Отново за родителите и домашните

  • 4 794
  • 71
Здравейте! Въпросите ми са породени от разни мои размисли по съществуващата тема „Защо родителите пишат домашни?” и съответните коментари по нея. Иска ми се да погледнем проблема от една малко по-различна гледна точка. А именно: Как се справяте (децата ви и вие, съответно) с онези „оригинални” хрумки на госпожите или „гениалните” сътворители на учебници , които не са съобразени нито с възрастта, нито със знанията (имам предвид придобитите по програма в училище), нито с възможностите (дори и чисто техниески) на децата ви, нито са подкрепени с конкретни инструкции относно кое, как и защо се прави? (визирам най-вече малките ученици – I – IV клас, че и малко по-нагоре)
За да съм максимално ясна, ще дам примери от нашия училищен живот:
- Задачка за лятото на второкласник – да направи списание (на немски);  единствени инструкции – да включва цялата изучена тематика...
- Трети клас – проект (един от множеството такива, зададени от понеделник за четвъртък) на тема, примерно, „Дунавската равнина” (никакви инструкции относно какво точно се иска, какво точно да включва, как да изглежда, откъде и как се търси информация, как се извлича най-важнато от тоновете такава и др. подобни „дребни” подробности)...
- Пети клас - да се напише пиеса за Новогодишното тържество... или доклад на тема "Символиката на цветята" (със съответния "картинков" материал)...
Мога да изреждам още много...
Та, в такива случаи аз като родител съм изправена пред „трилемата”:
1.   Да оставя детенце да сътвори „нещо” (каквото и да е) самостоятелно, с успокоението, че колкото и да е далеч от истината, все пак ще си е само негово!
2.   Да заместя възложителя на задачката с подробни обяснения и нагледен пример кое, как, защо се прави, с цел да науча детето на нЕкои неща и най-вече как се правят нещата „като хората” според моите виждания, че да поема и голяма част от техническото изпълнение (вкл. подбор, форматиране и разпечатка на текст и картинки и разни други нещица...), което всъщност значи да му „напиша” голяма част от домашното...
3.   Да „тегля една” на въпросната госпожа (лично, културно и с подробни разяснения какво мисля по въпроса и какви смятам, че са нейните задължения и отговорности)...

Аз, примерно, съм правила и трите, но залагам най-вече на  т.2 като най-ползотворна за детето ми, според мен. А вие? Какъв е вашият опит?
 По-късно ще споделя и други мои наблюдения..
Виж целия пост
# 1
М4,водена от разсъждения, подобни на твоите, не пуснах пост в другата тема.Нещата не са само черни и бели....Не съм родител, оставил децата си на произвола, но не съм и такъв, който е склонен да напише домашните им, колкото и безумни да са те понякога.Помагам на децата си винаги, когато се налага и като че ли най-често нещата протичат по описания от теб втори вариант.Примери и аз мога да дам безброй..
1.Проект по английски език, съчетан със снимков материал на тема "Какво бих направил в полза на бедните и гладни деца по света, ако работех в UNICEF? Дъщеря ме беше четвъртокласничка..Седнахме пред компа, прочетохме заедно това и онова за същността и дейностите на организацията на български.
Вече добила макар и бегла представа  на база прочетеното, тя започна да дава разни идеи, част от които бяха съвсем смислени - организиране на концерти, приходите от които да отидат за построяване на болници и училища, детски конкурс за картички, постъпленията от продажбата на които да отидат за пречиствателни станции за вода, обучаване на учители за работа в развиващите се държави...Обсъдихме нещата, след което я оставих да ги формулира на английски, ползвайки собствените си познания и   речник.След като приключи, проверих написаното, нанесох нужните корекции и допълних някои неща, коита придадоха завършен вид на текста.Имаща вече поглед върху размера на текста, избрах подходящи картинки от нета, разпечатах й ги и заедно направихме план за разположението на текст и фотоси.Тя си преписа всичко на белова, залепи написаното и картинките в замислената от двете ни последователност и готово...Но въпросът е, от кого на практика беше написано това домашно. newsm78
2.Вече е шестокласничка...Идва си с домашно задание по география - хидрограма на Ян Дзъ върху милиметрова хартия. Rolling Eyes А сега де...Отварям учебника и във въпросния урок единственото, което намирам по темата е една примерна табличка.Първо й обяснявам оразмеряването  при чертане на милиметрова хартия.Още не бяха взели по математика координатна система, така че се наложи да обяснявам и засичането месец/количество  валежи съответно по абциса и ордината.А де не говорим за последвалия сравнителен анализ на пълноводието на реката по сезони и средното количество валежи.Как да сметне последното при неучена към онзи момент средно аритметична стойност...
И още множество подобни примери  и при обучението на близначките, които тази година ще бъдат третокласнички.
Пиша всичко това с идеята, че помагам на децата си сериозно само  при изготвянето на някак недомислени, не добре обяснени или неподходящи за възрастта на децата задания.Иначе, в резултат на придобити от рано навици за самостоятелност в  подготовката за училище, при нормални домашни се оправят сами, като аз евентуално проверявам написаното  - на малките винаги, на каката - само понякога.
Така че не се възприемам въобще като майка, "пишеща" домашните  на децата си заради оценки,поради по-бързо отърваване  или подобни доводи..
Виж целия пост
# 2
Първият ден на І клас запомних добре това, което ни каза класната /харесвам я много тази жена и съм й много благодарна за много неща/: "Да имаш първокласник е като да имаш бебе- иска много труд и постоянство.". Замислих се и запретнах ръкави. Първия срок бях у дома по майчинство, нарочно го бяхме планирали така, да засека бебето с първолака и да съм си у нас. Практикувах на кратко по следния начин: разказва ми как е минал денят, след това- какво са взели като материал /различно е първото, много  Laughing/, какво имат за домашно. Сяда и си пише домашното, аз само гледам и съветвам. Постепенно оставих домашното да се пише самостоятелно, а аз- проверявам след това и коригирам. В края на І клас вече наложих на ученика сам да подреди раницата за следващия ден с готовите домашни, а аз само проверявах отново първо явно, после- тайно, да се чувства самостоятелен. ІІ клас вече бях на работа, ученикът се прибира или ходи по допълнителни ангажименти, след което се прибира и пише сам, аз- проверявам и изпитвам. Давам допълнителни задачи по математика и диктовка, да оправим правописа. За мен материалът е недостатъчен, часовете- също. Тъпи задачи не сме имали за домашно, евалата на госпожата, за което. В ІІІ клас- ЧО, купих чудесни книжки по история, в следствие на което тя стана любим предмет на детето. Задължително следобеда държах край него да не се върти възрастен. Имахме бавачка за малкото дете, която се занимаваше с последното, не с голямото. Аз продължих вечер да изпитвам и да проверявам домашното и допълнителните задачи.
Четвърти клас не ме притеснява, класната си е на мястото. Притеснява ме пети, не заради материала, а заради смяната на учителите.
Иначе е лесно да седна и да насвяткам домашното за пет минути, но ще сърбам после голяма попара.
Виж целия пост
# 3
Засега учителките не се впускат в такива убавини, обаче не се знае занапред на какви образи ще попаднем. Но ако стане, първият път ще помогна, а на втория вече ще протестирам. Прави ми впечатление, че разни "хрумки" им идват на учителките в "елитните" училища, явно за да впечатлят с амбиции и родителите им се връзват. Чувам разни неща от приятелки и направо ми се изправя косата. Добре че нашите учителки не са от амбициозните и се ограничават със "скучния" материал от сборника по математика.
За учебниците няма спасение, освен да  превеждам на просточовешки език и да обяснявам.
Виж целия пост
# 4
 M4 , права си ,че това е по-различна тема. Има разлика дали родителят ще покаже/обясни как се правят нещата , или ще хване да ги направи. Ще дам пример - в 3 кл. синът ми имаше проблем при делението с опашка. Седнахме , извадих няколко задачи ,обясних принципа ,и той ги реши пред мен . След това седна , и реши САМ задачите за домашно. Тук за мен е разликата в двете теми . Винаги ще помогна и обясня нещо ненаписано, или неразбрано. Никога няма да седна да диктувам кандидат студентската тема по литература! Naughty
 Това ,което си написала задължително се нуждае от помощ и насочване, и ти си избрала най-правилният начин  Peace!
 Колкото до материала и учителите - там може да изпишем и 100 теми, по-важното е да реагираме адекватно /доколкото можем/.
 Основната ми цел е да науча децата си да мислят и да се трудят, а не да получават всичко наготово , та дори и отличните оценки!
Виж целия пост
# 5
Аз много помагам на децата. Особено на Наталия, която сега ще е в 5-ти клас. Госпожата й изискваше много, налагаше се аз доста да помагам, но смея да твърдя, че имаше резултат. От децата се искаше да работят доста извън клас, което като се има предвид какво представляват учебниците им беше само от полза. Обикновено се налагаше да работим "извънредно" по "Човек и общество", където често се налагаше да се търсят допълнително материали и информация, да се пишат есета и допълнителни разработки. В началото я научих как да работи с енциклопедия, после как да си направи добро търсене в Интернет, после как да си извади сама само най-важната информация и да синтезира същественото, след което да напише приличен текст. Последното се оказа доста трудно за дете в 4-ти клас, но в резултат на това Наталия към края на година се справяше сама с всичко вече на едно доста прилично ниво. По писмени също доста помагах - колко съчинения е писла и по колко пъти съм зачертавала, редактирала и връщала да се започва отначало... Не искам да си спомням. Но сега виждам каква е разликата между нея и Ангел, например, който е с година по-малък и сега сравнявам какво и как пишеше тя в трети клас и какво и как пише той.

По математика по не ми се налага да работим с който и да било от тримата. Там нещата са без проблем общо взето. Но помагам при нужда, обяснявам, решаваме заедно, после ги оставям сами да опитат аналогична задача и така. Заедно правим понякога и т.нар. проекти по Човек и природа, което се изразява в това да им набавям нужните безброй материали и да напомням да се следи развитието на проекта, когато това влиза в изпълнението му, защото те редовно забравят, че трябва на определен период да се наблюдава, записва и следи.

В това се изразява помощта ми. Засега само най-малкият се оправя относително съвсем сам. Но предполагам, че сега, в трети клас и с него ще имам допълнителни ангажименти. Не съм от родителите, които заявяват нуждата от пълна и незабавна самостоятелност и винаги съм насреща. Но не практикувам пълна взаимозаменяемост Simple Smile. В смисъл сама да седна и да работя вместо тях.

Единственото, което правя наистина без тяхна помощ е писането на стихотворение. И го правя аз, защото моите нямат талант, не умеят и няма смисъл да ги насиля да стихоплетстват, при положение, че го считам за безумна простотия. Ако е по тяхно желание - ОК, но при тях е задължително явно, защото се е налагало да го играя поет и при двамата големи. Непрекъснато ме публикуват в училищния вестник и на моменти се изявявам като една съща Багряна. Слава Богу, не е често, но винаги се дразня зверски, когато децата са длъжни по програма да правят нещо толкова недомислено и безполезно.
Виж целия пост
# 6
Има разлика дали родителят ще покаже/обясни как се правят нещата , или ще хване да ги направи.
newsm10

И аз съм на това мнение!
Трябва да сме в помощ на децата, а  не да им правим "мечешка услуга".

Виж целия пост
# 7
Че е различно, спор няма! Както и съм убедена, че няма нормален, отговорен родител, който да не се ангажира по един или друг начин, в една или друга степен с образоването на децата си.
Това, което ме накара да пусна темата, е от една страна да разбера доколко въпросните „проекти” са масова практика, как гледате на тях и доколко се включвате в изпълнението.
От друга страна, някои категорични мнения и изводи в съседната тема ме накараха да се замисля как биха могли да изглеждат нещата отстрани, от гледна точка на някой, видял примерно само крайния продукт (който естествено при активна помощ и насоки от страна на родителя е на светлинни години от това, което детето би произвело съвсем самостоятелно), без да е наясно защо и по какъв точно начин се е стигнало до него... И после .... иди доказвай, че нямаш сестра!  Joy
Виж целия пост
# 8
При нас, до ІІІ клас, слава Богу не са практика, за което вече писах. Мисля, че е изнасилено това, в началната степен децата е по- добре да научат граматиката и математиката, основните положения по биология, физика, история и география /както и да се наричат общите предмети/, да решават задачите си и да пишат съчинения и преразказ, а за проектите и научните реферати определено времето е по- нагоре. От последните има смисъл след V клас. Навремето и аз съм писала, по география изготвих албум /сега му се казва иначе, но наименованието е без значение/, работих с кеф един месец, но вече можех, ходех сама до библиотеката, правех извадки, можех да подредя, да извадя картинки, да пиша що- годе грамотно и разбираемо. Помощ вече не ми е бивала нужна за такова нещо въобще.
Стихотворенията си пишех сама, но това никога не е бивало домашна работа, учителите ни имаха акъла да не поставят за домашно на всички деца онова, което е свързано с творчеството и някакъв талант. Все едно да ни накарат да се научим през ваканцията да свирим всички на пиано.
Виделият крайният продукт често не се старае и няма да се развълнува от неговият автор- работата да е свършена и отчетена- това е. Мисля, че сама го знаеш също добре.  Wink Затова на този етап изпитвам редовно сина, за да установя дали и до колко е усвоен и разбран материала, давам, както вече писах допълнителни малко по- сложни задачи и съм до там. разбраният материал при нас води до 100% самостоятелност при писането на домашните. Проверявам ги, разбира се, учителката ни иска подпис на родител за проверил и с право, но не изисква авторство, напротив.  Laughing
Виж целия пост
# 9

Та, в такива случаи аз като родител съм изправена пред „трилемата”:
1.   Да оставя детенце да сътвори „нещо” (каквото и да е) самостоятелно, с успокоението, че колкото и да е далеч от истината, все пак ще си е само негово!
2.   Да заместя възложителя на задачката с подробни обяснения и нагледен пример кое, как, защо се прави, с цел да науча детето на нЕкои неща и най-вече как се правят нещата „като хората” според моите виждания, че да поема и голяма част от техническото изпълнение (вкл. подбор, форматиране и разпечатка на текст и картинки и разни други нещица...), което всъщност значи да му „напиша” голяма част от домашното...
3.   Да „тегля една” на въпросната госпожа (лично, културно и с подробни разяснения какво мисля по въпроса и какви смятам, че са нейните задължения и отговорности)...




Естествено,че ще избереш т.2!  Grinning Само болднатото е гршка, според мен. Едно е да обясниш или да разясниш задачата на детето, а съвсем друго е да я направиш така, както ти би я направила. Това, според мен, е основната разлика. Не е важно дали рефератът(  Grinning ) му ще е на "светлинни години" от този на съучениците му. Важно е да го оставиш сам в подходящия момент, да прави собствени грешки и да развива собствените си виждания. Всъщност , това е целта на тези задания, а не да се види колко добър метранпаж е мама.  Peace
Виж целия пост
# 10
Обаче и амбицията на някои учители наливат масло в огъня! Един учител винаги може да познае дали предаденото е правено от детето или от родителя и дори къде и как родителят е "пипнал". Ако поне веднъж една работа, която не е писана от детето е дисквалифицирана или учителят просто не толерира прекалената родителска намеса, ще видите как нещата ще се променят! Обаче точно най-амбициозните учители, дето ги измислят щуротиите нямат идея, че прекаляват.
Виж целия пост
# 11
Моят син сега ще бъде 5-ти клас. За 4-те години в училище никога не са им поставяли някакви шантави или недообмислени задачи. Домашни в страни от учебната тетрадка и учебника са давали по ЧП - да намерят допълнително информация за слънцето, планетите, за някоя река или планина. Знае как се работи с енциклопедия и с чичко Гугъл и сам си ги намира. Не е писла нищо, защото не са искали да е писмено, а просто чете и разказва после в клас каквото е запомнил.
Домашни не съм писала никога, дори да му се е налагало да си легне посред нощите, за да съчини нещо, което за синът ми е много трудно като човек без въображение. Обикновено помагам за съчиненията с идея, с редактиране на написаното. А веднъж имаха да пишат и стихче. Е там помогнах доста  Mr. Green! Искам да го науча да се справя сам, дори и със съчиненията и разказите, колкото и да го затрудняват!
Виж целия пост
# 12
...и най-вече как се правят нещата „като хората” според моите виждания, че да поема и голяма част от техническото изпълнение (вкл. подбор, форматиране и разпечатка на текст и картинки и разни други нещица...), което всъщност значи да му „напиша” голяма част от домашното...

Естествено,че ще избереш т.2!  Grinning Само болднатото е гршка, според мен. Едно е да обясниш или да разясниш задачата на детето, а съвсем друго е да я направиш така, както ти би я направила. Това, според мен, е основната разлика. Не е важно дали рефератът(  Grinning ) му ще е на "светлинни години" от този на съучениците му. Важно е да го оставиш сам в подходящия момент, да прави собствени грешки и да развива собствените си виждания. Всъщност , това е целта на тези задания, а не да се види колко добър метранпаж е мама.  Peace
Принципно погледнато си абсолютно права. Колкото до цитираното от теб– да, така както съм го написала, звучи „неправилно”... Точно това имах предвид, питайки се как изглеждат нещата отстрани.

Но пак да повторя, не става въпрос за ежедневни домашни, а за неща, за които учителят не е съобразил нещата и не е задал достатъчно инструкции, така че децата да са в състояние да се справят максимално сами. За мен не е въпроса в качествата на метранпажа, нито в това да се покажем по-по-най. Просто държа да не се отбива номера! При нас процесът протича във времето горе-долу така: първо аз правя „нещото”, синчето гледа как (на 8 години, поне за моя син, компютърът беше само „играчка” и не че нещата не можеха да се случат по друг начин, просто прецених, че ще е добре да понаучи нещо и за другите му функции), след това го правим заедно, като той действа, аз наблюдавам, ако трябва коригирам, ако трябва повтаряме, и накрая, „в подходящия момент (т.е. когато вече се е научил да се справя прилично), го оставям да прави собствени грешки и да развива собствените си виждания”. А всъщност, голяма част от идеите и вижданията са си изначално негови, само дето понякога просто се нуждае от „техническа” помощ и напътствие как да ги реализира! Друг случай например, когато поемам техническата част на нещата, е ако съм преценила, че времето, което ще отнеме, е загубено и необосновано от гледна точка на реалните ползи и би могло да се вложи в по-смислени занятия (като например непропускане на тренировката по баскет или подготовка на уроците за утре)...

Според моя жизнен опит, ако към днешна дата знам нещо за нещата и най-вече, ако се стремя, правейки нещо, да го направя по възможно най-добрия начин, то е точно защото навремето моите родители, вместо да ме оставят да откривам топлата вода, са ми показвали как се правят, с техния опит и научавайки ме на някои „пинизи”, както и обяснявайки ми, че винаги има начин нещо да се направи и по-добре, дори и понякога да не ти достигат таклант и умения! Та за мен естествено, това е по-правилния начин.

Ще дам един пример, който в известна степен е и отговор на Andariel относно пипането, познаването и дисквалифицирането....
Четвърти клас. Домашно по ЧО (доколкото помня по учебника) – да се направи картата на България от пластелин или глина и да се боядиса подобаващо. Сяда детенце и за има-няма  половин час спретва собствено „произведение на изкуството”, което аз естествено не мога да не похваля, най-малкото поради това, че се е потрудил. Питам обаче дали не може да стане още по-добре. Отговор: „Е, мамо, аз да не съм скулптор!” Хм! Хващаме се двамката, от близката книжарница купуваме глина, релефна карта на България и съответно шаблон. Вкъщи накарвам човека да си „отпечата” картата върху глината и след като въпросната „отливка” изсъхва, помагам да бъде извадена с възможно най-малко щети. Обяснявам нагледно как да си очертае границите с помощта на шаблона и кое как и с какво да боядиса. Е, синчето маза, бриса, бори се с въпросната задачка почти цяла неделя, ноооо резултатът беше „почти като истински”. Мама доволна, детенце гордо, че се е справило отлично, без да е скулптор, пък и понаучило доста неща и от географско и от извънгеографско естество... А на другия ден – полято със студен душ от г-жата, която се изцепва пред целия клас, че пише шестицата на майка му! (Какво ли е имала предвид!?) ...
Виж целия пост
# 13
Аз гледам много да не се шашкаме при тези неща. Малко гадно постъпвам, но много добре зная, че в повечето случаи подобни "домашни" са точно за отбиване на номера. Не че ги претупваме, ама гледам по-отгоре да я караме. Децата ми си имат достатъчно други неща, в които да се доказват, вместо да си губят времето с глупости като правенето на подобна на вашата релефна карта. По-добре да си научи добре урока по история или география. И общо-взето не го спестявам като коментар. Така с времето ще се научат за кои неща си заслужава да хвърлят големи усилия и за кои да не се впрягат. (леле, навремето за такова нещо сигурно биха ме порицали  Wink) Във вашата ситуация сигурно щях да помогна малко, но не бих държала на качеството, че и да изгубим цял ден. Учителите обикновено познават децата и на какво ниво е тяхната сръчност и разликите си личат.
Виж целия пост
# 14
Моята цел е да разгранича необходимото старание от перфекционизма. На последния не държа въобще, намаля неимоверно КПД-то, влага се много енергия за мижави резултати. Затова при практически задачи детето си действа само, според указанията на госпожата.
Ако ще правим нещо и ще уча синовете на нещо, то ще си го правим у нас за наше забавление.

Имах позната, която държеше да се подготви перфектно за изпитите си. Учеше много, четеше, пишеше и се притесняваше да не се изложи по изпити, не че ще я скъсат, а че няма да е така перфектна, както й се искаше. Презаписа първи курс.
Затова нашите домашни са по взет материал и за мен е важно материалът да е разбран. В такъв случай домашните са на 100% готови напълно самостоятелно, а грешките са малко или никакви.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия