Искам да споделя...

И аз това исках да кажа,ама веднага ме скастриха.

Погледни пак какво съм написала.Цитирала си ме,но май ти си тая дето не вижда добре.

argun много си права, но май само аз виждам проблем, но не и той, чак за момент се замислям, дали пък не искам прекалено много, малко помощ в домакинството, да направи млякото на малкия или да го преобуе, или а си поиграе с него, аз до като готвя, битовизми
е чак да се разведа мисля че е прекалено

Приемам забележката.Наистина не съм видяла добре.
И все пак не съм съгласна с теб

Mini Mouse - твоето е различно според мен. Като го помолиш да направи нещо, прави ли го?
Единици са мъжете, които сами се сещат какво да подхванат в къщи.

Да де, той и моят не виждаше проблем    чакал аз да му кажа, ако имам проблеми. В началото му беше странно, после свикна. Но моят просто не може да мисли за тези толкова дребни ежедневни неща, трябва да му се дадат конкретни параметри, по които да се задейства. С времето между другото взе дори да проявява творчество и малка самоинициатива.

Като при всички мъже.Ако на въпроса "Има ли ти нещо?"Отговориш с "Нищо",(когато всъщност е "нещо") мъжете си го приемат като нищо.
Даже се сещам за някакъв виц, където жената виждайки промяна в отношението на мъжа си се тормозеше, че той има любовница, а накрая се оказа, че любимия му футболен отбор е отпаднал от А група.
Мъжете са просто устроени.Не можем да очакваме чудеса от тях.
Затова ние трябва да ги побутваме.За съжаление при някои мъже побутването не е достатъчно, иска си яко раздрусване.

Хвани си любовник. Като те гледам, вече си си намерила оправданието, така че  - действай.
Кой знае, може пък да ти помогне. 

ПП Няма нужда да ми скачаш като ужилена. Целият ти пост крещи "Искам друг мъж, ама ме е страх, че ще ме обявят за курва, затова да обясня, докато е време."
Всеки сам си шета на акъла, кове си живота и прочие клишета. Хващай едно от тях за ушите и действай.

oххх благодаря ви момичета, за вниманието. Не искам да се развеждам или да го напускам. Не може ей така с лека ръка да замахнеш и край, винаги има начин. Просто май съм си сложила черните очила и гледам през тях. Но това слагане е породено от безразличието, от умората, от напрежението, от всичко. На работа съм от 8 до 5. Аз нося детето, аз го прибирам от градина, аз готвя, аз чистя, аз пера,аз прибирам, аз ходя да плащам сметки, даже последните мецеци не ме е финансирал за нищо, това покупки за нас, за детето,   аз всичко, това взе да ми тежи. Но дойде момента когато психически се изморих, и взе да ме хваща яд как като се прибера и не сядам за минутка, играя с детето-правим така желания гараж в същото време яхнията ври на печката и пералнята пере, а нашия си лежи кротко на канапето или си играе на компютъра поредната игра. Пускала съм прахосмукачка в 21ч, лягам си като пребита и на другия ден в 6:30 аз трябва да съм станала, свежа готова пак за работа Един път не е казал "да ти помогна нещо" . За гледане на детето колко може един мъж да гледа едно дете, бил по един месец отпуска а детето точно по това време се разболява, и айде цял месец се гледат, но се сещате като се прибера дали има къде да стъпя, така, че пак е същото . Но това не го прави добър баща че за 3 години го е гледал 2 месеца, че за 3 години го е изкъпал 2 пъти. Отначало ми се оправдаваше "аз ходя на работа а ти си в къщи", но сега пак е същото въпреки че от една година и аз ходя на работа пак си прави каквото иска.Всяка от вас е изпадала в подобни ситуации, някои дори в по тежки, всяка знае или поне може да си представи как се чувствам. с това съм много съгласна, както съм и написала това е природа.
Сякаш съм паднала в една дупка и отчаяно драпам да изляза, направо незнам какво да мисля, как да действам, какво да правя?
Разговори, еми колко пъти казвам, че съм изморена от всичкото това ама не обръща внимание. Не съм от желязо, не съм робот, не мога вече.


малеее колко хаотично пиша даже 

Еми след "прекрасната картинка" която си обрисувала в последния си пост...и не искаш да се разделяш с него ..Аз лично не те разбирам.Никога не съм могла да разбера жени, които търпят като волове такива мъже като твоя търтей (извинявам се за грубия израз).Тук сигурно ще намериш доста с твоя проблем,дано са ти полезни.От мен успех, аз не мога да ти помогна със съвет защото за мен твоята ситуация  не подлежи на умуване- аз бих избягала с 200. Но той знае че ти няма да го направиш и затова те третира като вещ. "Килимче"- както се изразяваше една моя позната.

Ха! Ако един мъж доброволно каже нещо такова, или е болен, или е гей. 
Има да си чакаш сам да се сети... Или разпределяй задачите между двамата, или си ги върши сама. Трети вариант няма, поне аз не съм виждала досега. 

Е стига де,моя си е съвсем здрав и със сигурност не е гей Ама какви са тея мъже около вас бе хора

Нормални са другите мъже.

Айде аз няма да казвам, че моя мъж не ми дава да чистя, защото той го прави това по-добре от мен, а пък си е мъж та дрънка, но си пада малко Монк 

Не съм устроена така, някак си не мога да си хвана любовник, а любовника за какво бих го ползвала?- за секс?, ако само това мммне.
Аз си искам моя мъж до мене, с него да си лягам и с него да ставам, с него да си говоря с него да се смея и да плача, но увииии тези ми очаквания някак се изпаряват пред очите ми. Тая все още надежда, нещата да се оправят и знам, че ще се оправят, всеки брак има сътресение, под различна форма, нашето е такова, но разликата тука е, че сътресението е само от моя страна.
Няма да скачам на никого, аз споделям, вие давате мнение, ако не исках мнения щях ли да пиша?
Приемам всичко и от всеки - не се бойте не съм от тези дето 'скачат като ужилени'

Ами нормални са си мъжете. Това са те - говеда, но не можем без тях, вярно има жени дето могат и без мъж в живота си, но така губят женското си същество, една жена и особено майка се превръща и в майка и в баща.
Сякаш и аз натам съм се запътила  , но както казах искам да се опитам да оправя нещата, колкото и трудно да е, ние сме силно племе нали?

Тая все още надежда, нещата да се оправят и знам, че ще се оправят, всеки брак има сътресение, под различна форма, нашето е такова, но разликата тука е, че сътресението е само от моя страна.
Няма да скачам на никого, аз споделям, вие давате мнение, ако не исках мнения щях ли да пиша?
Приемам всичко и от всеки - не се бойте не съм от тези дето 'скачат като ужилени'

Знаеш ли за мъжа ти брака ви може да си е съвсем наред и въобще да не забелязва тези сътресения и промени в него.Ти опитвала ли си да говориш с него на тази тема?