Викате ли на децата си

  • 12 222
  • 196
12 дек. 2009, 12:04 ч.
Здравейте,

много ме мъчи една тема.
Синът ми е на почти 2 годи ни и сме по цял ден вкъщи. Но той е особено своенравен. Когато му направим забележка да не бърка за 100тен път в кофата за боклук или да не се опитва да счупи поредната вещ вкъщи той започва да прави напук и още повече да упорства с това което е започнал. В някои моменти се изнервям и започвам да повишавам тон. Но не ми се иска да е така. Не искам да му викам а понякога не мога да си сдържам нервите (след 2 години прекарани вкъщи с повтаряне на едни и същи неща до умопомрачаване.)
Та искам да попитам викате ли на децата си в къщи, карате ли им се, изпускате ли се нервите.
Да уточня фозическа саморазправа при нас не съществува. Става въпрос само за повишаване на тон.
Виж целия пост
# 1 12 дек. 2009, 12:24 ч.
 Викате ли на децата си...
Да, случва се.
Напоследък все по-рядко "гълтам мегафона" и се гордея с това.
Налага ми са да викам, защото тримата като се сдърпат за нещо, такъв шум вдигат, че...се налага и аз да усиля децибелите. Mr. Green
Но не е задължително да е с назидателен тон де, просто се вписвам в пейзажа.
Виж целия пост
# 2 12 дек. 2009, 12:44 ч.
Да, викам.
Виж целия пост
# 3 12 дек. 2009, 12:44 ч.
Понякога да.
Виж целия пост
# 4 12 дек. 2009, 12:52 ч.
Трябва да има стрес фактор иначе няма да ме чуе Joy
Виж целия пост
# 5 12 дек. 2009, 13:06 ч.
Аз също се изпускам и му викам, но и на мъжа ми викам Mr. Green!!! Не ми харесва и се старая да се сдържам, не винаги успявам обаче! Това е една от чертите в характера ми, която мразя. Мъжът ми пък е обратно, със завидно спокойствие се кара, искам и аз да мога така, опитвам се, но е трудно! Sad
Виж целия пост
# 6 12 дек. 2009, 13:24 ч.
И аз съм от викащите. В къщи сме като италианско семейство. Всеки си говори това което го вълнува и ако искам да ме чуят трябва да извикам по-силно от другите. Mr. Green И да се скарам, ако не викна никой няма да ми обърне внимание Grinning
Виж целия пост
# 7 12 дек. 2009, 13:34 ч.
ооооооо  и питаш smile3511 от  скоро  съм яхнала  метлата
Виж целия пост
# 8 12 дек. 2009, 14:01 ч.
Опитай с тих,но по-строг тон.При нас действа.Просто променяш интонацията,защото иначе рискуваш да прегракнеш и пак да не бъдеш чута Wink
Виж целия пост
# 9 12 дек. 2009, 14:10 ч.
Ох,  ooooh!викам Tired...за съжаление Cry. Старая се да сведа до минимум повишаването на тон,защото от викането ми няма особен ефект.....абе ще ме научи детето,къде ще ходя Crazy 
Виж целия пост
# 10 12 дек. 2009, 14:13 ч.
Ами случва се, но все пак не е истерично крещене, а просто повишавам глас! Има случаи, когато се прави, че не чува и когато белята е опасна за него, която смята да извърши, повишавам доста глас!  Wink
Виж целия пост
# 11 12 дек. 2009, 14:34 ч.
да, викам... моментът, в който най-често избухвам, е когато и двамата започнат да реват в един глас... много е изнервящо, подлудяващо, направоооо... не че има някакъв ефект върху двамата дразнители...
Виж целия пост
# 12 12 дек. 2009, 15:02 ч.
Да, викам и крещя. Понякога си мисля, че само това помага.
Виж целия пост
# 13 12 дек. 2009, 15:17 ч.
Ако съм го изпуснала от поглед и виси от някъде и ще падне, ако изтича бързо към улицата и ако е в опасност викам. Правя го от страх и с цел да го стресна и да спре да се движи, докато успея да стигна до него и да го хвана. Веротно е възможно в тези случаи да не викам, а да го наблюдавам по- внимателно, но ми е трудно да съм непрестанно внимателна по 15 часа на ден. Crazy
Виж целия пост
# 14 12 дек. 2009, 15:25 ч.
и аз викам, макар че добре зная че с това нищо не се постига , ама понякога ми идва в повече
Виж целия пост
# 15 12 дек. 2009, 15:39 ч.
Викам и още как ooooh! Tired
Виж целия пост
# 16 12 дек. 2009, 16:07 ч.
викам,но напоследък гледам да се въздържам,доколкото мога.
Виж целия пост
# 17 12 дек. 2009, 16:18 ч.
Викам, и то доста Rolling Eyes
Виж целия пост
# 18 12 дек. 2009, 17:02 ч.
Не съм от викащите - просто не ми пасва.
Аз съм от тези, които се могат да се карат с привидно спокоен тон. Дори и от вътре да съм побесняла, пак рядко повишавам тон.
Ама пък какъв поглед мога да им метна  Laughing
Виж целия пост
# 19 12 дек. 2009, 17:06 ч.
Е, и това се случва. Ама като се разкрякам и стават чудеса!  Mr. Green
И двамата се разтърчават в няколко посоки, дрехи и играчки сами се сгъват и подреждат.
Ааама, ха!
Виж целия пост
# 20 12 дек. 2009, 17:15 ч.
За мой срам се случва да викам...рядко, но все пак...
Виж целия пост
# 21 12 дек. 2009, 17:37 ч.
Викам , да  Confused . Не се гордея с това , но има ситуации , когато просто е неизбежно .
Виж целия пост
# 22 12 дек. 2009, 17:39 ч.
Викам, да. Лошото е, че няма полза, поне отпушвам напрежението донякъде.
Виж целия пост
# 23 12 дек. 2009, 17:58 ч.
да, когато се прави, че не ме чува.
Виж целия пост
# 24 12 дек. 2009, 18:23 ч.
 Рядко, но се случва, все пак и аз имам нерви, а понякога е наложително ако е по-далечко.
Виж целия пост
# 25 12 дек. 2009, 19:37 ч.
Гьотуре Simple Smile (хм туй как ли се пише  Thinking) ..
Мдам.. Ама никак не ми се връзва вече  Tired Само си хабя гласните струни..
Виж целия пост
# 26 12 дек. 2009, 19:45 ч.
Не много често, но се случва. Обикновено не дава търсения резултат. После съм гузна.  Embarassed
Виж целия пост
# 27 12 дек. 2009, 19:47 ч.
За жалост и аз съм от викащите   Tired ... напоследък обаче забелязвам, че самоконтрола ми се увеличава и го правя все по рядко, тъй като  резултат особен няма ...   Crazy  и май ще се окаже накрая, че те ще ме опитомят и ще ме направят кротка, а не аз тях ...  Joy
Виж целия пост
# 28 12 дек. 2009, 19:57 ч.
Понякога викам, да.
След като сто пъти съм повторила да не прави нещо, защото не е правилно.
Като да пъха какви ли не предмети в CDто на компютъра....любимата и работа да си играе да го отваря, затваря и съответно да тъпче какво ли не вътре. ) листчета, стотинки и т.н. и т.н. Случвало ми се е да "изтръсквам" компа, за да падне каквото е натъпкала в началото, за да мога да бръкна и да го извадя.
Същата е работата и с други неща.
Гледам да не го правя често.....най-омразното ми беше когато майка ми все викаше и мърмореше.)) то и аз бях едно дете де....ама все пак. )
Виж целия пост
# 29 12 дек. 2009, 20:33 ч.
Да, викам за жалост,но има моменти в които не мога да се стърпя.В последно време  тези детски канали с безбройните си реклами ме вбесяват.А тя е толкова запленена и обсебена,че направо до лудост стигам.
Виж целия пост
# 30 12 дек. 2009, 20:33 ч.
Напоследък все по-рядко.По едно време много виках обаче...допреди половин година долу-горе.
Виж целия пост
# 31 12 дек. 2009, 20:38 ч.
Викам, все по- рядко, но се случва  Rolling Eyes !
Виж целия пост
# 32 12 дек. 2009, 21:09 ч.
Викам, да, въпреки че знам че няма да има ефект, както и с по-строг тон е никакъв ефекта, просто решат ли че нещо трябва да се направи или да се счупи го правят кавото и да им струва после това!
Виж целия пост
# 33 12 дек. 2009, 22:17 ч.
Викала съм при уплаха и за да го извадя от определено състояние /но не като скарване/. Случвало ми се е и да повишавам тон, но разбрах, че при него този начин за справяне с определен проблем, е абсолютно безполезен. Понижаване на тон има повече ефект.
Като цяло не говоря особено тихо, но това си ми е специфика на гласа.
Виж целия пост
# 34 12 дек. 2009, 22:38 ч.
Викам да и след това много съжалявам...
Виж целия пост
# 35 12 дек. 2009, 22:39 ч.
Случва се, да. Имаше един период, в който беше много често. Напоследък не чак толкова.
Виж целия пост
# 36 12 дек. 2009, 22:56 ч.
Ами то няма как да не се случва да викаме,децата все намират начин да ни изкарат от равновесие...само трябва да се опитваме да е по -рядко,,,,,
Виж целия пост
# 37 13 дек. 2009, 00:48 ч.
да, карам се с повишавене на тона на децата, и на татко им.
Виж целия пост
# 38 13 дек. 2009, 08:22 ч.
Да, повишавам тон и то често... Но не истерясвам, ако това имаш предвид.
Виж целия пост
# 39 13 дек. 2009, 08:32 ч.
да,викам и после съжалявам!
Виж целия пост
# 40 13 дек. 2009, 08:35 ч.
Викам ако се наложи,да. После ми е мъно ,и се чувствам зле Tired
Виж целия пост
# 41 13 дек. 2009, 10:59 ч.
Много рядко повишавам тон, не бих го нарекла викане. Но пък има ефект Mr. Green
Виж целия пост
# 42 13 дек. 2009, 13:31 ч.
Викам и още как  Confused   , но ефектът почти винаги е нулев  Crossing Arms  .
Виж целия пост
# 43 13 дек. 2009, 13:56 ч.
Избягвам да повишавам тон, но понякога се налага.
Виж целия пост
# 44 13 дек. 2009, 15:23 ч.
По принцип говоря тихо и спокойно.Винаги,ако се налага да кажа нещо или да направя забележка започвам така.След като повторя 10 пъти без резултат,моля,обяснявам и след това викам и крещя и въобще не съжалявам.Понякога и пошляпвам.В началото ми беше много мъчно,но вече съм толкова изхабена,че гледам да щадя и себе си.
Виж целия пост
# 45 13 дек. 2009, 15:27 ч.
Да и аз викам в определени ситуации и после съжалявам , но няма как иначе ще се нарани с някой предмет .Какво да правя като рядко играе с играчки а все налита на чупещи предмети  newsm78
Виж целия пост
# 46 13 дек. 2009, 15:35 ч.
Да , случва се да повиша тон.
Виж целия пост
# 47 13 дек. 2009, 17:11 ч.
Толкова ми е послушно детето ,че няма защо да викам,случало се е понякога да кресна,но не е защото той ме е ядосал ,а защото съм била нервна,за което съжалявам и го карам да ми прости.
Виж целия пост
# 48 13 дек. 2009, 17:21 ч.
Да случва се,но предпочитам да викна отколкото да ударя.
Виж целия пост
# 49 13 дек. 2009, 19:16 ч.
Случва ми се ,и то доста често.
Срам  ме е от себе си и все си повтарям,че е голяма грешка,
но понякога не мога да се сдържа.
При всяко едно положение,не е правилният начин
Виж целия пост
# 50 13 дек. 2009, 20:52 ч.

Случвало се е да подвикна,когато ще падне или ще направи някоя беля,само ,за да се спре не за друго.Не,че го прави,но аз да си кажа Mr. Green
Иначе си пазя нервите за по-късен етап. Sunglasses
Виж целия пост
# 51 13 дек. 2009, 21:14 ч.
Да, понякога викам.
Виж целия пост
# 52 13 дек. 2009, 21:19 ч.
Да, за съжаление се случва. По принцип се опитвам да съм по-търпелива и да обяснявам повече, но понякога нервите ми не издържат... Честно казано, не ми се вярва да има майка, която макар и рядко да не повишава тон на децата си.
Повече ме притеснява, когато възрастните се карат в присъствието на детето, защото и това понякога се случва..
Виж целия пост
# 53 13 дек. 2009, 22:41 ч.
Понякога да.
Виж целия пост
# 54 13 дек. 2009, 23:00 ч.
Да,често.
Виж целия пост
# 55 14 дек. 2009, 07:24 ч.
Ох,викам понякога и много не ми харесва, но с много обяснения и търпение понякога не ми се получава.
Виж целия пост
# 56 14 дек. 2009, 07:53 ч.
Да, викам. От викане до викане, обаче, има разлика. Питай някой страничен човек много ли страшна изглеждаш.
Виж целия пост
# 57 14 дек. 2009, 10:07 ч.
да викам за неща, които поне 10 пъти съм казала да не бута, а той ме гледа в очите и пак отива и го прави. дори няколко пъти съм го удряла по ръцете. после съжалявам много, но наистина с обяснения не се получава при нас, а ако аз му позволя после го правя навсякъде където отидем и ужасно ме е срям - "тази не го е възпитала това дете" неприятни изрази които съм чувала. но моето дете от бебе е такова, старая се да му дам най доброто, но той цял ден само по бели ходи - е аз не мога за всяко нещо да му правя забележки. така де. понякога викам не ми издаржат просто нервите 14х да ходя след него да оправям, все пак имам и други задължения Crossing Arms
Виж целия пост
# 58 14 дек. 2009, 11:01 ч.
Да,случвало се е.За съжаление,понякога незаслужено детето е понасяло нервните ми изблици предизвикани от друг. Embarassed
Виж целия пост
# 59 14 дек. 2009, 11:08 ч.
Повишавам тон, но не съм крещяла/пищяла.
Случаите обикновено са когато се намираме в здравезастрашаваща ситуация.
Виж целия пост
# 60 14 дек. 2009, 11:54 ч.
Да, повишавам тон. Не бих го нарекла точно викане, нито крещене. Точно повишаване на тон. Рядко се случва и да си изпусна нервите. Особено последните години. Ако съм кисела и нервна обикновено мълча като сфинкс, така че децата са принудени да търпят мълчаливите ми моменти, а не викащите ми изблици.

Човек не може 24 часа в денонощието да е в кондиция и блестящо разположение на духа. Така че, не бива да се изпитва чувство на непоносима вина всеки път, когато се случи да се повиши тон на детето. Да не говорим, че това често е и съвсем оправдано, т.е. адекватно в контекста на ситуацията.
Виж целия пост
# 61 14 дек. 2009, 11:56 ч.
Аз също не пищя като съм ядосана, повишвам тон. Което не върши работа, всъщност. Големият като беше по-малък се разплакваше и ситуацията съвсем се скапваше, вместо да се оправи. Дишането дълбоко, за а се успокоя, и прошепването с тих глас, подобно на Валери, ми вършат много по-добра работа.
Виж целия пост
# 62 14 дек. 2009, 12:25 ч.
Принципно не съм от викащите, пък и не виждам смисъл да викам на малко дете колкото моето.
Виж целия пост
# 63 14 дек. 2009, 12:28 ч.
И на мен ми се случва, което хич не ме радва. Embarassed Но както каза някой по-горе, по-добре да викна отколкото да ударя. Peace
Виж целия пост
# 64 14 дек. 2009, 12:35 ч.
Понякога и аз се изпускам и като повторя 3 пъти не ме чува се налага да викам за съжаление.
Виж целия пост
# 65 14 дек. 2009, 14:07 ч.
Викам и крещя,истерична работа е моето Embarassed,напоследък все по-малко..... Peace
Научих се да си сдържам нервите колкото мога повече на макс,че не е хубава работата иначе.....
Виж целия пост
# 66 14 дек. 2009, 14:13 ч.
Много рядко и не е с цел ефект, а по-скоро закачка, че се карам. Ако съм наистина ядосана говоря с тих, равен и явно много плащещ тон. Действа еднакво мотивиращо както за децата у дома, така и за възрастните в офиса.  Mr. Green
Виж целия пост
# 67 14 дек. 2009, 14:19 ч.
Стремя се винаги да подходя с добро в дадена ситуация. От викове няма полза. Но има моменти, в които направо изтрещявам smile3514. По-лошото е, че той разбира колко съм ядосана и започва да ми прави на пук smile3533.
Виж целия пост
# 68 14 дек. 2009, 14:22 ч.
Първо го моля, после настоявам и като си останат без отклик молбите ми и като ги повторя над 20 пъти а малкия мъж се прави, че не ме чува, викам и още как .
После винаги съжалявам  Embarassed
Виж целия пост
# 69 14 дек. 2009, 14:34 ч.
Викам, за съжаление. И във всички случаи детето ми прави забележка "Мамо, моля те, не ми викай!" или "Мамо, защо ми викаш?" Така се уча от сина си и се старая да не повишавам тон.
Виж целия пост
# 70 14 дек. 2009, 15:58 ч.
Вчера ми счупи новите обеци, подарени ми от татко му..дали му виках според вас?  #Cussing out

Завършвам с викове, когато чашата на търпението ми е преляла. Пошляпването му е сигурно ако забележа, че прави нещо откровено на пук. Например като се развиках за едната обеца и видя какво е направил, той умишлено хвърли и другата с цел да повтори съдбата й..направо изпуших. На таткото не викам, все пак той ми подарява разни неща, не ми ги чупи  Joy
Виж целия пост
# 71 14 дек. 2009, 17:12 ч.
Викам,но рядко.Предпочитам да говорим спокойно.
Виж целия пост
# 72 26 дек. 2009, 03:42 ч.
Казвам си го честно-много викам,бързо ми минава и се замислям,че от ден на ден ставам по-зле и по-зле,паля се от дребни неща,непрекъснато,доста често забравям,че всъщност тя си е детенце и повечето неща ,за които й викам не са кой знае какво...,но се замислям след като се навикам и съответно ми мине...После немога да се побера в кожата си,чувствам се гузна,ужасна и зла TiredНастроенията ми лавират от неизмерна доброта и внимание до пълна лудост и истерия...Имам чувство,че немога да се контролирам,всъщност по-точно ще е ако кажа,че наистина не мога да се владея...,а не искам да съм такава.
Виж целия пост
# 73 26 дек. 2009, 10:07 ч.
Дневната тема у нас винаги е: Защо трябва да ти кресна, за да ме чуеш!?
Една учителка едно време разказваше : Мъжете чуват само когато те  гледат непрекъснато в очите или когато креснеш.

Виж целия пост
# 74 26 дек. 2009, 18:21 ч.
Цитат на: Мимченце в пн, 14 дек 2009, 12:28
И на мен ми се случва, което хич не ме радва. Embarassed Но както каза някой по-горе, по-добре да викна отколкото да ударя. Peace

 И при нас ситуацията е такава.  Embarassed
Виж целия пост
# 75 26 дек. 2009, 19:37 ч.
Лятото се случваше да викам,но наистина ме изкарваше извън релси,сега напоследък,или е станал по-кротък,или аз не обръщам толкова внимание,но определено не викам толкова...
Виж целия пост
# 76 26 дек. 2009, 19:56 ч.
Иска ми се да не викам и то много, но не се получава всеки път ... Първо винаги започвам с МОЛЯ, т.е. внимателно, мило и спокойно, но започна ли една и съща подкана да я повтарям без резултат ... "обръщам" страницата. И в интерес на истината, резултата се получава винаги като викна, а по- рядко като говоря спокойно ... . Понякога преди да викна я питам: "Насила ме караш да ти се карам, защо го правиш ... ", а отговора е: "Незнам"  Thinking
Виж целия пост
# 77 26 дек. 2009, 22:12 ч.
Изключително рядко. Дори тогава не бих го нарекла викане.
Истреиите винаги водят до отрицателен ефект и допускам, че положението би станало още по-зле. Вярвам в теорията, че когато майката е въздържана и децата и са уравновесени и спокойни.
Когато съм им ядосана или обидена, просто млъквам и спирам да ги забелязвам.
Не мога да им викам и да им крещя. Отправям предупреждение, а ако не е оказало влияние - ги оставям. Съвсем скоро те го усещат и се кротват около мен, с чувство за вина при това.
Виж целия пост
# 78 26 дек. 2009, 23:30 ч.
Случвало се е, но като цяло се старая да не го правя. Не е приятно за никой да се крещи.
Понякога умишлено повишавам тон, с цел привличане на внимание, но това не е крясък.
Виж целия пост
# 79 27 дек. 2009, 10:08 ч.
Ами да  Confused, случва ми се да викам, когато не се разбират от дума.
Виж целия пост
# 80 27 дек. 2009, 10:50 ч.
Да. За жалост.
Виж целия пост
# 81 27 дек. 2009, 15:28 ч.
Много мразя да ми повишават тон. Но...аз викам по децата. Мъж ми ми прави забележки, докато не им кресне и той. Тва е положението, опитвам се да се контролирам, но невинаги се получава. Искам и аз да им говоря с онзи "леден тон", за който чета тук, но не мога и не мога да го докарам Grinning
Виж целия пост
# 82 27 дек. 2009, 15:32 ч.
Викам,не много често, но се случва.Понякога по друг начин не ме чува.
Виж целия пост
# 83 27 дек. 2009, 15:46 ч.
За съжаление напоследък взех да повишавам тон, за което не се гордея  Rolling Eyes
Някои постове в тази тема много ми харесаха, например, този:
Цитат на: dodo_dodo в сб, 26 дек 2009, 22:12
Изключително рядко. Дори тогава не бих го нарекла викане.
Истреиите винаги водят до отрицателен ефект и допускам, че положението би станало още по-зле. Вярвам в теорията, че когато майката е въздържана и децата и са уравновесени и спокойни.
Когато съм им ядосана или обидена, просто млъквам и спирам да ги забелязвам.
Не мога да им викам и да им крещя. Отправям предупреждение, а ако не е оказало влияние - ги оставям. Съвсем скоро те го усещат и се кротват около мен, с чувство за вина при това.
Свалям ти шапка, дано и аз се науча Tired
Виж целия пост
# 84 27 дек. 2009, 15:55 ч.
Аз не викам.Не че не ми се е искало,но случи ли се да викна,дъщеря ми се разплаква,много се разстройва и после дъъълго се утешаваме,а аз се раздирам от вина.Та по неволя се научих да говоря спокойно,но когато трябва твърдо.
Виж целия пост
# 85 27 дек. 2009, 17:46 ч.
До скоро не си позволявах подобно нещо, винаги разговарях, обяснявах по сто часа, давах примери и т.н. За жалост малката Михаела влезе в ужасен пуберитет и стана неузнаваема, все едно я подмениха и не е моето дете. Не разбира от нищо, разговорите станаха безпредметни, дори смешни, не ме взима на сериозно и се подиграва на обясненията ми. Докарва ме до лудост и истерия. Никога не съм вярвала, че аз ще повиша тон и то на детето си, но за съжаление на моменти викам като пъдарка. Лошото е, че тази ми проява на безсилие и слабост също не помага и няма смисъл от това, но не ми издържат нервите, изпускам се от всички дивотии, които ежедневно ми сервира това детенце. Много съм притеснена от това, че нито лошото, нито доброто дават резултат, не мога да помогна на обърканото си и откачило дете, не зная как да му бъда полезна да не прави фатални грешки и да не обърква живота си. В ужасна безизходица съм, надявам се този отвратителен период да отмине, да намерят баланс разбърканите и хормони и обърканата и психика и отново да намерим пътя една към друга и да си бъдеме взаимно полезни.
До тогава за жалост ще имам моменти на слабост, в които ще изпускам нервите си и ще викам като откачена от безсилие, макар да съзнавам неразумността и ненужността на тези гневни изблици.
Виж целия пост
# 86 27 дек. 2009, 18:41 ч.
Да, случва ми се, за голямо мое съжаление и срам. Confused
Виж целия пост
# 87 27 дек. 2009, 20:15 ч.
Старая се да не го правя, но....се е случвало ... Confused
Виж целия пост
# 88 27 дек. 2009, 23:05 ч.
викам, крещя и направо полудявам понякога, защото дори и след 100-то повтаряне никой не чува ooooh!
Виж целия пост
# 89 27 дек. 2009, 23:46 ч.
Викам и крещя.Понякога истерясвам. Crazy
Виж целия пост
# 90 28 дек. 2009, 14:45 ч.
Цитат на: Дренка в нд, 27 дек 2009, 15:28
Искам и аз да им говоря с онзи "леден тон", за който чета тук, но не мога и не мога да го докарам Grinning
Оох, аз тона го докарвам, но отсреща виждам "леден" непукизъм. Докато не се развикам, никой не се стряска  Close
Виж целия пост
# 91 28 дек. 2009, 15:05 ч.
Викам, като луда съм понякога  Laughing Щом съседите не са изпратили социалните в къщи значи съм една нормална майка! Mr. Green
Виж целия пост
# 92 28 дек. 2009, 15:10 ч.
и на мен ми се е случвало да повиша тон, е той не е пропуснал да ми каже "мамо, защо викаш", обикновено му отговарям, че ушичките му явно не ме чуват... Simple Smile
прегледах цялата тема и стигнах до извода, че можеби случващото се понякога на повечето от нас подвикване не е толкова лошо, особено когато има ефект, разбирасе не говорим за редовно крещене като начин на комуникация...
Виж целия пост
# 93 28 дек. 2009, 15:13 ч.
 Случвало се е. EmbarassedСе0гаи на внучетата.... но по рядко и в краен случай.
Виж целия пост
# 94 28 дек. 2009, 17:51 ч.
да,случвало се е,но не помага LaughingПри нас всичко все още е игра. PeaceАз се карам и се опитвам да съм сериозна,а тя се смее и продължава. hahaha Joy
Виж целия пост
# 95 30 дек. 2009, 10:55 ч.
да случва ми се.. старая се да не викам.. понякога обаче той вика умишлено само за да не ме чува, защото не му харесва което имам да му кажа... изчаквам да млъкне и пак повтарям, но понякога повишавам тон.. не ми харесва и се старая да не го правя, но не съм идеална..
Виж целия пост
# 96 4 ян. 2010, 10:25 ч.
За съжаление и на мен ми се случва да викам.Усещам се,обаче че това се случва най-често когато съм изнервена или бързам. newsm78
Виж целия пост
# 97 4 ян. 2010, 12:02 ч.
Да, случва се. Особено след като съм повторила едно и също нещо вече пет пъти, а отсреща изобщо не ме чуват...
Виж целия пост
# 98 4 ян. 2010, 12:20 ч.
Да. Случвало се е .
Виж целия пост
# 99 4 ян. 2010, 12:23 ч.
До скоро се гордеех, че съм от майките, които не викат по децата си и не ги пляскат, а се опрявт спокойно във всяка ситуация. Да ама напоследък се изнервям лесно, особено от лигавщини и като викна, всички в къщи застават мирно... Мъчно ми е, че се налага, но като няма оправия и това е начин.
Виж целия пост
# 100 4 ян. 2010, 13:35 ч.
Викам, викам Crazy ooooh!
Виж целия пост
# 101 4 ян. 2010, 14:17 ч.
да но се старая да е по рядко.но като не се чува какво се говори се налага с по-висок тон та да се чуе
Виж целия пост
# 102 4 ян. 2010, 16:51 ч.
Искам, не искам, викам си. Не ми харесва, но понякога просто няма друг начин да бъдеш чут. Търпелива съм, смятам, но не съм и дебил, че да не подпаля понякога.
Алтернативата ще дойде като порасне малко и почне да разбира повече.
Тогава бих предпочела наказания от вида "отиди в другата стая" или "няма да получиш това" като метод.
Засега положението е такова.
Виж целия пост
# 103 4 ян. 2010, 17:48 ч.
Да, викам за което много съжалявам. Не че не се опитвам да се контролирам, но не всеки път се получава.
Виж целия пост
# 104 4 ян. 2010, 20:28 ч.
Beba Bebeshka,
напротив, когато порастнат започват да не разбират от разговор. Започнах да крещя точно когато порастнаха. Преди това ставаше с разговори, са наказания дори или лишаване, с удряне по съвестта, макар да бяха малки, имаха такава и ги гризеше за разлика от сега. Малката ми дъщеря Михаела е на 13 години и не мога да ви опиша в каква безизходица съм, в пълен кошмар ежедневно. Най-лошото е, че нищо не помага и не зная как да и повлияя и да не вреди на себе си и да не побърква мен. Прави са хората като казват, че малките деца носят малки ядове и обратното. Не го вярвах преди и все си мислех, че щом е голямо, разумно, обслужва се само, ще може да разрешиме всеки проблем с разговори и взаимни компромиси, като приятелки дори. Оказа се обратното, за което помага най-вече отвратителният възрастов период-пуберитета.
Виж целия пост
# 105 5 ян. 2010, 00:58 ч.
Напоследък порастналата си запушва ушите преди още да съм гъкнала! newsm78Май не е добре! Embarassed Embarassed
Виж целия пост
# 106 5 ян. 2010, 10:30 ч.
Май бъркаме в това старание да сме приятели с децата и да не им отказваме много неща. Възпитавана съм строго и се стремях да бъда "добра" с децата, позволявам доста неща, които на мен не са ми били позволени и ... децата ме приеха като приятелче. Да, ама не ... по-добре сега да викам и да се карам докато са малки, а после да сме приятели, когато пораснат. Имаше една приказка - позволи на детето да е цар първите 3 години, вторите 3 години го направи слуга, а после го направи приятел (може да не цитирам правилно, но такъв беше смисълът).
Виж целия пост
# 107 5 ян. 2010, 10:35 ч.
Да, викам и много се карам напоследък  Embarassed. Капка търпение нямам, чак ме е срам от мене си ...  Embarassed
Виж целия пост
# 108 5 ян. 2010, 11:36 ч.
И аз викам понякога. Чак ме е срам после и ужасно много съжалявам. Възпитавана съм много строго и  се опитвам не съм като родителите си, но понякога не се получава, защото не винаги мога спокойно да обяснявам или да моля за нещо по 2,3,4 пъти, за да го направи малкия.
Виж целия пост
# 109 5 ян. 2010, 13:17 ч.
Викам, и на детето понякога, и на половинката. Трудно се извинявам, но напоследък започнах да го правя.
Усещам и кога не съм в настоение и съм нервна и тогава сама си знам, че лесно ще избухна.
Виж целия пост
# 110 5 ян. 2010, 16:32 ч.
Много рядко. Изглежда съм търпелива, пък и дъщеря ми не ме предизвиква често.

Цитат на: D.Stoyanova в вт, 05 яну 2010, 10:30
Май бъркаме в това старание да сме приятели с децата и да не им отказваме много неща. Възпитавана съм строго и се стремях да бъда "добра" с децата, позволявам доста неща, които на мен не са ми били позволени и ... децата ме приеха като приятелче.
Имаше една приказка - позволи на детето да е цар първите 3 години, вторите 3 години го направи слуга, а после го направи приятел (може да не цитирам правилно, но такъв беше смисълът).

Май и ние сме си приятелки  Wink
Виж целия пост
# 111 5 ян. 2010, 23:06 ч.
От скоро все повече си изпускам нервите...после се извинявам, но има ли смислъл...
Може и да е от хормоните на бременноста, но знам, че не постигам нищо пложително!
Дано и като се роди другото бебе да успея да не изперкам съвсем, че децата и те ще смахнат горките...
Виж целия пост
# 112 6 ян. 2010, 01:16 ч.
Цитат на: Бояна Ламбер в сб, 12 дек 2009, 15:17
Ако съм го изпуснала от поглед и виси от някъде и ще падне, ако изтича бързо към улицата и ако е в опасност викам. Правя го от страх и с цел да го стресна и да спре да се движи, докато успея да стигна до него и да го хвана. Веротно е възможно в тези случаи да не викам, а да го наблюдавам по- внимателно, но ми е трудно да съм непрестанно внимателна по 15 часа на ден. Crazy
И аз така, иначе и на 14 годишният и на 3 годишната говоря с равен тон, когато имам нещо важно да кажа, и ги гледам в очите, ако ще да си завра лицето в тяхното.
Виках един, два пъти преди години и в пристъп на изнемога осъзнах, че като говоря тихо ме чуват повече.
Не сме приятели, но те знаят, че аз и баща им сме техните закрилници. Всъщност знае го баткото, малката е глупчо още. Аз си имам моите приятели, той своите, не очаквам от него да ми е приятел, той от мен също. Той очаква от мен закрила и подкрепа. Искам да го възпитам, да му дам крила и той го знае. Ще стана мост над пропаст за да мине по мен ако трябва и той го знае. За какво му е да съм му приятел?
Виж целия пост
# 113 6 ян. 2010, 11:19 ч.
Виках често-от страх, от изпуснати нерви...все мои си проблеми.Намерих начин да се справя със състоянието, в което бях и вече от доста време не се е случвало да повишавам тон.Пък, знам ли, може и от порастването на децата да е...но вие казвате, че се вика повече тогава... Rolling Eyes  Както и да е-факт е, че гледам доста по-философски на постъпките на децата и на отглеждането им въобще. bowuu
Виж целия пост
# 114 6 ян. 2010, 13:51 ч.
Не, не викам.
Повишавам тон, говоря строго, поглеждам с особен поглед  Laughing но не викам.
Поне за сега.
Виж целия пост
# 115 8 ян. 2010, 12:17 ч.
Викам, и на детето понякога, и на мъжа ми. Това е най - големият ми недостатък според мъжа ми. Не знам как да спра и като набера инерция нямам спирка, а ако се чуя от страни направо ще потъна от срам Embarassed.Малкия сега е в етап в който ми изпробва до къде ще ми стигнат нервите, и аз понякога го оставям само и само да няма скандали но това е грешно, дори има случей в който го тупам по дупето а той ми се смее и си мисли, че си играем, аз не искам да го бия сърце не ми дава. Дайте съвети моля Praynig
Виж целия пост
# 116 8 ян. 2010, 17:32 ч.
Случва се,но рядко.
Но и синът ми  ,чува добре за сега.
Повишаването на тон върши хубава работа.
Виж целия пост
# 117 8 ян. 2010, 19:16 ч.
Случва се...
Виж целия пост
# 118 8 ян. 2010, 20:04 ч.
Викам,за съжаление често.
Виж целия пост
# 119 8 ян. 2010, 20:54 ч.
Викам!!! след като съм повторила спокойно нещо 10 пъти, да видиш как на единайстия ВИК ме чува Simple Smile
Виж целия пост
# 120 8 ян. 2010, 21:50 ч.
Аз викам непрекъснато, и шамари по задника раздавам. Едно и също нещо го повтарям до три пъти. На третия път викам, после викам и удрям по дупето. Така примерно ми върти копчетата на пералнята до побъркване, а те не са вечни горките Laughing Пък и аз съм си такъв човек - шумна, подвиквам, карам се. Той пък е толкова готин, че като започна да му се карам и идва да ме гушне Mr. Green
Виж целия пост
# 121 9 ян. 2010, 00:13 ч.
и у дома много се вика ooooh! отначало като бяха на по 1г-2г бях много спокойна , но после ...като се почна едно викане , едни нерви  smile3511 гадно но друг начин няма
само се чудя до кога така  newsm78
Виж целия пост
# 122 9 ян. 2010, 00:20 ч.
Цитат на: yan4eto в вт, 05 яну 2010, 00:58
Напоследък порастналата си запушва ушите преди още да съм гъкнала! newsm78Май не е добре! Embarassed Embarassed
и мойто взе да го прави това нещо ooooh!
Виж целия пост
# 123 9 ян. 2010, 00:34 ч.

Да. Крещя. Уви.
Виж целия пост
# 124 9 ян. 2010, 00:49 ч.
Не, засега Simple Smile.
Виж целия пост
# 125 9 ян. 2010, 08:38 ч.
И аз съм от викащите мами.Правя го,защото като говоря нормално,никой не ме чува.Но вече и към викането привикнахме.Ще трябва да вземам други мерки.И за пошляпване не става въпрос,защото то е съпроводено заедно с викането.Ще видим какво друго ще измисля. ooooh!
Виж целия пост
# 126 9 ян. 2010, 09:14 ч.
За съжаление и аз викам понякога.
Виж целия пост
# 127 9 ян. 2010, 09:54 ч.
Случвало се е да викам,но не помага,затова гледам повече да говоря,обяснявам и така.
Виж целия пост
# 128 9 ян. 2010, 09:59 ч.
Да, случва се, но гледам да е все по-рядко, защото осъзнавам, че постъпвам лошо. Стигнах до извода, че в повечето случаи просто си изкарвам на тях своите проблеми и притеснения, а децата са много добри. Е, понякога направо си просят караницата, особено като сега влизат в пубертета. Напълно наясно съм, че не трябва да викам и да си държа езика зад зъбите, колкото и да съм ядосана или изморена. Понякога се получава, понякога не, но като цяло поведението ми се промени доста с годините.
Виж целия пост
# 129 10 ян. 2010, 00:28 ч.
Да, понякога. И не се гордея с това Embarassed.
Виж целия пост
# 130 10 ян. 2010, 15:01 ч.
доста викане съм слушала от моята майка и затова не си го позволявам-ако викна пове4ето слу4ай си давам сметка,4е е като съм изнервена от нещо друго и малката ме кара да повтарям нещо за да го направи-тогава оба4е й се извинявам и й обяснявам защо съм й викнала-дори един път тя ми каза"забрави да ми се извиниш Mr. Green"
Виж целия пост
# 131 10 ян. 2010, 15:11 ч.
Не викам,но леко и по-леко повишявам тона ако има опасност от беля!Иначе само веднъж й извиках когато щеше да се строполи на циментовите стълби и да се пребие на ръба,но освен да я стресна май нищо друго не постигнах!Иначе от опит знам ,че кокото са по-палави децата и аз се изнервям ,токлова повече намалям темпа и тембъра на гласа си за да не избухна и помага!
Виж целия пост
# 132 10 ян. 2010, 15:32 ч.
  Аз викам,когато се налага,но после ми е гузно.Детето много странно ме поглежда,все едно казва:"мамо,какво правиш?".Идва ми да го гушна много силно,но ще разваля ефекта от викането.Обикновено го наказвам,лишавам го от нещо,което много обича,напр.да не слезе да играе пред блока с другите деца.А това го побърква...
 Понякога мамите май сме много строги newsm78

 http://vbox7.com/play:49b3f6ae поздрав за мамите!
Виж целия пост
# 133 10 ян. 2010, 16:20 ч.
Аз вече много намалих викането - дори изчезна Simple Smile
На мен много ми помогна един курс "как да научим децата на нашите правила" - беше ми СУПЕР полезно и разбрах къде ми ми е грешката. Проблема не е до викането, а до авторитета - детето да те има за авторитет и най-вече да има ясни правила. Отне ми много време докато приложа нещата от курса, но веднъж като успях - нещата се успокоиха много. Окзава се, че си има определени "закони" на повдението и просто трябва да ги научиш и да стиснеш зъби, докато ги направиш Simple Smile Simple Smile Simple Smile
Виж целия пост
# 134 10 ян. 2010, 19:55 ч.
Цитат на: corazon в нд, 10 яну 2010, 16:20
Аз вече много намалих викането - дори изчезна Simple Smile
На мен много ми помогна един курс "как да научим децата на нашите правила" - беше ми СУПЕР полезно и разбрах къде ми ми е грешката. Проблема не е до викането, а до авторитета - детето да те има за авторитет и най-вече да има ясни правила. Отне ми много време докато приложа нещата от курса, но веднъж като успях - нещата се успокоиха много. Окзава се, че си има определени "закони" на повдението и просто трябва да ги научиш и да стиснеш зъби, докато ги направиш Simple Smile Simple Smile Simple Smile
eeee sega само остава да ги споделиш и с другите Wink
Виж целия пост
# 135 10 ян. 2010, 23:18 ч.
хехе Wink ами трудно е да ги споделя всичките, защото те са много. Той курса беше 4-5 часа и минава през много примери, конкретни действия и тн. Много е забавно и много неща научаваш. За съжаление не е нещо, което да напишеш като "правиш това и това"... Sad Те ни го обясняваха с примери така, че да погледнеш на нещата по съвсем различен начин. Нещата, които преди ме дразнеха, сега си ги обяснявам различно...

Simple Smile
Виж целия пост
# 136 12 ян. 2010, 09:26 ч.
Да, случва ми се много често да му викам.  Sad Много съжалявам за това, но понякога предпочитам да повиша тон, отколкото да го ударя. Sad
Виж целия пост
# 137 12 ян. 2010, 11:10 ч.
Аз викам-той ми се хили..... Tired
Виж целия пост
# 138 12 ян. 2010, 11:11 ч.
Викам. Напоследък все по- рядко, но се налага понякога.
Виж целия пост
# 139 12 ян. 2010, 11:47 ч.
Викането не помага хич. Повишавам тон много рядко, само ако наистина съм си изпуснала нервите и после винаги се извинявам. Като цяло дъщеря ми разбира от дума и се старае да спазва правилата, които вкъщи не са много - свели сме ги до най-същественото.

Когато беше малка пък установих, че забраните не вършат никаква работа. Затова винаги предлагах алтернатива - ако видех, че се е хвърлила да чопли цветята бързо вадех някоя книжка или играчка, за да й отвлека вниманието. По едно време обичаше да дърпа вертикалните щори, тогава баща й предложи да ги "гали" вместо да ги размята насам-натам докато ги скъса и за мое учудване свърши работа. Като цяло вкъщи беше обезопасено и нямаше кой знае какво за забраняване, ако не исках да пипа нещо просто го прибирах на недостъпно място. Единственият категоричен мораториум беше за контактите и тя го спазва и до днес безотказно.

Вече порасна и когато прави нещо нередно обяснявам надълго и нашироко. Проблемът е че тя не обича да се чувства "в издънка" и по време на  подобни мои словоизлияния предимно се опитва да ме гушка и целува, за да прекратим неудобния разговор. Но явно и чува с половин ухо де...
Виж целия пост
# 140 12 ян. 2010, 12:00 ч.
Оооо, това с гушкането и подмазването е и при нас често срещано. Или това да заговори за нещо различно и да се опита да смени темата. Като малък беше послушен, тоест не помня да съм имала кой знае какви проблеми с това. Сега е различно обаче, след като навърши 3. Преди можеш да го забаламосам, да го разсея и отклоня вниманието, сега е невъзможно вече. Сега хитрува, дебне, възползва се от момента. Знае и как да ме омилостиви. Може би заради всичко това не намирам друг начин и в даден момент кряскам.
Виж целия пост
# 141 12 ян. 2010, 12:50 ч.
Да, рядко и основно в критични ситуации - когато не ме послуша и се затича към улицата, или когато прави нещо опасно за нея.
Иначе викам доста когато се карам с баща й, което е отвратителна черта на характера ми - избухвам лесно и крещя 5 мин., после ми минава. Не ми се иска да го правя, защото детето ни гледа как си крещим /и то за глупости и маловажни неща, иначе сме добро семейство/ в италиански стил, защото и баща й крещи, а не ми се иска да научава подобен тип поведение Embarassed.
Наскоро четох книга на Стив Бидълф, хареса ми теорията за авторитарния родител, и как трябва не да се крещи, а да се говори тихо, но категорично, защото децата имат прекрасен слух и могат да те чуят дори да говориш много тихо, но при крещене "изключват" и нищо не чуват.
Това е донякъде подобно на написаното от corazon - между другото, откъде намери този курс, бих искала да посетя нещо подобно - може ли линк, координати?
Виж целия пост
# 142 12 ян. 2010, 13:20 ч.
Цитат на: ღолчеღ в вт, 12 яну 2010, 09:26
Да, случва ми се много често да му викам.  Sad Много съжалявам за това, но понякога предпочитам да повиша тон, отколкото да го ударя. Sad

Викам да,едва ли има някой който да не повишава тон.
Виж целия пост
# 143 12 ян. 2010, 13:48 ч.
Моя мъж го прави това със отвличане на вниманието и забаламосване само и само да няма скандали и викане, а аз много се дразня защото той вече е голям 3.5г и според мен трябва да бъдем по строги с него.
Виж целия пост
# 144 12 ян. 2010, 14:06 ч.
Да определено няма ден без да повишавам тон,малкия е доста палав и ако сега не му покажа кое е правилно и кое не ще стане късно,ще почне да ми се качва на главата и да си прави каквото си иска,това не трябва да става,но пък от друга страна като му викам и се карам тпй се разтройва и започва да плаче(ние сме на почти 2 годинки),по някой път минава и с обяснения и приказки но в повечето случаи викаааааааааам.
Виж целия пост
# 145 12 ян. 2010, 16:09 ч.
Викам и по детето и по мъжа и по котката. А имаше време когато ми беше много странно как може да се вика по детето и защо просто не се обяснява. Вече са го казали - викам когато видя, че детето е тръгнало към улицата или някаква друга опасност, когато го моля за десети път да направи или не прави нещо и подобни.
Към авторката имам питане - защо сте си по цял ден у дома, смятам, че определено ще помогне много ако правите някоя друга разходка. Ще се отрази и на авторката и на детето.
Виж целия пост
# 146 12 ян. 2010, 16:28 ч.
Ти наистина ли вярваш, че те не си показват носа от терасата  Laughing
Виж целия пост
# 147 12 ян. 2010, 16:34 ч.
 викам и бия като не ме слушат мъжете.
Виж целия пост
# 148 12 ян. 2010, 16:43 ч.
За съжаление да - викам, но в повечето случаи това ми се отразява зле на мен, отколкото да има ефект върху детето. За това и напоследък се стремя да не го правя.
Виж целия пост
# 149 13 ян. 2010, 13:33 ч.
Цитат на: viliko в вт, 12 яну 2010, 16:28
Ти наистина ли вярваш, че те не си показват носа от терасата  Laughing
Ни

В нищо не вярвам, просто питам защото познавам майки, които зимата наистина не си извеждат децата, а и във форума си чела не една майка да казва, че под 3-4 градуса излизат.
Виж целия пост
# 150 13 ян. 2010, 14:19 ч.
Е, това че някои майки не извеждат децата редовно в студовете не определя дали ще викат вкъщи по детето си, все пак тук говорим за принципно поведение...
Виж целия пост
# 151 13 ян. 2010, 15:43 ч.
Не ме разбирай погрешно, не критикувам нито авторката, нито хората които не излизат на студа. Но поне според мен ако детето не намира къде да изразходва поне малко от енергията която както им е понякога в повечко то е нормално да се стига по-често до ситуации в които детето не слуша и се чуди какво да напакости, а майката вика.
Виж целия пост
# 152 13 ян. 2010, 16:06 ч.
Викам и то доста често Confused,хич не се гордея.много бързо кипвам и виждам,че малката напук ми прави именно заради това,и нея изнервям така,но пък и тя си е едно скорпионче,спокойно те докарва до нервен срив Confused
Виж целия пост
# 153 13 ян. 2010, 17:02 ч.
И аз по някога викам и после съжалявам,но съв нервна и.... #Cussing out
Виж целия пост
# 154 13 ян. 2010, 19:59 ч.
Случва се да се развикам, но винаги има добра причина за това. И изобщо не съжалявам.
Виж целия пост
# 155 13 ян. 2010, 21:20 ч.
Викам, рядко го правя, но е факт. Най-често е в резултат на някакво безсилие и грам не помага...
Виж целия пост
# 156 14 ян. 2010, 09:52 ч.
Цитат на: Erica в ср, 13 яну 2010, 19:59
Случва се да се развикам, но винаги има добра причина за това. И изобщо не съжалявам.
Точно така правя и аз. Снощи например след като 3 часа крещя, подскача  и застрашаваше здравето на брат си в изблик на сестринска обич  Confused, а аз крещях също в това време, най-накрая дъщеря ми се укроти. Поиграхме малко на интересна игра за нея и я попитах: "Защо се държиш така, че да ме караш да викам и да се карам?". Отговорът беше: "Ами, мамо, аз незнам, той мозъка ми такива работи измисля понякога."  #Crazy newsm78 Дасе чудиш след такова обяснение как да реагираш.
Виж целия пост
# 157 14 ян. 2010, 10:01 ч.
Откакто е проходил, доста го навиквам, но то всяко второ действие му е беля и той е от породата, дето мозъкът му го измисля...понякога се учудвам от изобретателността му  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 158 14 ян. 2010, 11:19 ч.
Добре де, майките на две деца, които надвикват лудницата, или пък майките на по-големи дечица, които не излизат на глава с тях - разбирам защо викат, независимо дали съжаляват после или не. Обаче не разбирам вътрешната мотивация да се развикаш на бебе на няколко месеца, а и такива примери видях. Какво ви провокира, с възпитателна цел ли се прави - ако някой ме осветли ще съм благодарна.
Виж целия пост
# 159 14 ян. 2010, 12:59 ч.
Оф, и аз викам понякога на Алекс, ама и тя ги измисля едни работи
Само да се обърна с гръб към нея и бебето и тя го е награбила или вода ще му дава или ще му прави моцки............. #Crazy
Очите ни с таткото са на 4
Да са ми живи и здрави
Виж целия пост
# 160 14 ян. 2010, 13:31 ч.
За съжаление викам, напоследък се опитвам да е по-рядко.
Виж целия пост
# 161 14 ян. 2010, 13:58 ч.
Цитат на: biberon_ko в чт, 14 яну 2010, 12:59
Оф, и аз викам понякога на Алекс, ама и тя ги измисля едни работи
Само да се обърна с гръб към нея и бебето и тя го е награбила или вода ще му дава или ще му прави моцки............. #Crazy
Очите ни с таткото са на 4
Да са ми живи и здрави
Според мен голяма част от нервите /и виковете ни/ ще изчезнат, ако знаем какво е нормално да прави едно дете на съответната възраст, и какво разбира. Сигурна съм, че детето ти на тази възраст не може да разбере защо не бива да дава вода на бебето, или пък, че може да го нарани. Сигурна съм, защото имам дете на почти 3 г. и виждам как не разбира някои неща, за които аз смятам, че са очевидни - малките деца имат съвсем различна логика от нашата /което е обусловено от малкия им житейски опит/, и не можем да им се сърдим за това - трябва много търпение и учене. Но ти вярвам, че не е лесно с дете на 1 г.и 10 м. и малко бебе - разликата между тях е твърде малка - и двете са "бебета" още. Hug
Виж целия пост
# 162 14 ян. 2010, 14:29 ч.
Цитат на: Dandelion в чт, 14 яну 2010, 11:19
Обаче не разбирам вътрешната мотивация да се развикаш на бебе на няколко месеца, а и такива примери видях. Какво ви провокира, с възпитателна цел ли се прави - ако някой ме осветли ще съм благодарна.
Вътрешна мотивация няма- просто нервите понякога не издържат- това е простия отговор. Не търси нито логика, нито предистория за развикването.
А после съжаляваме, че не сме се овладяли, но...
Дали ще разбереш, зависи от това какво дете имаш.
И майките са човеци, а и сами са си най-големите съдници за тези прегрешения.
Но с всеки ден и всяка грешка израстваме и помъдряваме, това е важното.  Wink
Виж целия пост
# 163 14 ян. 2010, 15:08 ч.
Не викам.Съобразявам се с детето.То е в повечето случаи послушно,не е трудно за гледане дете.Когато по някаква причина не мога да му осигуря интересни занимания навън или е много студено,за да се разхождаме,обличам му якето,обувам ботушките и го пускам да потича на балкона.Той е доста дълъг и широк,висок,няма как да падне, а и аз непрекъснато го виждам.Понякога ми маха от прозореца,иска някоя играчка да я разходи и като се натича сам иска да влиза у дома.

Децата трябва с нещо да се занимават,но понеже са още малки сами да решат как трябва да им помагаме.Днес, например,цяла сутрин рисувам животни,но само такива,каквито той пожелае.После му давам да ги оцвети.Докато приключи стана време за обяд, а после за занималня.

И с играчките правя така-изваждам няколко,които са му интересни за момента,другите качвам нависоко.Като видя,че вече не са му интересни и вероятността да направи някоя поразия става голяма,намирам пак някоя стара,забравена играчка и прибирам другата,която вече не е интересна.

За сметка на това,обаче, понякога викам на мъжа ми.
Виж целия пост
# 164 14 ян. 2010, 15:11 ч.
Когато имаш време за детето, за домашните задължения и за себе си - нещата са различни. Но когато се прибирате в 7 и трябва да направите вечеря, да сервирате и отсервирате, да изчистите, пуснете пералня, после прострете, измиете съдовете и да се изкъпите и подготвите за лягане - е, дупето да си съдереш - нямаш време да рисуваш с часове и да му осигуряваш постоянно приятни занимания  Tired И често именно когато на детето му е скучно - започва да се глези, прави бели или маймунджулъци, които ти идват в повече, защото ти е напрегнато и...си изпускаш нервите.
Виж целия пост
# 165 14 ян. 2010, 15:19 ч.
Да, когато не иска да ме чуе или по точно се прави, че не чува, повишавам тон.
Виж целия пост
# 166 14 ян. 2010, 15:27 ч.
Цитат на: viliko в чт, 14 яну 2010, 15:11
Когато имаш време за детето, за домашните задължения и за себе си - нещата са различни. Но когато се прибирате в 7 и трябва да направите вечеря, да сервирате и отсервирате, да изчистите, пуснете пералня, после прострете, измиете съдовете и да се изкъпите и подготвите за лягане - е, дупето да си съдереш - нямаш време да рисуваш с часове и да му осигуряваш постоянно приятни занимания  Tired И често именно когато на детето му е скучно - започва да се глези, прави бели или маймунджулъци, които ти идват в повече, защото ти е напрегнато и...си изпускаш нервите.


Домакинската работа никога няма край,колкото и да с е стараеш,докато приключиш с подреждането и пак наново.
Миенето на чинии,простирането,отсервирането и къпането на детето съм ги предоставила на мъжа ми.Ако има възражения може да се сменим той да гледа детето,но понеже мъжа ми не рисува хубаво и детето се сърди,предпочита да рисувам аз, а мъжа ми прибира масата и се занимава с чиниите.
За себе си съм преценила,че ми е много по-важно да остана психично здрава,отколкото къщата ми да блести като от списание "Наш дом".Чакам още няколко месеца сина ми да тръгне на училище,та д аимам достатъчно време да си подредя къщата.До тогава е като в детска градина-място за игра,място за рисуване,за каране на колички,за подреждане на разни животни-фигурки...Това е моето спасение да имам време да си оскубя веждите и да си направя маска .
Виж целия пост
# 167 14 ян. 2010, 15:39 ч.
Е, съжалявам, че пак се стигна до до болка изтърканото - ами ние си поделяме задълженията, ама аз за друго говоря и ако внимателно прочетеш - може и да разбереш. Времето - времето или по-точно липсата на време ни изнервя понякога  Tired
Виж целия пост
# 168 14 ян. 2010, 16:31 ч.
 На работа съм до 18, прибирам се в 18:30. Таткото вече е прибрал децата.
От вратата имам време колкото да си измия ръцете, през това време те ме
"бомардират" с желания и въпроси. В 19 вече сме на масата, вечеряме поне половин
час. После заедно вдигаме масата, имам най-много 20 мин за да помогна с някое ненаписано
домашно и те трябва да се къпят. В 21:00 трябва да са в леглата. Какво точно да си поделя
като задължения със съпруга ми за да ми остава време. Липсва ми самото време... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 169 14 ян. 2010, 16:32 ч.
Е нали за това говоря и аз  Tired
Виж целия пост
# 170 15 ян. 2010, 09:20 ч.
Цитат на: viliko в чт, 14 яну 2010, 16:32
Е нали за това говоря и аз  Tired

 Аз те разбрах. Peace
Виж целия пост
# 171 15 ян. 2010, 10:14 ч.
Като си помисля на малкия много рядко викам някакси не ми идва да му крещя, но при мен проблема  е, че викам на мъжа ми, като нещо ме подразни и малкия се стресирса от това. Знам, че е много грозно, но не мога да се стърпя. Явно за да не викам на детето крещя на милото, а той не ме дразни с нищо особено.
Виж целия пост
# 172 15 ян. 2010, 10:49 ч.
За да те успокоя, аз викам и  на двамата. Два дена му оставям детето за 2-3 минутки- и двата пъти синът пада, като при първия баща му даже не разбрал и когато дотичах от другата стая, той си лежеше спокойно в леглото пред телевизора   ooooh!
Виж целия пост
# 173 15 ян. 2010, 10:52 ч.
Че защо викаш по голямото дете  Joy
И аз вкъщи понякога си мисля, че имам две деца - малкото и голямото  ooooh!
Виж целия пост
# 174 15 ян. 2010, 14:13 ч.
 Laughing Laughing Laughing Аз си имам три дечица и викам и на трите. Иначе никой не ме чува, ако говоря с нормален тон.
Виж целия пост
# 175 15 ян. 2010, 15:19 ч.
Викам. Детето ми не е идиот, въпреки че е доста палава и много добре разбира, че майка и е човек и си има капацитет на търпимост. Според мен  няма нищо по-лошо за малкият човек от родител, който не показва емоциите си(положителни и отрицателни) - в мометна, в който разбере, че не съм перфектна ще и бъде по-трудно да го преглътне. А аз определено не съм перфектна. Laughing
Виж целия пост
# 176 15 ян. 2010, 16:46 ч.
 Викам и от промяната в интонацията  и начина на казване на името им вече са разбрали дали съм леко ядосана или доста бясна   .    #Cussing out 
п.п Доста съм гласовита (нищо че съм дребна - както казва сина ми който вече е над мен но само в височина на ръста по гласови данни никой няма правото да вика повече от мен )  Naughty
Виж целия пост
# 177 15 ян. 2010, 18:55 ч.
Викам много. Не ми се иска,но иначе не става.Вкъщи обикновенно когато е много тихо,което също се случва/макар и рядко/ след това ми го изкарват с лихвите.Мислех си ,че с възраста крясъците ще намалеят ,но уви...Децата като тръгнат на училище  стават доста своенравни.
Виж целия пост
# 178 15 ян. 2010, 22:15 ч.
ха-ха - много обичам тишината, която се възцарява след като се развикам  Mr. Green
.... гледам да се владея, но в седмицата, когато съм в ПМС е почти неизбежно  Wink
Виж целия пост
# 179 15 ян. 2010, 22:41 ч.
Уф, викам... и ме е яд на себе си. Докато бяха малки, си бях спокойна, но като станаха и двамата дървени философи... елате ме вижте! Joy Joy Joy

Цитат на: kartinka в чт, 14 яну 2010, 15:27
Домакинската работа никога няма край,колкото и да с е стараеш,докато приключиш с подреждането и пак наново... Чакам още няколко месеца сина ми да тръгне на училище,та да имам достатъчно време да си подредя къщата...
kartinka , и тогава няма да ти е подредена, мила! Докато не пораснат тези сладки фурии, няма да ти е подредена къщата. А започне ли да си остава подредена, знаеш ли колко скучно става!!!
Виж целия пост
# 180 15 ян. 2010, 23:32 ч.
Тази тема ме успокои доста Simple Smile Крещя доста по сина ми... колкото и да се старая да не го правя и да претендирам как не трябва за всичко да му се караме. Но няма как, понякога просто без крясък не реагира... навън ми побягва и го обръща на игра - тича гледа назад и се смее... но навън има и коли! Или пък напук на баба си рита телевизора, замеря сестра си играчки (достатъчно тежки за да я наранят), засилва я с проходилката.... или просто се затръшква за нещо си и изпада в истерия, за успокояването на която не помага нищо друго.
Виж целия пост
# 181 16 ян. 2010, 01:34 ч.
Аз като се ядосам викам и то много и не само на дъщеря ми.Но започвам да забелязвам,че детето вече като че ли не ме отразява като викам....явно е свикнала и смята това за нормалното ми говорене
Виж целия пост
# 182 16 ян. 2010, 07:25 ч.
Чела съм някъде (можя и тук да е било), че ако искаме детето да ни разбере, тярбва да говорим със спокоен тон. Когато крещим на децата, те някак си "се изключват" и чуват само, че викаме. Също така, когато им викаме, те виждат че сме слаби, а това подронва авторитета ни пред тях.

На въпроса дали викам на детето си - ами викам, да.
Колкото и да се старая да се контролирам, и аз си изпускам нервите понякога.
Все пак съм човек.  Crazy
Виж целия пост
# 183 16 ян. 2010, 09:33 ч.
Да,но когато със спокоен тон кажа нещо 20 пъти/че понякога ми се случва и по повече/ и няма ефект... newsm78 и следва подронване на авторитета #Cussing out
Понякога съскам тихичко,почти шепнешком и натъртвам на думите-само ме поглежда,че и е по-странно и пак си прави щуротийката.
В последно време викам по-малко и двете се чувстваме определено по-добре,но то си е от възрастта на детето.Започва да отминава бебешкия пубертет. Laughing
Виж целия пост
# 184 16 ян. 2010, 16:16 ч.
Цитат на: Inkа в сб, 16 яну 2010, 09:33
Започва да отминава бебешкия пубертет. Laughing
Ох, говори ми...
Моето диване е още в този така ужасен и труден етап Crazy. Имаше известен период, в който беше самият ангел и си бях помислила как всичко е преминало, но... Нищо не е минало, тресе го здраво и не минава Grinning.
Виж целия пост
# 185 16 ян. 2010, 16:32 ч.
Да,имаме дни на пълно спокойствие и след това пристъпи на детски истерии.Преди това беше непрекъснат кошмар.Никога преди това не е била кротка или добричка.
Виж целия пост
# 186 16 ян. 2010, 16:36 ч.
Цитат на: Inkа в сб, 16 яну 2010, 16:32
Да,имаме дни на пълно спокойствие и след това пристъпи на детски истерии.Преди това беше непрекъснат кошмар.Никога преди това не е била кротка или добричка.
Защо ми взимаш думите от устата Wink?
Освен, че не е никак кротък, на моменти става и леко агресивен към други дечица, налага се, хленчи, тръшка се.
Дано отмине бързо, защото...
Виж целия пост
# 187 16 ян. 2010, 18:38 ч.
Направо са си лика прилика Mr. Green
Май са и една зодия.Дъщеря ми е Дева.
Относно агресията към други дечица,тогава даже и не викам-направо съм потресена!Само обяснявам безкрайно и уж има резултат и току ме изненада box,когато вече съм спокойна,че го е преодоляла.
Виж целия пост
# 188 16 ян. 2010, 19:29 ч.
Наясно съм, че викането не спомага и не решава проблема, но за жалост се случва. Просто не ми издържат нервите и се изпускам  Blush И все пак гледам да се случва колкото е възможно по-рядко.
Пък и съм забелязала, че дори да изкрещя на малката, тя нито се стряска, нито й пука, нито нищо - абе ефект нулев  Mr. Green
Виж целия пост
# 189 16 ян. 2010, 23:35 ч.
Цитат на: Inkа в сб, 16 яну 2010, 18:38
Направо са си лика прилика Mr. Green
Май са и една зодия.Дъщеря ми е Дева.
Относно агресията към други дечица,тогава даже и не викам-направо съм потресена!Само обяснявам безкрайно и уж има резултат и току ме изненада box,когато вече съм спокойна,че го е преодоляла.
Неее, Теодор е Лъв, абсолютен и типичен Grinning.
Аз съм Дева, от опит да ти кажа - не очаквай да кротне Confused.
Виж целия пост
# 190 18 ян. 2010, 10:03 ч.
Моя е или изключително мил, добър, гальовен или като побеснял - хили се и прави беля след беля.
Не вярвам в зодии. Но той е близнаци.
Виж целия пост
# 191 18 ян. 2010, 10:05 ч.
Цитат на: viliko в пн, 18 яну 2010, 10:03
Моя е или изключително мил, добър, гальовен или като побеснял - хили се и прави беля след беля.
Не вярвам в зодии. Но той е близнаци.
Моята дъщеричка също е близнаци. Това, което си написала за сина си, и при нас важи с пълна сила  Grinning
Виж целия пост
# 192 18 ян. 2010, 10:36 ч.
Лошото е, че половинката също е близнаци - питай ме колко весело става понякога  Joy
Аз съм стрелец...
Виж целия пост
# 193 18 ян. 2010, 10:46 ч.
Като малък сина ми беше толкова палав, че не мога да ви опиша. Не сядаше и секунда. Когато издивявах така да се каже се сещах за съвета на една комшийка: Отиди до цветята си гледай в тях и брой до десет. Знаете ли, че съм го правила и помагаше. Може да ми се смеете, но така си беше. Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 194 18 ян. 2010, 10:48 ч.
Или си направете мандали http://krokotak.com/category/otsvetyavane-2/mandali/  Wink
Виж целия пост
# 195 18 ян. 2010, 11:50 ч.

.... гледам да се владея, но в седмицата, когато съм в ПМС е почти неизбежно  Wink
[/quote] Peace
Виж целия пост
# 196 21 ян. 2010, 15:47 ч.
Да викам.
И после много съжалявам
Просто понякога, когато тя чува само това което на нея и се прави,
а другото си го "пуска" покрай ушите се налага да повишавам тон.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,

Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата