Демек хубаво, че изобщо се е сетил, и на това да са доволни?
Виж целия пост
как да си дам детето???
- Публикувана: 3 окт. 2009, 11:21 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2009, 14:12 ч.
# 90
6 окт. 2009, 18:17 ч.
# 91
6 окт. 2009, 18:32 ч.
И аз съм изненадана от толкова толерантност и разбиране към татковците.
Дълбоко се съмнявам, че авторката много се кефи на това да е самотна майка..
Мисля че ще бъде интересно всъщност кой от каква позиция разсъждава - има ли родители, които гледат децата си сами, и на които се е случвало да пратят детето си по този начин, на нечии грижи?
Аз лично говоря като майка, която има на разположение съпруга си, плюс родителите си, постоянно. И на моменти се затруднявам, въпреки цялата тази помощ. Детето ми е палаво, наистина, но колкото и кротко да е едно дете, то изисква постоянни грижи, внимание, средства и т.н. Успяват ли наистина хората /обикновено майките/, които гледат децата си сами, освен че са се нагърбили с всичките грижи и отговорности, да намерят време/сили/желание да поддържат и някакъв идеален образ на липсващия родител
да са готови да му съдействат, да уважават правата му винаги.. за мен е непосилно, признавам си..
Виж целия пост
А ако не се беше присетил, по-добре ли щеше да бъде? За авторката със сигурност, но за детето?
Мисля че ще бъде интересно всъщност кой от каква позиция разсъждава - има ли родители, които гледат децата си сами, и на които се е случвало да пратят детето си по този начин, на нечии грижи?
Аз лично говоря като майка, която има на разположение съпруга си, плюс родителите си, постоянно. И на моменти се затруднявам, въпреки цялата тази помощ. Детето ми е палаво, наистина, но колкото и кротко да е едно дете, то изисква постоянни грижи, внимание, средства и т.н. Успяват ли наистина хората /обикновено майките/, които гледат децата си сами, освен че са се нагърбили с всичките грижи и отговорности, да намерят време/сили/желание да поддържат и някакъв идеален образ на липсващия родител
да са готови да му съдействат, да уважават правата му винаги.. за мен е непосилно, признавам си..
# 92
6 окт. 2009, 18:44 ч.
Мога да ти кажа от позицията на дете на разведени родители. Много по-добре щеше да ми бъде, ако баща ми се интересуваше. Доста късно си дадох сметка, че майка ми има голяма вина за това. Обичам си я много, осъзнавам какво е направила и че хич не й е било лесно.
Еделия, говоря само за това кое е добро за детето. Не е толеранстност и разбиране към татковците.
Виж целия пост
Еделия, говоря само за това кое е добро за детето. Не е толеранстност и разбиране към татковците.
# 93
6 окт. 2009, 19:09 ч.
Явно е трудно за разбиране ,че не майката ,а детето е по -важно.
А ,да то всъщност е "в името на детето " понеже майката знае ,че за него е по-добре да не поддържа връзка с бащата.
Виж целия пост
А ,да то всъщност е "в името на детето " понеже майката знае ,че за него е по-добре да не поддържа връзка с бащата.
# 94
6 окт. 2009, 19:40 ч.
А тя как по-точно му е попречила да се интересува
По-скоро си мисля, че така му е изнасяло, отколкото че е бил дотолкова възпрепятстван.
Удобно е другия да се нагърби с всички задължения и отговорности, и накрая да го обвиниш, че не ти е позволил да се грижиш за детето си. Нали говорим за възрастни хора все пак - ако имаш желание, ще намериш начин. Ако не ти дават детето за 3 месеца в чужбина, ще отидеш да го видиш в България. Вярно, по-лесно е да кажеш - ами ето, аз имах желание да направя нещо за детето, но ТЯ не ми позволи
но това не е желание да се грижиш за мен, а отбиване на номер.
Виж целия пост
Много по-добре щеше да ми бъде, ако баща ми се интересуваше. Доста късно си дадох сметка, че майка ми има голяма вина за това.
А тя как по-точно му е попречила да се интересува
По-скоро си мисля, че така му е изнасяло, отколкото че е бил дотолкова възпрепятстван.
Удобно е другия да се нагърби с всички задължения и отговорности, и накрая да го обвиниш, че не ти е позволил да се грижиш за детето си. Нали говорим за възрастни хора все пак - ако имаш желание, ще намериш начин. Ако не ти дават детето за 3 месеца в чужбина, ще отидеш да го видиш в България. Вярно, по-лесно е да кажеш - ами ето, аз имах желание да направя нещо за детето, но ТЯ не ми позволи
но това не е желание да се грижиш за мен, а отбиване на номер.
# 95
6 окт. 2009, 19:41 ч.
Едно е да се интересува, да се среща с детето, да е част от живота му, друго е да го отдели от обичайната му среда за 2-3 месеца, а и да не бъде с него през цялото време. Детето е малко за такава раздяла според мен.
Кукувица оптимистка, детето е по-важно и от бащата.
Виж целия пост
Кукувица оптимистка, детето е по-важно и от бащата.
# 96
6 окт. 2009, 19:47 ч.
А тя как по-точно му е попречила да се интересува
По-скоро си мисля, че така му е изнасяло, отколкото че е бил дотолкова възпрепятстван.
Няма да разбереш. Имаш си живота в черно и бяло. Какво им липсва на осиновените деца? Израснали с прекрасни обичащи ги родители.
Виж целия пост
Много по-добре щеше да ми бъде, ако баща ми се интересуваше. Доста късно си дадох сметка, че майка ми има голяма вина за това.
А тя как по-точно му е попречила да се интересува
По-скоро си мисля, че така му е изнасяло, отколкото че е бил дотолкова възпрепятстван.
Няма да разбереш. Имаш си живота в черно и бяло. Какво им липсва на осиновените деца? Израснали с прекрасни обичащи ги родители.
# 97
6 окт. 2009, 19:50 ч.
Да и затова е необходимо да им даде шанс да имат връзка.
Авторката каза вече ,че проблема е не бащата ,а факта че детето ще излиза извън страната.Притеснява я именно това .Ако ще са 2-3 месеца наведнъж/което ме съмнява/ наистина ще е объркващо ,но ако ще се разпредели на две-три ходения годишно доколкото разбирам проблема ще е ревноста на детето от другата жена .Е ,това ми се струва тъпо.
Edelia сигурно си е мислела /майката на Трещерица / ,че това е най-доброто за нея както и авторката.
Виж целия пост
Едно е да се интересува, да се среща с детето, да е част от живота му, друго е да го отдели от обичайната му среда за 2-3 месеца, а и да не бъде с него през цялото време. Детето е малко за такава раздяла според мен.
Кукувица оптимистка, детето е по-важно и от бащата.
Кукувица оптимистка, детето е по-важно и от бащата.
Авторката каза вече ,че проблема е не бащата ,а факта че детето ще излиза извън страната.Притеснява я именно това .Ако ще са 2-3 месеца наведнъж/което ме съмнява/ наистина ще е объркващо ,но ако ще се разпредели на две-три ходения годишно доколкото разбирам проблема ще е ревноста на детето от другата жена .Е ,това ми се струва тъпо.
Edelia сигурно си е мислела /майката на Трещерица / ,че това е най-доброто за нея както и авторката.
# 98
6 окт. 2009, 21:04 ч.
Според мен майката просто се притеснява да пусне детето си толкова далеч и за толкова дълго време с баща, който не го е виждал 3 години и това е напълно нормално.
Колкото до темата за майките, които лишават детето си от баща, само защото е БНД това е повод за съвсем друга тема.
Виж целия пост
Колкото до темата за майките, които лишават детето си от баща, само защото е БНД това е повод за съвсем друга тема.
# 99
6 окт. 2009, 21:48 ч.
Детето има право на баща,когато този баща се държи като баща,а не като случаен познат минаващ чат пат да си поиграе на родител.
Виж целия пост
Аз така и не разбрах бащата последните 3 години просто не е живял с детето или въобще не се е интересувал от него !Edelia ,детето има право на баща ,оставете егоизма на по заден план.
# 100
6 окт. 2009, 21:52 ч.
откъде вадите извода , че бащата не се е интересувал от детето ?
Виж целия пост
# 101
6 окт. 2009, 21:55 ч.
Детето има право на баща,когато този баща се държи като баща,а не като случаен познат минаващ чат пат да си поиграе на родител.
Стига с тези елементарни изводи ,бе хора .Човека ако искаша да е случаен познат щеше да минава един път на една -две години да казва здрасти.Явно случая не е такъв затова ли го съдите?
Това ,че не е живял с детето и майката последните три години не означава ,че не се е интересувал от него.
Виж целия пост
Аз така и не разбрах бащата последните 3 години просто не е живял с детето или въобще не се е интересувал от него !Edelia ,детето има право на баща ,оставете егоизма на по заден план.
Това ,че не е живял с детето и майката последните три години не означава ,че не се е интересувал от него.
# 102
6 окт. 2009, 22:13 ч.
Детето има право на баща,когато този баща се държи като баща,а не като случаен познат минаващ чат пат да си поиграе на родител.
Стига с тези елементарни изводи ,бе хора .Човека ако искаша да е случаен познат щеше да минава един път на една -две години да казва здрасти.Явно случая не е такъв затова ли го съдите?
Това ,че не е живял с детето и майката последните три години не означава ,че не се е интересувал от него.
Не визирах конкретно този баща,а по принцип. 
и моля извода не е елементарен,защото именно от родителите си децата се учат на ценности,като например,че когато някой ти е скъп и държиш на него ти показваш тези си чувста хич да не поне с телефонно обаждане и то редовно,поправете ме,ако греша.
Авторката може би ще каже все пак той интересувал ли се е или не от детето си.
Виж целия пост
Аз така и не разбрах бащата последните 3 години просто не е живял с детето или въобще не се е интересувал от него !Edelia ,детето има право на баща ,оставете егоизма на по заден план.
Това ,че не е живял с детето и майката последните три години не означава ,че не се е интересувал от него.
и моля извода не е елементарен,защото именно от родителите си децата се учат на ценности,като например,че когато някой ти е скъп и държиш на него ти показваш тези си чувста хич да не поне с телефонно обаждане и то редовно,поправете ме,ако греша.Авторката може би ще каже все пак той интересувал ли се е или не от детето си.
# 103
6 окт. 2009, 22:39 ч.
Няма да разбереш. Имаш си живота в черно и бяло. Какво им липсва на осиновените деца? Израснали с прекрасни обичащи ги родители.
Брех, много сложни дела ще да са това
Както и да е, спорът е безсмислен, тъй като разбиранията на двете групи се разминават коренно, и никой няма да убеди другия в правотата си. За себе си съм осъзнала, че наистина човек получава от живота толкова, колкото смята, че заслужава. Аз смятам за нормално един баща да бъде баща всеки ден, не по празници и кратки пътувания и ваканции. И съответно имам такъв баща за децата си. Майките, склонни да уважават правата на бащи, правещи такива изненадващи "включвания" без да се интересуват как те биха се отразили на децата, явно неслучайно са избрали такива бащи за децата си.
Важното е всеки да е щастлив от избора си. Мнението на другомислещите няма особено значение, ако сме постигнали хармония вътре в себе си.
Виж целия пост
Няма да разбереш. Имаш си живота в черно и бяло. Какво им липсва на осиновените деца? Израснали с прекрасни обичащи ги родители.
Брех, много сложни дела ще да са това
Както и да е, спорът е безсмислен, тъй като разбиранията на двете групи се разминават коренно, и никой няма да убеди другия в правотата си. За себе си съм осъзнала, че наистина човек получава от живота толкова, колкото смята, че заслужава. Аз смятам за нормално един баща да бъде баща всеки ден, не по празници и кратки пътувания и ваканции. И съответно имам такъв баща за децата си. Майките, склонни да уважават правата на бащи, правещи такива изненадващи "включвания" без да се интересуват как те биха се отразили на децата, явно неслучайно са избрали такива бащи за децата си.
Важното е всеки да е щастлив от избора си. Мнението на другомислещите няма особено значение, ако сме постигнали хармония вътре в себе си.
# 104
6 окт. 2009, 22:56 ч.
Има, ето ме.
Смятам, че и децата, и родителите заслужават шанс.
Винаги съм смятала така, нищо, че незаинтересоваността си бащата оправдаваше с това, че ужким съм му пречела...Хайде, холан, то когато бяхме в брак не се събираше и по два часа на седмица да прекара с тях, ама сетне стана много удобно да се разправя "ами тя ми отмъщава и не ми ги дава". Няма значение- по добре късно да се прояви като баща, отколкото никога.
Нищо, че двама-трима адвокати ме съветваха дружески, че режимът на свиждане, който подписвам, е прекалено "свободен", съгласих се на свиждане веднъж през седмицата и всеки уикенд да са с него-познайте първите години дали си вдигна задника да дойде на 100 км в средата на седмицата или пък ВСЕКИ уикенд, щото му е ден за свиждане с децата. Свободен, свободен, ама не е задължителен режимът на свиждане- възползваше се от него, когато той си прецени, че може, иска и т.н.
И въпреки това си "дадох" децата- причините бяха комплексни, но го обсъдихме и стигнахме до извода, че към оня момент за всички е най-добре децата да поживеят и с баща си. Не ме интересуваше, че след това случаят роди коментари от негови приближени, че едва ли не тогава аз пък съм ги зарязала. Не ме интересува кой какво си мисли, говори, или как се изопачава истината-съвестта и душата ми са чисти, а децата ми-доволни.Аз си знам какво ми е било на душата, но пък интересите на децата ми са най-важни, а те си искат и двамата родители!
Виж целия пост
има ли родители, които гледат децата си сами, и на които се е случвало да пратят детето си по този начин, на нечии грижи?
Смятам, че и децата, и родителите заслужават шанс.
Винаги съм смятала така, нищо, че незаинтересоваността си бащата оправдаваше с това, че ужким съм му пречела...Хайде, холан, то когато бяхме в брак не се събираше и по два часа на седмица да прекара с тях, ама сетне стана много удобно да се разправя "ами тя ми отмъщава и не ми ги дава". Няма значение- по добре късно да се прояви като баща, отколкото никога.
Нищо, че двама-трима адвокати ме съветваха дружески, че режимът на свиждане, който подписвам, е прекалено "свободен", съгласих се на свиждане веднъж през седмицата и всеки уикенд да са с него-познайте първите години дали си вдигна задника да дойде на 100 км в средата на седмицата или пък ВСЕКИ уикенд, щото му е ден за свиждане с децата. Свободен, свободен, ама не е задължителен режимът на свиждане- възползваше се от него, когато той си прецени, че може, иска и т.н.
И въпреки това си "дадох" децата- причините бяха комплексни, но го обсъдихме и стигнахме до извода, че към оня момент за всички е най-добре децата да поживеят и с баща си. Не ме интересуваше, че след това случаят роди коментари от негови приближени, че едва ли не тогава аз пък съм ги зарязала. Не ме интересува кой какво си мисли, говори, или как се изопачава истината-съвестта и душата ми са чисти, а децата ми-доволни.Аз си знам какво ми е било на душата, но пък интересите на децата ми са най-важни, а те си искат и двамата родители!
Препоръчани теми