Притеснена съм!

  • 7 286
  • 114
# 45
Енза , майката на другото дете е била притиснена , затова така се е отнесла. Да съм честна аз съм сопната , и сигурно бих реагирала също остро без да искам да е точно така.Характер. Ти си направила достатъчно , повече не и се натрапвай. Прекомерната ти загриженост , породена от чувството ти за вина може да я обиди. Хубавото в тази ситуация , че детето е добре. Искрено се надявам никога да не изпадаш в подобна ситуация и да си на нейно место , за да провериш реакцията си. Аз не смятам , че си лош родител или не си обръщала внимание на детето си. Стават такива неприятни инциденти.
Виж целия пост
# 46
Ескарина, не виждам защо спориш с мен - с по-голямата част твърденията ми се съгласяваш, в същото време оставам с впечатлението, че някак на лична основа отиват нещата.
Ох, няма значение. Направих четириизмерна дисекция на случката само заради заформилия се разговор с теб и конкретните ми репики, които рябваше да уточнявам, не толкова като критика към авторката.
Щом не си ме разбрала, както и да е, не е толкова важно.
Виж целия пост
# 47
Случват се инциденти.
Племеницата и сина ми си играеха на пясъчник. Той беше на около 3, тя е с 9 месеца по-голяма. И случайно му метна пясък в очите. Действително стана случайно, защото ги гледах. Той беше зад гърба й, но прекалено близо. Тя държеше лопатка пълна с пясък и обръщайки се да му каже нещо, той също мръдна в този момент и пясъка от лопатата се оказа в очите на сина ми. И то метнат от много близко разстояние.
Трима души го държахме, докато доктора му вадеше песъчинките.
Вчера с един колега си припомняхме какви неща сме вършили като деца.....всеки е минал по този път. Аз лично три пъти съм си цепила главата....от моя си акъл де! Скоро пак се нацелих в касата на една врата....толкова тъпо беше, че не е истина  Laughing
Спомняте ли си фунийките?
Катерехме се по едни брези на площадката и състезанието беше кой ще стигне най-високо.
Виж целия пост
# 48
Постъпила си адекватно, възпитано и отговорно!

Точно така
Мен ми е писнало от майки където се правят, че не виждат набезите на отрочетата си, правят се, че всичко е позволено с думите "ми те са деца"...
Виж целия пост
# 49
Спомняте ли си фунийките?
Брат ми се прибра един ден с фунийка в окото - е, оказа се, че няма нищо засегнато.
Докато се люлял на една люлка, решил да се наведе да погледне нещо от долу - резултатът беше сцепена вежда. Помня само как ми го дадоха целия в кръв, не знам как успях да го занеса до вкъщи (живеехме на третия етаж, без асансьор), помня, че не усещах краката си, помня и ужаса, че не можем да разберем от къде тече толкова много кръв. И от това, слава Богу, е останал само белег.
Заляха го с печено месо, току що извадено от пещта. Изгаряния по целия торс, помня раните, как го мажехме с паче перо, за да не го боли, помня коричките, как падаха, цветът на кожата му после... Сега има едва забележими белези само.
Блъсна се в кола - карал колело, ама гледал назад. Човекът от колата го видял, спрял на средата на улицата, ама моят брат забравил, че трябва да гледа.
Два пъти чупен крак, беше си ударил челюстта така, че се виждаше костта му - за този случай беше решил дори да не се обажда вкъщи, щото това беше поредното нещо и все отнасяше скандали, та да не му се караме. Е, в Пирогов го залепиха.
Мога още да добавям, но идеята ми е, че изобщо не е необходимо да съм преживяла същото нещо, за да мога да се поставя на мястото на някой. Та са ми много странни питанията "как може да знаеш как се е почувствала майката" - ми мога, защото знам как аз съм се чувствала в много подобни ситуации.
Виж целия пост
# 50
Именно, не можем да опазим децата от всичко.
На две годишно няма как да му се случат тези неща, но като поотраснат трябва да имат опит и знанието да се справят в подобни ситуации.
Големия ми син си нацели главата в реброто на радиатора и като шурна една кръв....та познат ми е ужаса.....факт е, че всички подобни дивотии им се случва-ха(т) като съм до тях.
Скорошен ужас ми е... живеем в къща, аз съм вътре и готвя, децата влизат-излизат, ту по двора, ту вътре, аз слухтя какво правят.....големият намерил едни новогодишни ракетки (малки, като фишек с пръчка) и идва да ми иска запалка. Изстреляхме две (да им мине мерака) и аз прибрах всичко, обаче нашия ме издебнал и взел ракетките. Запалката стои в кухнята и няма как да я вземе незабелязано и с лупа (то пък слънце грееше за пусти късмет) изстреля една, аз само като чух звука и излетях навън....подобни чувства не могат да се опишат. Но гледам да не забравям аз какви съм ги творила като дете.....
Виж целия пост
# 51
Когато се случват ужасии в нашите собствени ръце, може. Ако обаче има виновник, тогава ръчички се чупят, зъбки се разбиват, на съд се тръгва... Wink Ама не, сигурно бъркам. Има съвършени майки, на чиито деца нищо не може да се случи в тяхно присъствие, те са способни да ги опазят от всичко, да предвидят всяко тяхно действие. Те ме комплексират ужасно и аз отивам да си поплача в някое ъгълче от срам Wink
Виж целия пост
# 52
Ей, като почнете да ги ръсите такива...
Момент да преброя пак в темата... значи... 35 майки дават съвет за наказание да се счупят и двете ръце на детето за да не може да хвърля повече камъни. 12 съветват да се завърже за количката и да се държи така на тъмно в продължение на 24 часа, а после бой, глад и стригане. 28 съветват авторката да бъде дадена под съд и изискват глоба от 50 хил лв + доживотен затвор.
Мда, преобладават съвършените майки, които изтъкват как на тях никога не им се е случвало подобно нещо и как задължително няма и да се случи. Чудно как съм пропуснала тези изказвания в темата на първо четене  Thinking Да не би пък да липсват? Не... не е възможно.
Виж целия пост
# 53
Като гледам колко агресивни майки възпитават деца..
Почвам да се страхувам за близки,приятели и роднини.
Боже,ако ви срещнат някъде и не дай си Боже ви настъпят?
Виж целия пост
# 54
Това по повод статистиката, дето я цитирах, ли го казваш?  Laughing
Виж целия пост
# 55
В тоя ред на мисли го казва....
Ти пък, откъде толкова време, че и да броиш?
Виж целия пост
# 56
Изтръпвам от агресията когато е безсмислена.
Има  моменти когато ти се иска да счупиш врата на някой-теми колкото искаш.
Но има и моменти в които просто трябва да се огледаш да преброиш до 10
Ескарина   bouquet
Виж целия пост
# 57
Не са една и две темите, в които съм чела заплахи за счупване на ръчички и избиване на зъбки и това, че не е казано в прав текст в тази, не ми е достатъчно, за да се направя, че не се случва. Който може, браво!
Но и тук прочетох доста размисли в стил "добре, че не си нацелила мен, да видиш ти тогава" и "ако беше пострадало моето дете, не знам какво щях да направя". Което, ЛИЧНО ЗА МЕН, доста добре кореспондира с ръчичките и зъбките, заплашени да идат зян. Щом някой друго яче го разбира, мога дори да приема, че ме намира тъпа. Изобщо не ми пука, защото и аз си мисля много неща за много хора, но не държа на всяка цена да им ги споделя в писмен вид.
Виж целия пост
# 58
Момичета, много неприятно ми стана, като прочетох мнения, които директно осъждат Енза, която има куража да сподели тази неприятна случка и да поиска съвет.

Цитирам подписа на наша съфорумка:

Германски форум- задаваш въпрос-отговарят ти;
Руски форум - задаваш въпрос, и на теб ти задават;
Български форум - задаваш въпрос-всички ти обясняват колко си тъп;

Толкова е лесно да съдиш чуждите постъпки!

А на мамите, изразили ясно подкрепа и съдействие - браво!
Виж целия пост
# 59
деца са колкото и да се внимава винаги ще има ударени,ударили няма смисъл от нападки и агресия нито по отношение на родителите нито към децата,а колкото повече им треперим толкова по лоша услуга правим на децата си,поне това научих от личен опит .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия