Паническо разстройство - част 5

Направо съм изумена.Днес откривам темата и не мога да не се включа ,обикновено го правя ,когато съм провокирана.
Защо така млади хора ,по на 20-27 и малко повече години имат такива страшни изживявания?
Страх от болести,от живота,от себе си,от другите и още ,и още.
Наистина ли вярвате ,че лекарствата ,които пиете,ще ви помогнат?
Нищо подобно ,просто заблуждавате себе си.Ще си помогнете самите вие-това е истината.
Това ви го казва една жена ,преминала през много по -страшни изпитания,включително и рака.
Не зная как ще ви прозвучи това което ще споделя с вас ,но благодаря на съдбата ,че това изпитание промени отношението ми към живота  и самата мен -към добро.
Какви ти антидепресанти,дори не зная имената им.Здрава и щастлива съм,в мир със самата себе си и околните-просто нов прочит на живота .
Лекерствата не са панацея,те са плацебо ефект и човек си внушява,че му помагат и така неусетно попада в клопката им-пристрастяване.
КОГАТО ИЗЛЕКУВАТЕ ДУШАТА СИ ,ЩЕ ИЗЛЕКУВАТЕ И ТЯЛОТО СИ!!!
Бъдете силни и победета страховете си.

eliwas, съгласна съм с теб на 100%. Но за мен още са пресни всички онези усещания (само преди година и половина). Спомням си колко бях зле и как търсех спасението във всякакви лекарства. Но при мен поне всичко се размина лесно, не ми предписваха АД, защото според "тях" "не съм била толкова зле", но ходех на психотерапия. Бленувах за "вълшебното хапче", а ми предписваха само бензодиазепами, който не ми понасяха и аз ги спирах. Още си спомням ясно екстрасистолите, агрофобията, хипохондрията, които ме тресяха яко.
А сега, сега имам истинска диагноза, за съжаление "рак". Слава Богу напълно лечим. Сега не изпаднах в криза, стегнах се и си казах просто - "Е, и това ще мине". Това напоследък си го повтарям, често, когато - аха и ще залитна пак в някоя дупка. Така, че напълно ги разбирам момичетата тук, дори и младите. Защото мен това ме тресна на по-късен етап (след второто раждане), а сега все по-често се среща при по-млади хора. Нормално е, живота е такъв, стресов, без възможности за релакс и това се натрупва. Но е важно всеки да намери истината за себе си и да и вярва на 100%.

Здравейте виртуални приятели! Ето ме и мен ,жена на 36 години с паническо разстройство от 9 години,което почти бях приодоляла до 15 юни 2010год.Преди 6 години почина съпруга ми при катастрофа и тогава си казах ,че трябва да бъда силна ,да живея за сина си,запознах се с друг мъж и близо 4 години живея с него и детето си на семейни начала.Той обича сина ми като собствено дете,но в това не е проблема......На датата,която написах по рано простреляха сина ми,който е на 14 години с въздушна пушка в лявото око...просто така както си еседял на една беседка,без да е виновен.Оперираха го и извадиха съчмата....Един месец тичах като кон ,нищо не усещах от паническото разстройство но при един контролен преглед доцентката каза ,че той никога няма да може да вижда с лявото око и по нататък ще му поставят нещо като протеза...Тогава се предадох вече един месец и половина съм като парцал...когато погледна детето си сърцето ми се разкъсва на хиляди парченца,когато поставям капки в окото му през 2 часа ръката ми изтръпва...ходих няколко пъти на психиатри..за две седмици ми смениха два антидепресанта,че имах непоносимост към тях....даваха ми преспивателно...но сутрин се събуждах с много високо кръвно и ускорен пулс....имам силно изразени вегетативни симптоми....лекарят казва ,че преработвам психотравмата с детето си...не можех да хапна нито залък главата ми ме стяга като в менгеме,като легна не мога да се отпусна ,а цялото ми тяло пулсира....От 10 дни ми назначиха Золофт и ривотрил...първо няколко дни по четвъртинка от золофта,а ривотрила четвъртинка сутрин,на обяд и вечер от 2 мг.Мога да кажа,че ката че ли малко се поуспокоих....тялото ми не пулсира,на стягането в главата ,,,сърцебиенето не е под 85-100 удара,кръвното ми ту е ниско ,ту високо..започнах вечер да вдигам и температура 37,1...много се питеснявам,защото преди да ми оперират жлъчката имах завишени чернодробни показатели....правих миналата седмица кръвни изледвания и всичко беше в норма....и кръвна картина и чернодробни показатели...заедно с тези лекарства приемам и бизогама за кръвното и пулса....да не говорим за световъртежите ,които имам от години....краката ми стават като гумени и лицето ми гори.....Незнам дали някога ще мога да се оправя от това състояние...не мога да приема случилото се със сина ми...но имама чувството ,че никой не ме разбира аз какво чувствам....боли болката е огромна....искам да бъда най-добрата майка за сина си...живота си давам,той да може да вижда отново,окото си давам ,ако може да му го присадят....немога да се се преборя със самата себе си....Помогнете ми приятели с добра дума,с мъдър съвет.Благодаря Ви!

Приемате ли нови попълнения,момичета? Получих страховита ПА на 4 юли,мислех че умирам,не съм си и представяла че може човек така да страда. Синът ми и съпруга извикаха бърза помощ/след 3 дена мъки /, никакви лекарства не ми предписаха,викат ми че трябва да се успокоя и повече полжителни емоции...Не живея в БГ и нямам мед.застраховка, не мога и да си помисля за психотерапия,как ще се справя следващия път-не знам :pray и лекарства никакви нямам..
svereto-много голяма трагедия си изживяла ,нормално е да ти се пречупи психиката,ами и ти си човек,и ти нерви имаш.. Само помисли си ,че детето ти е живо и здраво,пази се и бъди силна заради него,само така ще му помогнеш,а той има нужда от здрава и стабилна майка.Ти не само си най-добрата майка за него,ти си единствената му майка!И аз имам единствен син и си представям колко те боли,ама заради детето ти ще се пребориш,вярвам в тебе и много те 

Благодаря ти,Zorana! Но незная как да се преборя със самата себе си,затворих се в къщи и денонощно се чувствам зле физически. Зная,че трябва да бъда силна...в един момент си казвам "Майната му на всичко лошо и негативно",а в следващият в главата ми кънтят думите на сина ми."мамо ще ослепея".....немога и да плача,защото съм постоянно с него и не искам да го тревожа повече.Той не знае,че никога няма да може да вижда с окото си и силно се надява да се оправи.А мен ме боли,не зная как да му кажа,как ще реагира.....Искам си мойто красиво момченце....предишното с две очички като звездички.....След като зная,че той цял живот ще посреща изгрева на слънцето с едно отворено пъстро оченце много страдам....в момента спи и използвам времето да поплача,но не ми става по-леко...напротив повече боли...Приятелите ми са далеч от тук и затава се регистрирах във форума,да споделя с някого,нищо ,че е непознат дано ми стане по леко на душата.......

svereto, Zorana, тук ще намерите подкрепа... 
svereto, ти си изключително силна, но тялото ти е изчерпало силите си и реагира с вегетативни симптоми. Вярам, че всичко ще отмине. Не мога да си представя всъщност какво преживяваш около детето си, но според мен важното е че е жив и здрав. А това изпитание ще го направи мъж, той ще се справи с всичко, ще видиш. Децата са по-адаптивни от възрастните. 

Мила svereto, това което изживяваш е толкова тъжно и ужасно   Душата ти страда толкова силно, а лекарите лекуват тялото ти. Разбери - трябва моментално да се погрижиш за себе си - ако не започнеш да лекуваш душата тя ще разболее наистина тялото ти. Много те моля влез в темата за положителното мислене, представи се, почети ... Обезателно прочети книгите "Силата на положителното мислене", "Подсъзнанието може всичко", "Излекувай живота си" и т.н. Незнам дали някога си чела за метода на Силва и книгите на Норбеков, но те дават здраве дори на тези, които лекарите са отписали. Вярвам, не, аз ЗНАМ, че синът ти ще вижда. Той ще порасте един красив мъж и може би случилото се ще го накара да вижда красотата в хората не на повърхностно ниво тим "манекенки", Разбери, че това е негавата карма, а ти си се родила за да му помогнеш да се пребори и вместо да се съсипваш така си кажи "ще се успокоя и ще намеря начина, метода, лекаря, който ще го излекува!". Ти си силна жена и прекрасна майка, на която сърцето кърви заради сериозната травма на детето и.
Ако имаш възможност прочети за Мулдашев - първият лекар присадил човешко око, а защо пък не да се опиташ да се свържеш с него за консултация.
Не съм гледала профила ти, но мисля, че би било добре да пуснеш отделна своя тема - ще получиш толкова много подкрепа и положителна енергия, която в момента ти е спешно необходима  
В моя живот има 2-ма човека, които живеят с по едно око. Единият е бившо мое гадже, който и до ден днешен е един от най-интересните, любознателни, чели  и пътували по света хора. Човек, който живота е оставил с едно око и така го е накарал да иска да попие колкото може повече от заобикалящата го красота. Именно той ми показа колко красив е света около нас и как да му се възхищавам. Ако този мой познат не бе минал по този труден път, то той щеше да е един красив мъж, уверен и влюбен само в себе си, сега е влюбен в живота и наистина живее пълноценно. При него заболяването може да отнеме и второто му око, но напук на лекарските диагнози той работи по методите на Норбеков и си вижда перфектно   И не на последно място - дамите, които искат да са покрай него са в повече според мен 
Вторият човек е едно момиче, с което се запознахме в родилния дом. Тя е с протеза, но аз разбрах това чак след няколко дни. Тя също е един прекрасен човек с напълно нормален живот.
svereto, пиша ти за тях за да ти кажа, че ДА има и хора загубили окото си, но те живеят нормално, пълноценно и спокойно. Ти трябва да научиш твоето момче, че всеки ден хора губят крайници, органи и части от тялото си при нешастни случаи, но това не кой знае каква трагедия и живота им ще бъде хубав и пълноценен  

Много сте мили и Ви благодаря за подкрепата.....всъщност the Дорис ние се свързахме с клиниката на Фьодоров в гр.Калуга и тяхна офталмоложка първа постави диагноза,че окото атрофира и няма да може да се оправи ,а трябва да се сложи протеза....след това и лекуващата го доцентка потвърди диагнозата. Да за Мулдашев съм чувала,но знам че е много скъпо,а нямам такива средства. Дъчмата от въздушната пушка и пронизала окото на сина ми в ириса и беше на 8 мм навътре...липсва лещата и светещото тяло е увредено...може би има и отлепена ретина....Обвинявам себе си,че не направих нещо по-добро за него...Обвинявам лекарите ,който го приеха в ИСУЛ вечерта ,не направиха нищо...само скенер,кръвни изследвания,една лепенка на кървящото око и една инжекция за тетанус...нищо друго....На сутринта бяха говорили да го преместят в бившата окръжна болница итам да се оперира спешно.Чакахме 2 часа да напишат епикриза и след това не ни отпуснаха линейка,а заведох сина си с такси.....там 3 часа нови изледвания и чак на обяд влезе на операция.Доцент Мишева,която го оперера и и благодаря най-сърдечно..има златни ръце беше много ядосана ,е в ИСУЛ не са го зашили още вечерта,за да не изтече окото. the Дорис  благодаря,още сега ще си поръчам по интернет тези книги и ще ги прочета.....надявам се да ми помогнат поне малко да бъда истински човек....сега съм развалина.....

извинете ме,но толкова съм развълнувана,че допускам много правописни грешки...дана разбирате какво пиша

И при моя син все още има опасност да загуби и второто око.........

КУРАЖ,КУРАЖ, КУРАЖ
не вярвах,че ще стане човек от мен отново,но леко полеко започна,търпение,търпение
ама как се търпи
  за всички,без тази -как ще пиете това ,как онова, знаем за плацебото,на всеки болката е най-голяма

Книгите, които ти споменах ги има в интернет за четене, за да не ги купуваш ако желаеш. Можеш да ги изтеглиш от:
www.spiralata.net - книги на български

"Подсъзнанието може всичко" Дж.Кехо
Методът Силва - от Хосе Силва
"Тенировка на тялото и духа" и "Опитът на глупака … uot; - М.Норбеков
"Излекувай живота си" - Луиз Хей

Обезателно пусни собствена тема и пиши в темите за деца с очни проблеми. Момичетата знаят много, ужасно много и ще те упътят по възможно най-добрият начин.

Говори с приятели, пиши по форуми и теми, за да успееш да преодолееш шока и болката, за да не се скрие в теб и да те надвие.

Жела я ти успех, здраве и щастливо развитие на нещата 
Днес цял ден се върти в главата ми "Спасение дебне от всякъде"  Дано се отнася за теб и твоето смело момче 

the Дорис....писах във форума за деца с очни проблеми и една майка здраво ме нахока,че проблема не е сина ми ,а самата мен......да зная,че имам проблем със самата себе си.....но нали случилото се с детето ми отключи този проблем.....Аз съм сирак....баща ми е починал когато съм била на една годинка. Съпругът ми също почина и сина ми също е сираче.Да имам приятел,с когото живея на семейни начала,но си мисля,че и той не ме разбира напълно....Знам,че трябва да се преборя със самата себе си,за да бъда предишната засмяна и любяща майка....но не мога....не зная откъде да взема сили,за да го направя.Имах нормално момче на 14 години,красавец според момичетата,които го наобикалят и в един миг всичко се срина.....неговата усмивка изчезна от лицето му....стана доста нервен...да приятели има много..но и той първоначално се предаде....мечтите му рухнаха...щеше да кандидатсва след 7 клас и след случката се отказа...трябваше да замине на лагер на морето от училището и това го сломи...не излизаше цял месец от къщи,но постепенно започна да кара колело ,да се среща с приятелите си.....чувствам,че и него го боли...не физически а психически.А когато седне до мен и започне да ме пита какво представлява изкуствено око и ще може ли да вижда отново...не намирам думи ,за да му отговоря.Иска ми се да заспя и когато се събудя всичко да е било само сън....но за съжаление е самата реалност.Стискам зъби,за да не заплача пред него...имам силни световъртежи....сърцето ми ще изхвърчи...кръвното лети нагоре-надолу...ако 3 часа сън са достатъчни да се наспи и отпочине човек..да ...ама не са. Където и да отида и до магазина за хляб...винаги ,който ме срещне познат и продавачката питат "Как е сина ми" и мен още повече ме боли и се затварям още повече в себе си.....

Виж ВСИЧКИ имаме хубави и лоше моменти в живота си. Не си помагаш като изброяваш лошите неща в живота ти. Да, тъжно е, че си загубила баща си, съпруга си и детето ти е пострадало, но трите неща нямат нищо общо помежду си. Ако се приемаш като жертва в този живот, то това и ще бъде живота ти.
Защо не погледнеш нещата от друг ъгъл - инциденти с оръжие отнемат често човешки живот? Благодари на Бога, че момчето ти е живо и се моли с цялото си сърце щетите да бъдат минимални. НО той е извадил невероятен късмет, че е останал жив! Някой или нещо го закриля и ще му помага и нататък в живота 

svereto, Започни да си повтаряш като мантра "Детето ми .... /името/ с всеки ден става по-здраво и щастливо. Окото му оздравява с всеки миг. Аз съм спокойна, уверена и знам, че всичкое наред". Повтаряй си това всеки миг когато се сетиш, докато вървиш, шофираш, домакинстваш, лежиш в леглото. Какво ще стане? Отначало ще се чувстваш малко глупаво и ще се съпротивляваш, ще смяташ че не е необходимо да се самозаблуждаваш. После ще приемеш нещата и ще си кажеш "Еми какво толкова? Нека пробвам пък какво ще навреди?" После ще започне тази мантра да се просмуква в теб и да повярваш в нея, ще започнеш да усещаш спокойтвието и вярата че всичко ще се нареди. Накрая всичко ще се случи точно така както го програмираш.