме беше от раждането и за съдбата на детето, дали ще живее хубав и дълъг живот.
Виж целия пост
# 84
10 фев. 2009, 23:06 ч.
От преждевременно раждане.
От проблем с плацентата или пъпната връв.
Виж целия пост
От проблем с плацентата или пъпната връв.
# 85
10 фев. 2009, 23:08 ч.
1. Аномалии на плода;
2. Загуба на бебето поради мои здравословни проблеми;
3. Страхувах се заради често 'ниските ' тонове на бебето;
4.Страх от преждевременно раждане;
Това беше, но ми беше достатъчно.
Виж целия пост
2. Загуба на бебето поради мои здравословни проблеми;
3. Страхувах се заради често 'ниските ' тонове на бебето;
4.Страх от преждевременно раждане;
Това беше, но ми беше достатъчно.
# 86
10 фев. 2009, 23:09 ч.
От аномалии и преждевременно раждане. Понякога ме обземаха такива черни мисли, но като цяло се стараех да мисля позитивно.
Виж целия пост
# 87
10 фев. 2009, 23:13 ч.
От много неща ме беше страх,в началните месеци едно,после друго...,но най-вече в 7 месец,когато бях контактна с дете,болно от Варицела,а не знаех дали съм я карала Тогава и лекарят ми допълнително ме стресира с разни ужасии и докато минат поне 21 дни инкубационен период(докато се убедя,че всичко е наред)не бях на себе си.
Страхът от раждането го подтисках и гледах да не мисля за това.А самото то протече толкова бързо и по-раничко от очакваното,че даже не разбрах какво стана
Виж целия пост
Тогава и лекарят ми допълнително ме стресира с разни ужасии и докато минат поне 21 дни инкубационен период(докато се убедя,че всичко е наред)не бях на себе си.Страхът от раждането го подтисках и гледах да не мисля за това.А самото то протече толкова бързо и по-раничко от очакваното,че даже не разбрах какво стана
# 88
11 фев. 2009, 06:52 ч.
В началото бременността ми започна с едно кафеникафо зацапване,след ходене на лекар ми изкараха акъла,че нищо не се знаело и естествения подбор ще се каже думата и аз се пъбърквах от притеснение да не го загубя,един месец бях в болнични и за няколко дена влязох в болница,след това слава богу всичко завърши добре
Виж целия пост
# 89
11 фев. 2009, 07:18 ч.
Бебо да е жив и здрав.За самото раждане не ме беше страх толкова много.
Виж целия пост
# 90
11 фев. 2009, 07:55 ч.
Нямах страхове просто не позволявах никакви черни мисли да се въртят в главата ми.Гледах и на двете си бременности като един красив период от живота ми който ще има щастлив завършек.За моя радост нямах нет по това време и си спестих и четенето на много ненужна и противоречива информация.
Виж целия пост
# 91
11 фев. 2009, 09:25 ч.
1. В този момент голям страх от преждевременно раждане/поради случаи с познати родили в 20-24 седмицаи- не оцелели бебчета/
2. СТрах от аномалии, или не точно аномалии- ходих до момента на 3 ФМ при двама известни специалисти, които отхвърлат такива и все пак страха си остава, че и на 4-та ФМ съм се записала, за по-късен етап!
3. Страх от естествено раждане, да не би случайно да се заклещи бебето
Виж целия пост
2. СТрах от аномалии, или не точно аномалии- ходих до момента на 3 ФМ при двама известни специалисти, които отхвърлат такива и все пак страха си остава, че и на 4-та ФМ съм се записала, за по-късен етап!
3. Страх от естествено раждане, да не би случайно да се заклещи бебето
# 92
11 фев. 2009, 09:54 ч.
И на мен това ми беше най-големия страх!
Мисля, Че това е страха на повеЧето бъдещи мами. Беше и мой страх. И също така страх дали ще се справя със самото раждане.
Виж целия пост
Най-много се страхувах от аномалии на плода.
И на мен това ми беше най-големия страх!
Мисля, Че това е страха на повеЧето бъдещи мами. Беше и мой страх. И също така страх дали ще се справя със самото раждане.
# 93
11 фев. 2009, 12:30 ч.
1.Страх от преждевременно раждане.
2.Страх да не би да не издържа на раждането и да не успея да си видя бебето.(най-големия)
после се нареждаше всичко останало
- дали ще ми се запушат каналчетата...
- ако се задави дали ще реагирам адекватно...
- ще се науча ли кое как се прави...
Неоснователни страхове,които за съжаление винаги тревожат повечето бременни.
Виж целия пост
2.Страх да не би да не издържа на раждането и да не успея да си видя бебето.(най-големия)
после се нареждаше всичко останало
- дали ще ми се запушат каналчетата...
- ако се задави дали ще реагирам адекватно...
- ще се науча ли кое как се прави...
Неоснователни страхове,които за съжаление винаги тревожат повечето бременни.
# 94
11 фев. 2009, 12:50 ч.
Тъй като бях с патологична бременност, се страхувах много да не родя преждевременно.Всеки ден имах гадни силни контракции и много ме беше страх дали след поредната няма да се случи най-лошото.Е, не се случи
Виж целия пост
# 95
11 фев. 2009, 13:28 ч.
А аз много се страхувах пъпната връв да не се увие около бебето, и то да остане без кислород.
Виж целия пост
# 96
11 фев. 2009, 13:33 ч.
Най-големия ми страх беше от вродени малоформации - имаше съмнения за такива, за щастие всичко е наред. След това, дойде страха от раждането.
Виж целия пост
# 97
11 фев. 2009, 13:58 ч.
И аз от това много се страхувам
Виж целия пост
А аз много се страхувах пъпната връв да не се увие около бебето, и то да остане без кислород.
# 98
11 фев. 2009, 14:15 ч.
Страхувах се от това дали ще съм добър родител, дали бебето ще е здраво и дали всичко около раждането ще мине добре за мен и бебо.
Виж целия пост
# 99
11 фев. 2009, 17:34 ч.
Дали беба ще е здрава и дали всичко около раждането ще е наред
Виж целия пост
# 100
11 фев. 2009, 18:09 ч.
1. Да не загубя бебето, след прокървяване в 2 месец
2.От малформации
3.В 3 месец изкарах вирусна пневмония и ме беше страх как това ще се отрази на бебето
4.От раждането
5.Дали ще съм добра майка(това все още е актуален страх)
Виж целия пост
2.От малформации
3.В 3 месец изкарах вирусна пневмония и ме беше страх как това ще се отрази на бебето
4.От раждането
5.Дали ще съм добра майка(това все още е актуален страх
)
# 101
11 фев. 2009, 18:16 ч.
Първия път нямах страхове,а втория се страхувах единствено от раждането,защото вече знаех през какво трябва да мина 
Виж целия пост
# 102
11 фев. 2009, 21:20 ч.
Това бяха и моите страхове...
Виж целия пост
1. Ще се закрепи ли бременността през първите 3-4 месеца
2. Ще успея ли да я износя до 36 г.с.
3. Ще бъде ли здраво бебто
4. Ще бъде ли тежко раждането ми
5. Ще съумея ли да бъда добър родител, да й осигуря добър стандарт, образование и най-вече ще й дам ли добър личен пример как да бъде достоен човек, дете и възрастен...
Това последното ще ме терзае до края на дните ми вероятно...
2. Ще успея ли да я износя до 36 г.с.
3. Ще бъде ли здраво бебто
4. Ще бъде ли тежко раждането ми
5. Ще съумея ли да бъда добър родител, да й осигуря добър стандарт, образование и най-вече ще й дам ли добър личен пример как да бъде достоен човек, дете и възрастен...
Това последното ще ме терзае до края на дните ми вероятно...
# 103
11 фев. 2009, 21:53 ч.
Не позволявах на никакви страхове да ме завладеят.Бях щастлива бременна и до последно,въпреки здравословните проблеми,които ме споходиха се чувствах прекрасно.Знаех,че всичко с мен и бебето ще е наред и мислих много позитивно
Сега най-големият ми страх,е да не разочаровам дъщеря си.
Виж целия пост
Сега най-големият ми страх,е да не разочаровам дъщеря си.
# 104
11 фев. 2009, 23:49 ч.
След 2 спонтанни аборта, първоначално доста се притеснявах да не станат 3. После единствеият ми страх беше от лекари и болници, но той пъке е толкова лесно решем Стоях далече от тях
Виж целия пост
Стоях далече от тях 
# 105
15 фев. 2009, 11:21 ч.
Най-големият ми и ирационален страх беше ТОКСОПЛАЗМОЗАТА. Беше ми станало фикс идея. Като пипнех сурово месо или ме заболеше гърлото, изпадах в паника и веднага тичах да се изследвам. Сигурно имам към 10 изследвания за токсоплазмоза.
Иначе ме беше страх от ужасно много неща: бактерии в урината, висока захар, пъпната връв, резус фактор, ниска плацента, дефекти, листероза, самото раждане, даже в един момент си мислех, че са му парализирани краката, защото не риташе много!
Бях кълбо от страхове и непрекъснато се изследвах. 
Виж целия пост
Иначе ме беше страх от ужасно много неща: бактерии в урината, висока захар, пъпната връв, резус фактор, ниска плацента, дефекти, листероза, самото раждане, даже в един момент си мислех, че са му парализирани краката, защото не риташе много!
Бях кълбо от страхове и непрекъснато се изследвах.
# 106
15 фев. 2009, 12:20 ч.
През първата си бременност не се странувах от нищо ,защото не знаех какво ме чака.
Сега имам страшно много страхове ,дали всичко ще е наред с бебчето,лесно ли ще мине раждането ,ще мога ли да се справя с две деца,ще мога ли да им дам нужното внимание и т.н.
Виж целия пост
Сега имам страшно много страхове ,дали всичко ще е наред с бебчето,лесно ли ще мине раждането ,ще мога ли да се справя с две деца,ще мога ли да им дам нужното внимание и т.н.
# 107
15 фев. 2009, 12:39 ч.
Не помня страховете си.Мисля, че едно от нещата беше, дали ще мога да го къпя сама 
.Първата вечер, като се прибрахме, казах на свекърва ми, че ще го изкъпя сама.Справих се много добре .Инстинкта си идва след раждането .
Виж целия пост
.Първата вечер, като се прибрахме, казах на свекърва ми, че ще го изкъпя сама.Справих се много добре .Инстинкта си идва след раждането . 
# 108
15 фев. 2009, 12:48 ч.
Най-много се притеснявах,дали бебето е наред,да няма някакви аномалии.
Виж целия пост
# 109
15 фев. 2009, 14:19 ч.
Постоянно се притеснявах дали всичко с бебчето ми ще е наред!
Виж целия пост
# 110
16 фев. 2009, 16:47 ч.
Първоначално ме беше страх от спонтанен аборт.
Когато най-големият риск премина, започнах да се притеснявам за бързо качените килограми.
След това чух разни истории и за мъртъв плод, та и това си бях втълпила и ми се е случвало всяка седмица да ходя на ехограф през 4-я месец.
Сега (23 г.с.), когато вече усещам отчетливо ритниците, започвам да се притеснявам дали всичко е наред с бебето, когато пък не го усещам повече от ден.
Страхът да не загубя бебето все още съществува, но гледам да го потискам.
Въпреки че е рано, понякога, преди да заспя, се замислям и за раждането и доста се притеснявам.
Сигурна съм, че и живот и здраве и след раждането ще имам хиляди притеснения от съвсем друг вид.
Виж целия пост
Когато най-големият риск премина, започнах да се притеснявам за бързо качените килограми.
След това чух разни истории и за мъртъв плод, та и това си бях втълпила и ми се е случвало всяка седмица да ходя на ехограф през 4-я месец.
Сега (23 г.с.), когато вече усещам отчетливо ритниците, започвам да се притеснявам дали всичко е наред с бебето, когато пък не го усещам повече от ден.
Страхът да не загубя бебето все още съществува, но гледам да го потискам.
Въпреки че е рано, понякога, преди да заспя, се замислям и за раждането и доста се притеснявам.
Сигурна съм, че и живот и здраве и след раждането ще имам хиляди притеснения от съвсем друг вид.
# 111
16 фев. 2009, 17:16 ч.
Първият път за нищо не се притеснявах, а вторият се притеснявах дали всичко с бебо ще е наред и да не започна да раждам по рано, незнам защо постоянно си мислех за това
Виж целия пост
# 112
16 фев. 2009, 17:23 ч.
Сигурно ще прозвучи нагло и кощунствено, но бях 100 % сигурна, че всичко с детето ми ще бъде наред. Знаех, че той е ОК и ще се роди дори, когато лежах 3 дни за задържане в 8 месец.
Ужасявах се от секцио и това беше най-големият ми страх около техническата част на нещата. Той се и сбъдна, де.
Извън това, най-много се боях, че майчинството може да не се окаже "моето нещо" и - най-просто казано, да не ми хареса. Случва се на немалко жени. Слава Богу, точно моето нещо си се оказа
Виж целия пост
Ужасявах се от секцио и това беше най-големият ми страх около техническата част на нещата. Той се и сбъдна, де.
Извън това, най-много се боях, че майчинството може да не се окаже "моето нещо" и - най-просто казано, да не ми хареса. Случва се на немалко жени. Слава Богу, точно моето нещо си се оказа
# 113
16 фев. 2009, 18:26 ч.
Аз първона4ално се страхувах от спонтанен аборт,после от преждевременно раждане,но да си призная такива притеснения не съм имала преди през живота си не знам защо така постоянно се вглъбявах в нещо и не можах да се отпусна докато не се роди малката.Живот и здраве като решим да си имаме второ ще се отдам изцяло на удоволствието да си бременна.
Виж целия пост
# 114
16 фев. 2009, 19:03 ч.
Единственият ми страх беше дали ще се справя с грижите за бебо.За самото раждане не съм се притеснявала толкова.Но отговорността,която ми предстоеше ме плашеше малко...
Виж целия пост
# 115
16 фев. 2009, 19:50 ч.
Отначало много ме беше страх от спонтанен аборт. След това (като премина рисковия период) започнах да си мисля дали всичко с бебето ще е ок, дали няма да има увреждания. В седмия месец като прокървих и направо оркачих. Като излязох от WC-то от рев чак не можах да кажа на мъжа ми . А най- накрая ме беше страх да не му се усучи пъпната връв.
Виж целия пост
. А най- накрая ме беше страх да не му се усучи пъпната връв.
# 116
16 фев. 2009, 20:50 ч.
Всякакви са били страховете ми.......С първата и втората бременност въобще не изпитах щастието от това да носиш Животът в себе си!
Виж целия пост
# 117
16 фев. 2009, 22:32 ч.
Най-големия ми страх както предполагам и на всички бъдещи майки беше дали детенцето ще е здраво и дали раждането ще мине леко и без усложнения. Пожелавам ти при теб да е така.
Виж целия пост
# 118
17 фев. 2009, 09:35 ч.
Винаги съм се притеснявала от аномалии на плода,а най накрая за самото раждане.Желая ти леко раждане
Виж целия пост
# 119
17 фев. 2009, 10:13 ч.
Много се страхувах за аномалии в плода, но се стараех да не мисля за подобни неща. Накрая се страхувах от сдамото раждане и по-скоро от това, че не знам, как протича, т.е. от неизвестността.
Виж целия пост
# 121
17 фев. 2009, 10:29 ч.
Никога и през ум не ми е минавало да се страхувам за качени килограми или за самото раждане. От първия ден, в който видях положителния тест, до момента в който му чих гласчето единственото ми притеснение и страх е дали ще родя здраво дете...
Родих го, но страховете ми не спряха. Продължавам всеки ден и час да се страхувам за него...
Виж целия пост
Родих го, но страховете ми не спряха. Продължавам всеки ден и час да се страхувам за него...
# 123
17 фев. 2009, 11:28 ч.
Ех, тези майчини тревоги. Във всеки етап на бременността си измислях нови неща за притеснение.
1) Дали въобще съм бременна (след инсеминацията)
2) Дали е вътрематочна бременността
3) Дали ще се появи сърдечна дейност
4) Дали няма да спре да бие сърчицето
5) Докато не започнах да я усещам да мърда, всеки ден се тревожех дали е добре и се бях превърнала в хипохондричка - ходех през седмица да я гледаме
6) Дали БХС ще е благоприятен (правих го 2 пъти, в 12 и в 16 седмица)
7) След това започнах да чакам прословутата 28 седмица да знам, че има шансове да оцелее
В клиника Щерев ми казаха, че там мога да раждам след 36 седмица, та сега новата ми грижа е бебка да се заседи вътре до тогава
9) Тревожех се дали трябва или не трябва да пия витамини и как ще се отрази на бебка
10) Тревожех се да не напълнея твърде много и да не си докарам диабет
11) Сега се тревожа и да не би бебка да е твърде мъничка
12) Притеснявам се и как ще се справя с кърменето
Въобще бременна жена да си....
Факт е обаче, че въпреки многото притеснения карам лека бременност без коя знае какви грижи и все пак успявам да се насладя на този толкова красив етап от живота ни.
Виж целия пост
1) Дали въобще съм бременна (след инсеминацията)
2) Дали е вътрематочна бременността
3) Дали ще се появи сърдечна дейност
4) Дали няма да спре да бие сърчицето
5) Докато не започнах да я усещам да мърда, всеки ден се тревожех дали е добре и се бях превърнала в хипохондричка - ходех през седмица да я гледаме
6) Дали БХС ще е благоприятен (правих го 2 пъти, в 12 и в 16 седмица)
7) След това започнах да чакам прословутата 28 седмица да знам, че има шансове да оцелее
В клиника Щерев ми казаха, че там мога да раждам след 36 седмица, та сега новата ми грижа е бебка да се заседи вътре до тогава9) Тревожех се дали трябва или не трябва да пия витамини и как ще се отрази на бебка
10) Тревожех се да не напълнея твърде много и да не си докарам диабет
11) Сега се тревожа и да не би бебка да е твърде мъничка
12) Притеснявам се и как ще се справя с кърменето
Въобще бременна жена да си....
Факт е обаче, че въпреки многото притеснения карам лека бременност без коя знае какви грижи и все пак успявам да се насладя на този толкова красив етап от живота ни.
# 124
3 март 2009, 23:03 ч.
И на мен това са ми най-големите страхове. И кошмари сънувам за това
Виж целия пост
Най-много се страхувах от аномалии на плода.
# 125
3 март 2009, 23:26 ч.
Аз също от аномалии на детето,да не направя спонтанен аборт или да го загубя по някакв начин и от раждането.
Виж целия пост
# 126
3 март 2009, 23:33 ч.
Чувствах се много самотна, понеже бащата на Настя не беше никак съпричастен, затова ме беше страх как ще се справям сама с почти всичко. Другото, за което се страхувах, бе да износя нормално детето до края, не че съм имала причини да се съмнявам, но си имах фалшиви контракции през цялото време, особено при някакви физически натоварвания, а и ми беше внушено, че не съм в първа младост, така че да очаквам проблеми. 
Това е към съответните "внушители".
Виж целия пост
Това е към съответните "внушители". 
# 128
4 март 2009, 22:10 ч.
Единствения ми страх беше дали ще е здрава малката принцеска .
Сега като попрочетох тук установих, че аз нито за секундичка не съм се страхувала да не родя по-рано...
В смисъл, че със сигурност ЗНАЕХ, че ще е тогава, когато трябва
Виж целия пост
.Сега като попрочетох тук установих, че аз нито за секундичка не съм се страхувала да не родя по-рано...
В смисъл, че със сигурност ЗНАЕХ, че ще е тогава, когато трябва
# 129
4 март 2009, 23:45 ч.
Бях сигурна че ще пренося бебето по примера на майка ми, така и стана. Единственият ми страх беше да не се случи нещо вътре с бебето, а аз да не разбера. Последните седмици се ослушвах доста нервно за подритванията и се притеснявах ако не го усещах по-дълго време. Много ми се искаше да родя малко по-рано за да си отдъхна от тази огромна отговорност. За щастие чакахме само два дни след термина и предизвикаха раждането по медицински причини.
Виж целия пост
# 130
5 март 2009, 02:09 ч.
Аномалии при плода и да не се разболея нещо, дакато съм бременна.
Виж целия пост
# 131
5 март 2009, 06:22 ч.
Като цяло не съм имала страхове. Единствено в деветия месец се бях шашнала, защото докторката с която имах уговорка замина за седмица на почивка, а аз много държах да раждам при нея Е, устисках една седмица и даже родих в нейната смяна
Виж целия пост
Е, устисках една седмица и даже родих в нейната смяна
# 132
5 март 2009, 12:27 ч.
Страхувах се най-вече дали бебето е ОК и дали ще го износя докрай(нямах проблеми специални), като мина средата на бременността и ми бяха добре изследванията и ФМ, започнах да мисля за раждането...Големи страхове не съм имала, поради липса на големи проблеми
Виж целия пост
# 133
5 март 2009, 12:33 ч.
Беше ме страх от спонтанен аборт и дали всичко ще е наред с детето по време на раждането и след това де
Виж целия пост
Препоръчани теми