Паническо разстройство - част 7

Направо спирай да го мериш иначе съвсем ще се притесниш. Каквото такова гледай да се занимаваш с нещо, което да те разсейва и недей да мислиш кръвното.

Mai vuprosa s xanaksa e malko sporen po vreme na bremennost, no mislq 4e ot edno xap4e ni6to nqma da ti stane. Kakvo po4uvstva po vreme na krizata, iskam da kaja 4e ako si pila dulgo vreme lekarstva i si gi sprqla e normalno ot vreme na vreme simptomite da napomnqt za sebe si. Ne se pla6i, 4e postoqnniqt strax e po vreden ot samata panik ataka. Pone s men taka stava.

Здравейте мили момичета !   Надявам се да ме приемете при вас.
 Аз съм на 36 и съм "добра позната" с това разтройство от 10г. Минах праз много неща. След лечение с АД бях се оправила за 5-6 г. Всичко започна на ново , когато преди 3г. реших да имаме второ дете. Обхвана ме паника някаква и стигнах до дъното. Започнах отново АД - пих ги 9м.Спряхги и пак с фикс идеята за бебе . Насочих цялото си мислене към това , че го искам , а нямам време защото бях вече на 34. Отново пих 9 м. АД. Спрях ги и забременях- но уви нервните кризи започнаха отново и  направих аборт. Естествено пак започнах АД. Пих ги до това лято и пак ги спрях. Вече обаче се опитвам да се откажа от идеята за дете.  Но проблема е , че  пак изпаднах в дупка. Този път обаче съм решила да се боря , докъто мога без АД. Ходя на психотерапия. Научих много неща за себе си. Прилагам много техники .... и така се надявам да успея. Само когато ми е нужно пия лексотан.  Това е накратко за мен. Ако мога с нещо да съм полезна на някой - ще се радвам. От дългият си опит имам доста неща които мога да споделям.
 Сега се връщам да се запозная по добре с вас момичета. Пожелавам ви един усмихнат ден !  

Kolkoto pove4e 4eta, tolkova pove4e se ot4aivam, 4e nqma opravqne, ili ako ima e vremenno. Da mu se nevidi, 4ak vze da mi stava sme6no. Tolkova bolni xora, ama naistina bolni i ne se predavat. Nie kato 4e sami si tursim na4ini da se 4ustvame zle, pone az sum taka. Kakva mazoxistka sum

Ние по принцип сме нация от мазохисти, но това не трябва да служи за оправдание, че не може да се излезе от кошмара ПР!!
И така ще успееш да! И аз съм убедена!
Аз точно това се опитвам да обясня на пишещите и четящите тук в тази тема.....Как да започна?....Ами примерно когато ни боли зъб и ние пием временно болкоуспокояващо, за да отмине болката, но отиваме и на стоматолог, който ще ни излекува зъба. И тогава проблема е решен! Ние не приемаме една година аулин, който в случая просто премахва болката, защото знаем, че в момента когато го спрем болката ще се върне, понеже зъба не е излекуван. И колкото повече протакваме във времето дупката в зъба става по-голяма и болкта се усилва. Така е и при ПР - това тревожно разстройство, което се генерира от мислите ни!!! И ако ние приемаме само АД - да така ще замаскираме симптомите (демек убиваме само болката) и уж си мислим, че сме излекувани и спираме хаповете и изненада - симптомите се връщат. За това в случая както сме си лекували зъба, така при ПР се променя начина на мислене. Както зъба ни боли, за ни каже, че има кариес, гангрена..., така ПА се явяват, за ни подскажат, че мисленето е неправилно. И няма значение дали си на 20, 40 или 60 години - то винаги може да се промени, защото невралните връзки в мозъка са променливи и за това хората казват, че човек се учи докато е жив. Когато се излезе от грешния модел на мислене, когато се приеме страха, когато се намерят отговорите на многото въпроси и се хване правилния път, то тогава и симптомите изчезват. Правилният път обаче не го проектира някой друг, а ние сами си го чертаем и строим. И точно този път води до целта - спокойствие и удовлетвореност, тогава когато мислите ни няма да се изкривяват и да продиктуват симптомите на ПА. Тогава когато свободната воля, с която избираме какво да видим в живота няма да е пречупена и да филтрира само страх и болка.Тогава проблема е решен! Тогава идва и щастието, което приницпно не е цел по пътя, а е само страничен ефект. Когато обаче ПР те събори на дъното и нямаш сили да се изправиш тогава на помощ идва психотерапията - човека, който провокира към промяна начина на мислене, така както стоматолога ти лекува зъба!!!
Мисля, че ако ги споделиш, ще бъдат изключително полезни за всички тук.Ти си се настроила още преди да отидеш на лекар - недей така! Че и лекарства си изписа Защо не си представиш следната картина : " Забременях, чувствам се страхотно и нищо и никой не може да ми наруши спокойствието ми", но не ти вече си повярвала в обратното ...
Тук ще си позволя отново да пусна един цитат :

Ние получаваме от живота това, в което вярваме.
Ти вярваш, че животът е прекрасен и той е прекрасен.
Ти вярваш, че животът е ужасен и той е.... ужасен.
Вярваш, че няма изход и не намираш изход.
Вярваш, че има изход и обезателно ще го намериш.
Ти очакваш беди и те обезателно ще дойдат.
Ти се боиш да не се разболееш и заболяваш.
Ти вярваш в успеха- ти го създаваш.
Ти чакаш щастие и то вече е на път към тебе.
Нашата вяра създава нашата реалност!

Здравейте на всички! Отдавна ви чета, изчетох почти всички теми. И аз съм за тук

  Преди 12 години имаех проблеми, пих АД девет месеца и оттогава съм добре, допреди една година, когато всичко почна пак, но по постепенно сякаш. Проблемът при мен е че не мога да ходя пеша по улиците сама на дълги разстояния. Ако е за кратко се оправям някак си, но за по-дълго става страшно. Получавам замайване, изтръпват ми краката, и ми се изпотяват пръстите на ръцете, имам чувството че ще падна на земята, не мога да ходя, нешо ме бута настрани сякаш.  На раебота а и на други места взех да ходя само с кола, пеш ако е на сто метра само може и то със зор.
  Но днес беше ад, защото ми се наложи да ида в друг град по работа. Като тръгнах по големите булеварди ищях да умра - замайване, бре ще тупна на земята и имам чувството че всеки ме гледа, че не ходя както трябва. Седнах в едно кафи и сгрусках един Ривотрил, пиех го и него преди и винаги си го имам в мен. След половин час се поосвестих.
  Със сигурност пак трябва да почна АД, но не знам какъв, преди пиех Анафранил и Ривотрил и ми помогнаха доста. Сега има по-нови препарати, но аз от Анафранила съм си доволна, пък и чета сега тук, че някой момичета го пият, така че не е толкова стар препарат.
 Само искам да знам дали някой има такива точно оплаквания и усещания, да не може да ходи да  му е замаяно, кракато от коленене на долу изтръпнали, потни длани треперене, че да не би да ми има и нещо друго. Като съм си в нас няма проблеми, ама изляза ли и се почва този ужас, психиатърката ми каза преди 12години, че имам агорафобия. Нямяше я толкова време и сега пак, уффф. Но е свързано и с едни много неприятни преживявания, които имах в последните години, та така.
 Много Ви благодаря, чета Ви с интерес!

Аз съм една от тях, 8г доброволен затвор, невъзможност да излизам, за работа и дума не може да става. От 2г съм доста по добре и в момента се опитвам да намеря работа, някакво спокойно място без много отговорности като за начало. И по -горе бях писала, щом работите сте далеч от дъното, помнете. Лошото е когато ви затвори в къщи. Когато се опитам да говоря за този проблем не намирам никога нужните думи, защото 8 годишният  ми ужас не може да се опише с думи трябва да измисля друго изразно средство. Желая ви успех, дръжте се.

Позволи ми да не се съглася с теб. Аз работех , и пак изпаднах на дъното. Това е само известна заблуда , и може би при някой действа - но не е вярно за всички. Преди и аз си го мислех - но опита ми показа друго. Когато имаш проблем - той е вътре в теб , и докато не го разрешиш винаги и по всяко време може да те сполети.

jul@e , оплакванията могат да бъдат най- различни. През всичките тези години , съм минала през много и най-различни , включително и като твоите. Ясно е , че си имаш паническо разтройство. И аз бях така , след лечение с АД ми беше минало за няколко години - но после пак се върна. И не искам да отчайвам никого - лечение има. Аз съм сигурна в това - просто всеки трябва да работи много върху себе си и да открие своята причина за това състояние.
  На мен много ми помага и книгата на  Луиз Хей - Излекувай живота си. Там се описва техниката за положителните твърдения. Използвам и това прословуто" коремно дишане" в случай на  паника. И савета ми е да се опитате максимално да изкарате без АД. Разбира се в краен случай - няма на къде. И на мен сега много ми се иска да си ги взема и да се облекча - но се опитвам да устоя- Моля се да успея  Моля се и за всички вас 

Здравейте,момичета!Аз съм с ПР. вече 12 години.Минала съм през всичко,което описвате.Симптомите с изпотяването на ръцете,замайване до силен световъртеж,сърцебиене,слабост в мусколите,размазано виждане и тн.Изкарах една бременност,като сипозволявах да чупя трохички ривотрил,защото не се търпеше.Много ме е било страх за бебето,но имам един прекрасен палав син на 8 години.Чувствам се и до ден днешен виновна за поетите лекарства,но не можех.Искам и второ дете,но няма отърване от ПР.Чудя се как се справих първия път?Много съм го искала!Та в годините изпих цялата палитра АД.От година не бях взимала АД.,само ривотрил и то по малко.Обаче всичко се завръща с пълна сила.Ходих на пси,изписа ми едно,второ,трето,но сранно не можех повече от 5 дни да издържа да ги пия,нещо като непоносимост.Страшно лошо ми беше.Всички странични симптоми бяха на лице.Захвърлих всичко.Продължавам на ривотрил,но той не лекува,то и АД. не лекува,но поне малко да се облекчат симптомите.Кажете нещо за деанксита,поне е по лек.Него го изписват вече на почти всички.

Ако е само това, което си описала в поста си мога да ти кажа, че ти нямаш ПР!!!! И правилно ти го е казала психиатърката - това е агорафобия. То пак си е вид тревожно разстройство, но има разлика. При ПР има пристъпи на тревожност/паника/, които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства. Те са непредвидими! А при теб се наблюдава фобията от откритите пространства. Иначе - да, симптомите са ни добре познати на нас тук.

Благодаря ви!!! Да, може да нямам точно ПР, но усещанията ми са си много гадни и отвратителни. Като гледам как хората около мен си ходят бързо и подтичват дори ми става много тъжно, защото и аз съм била така, а сега едва се влача. Добре, че живея в по-малък град, няма много движение и навалици, че ако е така направо не се виждам. Ще почна пак Анафранила няма начин. Пак ще пиша.

Не е точно само това, маркирах по- главните неща. Като ми става така зле навън гледам да си стоя в къщи повече, а ако се наложи да излизам и то пеш, ми трябва предварителна психическа подготовка, става ми и лошо преди да изляза, защото го очаквам. Ако вляза например в някой магазин от по-големите също ми става зле, ако вляза в стая пълна с хора, също. Хем имам агорафобия, хем ми става лошо и на затворено в тези моменти. И като го очаквам, предварително се навивам как ще ми стане пак лошо и се разтрепервам и ми става. Като карам колата предпочитам да има някой с мен, ако е за по-дълго, като влизам в тунел и карам си е умирачка, имам чувството че ще се бутна , почвам да се задушавам и ми прималява на корема и на краката, като изкачвам висок баир с колата става пак подобно нещо, но по-слабо.
 В крайна сметка се чувствам най-добре в къщи, независимо дали съм сама или не, така се затварям, но нямам избор. А като ходя по улиците предпочитам никой да не ме заговаря, защото не мога да стоя права и да поддържам и разговор, мисля че ще падна и затова си вървя без да гледам никой, дори и познати отминавам и не знам какво си мислят за мен в такива случаи. Трудно ми е и да стоя на опашки в магазини, пак по същата причина...и какво ли още не. Имам си проблем и то голям. Алкохол като пийна ми тушира всичко, затова се чудя дали да почвам АД, но по добре тях, отколкото алкохол. Мога още да добавя, но засега май стига

jul@e - това, което споделяш описва напълно картината на агорафобия.
От написаното не става ясно - страха от какво точно е продиктуван?
Спомни си първия път когато са се появили тези симптоми.
Какво се е случило преди 12 години?
При някои хора с течение на времето ПР преминава в агорафобия. Ако първият път си получила този букет от симптоми примерно на някой площад, кино, ако си шофирала автомобил – може би сега свързваш това място с тази криза и те е страх, че ще се случи същото...
Или пък с някакъв друг фактор свързваш дадено място или ситуация.
Аз най-мощната ПА бях получила една вечер, когато си бях легнала и година и половина след това ме беше страх вечер когато допирах главата до възглавницата, затова започвах да броя, за да не ме тормозят мислите „дали няма да направя криза?” Друг път ПА ме изненада когато шофирах и от там другия страх и започнах винаги да се оглаждам постоянно дали ще има къде да отбия ако направя криза....
На въпросите по-горе недей да отговаряш тук. Отговорите на въпросите са важни за теб самата – да осъзнаеш добре кое те кара да се страхуваш. Страхът е вид емоция, която всеки от нас изпитва в даден момент или ситуация. Важното е тази емоция да се научим да я контролираме, а не тя да ни ограничава и вкарва в капана си. Когато осъзнаем причините за появата на страха - можем да го овладяваме и контролираме. И знаеш ли има по-приятни емоции, които човек може да предпочете.. Страхът е просто израз на безпомощност, а обичта е израз на сила
.ИМАШ ИЗБОР !!! Не позволявай страха да те ограничава!След като сама можеш да предизвикваш този страх, повярвай ми можеш сама и да го прекратяваш.
И защо избираш варианта да приемаш АД? Пила си ги преди време, помогнали са временно и след това всичко се връща. Проблема ще се реши когато се справиш със страха, а медикаментите както преди просто ще замаскират временно положението

"Bсяко нещо, което ни се случва, идва за да научим даден урок. То ни се случва, за да ни разтърси из основи и да ни накара да променим мисленето си, отношението и реакциите си към света, закостенелите си схващания, да променим живота си и да поемем отговорност за него, да си отворим очите за нови, немислими досега варианти"

Конкретно не свързвам някаква ситуация или място с това мое състояние. Преди 12 години имах  много нервно напрежение, натрупано от лични неблагополучия и почна да ми се вие свят само в началото. После се появиха треперенето, задуха, изпотяването и невъзможността да ходя сама никъде и все ме беше страх да не падна, вървейки по улицата, което никога не ми се случи практически, но страх имах много голям. Така се лутах две години, по невролози, кардиолози и прочие. Попаднах на психиатър, някой ме насочи и чудо - на петият ден от лечението с АД вече ходех сама навсякъде. Пих лекарствата някъде около година и нещо. А сега пак наново съм така, но пак го свързвам с голямо нервно напрежение и стрес. Знам, че лекарствата не са решение и се боря.
  Например на скоро излязох сама, без колата по центъра да платя някои сметки и да се разходя. Стана ми лошо естествено, точно тогава знаех, че няма на кой да се обадя  да ме прибере, приятелят ми беше извън града, и даже нарочно го направих този експеримент, знаейки че съм си сама.  Щях да припадна, седнах на една пейка и пих пак Ривотрил и така можах да се прибера.  Така че лекарствата не са решение, но са ми от помощ, пък и аз не страдам от това, че ще пия лекарства, стига да съм добре.  Благодаря ти много valin

jul@e от написаното разбирам, че ти вече си взела своето решение. Всеки има право на свободен избор - дали да избяга или да пребори страха.....