Въпрос от сферата на психологията...

Дилянка, аз също се досещам  , но кому е нужно подобно изразяване? Вярно, темата е за професионалисти, ама...нека е разбираема за всички, които четат!!!
За мен няма гаранция, но действително е вероятно едно подобно силно неприятно събитие да окаже влияние. Също така знам, че психичните заболявания често се отключват именно от силни преживявания .

10 с,

ето така го виждам: казала ти е майка ти нещо и сега се питаш дали това нещо не е обяснение за някои твои черти на характера, постъпки и т.н.
Което значи: или си намери добър психолог, да си обсъдиш съмненията и откритията (може и без фройдистко-холивудски драматични разкрития на потиснати спомени), или приятел(ка), умеещ(а) да слуша. Погледни на случката като шанс за личностно израстване.
Успех!

Няма нещо, което да бъде забравено.
 Има подтискани неща, заключени. Но е възможно да се отключат не смао при травма, а и при най-невинен разговор.

За мен всяка травма трябва да се лекува!

За съжаление имам личен опит с много близък човек в това отношение    . Спомените на човека се отключиха точно през пубертета след момчешко сбиване и го докараха до психическо разстройство, с което се бори до ден днешен. Всеки път, като е в криза разказва с подробности какво му се е случило, а е бил на 5 години..Не казвам че това важи за всички и така ще стане при други хора, но явно има отключващ съзнанието момент..

Чела съм, че детето "помни" още от утробата.  Дете, което не  е желано, обмислян е аборт, има такова натрупване.
За другото - при изнасилване и други такива травми, винаги препоръчват да се говори. А детето е малък човек.

МОЖЕ да повлияе и влияе. При едни - по-малко, при други - повече.
За съжаление, не мога да дам пример, по-точно, НЕ ИСКАМ да го дам.
Но споменът със сигурност остава...

Не винаги последиците от подобно насилие,се проявяват като насилие...В подсъзнанието остава съзнание за липса,за нещо изгубено.И често това прераства в нужда да бъда защитен,да мога да се защитя,да защитя близките си...А нуждата подтиква и към кариеризъм, и към натрупване на физическа мощ,и към нужда да блесна,да ме забележат.....но и към затваряне,комплексираност,малодушие,агресия.Важно е отношението на околните,работата на психотерапевта и собственото подсъзнателно желание ,да се преборя...така мисля аз

Ох, много задълбавате! Всичко е възможно! Но няма смисъл да се преувеличава! Ако тръгнем да се ровим в живота си, кой знае какви работи ще излязат и как ли ще се разтълкуват постфактум! Ако някой нещо не помни и не знае, няма смисъл да му се навира в ума отвън. Има си хора, които са или предразположени, или имат по-крехка нервна система и най-малкия стрес може да ги извади от равновесие. дори не е нужно да "помнят" разни неща, могат и да си ги изфантазират. Това с подсъзнанието вече се превръща в универсална причина и обяснение, та чак ми писна! Знайни и незнайни го използват,че е по-лесно.

10'c - писах нещо, макар и някой да се опитват да ме изпитват: "Що е това, или онова".
Не знам какво си приживяла в детството, и не мога да напрявя пълна анализа натова поради факта, че всяко едно преживявяне си има своята стойност. Т.е - дали е били смърт, раздяла, изнасилване, гаврене без изнасилване(има различни аспекти) и така на татък, са фактори които влияят върху психиката и развитиети на дадена личност. По отделно, всеки един от тях си носи своята тяжес. Не казвам че всичко остава без последствия, напротив, винаги има такава. НО, както казва ЕРИКСЪН, много е важно възприятието. Т.е - как индивида възприема дадените събития.
От друга страна, макар и практически много видни психолози да твърдят че за да се "стабилизира " даден индивит, е необходимо са е отворят и изтласкат спомените от детството, аз лично в определени случаи съм против. Но всичко зависи от самата теб и теб, това от което ти имаш нужда и потребност, това от което ти чувстваш твоето несъваршенство.
П.П - остявям отворено полето..... Ще продължа мисълта си..........

Двете изречения си противоречат, едно е да се потисне дадена случка, а съвсем друго е дали тя е възприема като травма или не. За да се разбере как я приема детето трябва да се говори за това, няма друг начин. Проблемите не трябва да се закопават в подсъзнанието, а да се изваждат наяве и да се решават.

Бях бременна в 39 г.с., когато прибирайки покупки в багажника, една жена-"шофьор" не ме видя и опитвайки се да излезе на заден ход от парко-мястото ме заклещи между нашата кола и нейната. За мен беше голям шок някаква идиотка да дава бясно на заден и да се опитва да размаже бедрата ми. Дни наред не можех да се успокоя, а нероденият ми син часове наред остана неподвижен в утробата ми. За щастие нямаше физически последствия, но ... проведохме още вътреутробна терапия за преодоляване на преживения стрес, а след като се роди, на 6-месечна възраст отново имаше терапия. Мисля, че преодоляхме травмата, поне засега не виждам признаци за обратното. Свекърва ми, която е психотерапевт с 40-годишна практика, настояваше да действаме незабавно, за да не останат следи.
На мястото на 10 c's бих разнищила случая.

Много ми стана интересно, как се провежда вътреутробна терапия и терапия на 6 месеца?
Съвсем сериозно питам, за пръв път чувам подобно нещо.

Не съм специалист.
но винаги ми е било странно защо на случки или инциденти, които са забравени от децата се отдава по-голямо значение отколкото на случки или инциденти, които се помнят.
да, вероятно и забравената/ или изобщо незапомнената/ случка биха оказали някакво въздействие върху личността в по-зряла възраст.но си мисля, че ако случката е запомнена или ако се припомня принудително би могла да въздейства в отрицателен аспект по-силно.

Нещо което лично съм преживяла като дете- от особено значение в детската възраст са случки, които не са запомнени от възрастните, или са запомнени, но без да им се придава особено значение, а са запомнени детайлно от децата.Няма да изпадам в подробности, но става въпрос за  инцидентно"изпускане" в детска възраст, в която е прието, че винаги детето успява "да не се излага"/ това  бяха думите, с които се обърнаха към мен.

Аз имам бакалавърска степен по Психология от СУ, но това не е достатъчно, за да ти дам коректен съвет. Може би е добре да поговориш с клиничен психолог (даже тук във форума има възможност за консултация).
Тъй като досега не си имала проблеми, които по някакъв начин да са свързани с преживяното, може би не е добре да се пипа там, където няма нужда. Ако обаче се чувстваш объркана и мислите за случилото се надделяват, по-добре е да се консултираш със специалист просто за да си спокойна.
В психологията има различни теории - според психоаналитичната (в частност Фройд) събитията, отношенията и животът до 7-та година рисуват портрета на бъдещата зряла личност. Травмиращи случки се потискат с помощта на защитни механизми, за да се проявят при определени обстоятелства (или без такива) на по-късна възраст. На мен лично ми допада теорията на Ериксън - по-близка ми е до реалността. Нека не забравяме, че Фройд задава строгата рамка - той е основоположник, но след него трудът на последователите му я обогатява и видоизменя немалко. Но не отричам, че съм виждала прояви на отделните фази на развитие до латентния период при децата по Фройд.
А според бихевиоризма между стимула и реакцията (S-R) няма нищо.
Психологията е млада наука - за съжаление не може да даде отговорите на всички въпроси, които ни вълнуват. В зависимост от насочеността на терапевта ще чуеш най-различни мнения. Тоест, не бива да си внушаваш или да се притесняваш, че това което си преживяла като дете задължително ще остави отпечатък върху поведението и преживяванията ти като възрастен. Зависи от много неща - от самата случка и отражението и върху теб като дете, през поведението на околните спрямо теб след събитието и собственото ти поведение, до живота ти в момента.

Ванилия, ако искаш, разкажи ми за тази вътреутробна терапия, която сте провели, а и последващите на бебето. Какво точно се случва, аз не мога да си представя...

Юличка, аз забравих за историята  веднага, по никакъв начин не е нарушила добрия ми сън и апетит, а и не става в-с за насилие или нещо такова. Но въпросът го повдигнах именно за да си обясня дали и какви ефекти могат да имат такива инциденти в ранна възраст по принцип, защото ако наистина са с толкова голямо значение, за майки ( бъдещи и настоящи), които отглеждат малки деца може да е полезна новост, или поне да се замислят над това. Сигурно има и книжки по въпроса, които могат да се препоръчат от по-компетентните.

Мила, моя - нищо не си забравиал. Просто си го подтиснала. И най - вероятно на тези години  е не защото ти си решила да го направиш, т. е - да го подтиснеш, а защото други фактори са ти спомогнали за това. Един от тях е родителят. Това по никакъв начин не означава , че ти не си спомняш нищо. Напротив, дори и подсъзнателно винаго в теб ще изплуват частици, независимо дали искаш или не искаш да признеш това пред себе си.А същитер те са възприятие на това което си приживяла.
Т.е- ако си била насилена от педофил, който се е гаврил с теб и ти самата си изпитала болката от това, тогава е мн ого възможно да останвш затворена спрямо сексуално отношение за мъжкиа пол.
Ако същиат педофил, те е предразположил в неговите действиа във вид на игра, т.е е осъществявал неговата потребност но е съумял въпреки психическите си отклоненив да те предразположи че това е нормално, безб дори да има сношение с теб, е напълно възможно това да ескалира в развитието на твоята сексуалност, респективно в последствие и на живота т ти.
Знам, че ще се опиташ да обориш думите ми с фразата"да ама аз имам дете и съм с мъж". О това за личност няма значение.
От една страна, това е налагане на социалните норми, от друга страна би могло да бъде противоречие с теб.
Това, че си извършила дадено действие за да задоволиш околните, практически не значи че ти самата изпитваш потребност от това