Паническо разстройство - част 7

Хоп и аз тук да увеличим бройката:)Даже не знам откъде да започна. Само да кажа, ако има нещо странно в писането ми и липсват букви, не е от АД, клавиатурата е прецакана:) Всичко си има предистория. Когато бях на 18 си имах приятел, голяма любов беше. Тогава тъкмо завършвах училище и предсояха изпити за университет. Бяхме неразделни и се разбирахме прекрасно. Започнаха изпитите, толкова се молех да не ме приемат никъде, понеже това означаваше да сме разделени. Те пък взеха, че ме приеха Аз заминах студентка, той си остана в градчето, от което сме. За да сме заедно, аз всяка седмица в петък пътувах по 5 часа и в неделя сутринта обратно. Все още бяхме влюбени, той обясняваше на всички как ще  се оженим. Така изкарахме 2.5 години - аз вечно по автобусите, а той вечно нямащ възможност да дойде да ме види там, където учех. Едното лято реших да си потърся работа на морето и намерих, обадих му се да му кажа. Той ми вдигна скандал каква била тая връзка като цяла година съм студентка и лятото съм искала на морето да ходя и пак разделени. Думите му буквално бяха : Събирай си багажа и се прибирай да си изкараме заедно лятото. Така и направих. Всичко беше супер...първата седмица. В един момент се започна да се уговаряме за излизане, а той в последния момент да ми се обажда, че нещо излязло и нямало как да стане. В поредната вечер, в която това се случи, аз излязох с приятелка. Този път оправданието беше, че се наложило да отиде до едно село по работа, но не можел да се прибере, понеже не е с неговата кола, а шофьорът седнал на маса. В момента, в който затворих телефона, при нас седна познат и след обичайните въпроси, той ме попита: Вие тая вечер по единичо - ти тук с приятелка, И. в друго заведение с приятели Просто не повярвах. На другия ден му звъннах и го попитах директно, при което той ми каза : Бе кво ми звъниш бе, не съм длъжен да ти давам обяснения, не ми звъни повече. Не можете да си представите как се почувствах-все едно бяха сменили човека, който настояваше преди седмица да изкараме лятото заедно с друг човек. След 2 дни разбрах и видях с очите си- той имаше друга. При това не каква да е, а семейна и с деца на по около 16 години. И това не е всичко-те са били заедно още преди да се съберем с него и никога не са спирали да бъдат,само че видите ли, то взело да се поразчува и се наложило да си намери един параван така да се каже,за да не се говори в града. Не стига това,ами понеже бяха колеги, аз хиляди пъти съм била с нея на една маса и се държах с нея като с добър познат. И това не е всичко - оказа се, че целият град е знаел, с изключение на мен. Сринах се физически и психически, за една седмица свалих 9 кг. Не исках да ям,а и не можех честно казано. Родителите ми се побъркаха. Е, мина ми...До след 4 месеца, когато една вечер бях на кръчма с приятели, смеехме се, говорехме и изведнъж ме връхлетя някакъв коктейл от усещания, който беше по-силен от всичко най-гадно, което някога бях изпитвала. Схвана ми се челюстта,както и гърлото,сърцето ми започна буквално да се преобръща и усещах пулса си все едно ще пробие вените в китките ми и ще изхвърчи. Започна да ме втриса и да ме избива пот, стомаха ми се разбълбука и започна да ми се повдига, а краката ми бяха толкова отпаднали, все едно съм тичала 10 км. Панирах се и изскочих от кръчмата като тапа.Не помня как взех разстоянието до вкъщи, само знам, че бързах адски много, за да умра вкъщи Там ми мина и заспах, но на другия ден бях първа кипра в болницата. Естествено всичко от урина до ставни връзки се оказа нормално (поне разбрах, че съм здрава като бик и нямам вода в капачките ). Всичко беше наред и след един месец втори дубъл. Този път спях в автобуса за Стара Загора, но се събудих толкова бързо, че почти щях да издъня седалката пред мен. Пак същия ужас, който ме държа 2 часа и се мятах като риба на сухо из автобуса. Пак на лекар -пак нищо ми няма. Ядосах се, че нищо ми няма, как може пък поне едно нещичко да нямам, тва не е нормално. Върнах се и казвам : Ама не може нищо да ми няма, намерете там нещо, знам, че е някъде там, трябва да има нещо, за да го обвиня за тея пристъпи, ако ще да е и възпалена пъпка. Женицата ми изписа Транксен, който чинно си пиех един месец. След това ми даде Флуанксол, после Деанксит и така 6 месеца. Аз се ги пиех де, нищо, че редовно звънях на някой да идва да ме прибира, щото видите ли умирам и не е честно да ме оставят така да умра незнайно. Трябваа да ви е ясно, че бягах от кръчмите и автобусите като дявол от тамян. На шестия месец отивам при лекарката, обаче там е няква друга и започвам да я запознавам с моя случай. Като свърших, жената ме гледаше като изтрещяна и ме попита какво правя при нея. Аз си викам : Бе тая базика ли се с мене, глуха ли е,ква е. И пак започвам, а тя ме прекъсва и се обажда някъде си да ми запише час и след това ми подава адреса. Ставам и тръгвам, озовавам се пред кабинет, на който пише с най-големите букви, които бях виждала някога ПСИХИАТЪР. Гледам си номера на кабинета, гледам и номера на вратата, ами той е и започвам да се смея като идиот в чакалнята,а съм сам сама. След това реших да се върна и да я наплюя, понеже беше едричка и на бой щеше да ми се опъне много. Ама пусто любопитство Викам си: Я да вляза да видя за кво става дума, дали ще легна на диванчето, да кажа и аз, че съм наясно с нещата. И влязох, а вътре един меко казано страшен човек, който не ме отразява,а аз седя изтукана и се подхилквам ( мисля, че като ме е видял, ми е поставил поне 5 диагнози ). След като си постоях така, той ме поглежда и ми вика: Ако смяташ да ми изиграеш една ръченица започвай, ако не сядай. Викам си: ако аз не съм наред, тоя не знам как трябва да се определи. Седнах, казах си урока и тоя като побесня из кабинета. итирам дословно: Аз на тея Джи Пи-та майка им ще ...Боклуци мизерни,къде си навират кухите кратуни. Аз кат съм психиатър, пневмония лекувам ли. Да ... нещастници миризливи долни. Останалото не го чух,ама много пъти се говореше за някакви майки Каза: Мойто момиче, паническо разстройство с екстра агорафобия да не ти е скучно. Честито и със здраве да си го ползваш! Аз седя и мигам на парцали и имам неблагоразумието да попитам колко време е необходимо да се излекувам, а той казва:Като  взема да се подмладявам, тогава  и ти ще се излекуваш. Тва каза е нелечимо, могат само да се премахнат признаците. От всичките му лудости, разбрах, че тея 6 месеца са ми разказали игричката и няма да се излекувам тотално. Изписа ми оропрам и ривотрил. Тогава го помислих за луд. 7  години и 4 опита за сиране на хапчетата по-късно си мисля, че си е съвсем наред като за психиатър. Няма да навлизам в подробности за всички случаи, в които спирах лекарствата и ставах на мармалад след месец. Само за последния ще кажа. Спрях ги и след месец и нещо бях пак някъде из космоса. Спрях да ям, понеже ме удряше в стомаха. Така станах 39 кг. Не излизах никъде и като казвам никъде съм щастлива, че тоалетните не са на двора като едно време, щото тогава и до тоалетна нямаше да ходя сигурно. Като влезех да се къпя едва се държах на краката си и се задушавах от парата в банята, та се къпех на отворена врата. Ходех по пижама по цял ден и си говорех сама, щото нямаше с кой друг. И за да не изглеждам тотално куку,взех си котка да си мислят хората, че уж на нея говоря Котката много ми помогна,ама не със съвети, понеже не беше много разговорлива Помогна ми с това, че имаше какво да ме разсейва и с какво да се занимавам, да се грижа за нещо. Затова сега като чуя ПР и казвам дълбокомислено: Мдааа,вземи си котка Наложи се да отида на гастроентеролог заради стомаха. Тя ме шибна на диета, която позволяваше да ям обикновени бисквити, варено бяло месо и НИЩО  друго. След тая диета станах 39 кг. Кръвното ми се събираше най-редовно и по едно време имах чувството, че майка ми ме е родила с имплантиран апарат за кръвно. Стигах до 77 на 60, което е голям купон Намерих си нови приятели- сестрите от частния спешен център Не се питахме дали искам кафе, а " Искаш ли една банка глюкоза ",ама глюкозата вървеше с бисквитки Правих диетата един месец и един ден като полудях,че като натрупах масата с квото се сетите,че като се наядох...Обадих  се на майка ми и триумфално и съобщих,че се натъпках като прасе и съм си изхвърлила хапчетата за стомах в тоалетната. Тя ме попита как съм, отговорът беше : Посрана,ама наядена и доволна. Отидох и си отрязах косата, боядисах я тъмна ( бях почти руса ), започнах да правя бижута всякакви други идиотщини. И така полека лека се съвзех, понеже за тоя един месец хапчетата започнаха да си действат пак. От тогава реших, че ще си пия хапчетата редовно и ще живея като за последно. И това правя до ден днешен, победих болестта като спрях да и обръщам внимание. Сега като ми прилошее си казвам: Бе я чупка, имам си работа! И то изчезва. А това, че всеки ден пия по половин оропрам изобщо не ме притеснява,то ми е навик вече и нямам фикс идеята да ги разкарам. Едно ще ви кажа: ПР мрази най-много безразличието,направо се вбесява от липсата на внимание, а аз време за внимание нямам Така че паники, спрете да подскачате при всяко леко неразположение и да си мерите кръвното, да изследвате урини и води в капачките. Толкова сме изследвани ние, че няма как някоя болест да се промъкне незабелязано из всичките тея безумни изследвания. И най-важното:ПИЙТЕ СИ ХАПЧЕТАТА РЕДОВНО Целувки

tanch благодаря ти за разказа искрено се смях на края и си взех поука 

Не съм започвала още, трябваше да ги спирам лятото,защото пролетта не е подходящ сезон.Единственото,което направих,голямата ми ГРЕШКА е, че отидох пак при психиатъра и към половинката сутрин,добавих и четвъртинка на обед.Може от дигането на дозата да е започнало да ми става, отново така?

И аз се посмях.Определено трябва да гледаме на състоянието си с чувство за хумор и да умеем да се самоиронизираме.Това много помага.

 Tanch, вярвам, че ще се справиш докрай-  да нямаш нужда и от лекарствата. Защото съм уверена, че си намерила пътя - да спреш да обръщаш внимание на симптомите. И аз смятам, че ПР мрази  и бяга от безраличните. Аз съм се справила с ПР. Наистина, както ти е казал лекарят, си оставаме по-тревожни, емоционални, но важното е да не допускаме паниката. А това наистина става , като не обръщаме внимание на симптомите си . Борбата със самите нас е тежка, но вярвайте, че има начина да бъде спечелена войната в крайна сметка.

tanch и аз се посмях от сърце ,но да знаеш още бабите са казвали за всяка болка си има билка!
Дори да става на въпрос за душевна болка,просто душевната изисква повече от колкото физическата,но има напълно излекуване това е 100 процента сигурно.

Здравейте, момичета. Вече 3 години и аз се боря сама с тази гадост.От година и половина пия Деанксит,като от половин година вече пия само по 1 сутрин.Сама реших да намаля дозата на лекраството наполовина и постепенно да го спра.Повечето ми симпоми постепенно намаляха,а някои почти изчезнаха,но наи-притеснителният симптом при мен е болката в сърцето(гърдите).Имам чувството че става все по-силна и все по-често се проявява,особенно напоследък.При вас има ли го този симптом и доколко силно е изразен? Аз нямам мира,всеки ден се страхувам да на получа инфаркт докато съм сама с детето.А иначе,правени са ми ЕКГ_та,които не регистрират нищо притеснително.Моля ви кажете вие получавате ли такива болки в сърцето и колко често.
   Успех на всички в борбата с тази болест!!!

о, да и болка и инфаркт и сърцетуп и всички екстри. на мен деанксита не ми влияе добре, ставам по-спокойна, но всичко свързано със сърцето ми се засилва. а, мъж ми, който вече няма пристъпи от години, единственото, което му е останало е тази гадост със сърцето. и то толкова силно, че когато му се случи направо казва, че иска да умре. колко кардиограми е правил и нищо му няма.

+ 1 за разтупканите сърца. И мен ме боли,прескача,друг път се засилва прекалено, ама гледам да не обръщам внимание,защото лекарката вече не ми се радва много като ми види 

Момичета благодаря ви много,за отговорите! Поуспокоихте ме малко,макар че не е хубаво това,че и вие имате тези симптоми. Само ние ,които сме ги преживели знаем колко са гадни. В момента чета една книга,която мисля,че би ни помогнала да мислим по-положително,затова ви я препоръчвам.
 От тук може да я свалите http://truden.com/download-file-103.html . Казва се ''Подсъзнанието може всичко".

Лелелеееее,как ме развесели тая мацка(tanch)  Евала на момичето,направо ми иде да я разцелувам.Почти видях моята история в нейния разказ,с тази разлика,че аз блъснах човек(за щастие оживя) преди 13 години и оттогава съм "на черешата".Еййййй,това чувсто за вина мамицата ми разказа.......ама и затуй съм с ПР и екстрата агорафобия.

П.П Ще се боря докрай с ПР-то...да видим кой е по-голям инат 

При всички ли има някаква конкретна причина, която отключва ПР? или то си съществува и се проявява независимо от причините. това се чудя напоследък. при мен започна след оцеляване на косъм в самолет. при мъжа ми след смъртта на баща му. тази година за пръв път се престраших да се кача тново в самолет след дълго време, мислех че съм добре. но, оттогава нещата доста се влошиха.

Според мен в повечето случаи има нещо което се откроява и се счита за катализатор на тези паническии състояния. При мен беше поредица от несполуки и не зная коя е била точната причина. Но пък нека си намерим основателна такава да преборим гадните страхове   

При мен мисля , че причината за ПР бяха кандидат студентските изпити. По принцип съм била винаги много притеснителна , но точно в периода , когато се готвех за тези изпити започнах да получавам кризи , които аз сама не знаех какво са и си мислех , че полудявам. Най - напред започна да ми прилошава , докато съм на кафе с приятелки , след това по автобусите и залите за лекции. После започна почти навсякъде . Сега успявам да овладявам една такава паника без причина , но когато съм под стрес не мога да се справям. На новата ми работа има голямо натоварване и почти всеки ден се връщам в къщи с хиляди болежки - то не беше главата , краката , умора голяма , задъхване и т.н. Мисля си , че всичко това е от крехката ми нервна система. Да не говорим какво безсъние имах първите дни , сега се пооправих малко.

tanch ,посмях се от сърце с твоята история
Момичета на мен ми е много трудно в момента,но пак успявам без хапчета...Като ми избият чивиите и почвам да викам,да тряскам и накрая излизам и сядам на терасата и се наревавам едно хубаво.Вчера получих ужасно сърцебиене и разтреперване в банката,но аз сама си го предизвиках.И като казвам предизвиках,имам в предвид,че отидох да си взема превода от майка ми и с влизането си казах на ум-ето пак имам превод,но е пак за лекарства и доктори...В същия момент в главата ми изплува баща ми на легло как е и парите.
За капак накрая го накарах да изплюе камъчето,защото от седмица някъде само милчи и не говори с нас,имахме чувството,че дори не може да ни гледа и понася вече.Та стигнах до извода,че трябва да звъня на психиатърката за него.Снощи му дадох на своя глава половинка Ривотрил,но не му подейства изобщо.Не посмях да дам цяло,заради миастенията му.Сутринта говорих с психиатърката,обясних и всичко и започнахме Ципралек по половинка...В понеделник ще го посети и ще се опита да говори с него.Дано да успее