Естел - не, не съм съвсем сигурен какво точно имаш предвид, но общия смисъл го "схващам". За жалост (не само моя) това е реалноста .....мда.
♥ Doro ♥ - би трябвало (логично е) да се съглася с това което казваш:"....Няма смисъл толкова години, раздели, щом нищо не се е променило, няма да се промени. А за децата, ти винаги ще си техен родител и не би трябвало тя единствено да взема решения за тях......." От друга страна обаче, искам да попитам, при това не риторично - след като можеш веднъж, значи можеш и втори, трети ....път? За второто - в БГ (а и не само) законодателството облагодетелства жената (майката, съпругата) не само спрямо децата, но и (естествено и логично) от към материална страна. А как може на практика, човек да се вижда (да се разбира че живее отделно) с децата си и да бъде пълноценен родител с тях? Ограничението, че те живеят само при единия родител, се изразява основно в поведението им и навиците, но също така и в разбиранията и ценостите им. Няма начин аз да повлияя на това, освен ако и жената не е съгласна ( в най-общи линии). Има и още какво да се каже, но има ли смисъл? Нещата се случват не защото е правилно или не - те просто стават.
Mитко_RR - благодаря ти. Основното е че съм обстоятелствен и многословен. А че основна вина нося аз - това си го знам (достигайки основно по дедуктивен начин до този извод). Просто не ми се иска с лошо да подхождам - нагледал съм се на този "Филм" около мен. Но в това което казваш има истина и логика и гледна точка - за то ва ти благодаря, мисля че може да ми бъде от полза.
kamelia_petkova , и на теб ти дължа едно голя мо благодаря. Да, само в това семейство съм се чуствал нормален и щаслив. За ново начало няма време, смисъл и желание..... За руините - в човешката история (особено по старото време) основните градове и селища са се градили в/у руини. Дори в някои нации има такъв "почин" да се развиват като модел на успеваемост и истина. С Една дума имаш правото и истината, но винаги ще се намери някой който да не е съгласен с теб.
Виж целия пост
♥ Doro ♥ - би трябвало (логично е) да се съглася с това което казваш:"....Няма смисъл толкова години, раздели, щом нищо не се е променило, няма да се промени. А за децата, ти винаги ще си техен родител и не би трябвало тя единствено да взема решения за тях......." От друга страна обаче, искам да попитам, при това не риторично - след като можеш веднъж, значи можеш и втори, трети ....път? За второто - в БГ (а и не само) законодателството облагодетелства жената (майката, съпругата) не само спрямо децата, но и (естествено и логично) от към материална страна. А как може на практика, човек да се вижда (да се разбира че живее отделно) с децата си и да бъде пълноценен родител с тях? Ограничението, че те живеят само при единия родител, се изразява основно в поведението им и навиците, но също така и в разбиранията и ценостите им. Няма начин аз да повлияя на това, освен ако и жената не е съгласна ( в най-общи линии). Има и още какво да се каже, но има ли смисъл? Нещата се случват не защото е правилно или не - те просто стават.
Mитко_RR - благодаря ти. Основното е че съм обстоятелствен и многословен. А че основна вина нося аз - това си го знам (достигайки основно по дедуктивен начин до този извод). Просто не ми се иска с лошо да подхождам - нагледал съм се на този "Филм" около мен. Но в това което казваш има истина и логика и гледна точка - за то ва ти благодаря, мисля че може да ми бъде от полза.
kamelia_petkova , и на теб ти дължа едно голя мо благодаря. Да, само в това семейство съм се чуствал нормален и щаслив. За ново начало няма време, смисъл и желание..... За руините - в човешката история (особено по старото време) основните градове и селища са се градили в/у руини. Дори в някои нации има такъв "почин" да се развиват като модел на успеваемост и истина. С Една дума имаш правото и истината, но винаги ще се намери някой който да не е съгласен с теб.
