Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Благодаря, пожелавам ти от сърце скоро да прегърнеш своето дете (или деца), както и на всички нас тук, които още нямаме!

Най-трудният ден в живота ми досега
21.09.26 — денят, в който чух, че второто ни дете няма да оцелее.
Тръгнахме сутринта за Пловдив. Дъщеря ни беше с 39 градуса температура и вирус. Трябваше да мислим за нея, но едновременно с това да отидем на фетална морфология.
Лекарят започна прегледа. Няма да забравя мига, в който спокойствието напусна лицето му и видях как замръзна за миг.
После лицето му отново прие онова спокойно, професионално изражение, което лекарите носят почти като униформа. Само че този път закъсня с частица от секундата. Погледът му се плъзна към екрана и се задържа там твърде дълго.
Той продължи с прегледа.
Диктуваше на акушерката различни мерки и показатели, спокойно и методично, сякаш всичко беше част от обикновен преглед. Гледаше екрана, казваше числа, уточняваше нещо, а аз го наблюдавах и вече знаех.
Не знаех още какво точно ще каже.
Но знаех, че нещо не е наред.
В един момент той ме погледна.
— Такива новини не се съобщават лесно.
Тези думи сякаш увиснаха във въздуха.
После ми обясни. Каза ми, че още в самото начало на бременността — във време, когато аз дори не съм била сигурна дали изобщо съм бременна — плодът е получил малформация, наречена акрания.
Чувах думите му, но сякаш отдалеч.
А после започна пищенето в ушите.
Тъгата.
Пропастта.
Онази невидима пропаст, която за секунди се отваря под краката ти и ти разбираш, че няма за какво да се хванеш.
Излязох от кабинета и светът все още си беше там. Хората ходеха. Вратите се отваряха и затваряха. Някой говореше. Някъде звънеше телефон.
А аз трябваше да продължа.
Трябваше да се прибера при голямото си дете. Да бъда майка. Да се погрижа за нея, въпреки че току-що бях разбрала, че никога няма да прегърна детето, което носех под сърцето си.
Дъщеря ми се вкопчи в мен.
Температурата ѝ още беше висока.
Прегърнах я.
И в тази прегръдка сякаш се опитах да задържа всичко — нея, себе си, детето, което нямаше да позная, целия свят, който допреди малко изглеждаше толкова сигурен.
Прегърнах я.
И прегърнах целия свят.

Здравейте, силни жени,
Не съм изчела цялата тема, но прехвърлих последните 40 страници.
Намерих и няколко конкретни случая подобни на нашия.
Написаните  по-горе редове написах вечерта след аборта.
На 21.09. след ехогравско изследване в 12+5 дни г.с. се установи акрания (липса на горни черепни кости), плода беше 11+5 дни. В сряда двама лекари в Бургас (следящия ми лекар + още един) потвърдиха поставената диагноза.
Преминахме към аборт по медицински причини. За тези два дни информацията, която получих е, че това увреждане е несъвместимо с живота.
Най-съкрушаващото за мен беше, че плода беше развит, имаше си крайници, сърчицето до последно биеше. Освен това, още не мога да променя мислите си и да се настроя към това, че вече в мен няма бебенце.

От тук натам плана ни е следния. Да потърсим причина. Дадохме абортивен материал в Геника за генетични причини.
След като ми дойде месечния цикъл, препоръките на лекаря са да се насоча към еднокринолог (в първата бременност качих около 30+ килограма и родих бебе 4 кг), за да проверим за диабет, предиабет или ИР.
Хематолог за изследвания
Серумен фолат; RBC folate; Витамин B12 ;Хомоцистеин ;Метилмалонова киселина
;Витамин B6 ;MTHFR C677T ;MTHFR A1298C ;ПКК + индекси ;Феритин ;Желязо ;Трансферин.
Дали имате идеи за други изследвания и лекари, към които можем да се обърнем. Говорим за дефектите на невралната тръба и причините за тези дефекти.

Съжалявам за загубата ви.
За невралната тръба не мога да добавя нищо, изследванията за фолат и витамини В в списъка ви изглеждат изчерпателни.
Предполагам за Хашимото сте се изследвали и следите щитовидната? Ако не сте, ендокринологът е желателно да провери за това или за друг проблем с жлезата - тоест TSH най-вече, може и FT4, TAT, MAT. Но това е по-скоро за възможността за зачеване и развитието на мозъка и интелекта на бебето. От Хашимото също се напълнява, но при бременност общо взето физиологично ТSH се доближава до нормата и ефектът не би трябвало да е толкова голям. Това го говоря от опит.
Освен това общо преди бременност се препоръчва да се изследват и чернодробните ензими (АСАТ, АЛАТ, ГГТ), защото бременност може да отключи или да покаже скрити безсимптомни болести на черния дроб. Не е препоръка на доктор това последното (моята бременност стана по-рано от планираното, докато се пазехме и не съм се консултирала, а Хашимотото така или иначе си го лекувам), но вече го чета на 2 места и следващият път ще се изследвам.
Не знам дали при първо здраво дете е възможно да имате дефекти в ензимите, които участват в метаболизма на фолата, може и така да е и да са се появили след първото раждане. Предполагам, че е възможно и да е случайна мутация в гаметите или плода, която да не се повтори.
Стискам палци!

Здравейте на всички!
Преминах през аборт в 23гс след открита мутация на бебето, минаха вече 4месеца.
Въпросът ми към вас е как се справяте с вината?
Има моменти, в които си казвам, че това е било правилното решение, но истината е, че дълбоко в мен аз знам, че убих детето си и това ме изяжда вътрешно, толкова ми е мъчно.

Нормални са тези мисли, но не означава, че за верни. Детето не е имало шанс да оцелее, направила сте най-майчиното и хуманно нещо за него. Колкото и непривично да звучи - това е форма на грижа и любов.
 Помислете за работа с психолог, за предпочитане репродуктивен, за да е запознат с материята и спецификата на загубата. Има варианти и за онлайн консултации. Нужно е време да преработите травмата правилно.

И аз искрено съжалявам, че се е наложило да преминеш през това. Изпращам силни прегръдки… 🫂

На мен ми помогнаха няколко неща - пътуване, нови места, различна среда, която ме извади една идея от реалността. Дадох си време да страдам, да плача, да е такова каквото ми е отвътре. Ако ми се плаче - плача си, ако ми е ок - позволявам си и тези моменти. Аз вярвах, че сме взели правилното решение, колкото и трудно, ужасно да беше... Не исках да го обричам на някакво страдание и измъчен живот. Боли много, но другото нямаше да е по-малко болезнено.

Ако усещаш, че е правилно за теб, може да посетиш и психолог. Както го усещаш ти.

Прегръдки и кураж… в един момент ще стане по-леко, макар и малко. 🫂

Толкова много смели жени са писали тук.. а аз се чувствам толкова слаба, и много неудобно да разкажа какво ми минава през главата…
При първа ФТ (12 седмица) откриха НТ=5.5. Никакви други маркери. Последва хорионбиопсия. 5 дни по-късно, на друго място, НТ беше спаднало до 3.6, но ми казаха, че това не значи, че проблема изчезва. Няма други проблеми.
Даун, Търър и Патау са негативни, за Chromoseq резултатите ще отнеме още 3 седмици, а за Нунан и подобни - още поне 5. Отделно има необходимост да се чака 3-4 седмици да се видят добре сърце и органи.
Нямам психическата енергия да чакам. Последната седмица основно ревах и изчетох интернет. Чета истории и статии 3-4 часа на ден, не мога да функционирам нормално.
Първа бременност е, на почти 40 съм, случи се много лесно и може би за това не мога да бъда по-упорита, не знам.
Не мога да си представя за издържа чакането още няколко седмици. Също така знам, че риска си остава до (и след) раждане, тестовете не могат да хванат 100% от проблемите.
Бих искала да прекратя всичко сега и да пробвам отново (има такава опция). Мисля че и чисто физически сега ще е по-щадящо.
Не че няма риск да се случи същото, ако успея да забременея, разбира се.
Иска ми се да чуя някакви лоши новини, за да мога изобщо да стигна до решение.
Четейки колко хора тук са се борили до последно ми вдъхва кураж, но в същото време се чувствам толкова слаба и не мисля, че мога да се справя….

Писах в другата тема, ти видя, продължавам да ти изпращам положителна енергия ❤
Един въпрос се замислям сега - до колкото знам след 12 седмица не е позволен аборт, ако няма доказани проблеми и потвърждение от комисия..? Някой знае ли как реално стоят нещата, това навсякъде ли се спазва? (В Майчин дом се спазва).

Благодаря, mimi_I!
Не знам за място в България, в което не се спазва, но вероятно всичко е възможно.
Аз обмислям пътуване до Холандия - там е позволен аборт без значение от причините до 22 седмица. Не е евтино, но предвид парите за генетични изследвания необходими за да се получи ~90% сигурност, не е и толкова скъпо.
Процедурата отнема ~4 часа (целия престой, самият процес по хирургично премахване е 15-20 минути), под упойка.

Много съжалявам, че преминавате през това.
Чакането на генетичните изследвания е наистина нещо изключително неприятно.
Ние сме чакали 7 седмици от момента на установяването на находката.
Това какво решение бихте взела си е изцяло ваше, никой не е във вашите обувки.
Моят опит е, че е много трудно се живее с последствията от аборта и повярвайте ми цял живот ще се питате “ами ако бебето ми е било здраво”
При нас въпреки че имахме сериозна генетична находка, все пак нищо в медицината не е на 100% и продължавам да се питам аз защитих ли детето си от самата себе си.
Ако има медицинска причина комисията ще разреши аборт, независимо от седмицата.
Никой от нищо не е защитен.
Има безкрайно много състояния, които изобщо нямат фетална изява и това не гарантира здраво бебе.
Та идеята ми е, че бебето Ви заслужава шанс.
Ако изчакате поне ще знаете, че сте му дали такъв.

Здравейте, писах и в друга тема, но ще си позволя да пиша и тук.
Защото Вие имате директен сблъсък с това, което ме грози.
  Търся съвет.
  Случаят ми е малко странен.
  След ембриотрансфер съм.
  Бяха поставени два ембриона.
  Бластоцид и Морула - 5 дневни, свеж трансфер.
  Имам положителен тест и съм вече и с видяно едно плодно сакче. В 5 г.с. съм.

   Очаква се да се види пулс, живот и здраве!

   Дотук стана ясно, че явно другото е изпаднало.

   От общо 8, до стадий бластоцид стигнаха само 4-ри. Двете трансферирани вече написах.
   И две замразени и изследвани бластоцидчета, като второто го чакаха до ден 6.

   За жалост, получих резултатите днес на замразените - едното е със Синром на Търнър, поне AI така казва, а другото е с неясно за него генетично заболяване.

   Това неминуемо ме притесни за ембриончето, което се е захванало.

   Не знам правилно ли изчислявам, но рискът то да е с някакво генетично заболяване е 87.5% срещу само 12.5% за нормално развитие.

   Според Вас какво следва да направя, ако то се развива и се открие пулс на следващата консултация?

   NIPT?

   Нещо друго, което не съм чувала?

    Някой имал ли е подобен случай и какви бяха стъпките му?
В червено съм оградила трансферираните, а под тах са замразените, които от два зомразени и двата, тоест 100% са с увреждане.

Направен е трансфер на два свежи и отделно после са изследвали два замразени от друг цикъл ли или как?
Прочетох пак - от същия ...
Според мен, няма зависимост. Всеки ембрион си е за себе си

От абсолютно една и съща пункция са. Всички до един.

9 яйцеклетки от пункцията.
Едната негодна още при вземането.

Другите 8 годни. Оплодени.

Отпаднаха общо 4.

Останаха ми четири, от които две ми трансферираха на ден 5 - едното е бластоцид 4АА, другото морула РБл. Тя беше сложена само да подпомогне един вид бластоцида.

Двете останали: бластоцид добре развит 4АА и бласт. 3ВС, замразихме като направихме PGT тест за генетични мутации и аномалии.

И двата се оказаха с аномалии. Именно това ме тревожи.

От общо 8 оплодени, 6 останаха напълно негодни и две са вкарани, но за тях, понеже са свеж трансфер, не се знае сега какво става.

В момента имам захванато само едно от тях.  Неясно бластоцида или морулата е и неясно с генетично заболяване ли е или не.

Но така като гледам, шансът да е, е значително голям.

И точно това ме тревожи много. Има ли жена от Вас в подобна ситуация и какво самата тя направи и как се развиха при нея нещата?

То е ясно, че няма какво много да се направи освен пренатален тест. Но просто е хубаво да се сподели опит, ако някой има такъв. Може и в лично съобщение.


Едното със сигурност е изпаднало. Няма го.

Другото има плодно сакче. Предстои откриване на пулс.

Вие генетични изследвания някакви имате ли, например кариотип
Разбирам, че търсиш личен опит, но ще се повторя , не е казано че двата като имат проблеми и другите имат.
Какво е това генетично , което има единия и  чата не го е разбрал- как е описано ?!

Здравейте, Аутмайндед, да споделя нашия опит. На нашето бебче излезе риск за Даун е 1:22 на БХС и правихме хорионбиопсия. Излезнаха негативни резултати за Даун, Патау и Търнър. Изпратихме резултатите за Хромосек и за наше нещастие се оказа, че пробата е некачествена и не може да бъде изследвана. Ние решихме да запазим бебчето и вече е на година и половинка. През цялото време докторите ни казваха, че всичко ще е наред. Ходихме и на оглед на сърцето при втората фетална морфология.
Засега си имаме съвсем нормално момиченце, което вече се опитва да говори и се развива съвсем добре. Кураж и не отписвайте нещата