Естествено, в началото не можех да гледам толкова спокойно на нещата, но истината е, че имам невероятен късмет с човека до себе си - ако той не беше такъв, какъвто е, връзката ни вероятно нямаше да я има изобщо.
Иначе смятам, че някаква форма на приятелство между бивши партньори е възможна, само ако, както каза Miss Dior Cherie ® , всичко останало е "изконсумирано".
И пак зависи от хората и от конкретния случай.
Но там, където има нещо недоизживяно...
Имаше едно стихотворение на Блага Димитрова, предполагам, че на повечето от вас е познато:
Искаш със теб да останем добри познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти –
да се здрависват едва?
Погледи, дето до дъно се пиеха жадни –
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни
дружески да си мълвят?
Не, ние не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най-близки…Затуй отсега нататък
Ще сме най-чужди в света.
Ето това е.