Паническо разстройство - част 4

Здравейте моля да ми помогнете.Преди малко се случи нещо ужасно с мен.Като си стоях и гледах телевизия сърцето взе да ми се свива и изведнъж сякаш пулса ми отслабна.Уплаших се изтръпнаха ми краката почвам да кашлям и пулса ми се учетява.След това сложих валидол под езика но изпитвах паника и страх   Започвам да повръщам и чувствам буца в гърлото която бързо се маха.След като се поуспокоя уж малко имам чувтвото че сърцето ми е свито и изпитвам тежест на сърцето и ми е студено.Това ми се случи за пореден път.Иначе днес през деня сърцето ми намаляше пулса и ме душеше в гарлото.Кажете ми моля ви това паническа атака ли е?

При мен беше беше доста страно и много се уплаших кам 3 часа и чак след разходка и2 валидола и хсанхс горе доло ми подми.Но си чувствам сърцето стегнато ми е притеснено и потиснато.Поговорих с приятел по скайпа и малко се расеях.Но аз не работя от 7 години съм вкъщи бях пред развод имах дразнител наречен свекърва която ме нарани жестоко.Мъжа ми се отръпна от мен и всеки ден е едно и също.Не ходя на работа стоя все в стаята да пестим тока мъжат ми не ме забелязва и ми заявява че с нищо не може да ми помогно.Роднини нямам толкова близки родитилите ми също ми казват да се управям.И се чувствам в супер безизходица сам сама.Притеснява ме факта да не съм си разболяла нещо сърцето от всичите тези нерви и разочорованието а да се бърка невроложката и да ми казва че имам ПР.Толкова ми е тъжно че не съм разбрана от никой.Комплексирах се страшно много от познатите си че не можах да увладея ситоацията а се стигна до такъв разгром в семейството ми.Обиди закани побоища и то пред детето.Вече нямам познати дори няма с кой да изляза на кафе щато 15 години бих обременена с проблемите на мъжат ми и неговото семейство.Живях техния живот и техните проблеми все едно са мой.Техните грешки също са мой по техните думи защото аз съм била виновна и те се държали лошо защото не ме искали.А аз никога не съм се държала лошо с тях а те все ме провокират за да се издъня и да ме уплюят.Незнам каво да направя да накарам мажа ми отново да ме уважава и обича аз съм постояно в страхове съмнения сърцебиене безсъние.А на мен ми се живее искам пак да стана спокойна весела и да намера отнво себе си но незнам как да го постигна.Не мога да си усигоря душевен мир с себе си.Очаквам мъжа ми да го направи но той не желае и пак в омагьосаният кръг се връщам.Как да се абстрахирам и да го прижаля.Прекалено съм явно зависима емоционално от него.Не знам как да се науча да обичам себе си преди всички останали и да не жертвам себе си за другите а да мисля за себеси първо и мойте интереси емоци.

Вече нямам познати дори няма с кой да изляза на кафе щато 15 години бих обременена с проблемите на мъжат ми и неговото семейство.Живях техния живот и техните проблеми все едно са мой.Техните грешки също са мой по техните думи защото аз съм била виновна и те се държали лошо защото не ме искали.А аз никога не съм се държала лошо с тях а те все ме провокират за да се издъня и да ме уплюят.Незнам каво да направя да накарам мажа ми отново да ме уважава и обича аз съм постояно в страхове съмнения сърцебиене безсъние.А на мен ми се живее искам пак да стана спокойна весела и да намера отнво себе си но незнам как да го постигна.Не мога да си усигоря душевен мир с себе си.Очаквам мъжа ми да го направи но той не желае и пак в омагьосаният кръг се връщам.Как да се абстрахирам и да го прижаля.Прекалено съм явно зависима емоционално от него.Не знам как да се науча да обичам себе си преди всички останали и да не жертвам себе си за другите а да мисля за себеси първо и мойте интереси емоци.

В общи линии сама си отговаряш на много въпроси. Аз лично тази ситуация, в която си попаднала не бих я изтърпяла и един ден. Не знам какво трябва да направиш, но чудеса не стават и не разчитай на тях. Мъжът ти няма да се промени, още пък по-малко неговото семейство.