Мъжа ми се опитва да ме разбира и да ми помага, предлага почивки, отпуски, но никак не можем да си го позволим и ще затънем още повече.
Опитвам се да измисля как да променя живота си - да ходя на фитнес, да се виждам с приятели, да се разхождам, но и това не ми се получва - чувствам се още по-ужасно и тъпо. Работата не ми спори и не ми се подхваща. Като хваната в капан съм - работа и у дома. Не мога да намеря нещо което малко поне да ме разтоварва и радва.
Скоро минах период, в който човек от семейството бе в критично състояние. После аз се разболях и имаше голяма вероятност диагнозата да е много лоша. Изплаших се много как ще се отрази това на детето ми, ще се справи ли без мен.Сега уж всичко е наред, а не мога да дойда на себе си.
Чувствали ли сте се така?
Стрес ли е това? Криза на средната възраст ли е? Хормонален дисбаланс или КАКВО?
Как да си помогна? Как да се измъкна? Как пак нещата да придобият смисъл?