В интерес на истината, е пробвал да учи и вкъщи. Разсейвал се. И аз самата съм му предлагала, ако му е по-лесно, да чете у тях. Просто съм искала да го подкрепя, да му помогна. Знам, че е глупаво човек да прави компромиси, ако после ги натяква... Но някак вярвах, или ми се е искало да бъдат оценени моите усилия да му създам някакъв комфорт...
Докато малката се будеше през нощта сме ставали и двамата. И до ден-днешен рано сутрин я храни и обслужва той. Не мога да си кривя душата - когато е вкъщи ми помага много. Мачът и колоезденето му са по веднъж седмично, не всяка вечер е навън. Не го оправдавам, искам да бъда максимално честна.
Колкото до финансите, всичко по детето си го поемаме ние, част от другите разноски (храна, консумативи и т.н.) също. Аз имам добро майчинство, защото съм работила доста преди да родя и съм се осигурявала на пълна сума, а той прибира някакъв наем. Но и наште помагат, все пак да нямаме разходи за наем и сметки е много голяма помощ.