Как се възпитават децата да имат самочувствие и нужно ли е то в ранна възраст?

Тази тема е изключително полезна  


Именно - ако променим културата си, ще променим и културата на децата си. А това неминуемо ще промени и съдържанието на пясъчниците, образно казано. Не мисля че става въпрос за това, че си възпитаваме децата зле. Става въпрос за това, че в някои неща бихме могли да бъдем по-добри. Разбира се, че не можем да копираме дословно чуждата култура, бит и разбирания, но бихме могли да вземем някои положителни неща. Няма да се впускам в ежедневни примери, защото темата всъщност не е за това - но не мога да не се съглася с първото изречение от постинга на heureuse за ограниченията и забележките.

Дея, Иво е тръгвал два пъти на детска градина. Първият път беше като стана на две години, а Дани беше на 4 и 1/2 месеца. Спрях Иво, защото боледуваше непрекъснато и за два месеца ходи общо 10 дни. Но не това е важното - важното е, че следващите 3-4 месеца трябваше да го "лекувам" от страха му от изоставяне. Изразяваше се в неутешим рев всеки път, когато ми видеше гърба. За щастие той също е много кротко дете (от типа деца, които предпочитат да разговарят, отколкото да гонят вятъра в полята ) и не съм имала никакви проблеми да ги гледам двамата сама, докато Дани стана на 10 месеца. Аз - ако бях на твое място - също бих задържала Дея вкъщи няколко месеца. По отнешение на поста на Ваче за помощта в домакинстването - за децата няма по-голяма тръпка и повод за лична гордост от това да помагат на Мама! Аз питам - искаш ли да ми помогнеш? - и ако проявят желание, подават щипки и дрехи за простиране, натискат копчетата на пералнята, за да я пуснат, изхвърлят си боклучетата на определено място, носят си шишетата за мляко в мивката, помагат ми да чистя с прахосмучкачката, подават неща и др. Това също ги прави по-уверени - фактът, че в някакво отношение приличат на мама. Не става въпрос за експлоатация на детския труд   - Иво например никога не е проявявал желание да ми подава памперсите и кремовете на Дани - а за неща, които едно дете ще свърши по желание.

Добре де всички се оплаквате как децата ви били кротки и не агресивни,когато някой им вземел играчките и влизал в тяхното пространство,че това лошо ли,не е ли по-добре детето да е мирно и спокойно и а не все до ходи да се блъска все като някой бичме и да се бие с децата ,защото видиш ли с аму взели играчката.Българина много обича да повтаря на детето си колко е уникално,колкое номер 1 и още куп неща,който изобщо може да не са реалност но на тях им се иска и избиват чрез него собственото си его и комплекси.И,когато на такива деца им се повтаря как те са неповторими и света се върти около тях,после израстват груби,некоректни и хора без реална преценка за собственото си АЗ,които им е още по-трудно да се реализират в едно нормално общество...Имам такава приятелка,която родителите постоянно я възхваляваха и учиха как да си отстоявала позициите,е в момента нищо не може да си устои и е толкова озлобена от това,че всъщност като излезнещ от света на семейството,не всички се отнасят с теб,както и се е искало на нея и както МАМА го е правила...
Оставете детето само да си показва както му е приятно,ако иска да ииграе с други деца,ако иска де пее с тях,ако иска само да се забавлява,да се чувства свободно...Всяко от тях е с различен темперамент ,така се раждат хората просто,приемете го...

  Кои всички?
  анаморф,описваш една друга крайност,която няма нищо общо с баланса,който се опитваме да напипаме в тази тема.

   Лично аз нямам такива наблюдения.Още по-малко и бих правила такова обобщение.....

И аз нямам такива наблюдения, А всяко е уникално и всяко има талант. И тези неща трабва да ги знае. И това няма никаква връзка с арогантността, Напротив , защото който знае че е неповторим, знае, че и приятелите му са такива.

Аз пък мисля, че относно представите за чистота много майки се държат като жертва на реклами за прах за пране. То се омазало до ушите, а тя му вика "шампионът на мама". Пералнята си е пералня, но и няма да си оставя детето да се въргаля като прасе в калта и аз после да пера и да гладя като луда. Защото едно е да чопли в земята в зеленчуковата градина или на нивата, съвсем друго е в града, където има прахоляци и лайна! А и кой е казал, че мръсотията е символ на щастие и безгрижно детство? И чистотата символ на нещастно детство ли е? Аз няма да си позволя, а и детето ми няма да излезе с измачканите дрехи, все едно са стояли на топка в гардероба, обаче виждам много чужденци, които ходят така, все едно през живота си не са виждали ютия. А за (не)миенето на ръцете изобщо не искам да говоря. Едно време нас ни учеха да си мием ръцете редовно след ползване на тоалетната и преди ядене, но явно сега това се променя и при едните, и при другите.

Сори за отклонението, но напоследък направо се вбесявам от новата мода много майки да се изживяват като не знам какво и да гледат на книгите за възпитание на деца като на абсолютната истина без изобщо да се замислят кое е приложимо и полезно и кое не. И това за "социализацията" е пак западняшка измишльотина. Сакън, ако детето не е лидер и не иска все да играе с другите деца, значи нещо не му е наред!

Аз не знам защо се захванахте за детайлите когато смисълът е в това, че прекалените не-та действително могат да допринесат за плахостта и несигурността на едно дете. Да, децата имат нужда да бъдат насочвани и учени, но също така имат нужда да чувстват, че имат някакъв контрол върху собствения си живот. Това кара човек, включително и децата, да се чувстват значими, важни, компетентни и можещи. Възможността да избират, за което писа Селма, примерно, може да им дава такова самочувствие. 

Когато децата са обичани,те ще имат самочувствие в живота.Когато ги подкрепяме и общуваме с тях те се чувстват значими.В крехка детска възраст това според мен е достатъчно.

чета си

Ами не е много по добре,защото все набито ще ходи,това по добре ли е?


Нали не мислиш,че родителите,чиито деца са неуверени значи не ги обичат?Глупаво е изказването ти според мен,не само любовта кара децата да имат самочувствие,аз обожавам дъщеря си,но ето,че тя не само в позната обстановка е самоуверена.И именно защото я обичам търся проблема


Аз също нямам такива наблюдения,напротив обратното повече виждам,чувала съм даже и обиди...

Добре де,повечето Не-та докарват до плахост и неувереност,но примерно има /аз съм виждала такива майки и познавам такива деца/,чиито родители ги бият,блъскат,всичко е забранено,постоянно им се вика,крещи им се и се повратя "не,не,не,не",а те са нахакани,самоуверени и хич даже не са плахи....
Знам,че децата са различни,но все пак ,явно не е само до това....

Погрешно е да се смята, че привидно нахаканите деца (и възрастни) са непременно с добро самочувствие и уверени в себе си. Слабостта и неувереността могат да тласкат както в посока плахост, така и към агресия, примерно.

Иначе, вероятно куп фактори оказват влияние върху "видимата" плахост и неувереност на децата, някои от които може дори и по рождение да са си даденост. Срамежливостта, да речем.

Дея,писах в темата ти съвсем добронамерено.Ти нарече изказването ми глупаво.Съжалявам,че изказах мнение ,няма да се повтори в твоя тема.

Няма смисъл да се засягаш,помисли си само ,че понякога не само любовта може да направи вълшебства,трябва и грижи,трябват и много други неща.
Твоето изказване също ме обижда,извини ме,аз пиша това което мисля,ако си се засегнала ,съжалявам,но и мен ме засяга някой пост,в  който съвсем добронамерено е написано "ти не обичаш достатъчно детето си,затова е такова"

Темата е много хубава и много полезна не само за мен ,а за всички,всички са добре дошли да си изкажат мнението,няма лошо в това,а напротив! 

Изумена съм съм,че моето изказване те е обидило!Просто не мога да повярвам как си извадила думите ми от контекста.В никакъв случай не съм си и помислила дори за миг това,което ти цитираш,че съм искала да кажа Определяш темата си като много хубава,не търпиш критики,ядосваш се на неща,дето не съм си и помисляла....Е,сега вече изцяло си промених мнението по въпроса.Явно си човек,който трудно търпи нечие друго мнение.Замисли се върху това,може то също да е причина за плахостта на момиченцето ти.И пак ти го казвам добронамерено,за да не ме нападнеш отново.

Абсолютно подкрепям!!!

А относно Канада... ами едно са културните особености, друго е че мръсотията по канадските площадки не е мръстотията по нашите. Не вярвам там бездомни живитни да си вършат нуждите из пясъчниците, а също и в тревата да има кърлежи и бълхи поради закъсняло обезпаразитяване. Така че да не се сравянваме. и Andariel е абсолютно права   Обаче Додсън е живял някъде в 20-те години на миналия век. Тогава нравите не са били съвсем като сегашните. А между другото моя съседка ми разказа за едно изключително елитно училище в Англия, в което телесното наказание е премахнато чак през 1996 г. (по спомен)   Иначе с две ръце подкрепям умереността. Аз четейки такива книги, а засега са само 2 броя и то когато съм имала нужда някаква за себе си, съм гледала да извлека полезното и да го приложа към своите особености. Далеч не съм била съгласна с всичко. Т.е. прилагам избирателно методите 

stefani6,???? Аз никъде не видях твои критики към мен,второ аз достатъчно сама се критикувам,за да и твърдиш че не приемам критики,прочети цялата тема  


юлче,аз по принцип я занимавам именно не само да готвим заедно,а и да подреждаме,давам и дрешки и тя до мен подрежда,да сгъва,да слага дрешките за пране,когато пускам пералня,тя сама изявява желание да си изпере чорапките,слагаме легенче и тя се цапа  ,взех и много вече да я поощрявам,намалих до минимум Не-тата

арт мама ,не бях се сетила за сладките,ще и интересно,като се събуди ще пробваме,а пицата редовно тя и слага  плънката.
Помага и за бебето,види ли ме че започвам смяна на памперса пристига и носи нов с кърпички и крем.