Споделете най-милите и комични спомени от сватбеният ви ден?

Хахах, да и на моята сватба много ми пречеше полата и така ч бях вирнала, да не ми я настъпват. Играя си аз хората /в двете си ръце държа полата/ и гледам моята приятелка търчи от другия край на ресторанта и ми вика:"Моля те пусни си полата, че ти се виждат белите дантелени прашки" СРАААМ, ама до ден днешен се смеем на тази ситуация 

Ние подписахме през седмицата, а църквата и ресторанта бяха в събота. На подписването бяхме в съвсем тесен кръг, после се събрахме в къщи. Няколко часа по-късно се обажда майка ми в истерия- спомнила си, че оставила сватбените чаши на покрива на някаква кола, колкото да се снимаме всички заедно, и там ги и забравила. Газ към Ритуалната зала, обикаляме колите, магазините наоколо- чашите ги няма. накрая попитахме в залата, оказа се, че изобщо не ги е оставяла на покрива на кола, а в заличката след ритуала, докато е черпела с бонбони, а те са ги прибрали и прилежно надписали.
Самата сватба беше на 1 юни, денят се случи дъждовен и доста студен. Прическата ми се изправи от влагата и понеже роклята беше много открита, а отгоре имах само един испански воал, който на практика си е шал от тюл, майка ми измъкна отнякъде плетения шал от абитуриентската си и ме уви с него. Асансьора се развали, тъкмо, когато идваха да ме вземат и цялата сватбарска компания заседна в него и плавно потъна в мазето. На мен нищо не ми казват, гледам майка ми пред нервна криза надига някакви чаши, приятелката ми звъни на пожар на гаджето си. Питам какво става и те хъката-мъката:"Амиии, мъжа ти падна с асансьора..." аз взех да си представям някакви сцени като в "Хотел " на Артър Хейли- жертви, премазани тела. Оказа се, че всички са добре, макар, че някои от тях и досега се катерят по стълбите. Както и да е, наложи се да си отвисят порядъчно в асансьора, защото техника първо си мислеше, че някой си прави майтап, а когато най-накрая дойде и установи, че действително има сватбари, заседнали в асансьора искаше да ги измъква между етажите.После като тръгнах да раждам комшиите ме бъзикаха да не съм заседнела пак на път към родилното.   Претупахме пазарлъка на вратата и снимките и хукнахме към църквата, където пък се оказа, че графика нещо е назад и трябваше да висим зад едни храсти, за да не се засечем с другата сватба, защото не било на хубаво.  В църквата ми стана лошо от миризмите на кандилото и възрастния поп (бях бременна в 4 месец) и когато попа удължи ритуала с някакъв монолог как бургазлиите като него и мъжа ми (мъжо е роден в Бургас, защото баща му е служил там, но е живял там само 1 месец) облагородявали Варна аз не издържах и се свлякох в краката им. Попа ми тикна някакво ментово бонбонче в устата, плискаха ме с вода, вяха ми.... След няколко месеца, когато показвахме записите на брата на мъжа ми, забелязахме, че хора продължава да пее, сякаш ме опява.  Междувременно сватбарската кола се скапа, та се налагаше на всяка спирка шофьора да налива вода. В ресторанта имахме игра с младоженеца- трябваше да разрежем сърце, нарисувано върху чаршаф, който разреже пръв неговата половина трябва да пренесе другия на ръце през дупката. За целта на мен ми дадоха огромна ножица, а на него ножичка за маникюр. Хубаво, обаче като клекнахме да започнем той ми настъпи роклята и успя да отреже почти цялата си половина, докато му се молех да ме пусне. Е, накрая се смили,де. Иначе не знам как бих го вдигнала- той тогава беше 100 килограма, а аз 50, при това бременна. Мятането на букета го бяхме оттренирали с приятелката ми от училище две седмици предварително, за да видим накъде отива букета, когато го хвърлям с дясната ръка и къде трябва да застане тя, за да го хване. На записа се вижда как описва идеална парабола и кацва в ръцете и, докато другите подскачат  в стройна група 2-3 крачки наляво.  Въпреки измамата, тя се ожени 4 години по-късно и дъщеря ми и беше шаферка.
А най-милият ми подарък е една четирилистна детелина, която ми подари една съвсем непозната жена, когато отидохме да пием кафе в дупката между ритуала и ресторанта- ламинирала съм я на гърба на свидетелството за брак.

Милата...   барем един истински долар да й бяха подали..
 

Страхотна темичка 
Ето и един смешен момент от нашата сватба.
Сватбата ни беше традиционна, с всички ритуали по взимане на булката, следва ритуалната зала и църквата....
Та в църквата сме преди ритуала и попа ни пита дали искаме и техния фотограф да ни снима срещу някаква символична сума  беше от рода на 5-10 лв. Ние се съгласяваме, но трябва да платим веднага и мъжа ми вика - "ами аз нямам пари, всичките ги дадох да те окупя"  В този момент се сещам, че парите са все още в обувката ми, а те никак не бяха малко, като съм си ходила с тях в ритуалната, после до църквата и от напрежение изобщо не съм усетила  Та събувам си аз обувката пред всички и викам - "ето, колко точно трябват" - всички прихнахме да се смеем, а попа направо с глас се хилеше 

А свекърва ми извади една шепа стотинки и се развика стига си хабил парите сине ето малко стотинки!

Като прочетох заглавието си казах,че нямам какво да пиша, ноооо си спомниих
Първите две изцепки, които са видео документирани, са от самото начало.
Качвам се в колата и щях да падна от седалката долу на пода( висок джип беше) понеже роклята ми се пързаля на кожената тапицерия.Много яко залитнах
Втората, мъжа ми отваря врата аз сядам,той си отваря вратата, сяда и я затваря .Мойта няма кой да я затвори ... и не мога и сама . вратата надалече. Кавалерчето ми  .Сдъвках го  излезе и я затвори.
Ако знаам как да кача видео клип, ще ви ги покажа.
Третата, докато благоверния ми намествал седалката (което аз не исках  ) ми защипал отдолу на зъбците част от роклята.
В резултат леко се набра воала и изцапа. .Стигаме  на паркинга на риатулната скачам аз от колата и пред нас точно задната врата на едно барче, влиза се директно в бара.Скачам аз  вътре и викам на момичето "Извинявай мога ли да си изпера роклята" , Тя " ама ти си много спокойна, хич не се притесняваш"  .
Бях много спокойна булка.
Като гледам клипа от гражданското в радостта си така се смея, като последната пача... Много грозно и много ме е яд!

Ех, че хубава тема!
Сутринта първо едва събудих кандидат - младоженеца. Цялата къща бяхме станали, а той си спинка....до към 10.
Тръгнах аз към мястото, от което ще ме вземат (родната къща на мъжа ми).Почвам да се обличам и с ужас откривам, че съм си забравила чорапите. Съблякох се и тръгнах да търся на бегом от къде да си купя, но Гръцката махала се оказа голям лабиринт. Стигнах до магазина, нямали чорапи със силикон, само чорапогащници, ама на кой му пука... Е, да ама да се бях сетила да взема и пари. Бягам обратно до къщата и на вратата виждам брат ми, обяснявам му, че ми трябват пари за чорапи и той вади 180 лв и пита стигат ли! Да казвам, няма рокля да купувам, само чорапки. Плащам и мъжа ми ми звъни  - до 10 минути идвам. Да, ама булката още е по дънки из квартала.
Облякох се за секунди, с помощта на приятелки, хванах си косата, сложих було и готова. В това време мъжа ми вече ядеше лимони на входната врата. Та влизат и аз съм със скрита обувка, почва се търсене, в резултат на което имахме обезглавена скулптура (чичо му е скулптор), бутнати различни неща, та в крайна сметка се наложи да му подскажем. Той горд, че държи в обувката ми я слага, аз си дърпам крака, че не ми става. Е, как да не ми ставала, нали предния ден съм се била разхождала вкъщи. На камерата е записано как му казвам, че трябва да ми сложи парички и той ме гледа очудено. В гражданското пък служителката ни каза, че сме много красиви и аз (по-късно видях на видеозаписа) съм я погледнала очудено и съм казала "Тъй ли?" Идва момента, в който трябва да сложа халката на мъжа ми, а той ми подаде шепичка, все едно ще му я пълня със слънчогледови семки . На сватбата успя да ме настъпи и да ми скъса роклята, но вече не ми пукаше, само я вързах на пандела отзад да не ми се влачи и веселбата продължи.
Иначе имаше и две припаднали момичета, но важното е, че бързо се оправиха.
След сватбата се качихме в стаята на хотела и о, изненада! Нямаме ток! Надигам се аз и почвам да вдигам бушоните, но ток продължава да няма. И решаваме, че е заради романтиката. То романтика, романтика, но и в банята ток няма...в този момент виждам, че осветлението е с карта  . Щастливи, че имаме ток влизаме в стаята и двамата умряли от жажда виждаме бутилка с шампанско. Хващам аз бутилката и почвам да пия от нея, а мъжа ми директно шампаниерата. Щях да падна от ваната, докато излизах, защото плочките бяха ужасно хлъзгави (свекър ми пък в опита си да не падне беше свалил завесата за баня).

Но най-хубавия момент беше като показах положителния тест за бременност на мъжа ми . Цели 3 дни криех, че имам бледа втора чертичка  А сега имаме най-прекрасния сватбен подарък !

И ние се успахме 

Но най-милият ми спомен беше след края на тържеството. Бяхме избрали ресторант в квартала (символично - в него се загаджихме). Та като свърши тържеството, всички се качиха по колите и си затръгваха кой накъде е. Да де, ама булчинската кола беше от провинцията, те си тръгнаха по-рано, че да стигнат по светло. Ние чинно изпращаме всички гости, един по един. Доволни изпращаме и последните. Тръгваме да си ходим - кола няма  Така се и прибрахме - мъжо награбил сърцето с балоните за спомен, а аз подтичвам покрай него и си държа роклята, да не я застъпвам. Много ни се радваха хората наоколо

Ей страшна тема! И аз си мислех че нямам какво да напиша , но сега се сетих.

Свършва празненството, изпращаме гостите, оправяме сметката в ресторанта и ...се почва великото товарене на багаж по колите. От ресторанта ни дадоха всичко което беше останало, кашони с алкохол, торти -2 бр., купи и пликове с мезета и ядки, безалкохолни, подаръци, цветя, украса абе сеир голям. Товарим ние 30 мин. свеки и тя товари, че нашата не стигна и тръгваме. Ние сме с кумовете, да ги закараме и после към нас. Спираме пред вкъщи и се почва цялото това на ново разтоварваме всичко, качваме до пред вратата и мъжа ми вика: "Хайде отключвай!" а аз викам "Е ключа е в теб!" той гледа тъпо аз още толкова, и си седим ние пред врата като мръсни кучета в 5ч. сутринта, разглеждаме си подаръците и се чудим къде е ключа, никой не помни къде го оставил. По едно време се сеща нашия, че го е дал на майка му   

На ритуала, при който свекървата захранва младоженците с хляб и мед и хляб и сол, свекърва ми отчупва парченце хляб топва го в меда и го дава на мъжа ми, а той загрижено : А за жена ми? 
 

 

Смяла съм се със сълзи! Прекрасна тема! И иманно тозе малки гафове са това, което правят сватбата ви още по-хубава, незабравима и уникална!

Аз още не съм минала под венчилото, но ето нещо от стажа ми като шаферка. Сматбите са били тук, в ЮК и съответно с малко по-други обичаи, но пак забавни.

Сватба 1:
Женят се приятели. Вече сме в сградата където ще се извърши церемонията и тя чака в една стаичка. Седнала на един стол, много скована. Влизат родителите и за да я вземат и да я заведад до мъжа и, а тя веднага казва " Тати, ходи да доведеш Алекс(младоженеца), аз не мога да го направя!!" Ние всички сме в потрес! Тя явно се усети и допълни "Не мога да излезна пред всички доведи го тук за да се венчаем тук!"
В крайна сметка всичко си стана както беше планувано, но беше доста стряскащо. Сега обаче ни е смешно, всички я базикат когато трябва да излиза няке пред хора.

Сватба 2:
От къщата на булката тръгваме за сватбата. По пътя и звъни младоженеца, попаднали в задръстване. Тя отговаря, че и ние сме в задръстване. След малко чуваме (беше лято и прозорците бяха смъкнати) как от съседна кола някакви мъже ни подвикват нещо. Обръщаме се и що да видим: колата на младоженеца! (кабрио) Кумувете му му вързали очите да не гледа към булката и тримата размахват ръце, съответно младоженеца малко дезориентиран, но да не остане по-назад. По пътя на татък беше надпреварване коя кола ще стигне първа. Пуснахме ги защото редът е той да я чака.

Аз съм разказвала за купчината гафове, ама пак ще кажа, че да се посмеете/
1. В деня преди сватбата с моя мъж ще излизаме с кумовете, но се сдъвкахме за първата ни песен. Скарахме се и резултатът беше, че аз го заключих в хола, заключих себе си в кухнята и звъннах на баща ми да дойде да го изгони. След около 10 мин. аз ревях в кухнята, мъжът ми мълчеше в хола, баща ми се опитваше да ни сдобри, а кумовете чакаха в едно кафе наблизо, за да разберат ще има или няма да има сватба.
2. Същата вечер половинката си отиде в неговия апартамент, а на мен на гости ми дойдоха моите кръстници. Както си говорихме, кръстницата ми реши да се наведе да вдигне нещо от пода и при изправянето подпря прозореца /беше със стара дограма и с панти/ и в следващия момент целият прозорец полетя към главата ми - добре, че успях да реагирам и да го хвана, че щеше да ми отреже главата.
3. При вземането на кумовете мъжът ми беше успял да бутне цяла сана кафе върху кума - затова и кумът беше с друг костюм, вместо с планирания.
4. На самата сватба - мъжът ми винаги закъснява, но... точно тогава за първи път /и единствен от 2-та, откакто го познавам/ реши да дойде по-рано. Да, но аз закъснях при фризьорката и буквално секунди преди да нахлуят всички негови роднини в стаята успях да намъкна роклята, та не ме завариха по дантелени прашки и сутиен. На всичко отгоре, кумата ме нацелува, а беше с ярко червено червило, което почистих чак няколко часа по-късно, а кумът намери обувката, вместо мъжа ми /просто реши да помогне и първото му предположение беше вярното/.
5. В съвета мъжът ми беше толкова ошашкан, че се налагаше кумата да го държи за ръка и да го щипе кога да каже да, кога да ме целуте, а точно за целувката двамата нещо се заговориха и не чуха какво следва, та трябваше жената от съвета да повтори 3 пъти, докато реагират.
6. На излизане от съвета си изгубихме сватбата - сериозно. Качихме се ние и кумовете в официалната кола и потеглихме към църквата. Да, но всички останали тръгнали след някаква друга кола и чинно следвали другата булка близо 20 мин., докато се усетят, че пътуват в друга посока. Лошото /или хубавото/ беше, че ние се усетихме, чак когато ни се обадиха да питат къде сме.
7. След църквата беше поредния "атентат" срещу мен. Хвърляйки ориза, кумата реши за по-бързо да замахне с кошницата, но не знаеше, че оризът е в метална купичка, която с нищо не е закрепена за кошницата. В резултат въпросната купичка ме халоса по главата.
8. На влизане в ресторанта ми се обади да ми честити моя братовчедка от Канада и аз излязох да си говоря с нея по телефона - така 20-тина мин., докато в ресторанта са пускали 4 пъти кватбения марш...
9. Аз се скарах с братовчед на мъжа ми - причината беше, че част от моята рода са гърци и имаше и гръцки хора, но той отиде и забрани на ди-джея да пуска гръцка музика, защото бившата му жена била гъркиня.
10. При тостовете моите братовчеди решиха да ме качат на един стол - е, всички гости успяха да разгледат бельото ми, вкл. и 3/4-тите чорапки, които бях сложила, за да не ми убият обувките.
11. В един момент при танците малката ми зълва направи някакви по-буйни стъпки и в резултат едно огромно парче от роклята ми беше разпрано /добре, че мама имаше безопасни игли под ръка/.
12. В края на сватбения ден решихме да продължим купона в апартамента на свекърва ми, но мъжът ми и баща ми тръгнаха първо да закарат подаръците у нас. Гостите се раздвижиха - някои си тръгнаха, други тръгнаха към мястото на предстоящия купон и в един момент аз останах самичка. Забравиха ме. В този момент наши приятели /гости на сватбата/ минаха покрай мен и ме качиха - бяхме картинка - момчето отговаряше за алкохола /т.е. багажникът му беше пълен с алкохол/, колата беше някаква мъничка Фиеста с 2 врати, шофьорът - много близък приятел на половинката ми от детските години - нисичък и пухкав, половинката му - дребничка азиатка, а аз - доста висока булка, натъпкана на предната седалка, с рокля, воал и на широко отворен прозорец. По пътя няколко катаджии се зачудиха дали да ни спрат, но се отказаха.
13. У свекърва ми - аз и мъгът ми бяхме умряли от глад, защото се оказа, че в лудницата не сме се сетили да ядем нищо цял ден. Е, оставихме гостите да купонясват и избягахме в кухнята, за да се натъпчем с храна /буквално/.
14. След прибирането вкъщи - успешно - първо отворихме всички подаръци, преброихме парите и накрая се оказа, че прическата ми е буквално бетонирана и нито мога да легна с нея, нито мога да се справя сама. Мъжът ми я разваля точно 1 ч. и 20 мин., като успя да събере към 30 фиби и половин водна чаша ориз, бонбони, вкл. и няколко дребни монети. Накрая се преборихме с косата ми и заспахме от изтощение...

И понеже видях, че нагоре пише и за букета - моят го хвана моя братовчедка, с която адски много си приличаме визуално /често ни бъркат или ни взимат за сестри/. Тя се омъжи няколко години след нас, но годежът й /съвсем случайно/ съвпадна с датата на нашата сватба, а мъжът й доста прилича визуално на моя мъж, носи същото име и презиме и има същата професия и специалност.

Азаф, това последното направо си е за темата с любопитните факти за семейството:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=503935.240;topicseen