Една тъжна, но все по-често срещана история.......

ushco  Не е лоша жената (или който и да било от хората на тя земя) - просто се държи лошо. А аз какъв съм - трудно ми е да бъда обективен (то на всеки ще му е трудно, нищо че повечето ще са убедени че не са тъкива). За последните 10 години съм сменил 3 професии (усвоил съм още няколко, съпътстващи) - имам прекрасен трудов стаж. Работил съм в престижни фирми за страната. И сега няма да се предвам - има на къде да поема и какво да предложа. Но това трябва да се вижда (оценява), а когато това се забравя (подминава) - има два варианта (основни). Или подминаваш човека (защото явно нямате нищо общо с него, и няма да имате) или се опитваш да я обрисуваш ситуацията (в случаите, когато няма как да се избегне взаимодействието). Нали ако така се процедира, то излиза че човек трябва да сменя работните места като носни салфетки - не можеш да се разбереш с някой колега и хоп - навън. Не, (себе)доказването е пътя, който трябва да се извърви. Светът е голям, щастие има за всеки, казват хората. Ако тук не сполучиш, отиди на ново място, при друг човек. Аз не съм привърженик на това - мъжа (човек) трябва да си отстоява своето допоследно. Защото носи отговорност не само за себе си, нои за всички около него.

аз разбирам прекрасно, че затези деца ще искаш винаги най-доброто,

НО вярваш ли, че с тази жена - можете да бъдете щастливи заедно?

П.П освен това не мисля, че щастието идва по заслуги, то е състояние на духа, мироглед – да можеш да приемаш нещата, които ти се случват позитивно, да вярваш в силата в себе си да правиш чудеса,онези малки чудеса, които са незабележими в ежедневието ни, но ни карат да се усмихваме…

относно децата – намирам за реално да мислиш – как да бъдете заедно, коя е правилната формула и как да се отворят вратите – не непременно под един покрив – един вид – какво най-много можеш да направиш – но да е реалистично постижимо, а не да се хванеш за загубена кауза и после един неуспех – да се връща като бумеранг и да травмира и теб…и тях

какво прави жена ти щастлива?

Дано да намериш пътя си.

Тъкмо започнах да ти съчувствам, но стигнах до това:

"Месец след това съпругата ми се обади и ми съобщи, че са в болница с големия син – диагноза: диабет от първи тип (инсулинозависим). Каза ми да не идвам"

... и ме загуби завинаги...

Кой би могъл да ме спре да видя детето си в болницата? А?

Ужасно вярно!!! 

Calamitous, слушай Saule, тя е изключително мъдра и добронамерена.

Май ти е време за ново начало. Да простиш на всички, на себе си най-вече, да спреш да търсиш причини и решения... Да забравиш и да продължиш напред. Честно казано, с всички тези раздели, с проблемите в работата и несигурността в доходите, съвсем нормално е да стигнеш до депресия. Не е признак на слабост. Съпругата ти и нейната майка ми се струват по-прагматични хора. Виновни няма, просто не виждам как да си щастлив или балансиран в този сценарий. Не упреквай себе си, просто приеми, че не е била тя човека за теб и че животът ти тепърва започва. Връзката с децата е друго нещо, тя е до живот и една раздяла няма да ти я отнеме. Напротив, ще стане по-пълноценна, когато ти започнеш да се чувстваш добре. Ти ще им трябваш и когато станат на 15, 20 или 30.

А и за какво ти е жена, която те оставя сам когато имаш проблеми? Семействата не са ли за да бъдат заедно в трудни моменти? Спри да се чудиш как да и угодиш и да мислиш къде си сбъркал, ядосай се малко. Не заслужаваш ли по-добро отношение и по-добър приятел от нея? Толкова често виждам тази история във форума, че вече е закон - когато единият от партньорите е твърде отдаден и се опитва да угоди, накрая го приемат за даденост и става неинтересен, нежелан. Просто тук обикновенно споделят жените в същата ситуация. Жена ти се държи така, защото е сигурна, че ти пак ще искаш обратно.

Не знам защо, но ми се струва, че ако направиш нещо смело и категорично, това може и да ти помогне да започнеш да излезеш от дупката. Подай молба за развод като символ на новото начало в живота ти. Звучиш като млад, способен и свестен човек, който за малко се е загубил; сигурна съм, че ще се намериш обратно. Важното е да не избираш вече унизителни сценарии. Ако решиш да се събирате, поне постави и ти няколко условия.

Естествено, това са просто мои размисли, ужасно трудно е да се дават категорични съвети...

Прочетох всичко, което е написал автора, но не разбрах какво точно иска Никакво съчувствие не мога да изпитам! Никой няма да те оцени, да знаеш!Вместо толкова да пишеш и философстваш-по-добре се опитай да бъдеш по-отговорен и по-силен!Много хленчиш, много!!!

kati1000 здравей и на теб. Не търся съчуствие (колкото и банално да звучи това), а просто да добия (припомня) обща представа за мненията, мислите на хората. Аз не искам да си реша тук проблемите. По-скоро нека това да е една картина, в/у която всички да поразсъждават, да си спомнят това-онова (да научат нещо ново). А заедно с останалите и аз ще си припомням това-онова, и вероятно ще науча нещо ново. Съжелявам ако наистина ти е прозвучало това като хленч - но дори и от сълзите има полза (по-рядко се ходи до тоалетна).
Кинче Кривошапкова благодаря за написаното - много ведро звучи.
ushco и MamaZ  , незнаех че съм тръгнал да печеля някого. За спирането - явно никога не ви се е случвало (нека и за напред да е така). Като се правят сцени и се стига до открита конфронтация и публичен скандал - това ли е целта на мотото: "Мне никой не може да ме спре" ?!?! Не смятам.

              Много обяснения и човек не може да отдели най-важното.
          На една жена отдели ли и се повече внимание, започва да се чувства много важна и е способна на чудеса -дори и само за да види до къде може да стигне.Трябва ограничаване на хора с повече емоции и по малко мисъл /имам предвид жени,деца,дядовци и някой мъже/.Стегни се малко бе човек.Ти си я направил такава "силна" и значима тази жена.Да ти забрани да не си виждаш детето.Верно, че има жени способни на страшни скандали, обаче има и мъже,  които палят на четвърт, и не гледат къде удрят.Не е добро нито едното от двете, но трябват си някакви граници.Ако тя ги прекрачва, то ти не може да филосфстваш и да "се" обесняваш /понеже е добре, като обесняваш някой да вижда смисъл на обясненията ти/.
              А за парите.Те никога не са достатъчни.Дали една жена ще мрънка зависи от други фактори , а не точно от количеството им.Масово хората около мен вземат около 1000 лв.Не занам, от къде ги чуват другите статистики.Ако не е за пари, то ще мрънка за нещо друго, ако е такава -че излизаш, че не отделяш време, че не я зачиташ.Въобще взел си я много на сериозно.Съмнява ме, че това се случва на мъжете възпитани предимно от жени  /мое наблюдение/.Така и не разбират някой, че жената е преди всичко емоции и е глупаво да залагаш на разума и.Не че не може да мисли, но и е трудно да се абстрахира от емоциите си.Като малки майките ни възпитават и всяка тяхна дума е закон -обмислен и принципен.Много е лъжовно това и, ако не си го разбрал вече е време.Добре е да се отнасяш към жена си ,като към дете, а не като към мъж.
           

Изглеждаш доста интелигентен, добър и грижовен човек. Не заслужаваш това. Според мене потърси си другаде щастието. Няма смисъл толкова години, раздели, щом нищо не се е променило, няма да се промени. А за децата, ти винаги ще си техен родител и не би трябвало тя единствено да взема решения за тях. Бори се за правото да участваш в техния живот, но си имай и свой личен. Скръцни й малко със зъби, как така ще те лишава да посетиш сина си в болница!

Съчувствам ти!

Дали темата не беше пързалка? 

   Четох,четох ,четох,  на няколко пъти, с почивки,Само едно запомних, че една година, а после и още 7 месеца е бил без работа, под предлог,че не може да се намери. Това много ме учуди, не е могъл да намери или не е искал да работи за малко пари това не разбрах? А и ми е чудно, защо се е вкопчил в жена, която вече не го иска. Насила хубост не става.

Може и да греша, но ти искаш това семейство, защото само в него си се чувствал значим и щастлив. Все добри усещания, но в минало време, отстъпили място на нараняване и огорчение. Потърси щастието си някъде, където можеш да почнеш на чиста, за мен върху развалини нищо не се гради - трябва здрава основа.
Гледам, че минало време от последния коментар, дано нещата са започнали да се нареждат

Здравей, calamitous, разбирам че имаш нужда да поговориш откровено с някого, да излееш душата си, да споделиш и да бъдеш изслушан, а вероятно от твоето обкръжение такъв човек няма, затова не те обвинявам за дългото писание. Усещам, че си много интелигентен мъж, но също така объркан и дересиран. Няма по- лошо от това, ако в едно семейство се породят скандали, поради безпаричие. Един човешки живот има възходи и падения, кризи и успехи и не можем да очакваме само щастие и блаженство. Нужно е разбиране и търпимост между партньорите, когато единият преживява криза от професионална, финансова или каквато и да е гледна точка. Не зная дали съпругата ти е жената на живота или щастието ти е с друг човек, но ти си баща на децата си и ако раздялата е единственият вариант, добре е да поговориш с тях и винаги да чувстват твоята бащина подкрепа. Но вариант съжителство е неприемлив и едва ли това ще ви направи щастливи. Много си прав като казваш:"За целта трябва да се отиде при специалист, който да си каже мнението, как стоят на практика нещата според него и какво може да се направи." Аз също те съветвам да потърсиш консултация и това ще ти помогне да преосмислиш и подредиш нещата в главата си. Успех!