Да живеем в хармония със себе си - 4

  • 72 819
  • 1 151
# 225
Мег, това е чудесно, което мислиш. Аз също започнах да си мечтая за по малко бебе, че моето вече е голямо. За това дали е трудно или не е относително казано, на някой хора им е трудно да гледат себе си, други пък се справят чудесно с 3 и повече деца.
Единственото, което ме притеснява е кърменето. Мислила ли си по този въпрос. Доколкото знам и ти искаш да кърмиш възможно най -много. Това обаче не виждам как ще стане с още едно бебе, без да се отбие голямото. Другото, което съдя по мен е, че ако сега съм бременнна, няма да мога да осигуря това спокойствие на бебето /и това спане/, което имах с първото. И не на последно място все още нямам мензис и мисля да почакам малко.
Виж целия пост
# 226
Моите деца са с 1,10 разлика. Не ми беше много лесно, нито пък сега ми е, но то е поради това, че децата са ми много диви. И то най-вече каката, та и преди да се роди малкия не ми беше хич лесно с нея. В крайна сметка не намирам, че раждането на второто дете много ме е затруднило, най-много с 20-30% повече.
Виж целия пост
# 227
Klemy, това е много окуражително, за 20те-30те%, имам предвид  Laughing
И аз се точа за второ дете, много искам още едно сега и трето малко по-нататък.

Честит рожденик на Ескориал! Да расте здрав, добър и умен!   bouquet
Виж целия пост
# 228
Ео, прегръдка мила  Hug
била съм в твоята ситуация (но не бяхме женени).
оставих го да си тръгне.
сега не съжалявам. но той не постигна това, което очакваше Peace
мисля, че си помисли,че енергията, която му давах, си е негова Wink

но и аз като теб прилагам автоагресия под формата на глад.
и не мога да се контролирам.

сега покрай театрите със свеки не ядах 3 дни.
дори вода като пиех и ми се повръщаше... Stop
сега като съм си в нас - храня се нормално Peace

ти нали си от Пловдив? качи се на Покрива на Стария град.
там има положителни енергии Peace
кураж Hug
 
Честит рожденник на Ескориал Peace
Виж целия пост
# 229
Klemy, това е много окуражително, за 20те-30те%, имам предвид  Laughing

Да, но това с уточнението, че първото ми дете е адски много палаво, ако имате кротки деца, вероятно ще ви е по-трудно. Аз покрай тичането около каката не усетих малкия как порастна.  Laughing
Виж целия пост
# 230
Асялейн, да, от Пловдив съм.
Сега ще си отида и ще си се разходя Hug
Виж целия пост
# 231
Eчо-Мечо, ами аз си чета темите и материалите за кърмене в тандем Wink Но пак се замислям, че има шанс първото детете да се отбие когато кърмата започне да се превръща в коластра...
Имам породен брат - година и 40 дни разлика  Laughing - майка ми твърди, че само първите 1-2 години е било трудно, после сами сме се гледали. За брат ми късно са разбрали, също не имало възстановен цикъл, така че и това не е баш пречка.
Клеми, доста успокоявощо звучи, именно защото детенцето е от онези с постоянни нужди и желания, рядко се занимава сам.
А дали при децата с по-голяма разлика, големите обръщат повече внимание на тези след тях?
Виж целия пост
# 232
Моите са с 2 год. и 10 мес. разлика и намирам, че е малка. То е ревност, то е борба за играчки, разправии кое филмче да се гледа, коя има по-хубава рокля, коя първа да направи нещо... Каката искаше да помага за бебето, но всъщност повече ми пречеше. Качваше се в количката при малката, случвало се е даже да обърне количката с бебето докато се катери по нея, правеше си експерименти с малкото... пълна лудница, правеха ме дива и щастлива. Мисля, че с разлика от около 4 год. щеше да ни е по-лесно- и на мен, и на тях.
Виж целия пост
# 233
Рени, на снимките две различни момиченца ли са?
Виж целия пост
# 234
Моите са с разлика от 3г. и 15 дни.

Беше ми много трудно, не че сега не е... Mr. Green
Ревност, взимат си постоянно играчките, малкият сега пречи на кака си да си напише домашните, карат се за глупости, кое филмче да гледат или пък кой да е пръв в нещо, хапят се, бият се... Mr. Green
Много се обичат и се търсят, но и се карат много. Малкият ревнува кака си не само от нас, но и от нейните приятелки и връстници на д. площадка. Ходи, бута се и им разваля игрите. Не че каката не ревнува брат си от нас.  Laughing

Съзнателно сме я търсили точно тази разлика, като мислех, че вече едното ще е по-самостоятелно, пораснало дете, и няма да има толкова грижи по него, от друга страна, няма да е мноого голяма разлика, така че, ще могат да си играят заедно...Ще са близки.

Но не!

Сега ако ме пита някой, ще кажа, че щеше да е по-добре разликата между тях да бъде  поне 5г.  Peace

Но и няма и е нямало кои да ми помага. Гледаме си ги сами. Каката ходеше на ДГ, когато се роди малкият, и добре че ходеше, иначе просто нямаше да мога да се справя.
Виж целия пост
# 235
Аз реално нямам опит с второ дете,но да си кажа мнението все пак...Аз също искам много второ дете,за да имам време и за трето,но все пак смятам да започнем опитите,когато малкия стане на около 3 годинки.Някак като знам колко много внимание му обръщам(той не е палав,просто аз така искам) и след като съм сигурна,че ако е малка разликата това няма да е възможно за второто бебе в същата степен както при първото ще се чувствам ужасно виновна и гузна пред малкото.Нали според повечето психолози първите 2-3 годинки са най-важни за да израсне детето силно,уравновесено и с вяра в света и себе си.Убедена съм,че това ще е вярно за първото ми дете,но без същата доза пресонално внимание едва ли ще важи за второто в такава степен.А искам да му осигуря и същата безметежна бременност,както на големия.Може би прекалено идеализирам,но това ми е гледната точка за момента.
Виж целия пост
# 236
И аз искам да имам второ, но по-скоро желанието ми е някак абстрактно. Със сигурност знам, че ми трябва още време, но си мисля, че накрая ще стане твърде късно и ще си останем с едно дете. Що се отнася до това дали човек е готов, аз и на 26 не бях готова за дете, а някои на тази възраст вече имат 2-3деца. Така че е до нагласа и вътрешно убеждение. Мен все още ми е трудно с малката, но това пак е както човек си го направи и до нагласа и се опитвам да се променя в това отношение.
Еовин, колкото и изтъркано да звучи, ти си толкова млада още, че целия живот е пред теб. Присъединявам се към всичко написано досега и силно те прегръщам Hug
Виж целия пост
# 237
Какво да кажа аз като моите са с повече от 10 години разлика. Пак си е трудно, особено 2 щури момчета, ставам дива и щастлива.  Mr. Green Големият го тресе яко пубертета (1,78 см е), а малкият е в период на отрицание. И въпреки разликата се бият и закачат яко. Малкият скубе и блъска, спира компа и крие нещата на батко си, а големия го бори и премята като топка. Голяма лудница!
А ревността си я има при всички възрасти (дори при нас), така че дерзайте! Но наистина много си зависи от децата, ако са кротки и послушни, можеш и 3 породени да гледаш, но иначе...
Като гледам мамите около мен, сякаш разликата от 2-3 год или 7 (тръгват на училище големите) е най-успешна. При първите не си изгубил тренинга, по-голямото тръгва на градина и вниманието (поне през деня) е насочено изцяло към бебето. А вторият - нуждата да помагаш на първолака е доста голяма и можеш да го съчетаеш с бебе (до обяд+занималня) пак имаш деня за бебето, а и следобедите и таткото помага след 18 ч.
Виж целия пост
# 238
Рени, на снимките две различни момиченца ли са?
Да, на първата е голямата- на 8 г., на втората- малката- на 5 г.
Виж целия пост
# 239
При моите няма ревност. Каката дори не помни времето, когато го е нямало малкия. А въпросът с различните филмчета и ние го имаме, но слагаме единия на компютъра, а другия на ТВ и е тишина. За играчките не се карат много, много, за дрехи също, нали са разнополови.  Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия