Много ми е тъжно..

Че то вече си е като в тая песен, при това клетката не личи да златна, само е здрава и не пропуска външно влияние.

Точно така е, не е грубо.

И защо си забравила, че си силно момиче, което се справя с нещата? Щом у нас си постигнала достатъчно, ще се справиш и там. Какво значи да правиш нещата "правилно"? Правилно е всичко, което те кара да си доволна от себе си. Ти не можеш без приятели и излизания, купони? Правилно - та ти си на 22 години! Аз на 38 не мога да се затворя вкъщи, а и две деца имам, и съпруг. Какво значи да те "пусне"? Я вземи си спомни коя си, какво искаш от живота и му го сподели на този твой годеник. Пак казвам - щом тук си се справила, значи и там ще успееш. Нормално е да ти трябва повече време. А, ако съвсем не се чувстваш добре в Канада, значи не ти е там мнястото. На 22 години си, щастието ти може и в Занзибар да е. Майната му на диаманта!

Ами ето аз ще се изкажа и от моята камбанария,която за съжаление е почти същата като на авторката,с тази разлика,че сме си в България. Отношението на бащата на детето ми по отношение на моите приятели,познати,че даже и роднини е абсолютно същото - всичките ми приятелки са курви,пропаднали,смотани и т.н. според него и аз не трябва да си губя времето с тях. Сърдеше се дори като си говорим по телефона,а ако случайно успявах да си уредя среща с някоя от тях,той правеше всичко възможно да дойде,за да не може да си говорим свободно и да си тръгнем бързо-бързо.  Естествено,заради безумната му ревност,всички индивиди от мъжки пол автоматично трябваше да се изпарят от живота ми,а те никога не са ми били нищо повече от приятели. Работа естествено беше почти невъзможно да си намеря,защото все и намираше кусури - ама тоя,ама оня,ама тука сега не може и т.н. И после забременях и нещата станаха още по-зле, защото станах абсолютно финансово зависима от него. Така че мила,не си мисля,че едно бебе ще оправи нещата - точно обратното,ще те върже към него още по-добре. И той като твоя няма никакви приятели,ама никакви. И не е имал. Естествено манипулациите са на лице - ама ти миналото ти - да,и аз направих грешката да съм напълно откровена с него , ама ти така,ама иначе,ама ти да не мислиш,че ще намериш някой като мен,те всички ти завижда,че имаш мъж като мен...и т.н. вече 4 години - смятам картинката ти е позната. Разказвам ти всичко това,не за да се оплаквам,не,аз за себе си съм намерила решението и скоро ще се осъществи,но повярвай ми,то не е да остана с него - не съм чак такъв мазохист! Но при условие,че ти си млада,права,здрава и можеш да работиш,се чудя какво му се чудиш още!!! Тези мъже са тирани,искат да те обсебят изцяло,докато се пречупиш и си им в ръцете. Не си го причинявай,мила! Мога още много да ти разказвам,но повярвай ми,не става по-хубаво!
И недей да бъдеш тъжна,ами си 'фащай дупето и да те няма. Ще си намериш работа, квартира, вярно,няма да е супер,но все от някъде се почва,знам,че можеш да се оправиш и сама, без значение какво се опитва да ти внуши господина!

П.С. А,и аз като теб съм силно момиче и се чудех и маех как се докарах до тук,ама ей ме на,живот,на всеки може да се случи,въпроса е какво правим като ни дойде на главата! Кураж и бъди силна и твърда в решенията си! Не забравяй коя си всъщност!

Nepopravimata, желая ти успех за в бъдеще! Добре, че писа тук, дано авторката поне твоите думи да прочете, на нас няма да повярва така или иначе.

Tess,мерси    Аз и за това пиша,за да прочете мнението на човек в същата ситуация, дано чуе наистина! Че колкото времето минава,толкова се забатачват нещата и измъкването е все по-трудно... Аз съвсем набързо и отгоре-отгоре нахвърлях нещата,но мога още мнооооого да разказвам за съжаление...

Edit: За съжалени се зачетох в предишните публикации на момичето и нещо помръкнах...    четейки я си мисля,че няма да промени положението си...и ето,че на мен ми стана тъжно...

Вики, той от самото начало ли е така ?

Здравейте Благодаря отново за мненията ви..
Много ми стана смешно за този пръстен ..не съм се "фукала" а просто споделях...както и да е ..
Имаше едно мнение ,че е много трудно да оставиш човека до теб без"видима причина от гледна точка ,че те е страх после да не си кажеш "абе аз дали не избързах" ...може би до някъде това  вярно за мен..от всичките ми мнения само това за пръстена ли забелязахте и остановихте ,че съм тъпа?!
Но пак ок и тъпа да съм - трябва и такива да има
Ментова - много благодаря ..мисля ,че именно това съм забравила..
Може би това ,че в началото бях меко казано ужасна с него сега е породило някаква вина в мен ..или просто си мисля,че в един момент човек стига до положението в което трябва да си седне на задника а тои явно ми  втълпил ,че именно това е рецптата..и когато си бях в бг и се справях сама не срещнах нито един свестен човек ...все бяха от типа мъже дето знаш ,че няма да са само с теб в един момент когато им омръзнеш..или поне аз така си мислех...и следователно съм решила (с негова пшомощ) че за да имам сериозен мъж до себе си трябва да съм такава
бурмичка - да..тогава беше още по зле..защото аз една вечер излязох с негови приятели на клуб..(незнам с кой акъл ) но някак си тогава не мислех ,че ще сме някога сериозни с него..той  ужасно различен от мен..аз (в бг) бях мн весела и жизнена..като цяло във всяка компания се вписвах и никога не съм оставала самотна ..така да се каже
Тук минах през ужасен период..всеки ден исках само да с върна..не съм му мрънкала никога но той го усещаше..и сега като си помисля ,че всичко е било загуба на време и ми става лошо предполагам заради това си стоя..

Щом ще си си с него, приеми, че няма да имаш приятели оттук нататък и готово. Нали си имаш мъж, който ще е винаги до теб.  

И каква загуба на време на 22 години? Загубата тепърва ще започне.

Момичета незнам какво ми стана в тази държава аз не съм такава ..никога не съм се оплаквала..не мрънкам..и не се фукам..ако трябва да съм честна сърцето ми не обича тази държава а разума ми казва ,че тук е по-добре от към развитие от както съм дошла не съм излязла от тази дилема..може би затова и така съм се оставила на ежедневието..истината е ,че никога не ме е било страх..а сега ме е страх да кажа "знаете ли ,аз се прибирам в бг" защото явно ме е страх да не стане така ,че като се прибера да видя  ,че е по-зле и да няма връщане..

Вината е лош съветник. Било, каквото било в началото, сега е друго, нали? Какво, според теб значи "човек да си седне на задника"? На 22 г. да заживееш в социална изолация, без близки и приятели, без забавления, без нещо смислено, което да правиш с живота си (хубава работа, образование)? Това е погубване, не сядане на задника.

И какво като преди него не си срещнала нито един мъж, с когото да усетиш сигурност, че ще бъде с теб в добро и лошо? Ти си на 22, доколкото разбирам сте заедно от 4 г., което значи, че когато сте се събрали си била на 18 и нищо чудно, ако допреди това си срещала само "несериозници". Извинявай, но в днешно време колко хора целенасочено търсят любовта на живота си на тази възраст? Доколкото помня, на 18 аз търсех тръпка, емоция, вълнение...сигурността и дълготрайността на връзката не са ми били приоритетни. В тази връзка, мисля, че трябва да поработиш и над самочувствието и самооценката си. Този стремеж да търсиш на всяка цена на такава крехка възраст стопроцентова сигурност в мъжа до себе си ми говори, че не се чувстваш достатъчно уверена в себе си като жена и човек. 

Идват ми едни думи на пръстите, но ще се въздържа, защото не си ми близка, че да ти говоря така.
Но друго - защо трябва да се връщаш в България, ако го напуснеш?
Не е задължително, в Канада също има купони, излизания и подобни.
Има и други хора.
Стига да искаш и там ще се реализираш някъде.
И да, по-добре е да се реализираш там, отколкото тук.
Поне сега имаш тази възможност.
А и доколкото разбрах, майка ти също е в Канада. Т.е. имаш още една възможност за подкрепа...

Виж мила,страхът е най-лошият съветник! А пък и аз не виждам защо ще трябва да се връщаш в БГ??? Като не ти е по сърце тази държава,постой малко,стъпи си на краката,спести малко пари и после където ти видят очите,намери си място където ще ти е по сърце! Все пак си на 22 - има време да си намериш мястото!
Но не се оставяй този човек да те оплете по-здраво! За себе си през годините съм стигнала до извода,че - както казват,любовта е сляпа,но понякога и глуха и бавно развиваща се!!!    Както една мама беше писала в една друга тема - жените да се научат да си избират мъжете  И с мозъка си Успех ако има нещо ми пиши на ЛС - наистина мога много да ти разкажа дано да ти помогна с нещо!

BukTopuq, пусни тази песен на мъжа си http://vbox7.com/play:39cc4f82

знаете ли какво си мисля..аз , ще започна найй-после да се боря ..ще намеря работа и ще се опитам  да се застоя на нея..трябва да повярвам в себе си и така и другите ще повярват в мен..прави сте,че такива мъже стават все по зле..но мисълта,че не съм му дала шанс да повярва в мен ме гложди а като си направя рална преценка ако съм на негово място и аз щях да съм мнителна и нервна от това..аз много пъти се постарах да няма причина да ми вярва..и мисля ,че е редно да се постарая сега да ми повярва и да видим как ще е тогава..ако е същия - багажа вратата и така..но някаква интуиция ми казва ,че няма да е ..ние сме заедно от около 2 год..и за цялото това време аз все нещо ново измислях...то не беше българия..то не беше..канада та после..пак българия ..после дори в щатите исках да ходим..то да ти се завие свят..живота ми все е бил разхвърлен..мисля ,че е време малко да го подредя и тогава предполагам ,ще ми е по-лесно да си дам оценка на себе си,човека до мен и смисъла..