Притеснена съм!

Интересно, как пък разбрахте колко хаберна майка е авторката- ей тъй само от разказчето й, че  се разтреперила и т.н.
Ма няма страшно, то децата така са- все без да искат. ЗАбелязвам, че при игри с камъни, реакцията на придружителя се изчерпва с няколко заплахи от сорта на "ще те прибера", ако изобщо забележи, де.

Понеже на моменти моето две годишно дете проявява агресия си направих труда да прочета доста от темата.  Преустанових, защото нямам време за глупости  
Едно две годишно дете е абсолютно БЕБЕ! И не разбирам какво искате от детето и жената Моята дъщеря онзи ден хвърли малко стъкло по една жена с която се разминахме на улицата... Извиних се и продължихме, направих забележка на детето и му казах,че това е лошо. Случва се за първи път,какво трябва според вас да направя??? Ние не се замеряме в къщи, не се караме дори, и не я малтретираме  
Когато играем по площадките вместо да пуша и да лоча питиета по пейките следя внимателно детето си и по-малките около него На няколко пъти малки деца са се опитвали да й бръкнат  с пръст в окото,да я съборят на земята, да я посипят с пясък  сигурно и това е агресия...
Детето ми не се тръшкат защото е приело играчката за своя, а защото му е приятно да играе с нея  и не им е приятно да им прекъсваш играта Ако дръпна - плаче, ако обясня че е на друго дете и то трябва да си тръгва -я дава без проблеми
Ако друго дете  нарани моето бих обвинявала себе си,че съм блейка загубена, а не едно бебе което не си дава сметка за това което прави  

Това е правилното мнение 

valerie го е обяснила много добре. Не е задължително формата да е една и съща при всички деца, но е ненормално едно дете след 10- 15 месечна възраст да не започне да се осъзнава като отделен от майка си човек. Заедно с това започва да изучава границите на света около себе си- вече ходи, има достъп до повече самостоятелни дейности и се впуска в социални експерименти. Дали ако започне да плаче силно мама ще отмени забраната да пипа нещо, например. Не казвам, че всички деца преминават период, в който удрят други деца или родителите си, но фазата с експерименти по отношение на границите съществува при всички- иначе няма как да научат къде са тези граници. При едни тези експерименти имат по- шумна и експресивна форма, при други нещата са по- спокойни, но този етап съществува. Твоите деца също са минали от там след като казваш, че знаят кое е редно и кое не- все някога е имало повод да им го покажеш. децата на 1 и 2 годишна възраст трудно приемат абстрактни примери, а повечето неща научават по пътя проба- грешка в конкретни ситуации. Ето тази "проба" в социален план се нарича позитивна агресия, като не следва да се объркваме от думата агресия, защото тя има милион пъти повече измерения от физическите прояви на агресия. Ролята на родителя, за мен, е да покаже недвусмислено, че физическата агресия е неприемлива и няма да се толерира по никакъв повод. По- рано казах, че макара да съм твърдо против шамарите ги приемам повече от липсата на реакция, защото и удареното от родителя дете и игнорираното ще носят по- голям риск да станат агресивни физически в бъдеще, но удареното поне ще знае, че поведението му подлежи на санкция, а другото ще живее с идеята, че всичко му е позволено. при всички случаи, ако родителят вярва и умее да прилага миролюбиви методи на твърдост и непримиримост към физическата саморазправа ще бъде най- добре, защото няма да остави нито една вратичка за извинения при използването на сила от страна на детето. Иначе и сега статистиката показа, че 90% от децата смятат, че могат да ударят някой, ако той го заслужава. Кой какво заслужава е доста субективно и за мен е по- приемливо да няма опция "мога да ударя друг".

Не смятам такова нещо. Ако имах подобни подозрения изобщо нямаше да се хабя да опитвам да обяснявам идеята си. напротив, по много теми намирам допирни точки с твоето мнение, било и различно, затова  ми се ще да успея с обяснението.

ПП Не страдам от форумна параноя. 

Не всички сме достигнали съвършенството, но някои поне се стараем, вкл. авторката, явно Поне сме се дистанцирали от друга силно застъпена тенденция, широко защитавана в други теми от същия сектор, а именно "аз не се бъркам в отношенията между децата, да се оправят сами"... Надявам се да се оценят услията ни и да се поощри напредъка ни

Тази тенденция аз я наричам "пуша си цигарата и не ми дреме"...

Вчера имах подобен разговор, та ми е прясно
Това, разбира се, важи само, ако детето от удрящата страна. Ако е потърпевшо, само стой и гледай как не се намесват същите тези
Точно от снощния разговор ми възникнаха куп въпроси за"ненамесата", но темата тук е друга, няма да ги повдигам.

Ама защо трябва да си обясняваме някакви очевидни неща с високопарен тон, все едно са Първото Тайнство? Описаното по-горе е абсолютно елементарно явление, което всеки един родител неизбежно опознава от емпиричен опит. Естествено, че всяко дете се осъзнава около година и започва да изследва границите на света си - в не една и две теми съм се застъпвала точно за навременното им установяване. Само че не виждам връзка между всичко това и настоящата тема. На две години едно дете вече достатъчно е изследвало и е наложително да знае, че физическото посегателство е недопустимо преминаване на важна граница. Експресивността на граничното поведение зависи както от темперамента на детето, така и от степента мекушавост на родителя - неразривно свързани два фактора. Едни родители успяват да издигнат дадена преграда още при първи опит и съвсем рано, когато все още няма почва за истерии, други обаче проточват нещата до последно и междувременно се наслаждават на пълната гама експресии и ексцесии, отдавайки ги на пуберитети, характери и прочее екстри. А всичко всъщност е далеч по-просто и обикновено, и не се нуждае от книги, умни постулати и почетно цитиране на популярни към деня титуловани чичовци.

Започнах по- простичко, когато се опитвах да ти го кажа за първи път, но с времето се усложни. Радвам се, че накрая разбра, че говорим за едно и също, и че то е елементарно и няма нищо общо с нещата, на които обикновено се противопоставяш родителите не са два типа- шамаросващи, но отговорни и нешамаросващи безотговорни. Имам чувството, че като спомена думата "фаза" и всички смятат, че искам да кажа, че това е нещо, на което не трябва да се реагира и да се чака да отмине. Напротив, знанието за въпросните фази или етапи в развитието намалява значително проблемите, защото е известно каква е причината за това поведение и какво е нужно да се направи.

 И да, на 2 детето би трябвало да има яснота за ограниченията по въпроса с физическата агресия, защото е много, много вероятно да е дало повече от един повод да му се обясни, че това е недопустимо. Въпреки това, не мисля, че можем да лежим на това му знание и да стоим на 20 метра на кафе с приятелки докато детето играе с останалите. Най- малкото, защото на 2 не винаги могат да преценят траекторията предметите и силата на тялото си. Да не говорим, че ако има едно дете, което е оставено да беснее на площадката е много вероятно и другите да започнат да му подражават, да хвърлят пясък, камъни и прочее. И най- важното лично за мен, независимо дали намеренията на детето са да причини болка или е направило това неволно то трябва да е наясно, че това не се толерира.

Заключвам по молба на авторката