"Смешно" ли е раждането? - 3

Хайде и аз ще се разпиша, че не ми се спи нещо, а си спомням как надничах в темата преди 

Преносвах с два дни 4кг бебе, та ме приеха в болницата по настояване на доки, бях ужасно недоволна, идваше ми да се обърна и да си тръгна, още с влизането и попълването на документите се чуваха писаците от предродилна и така два дена  Естествено, че не ми се раждаше, даже грам, исках секцио по желание, обаче доки твърдо отказа, имала съм "мека матка"..та много разбира той от матки и четирикилограмови бебета ама айде..Поради тази причина последния един месец се наливах с чай от малинови листа. И така два дни стоя в болницата с едно момиче дето хърка и не ме оставя да спя, една докторица ме гони да си облека нощница, а то студддд, ама си гледах телевизия и си траех въпреки, че имах контракции съмнително често. В един момент станаха на 5мин в последните два часа и звъннах на доки, да го подготвя да не вземе да пие ракия, а той дойде след един час. Хоп 7см разкритие  Пратиха ме на клизма. Стискай, стискай ти казват и после трябва да ти дойде музата...да ама не..май прекалих със стискането и музата не се появи, половин час откарах във WCто, викам си "какво да се прави ще е мазало". Влизам в предродилна, питах ги дали се налага да ми слагат система, казаха ми "да, то е за твое добро, това е един хормон, има го в организма", викам  си "мама ви да ***, знам го аз този хормон" ама легнах. За половин час направих пълно разкритие без да гъкна, тоест търпеше се (а аз не съм от тези дето имат висок праг на болка), да ама 4килограмовия не тръгва да излиза и това е..увеличиха ми системата 100пъти, започна "страшното", аз си започнах да викам харабийската и накрая ги убедих, че ще е секцио, след като почнах да предлагам подкупи, да им казвам как ще ме убият и всякакви такива между контракциите..а те попълват разни тетрадки акушерките...и така почнаха да тичат хора от вътрешното, изчаках си секциото, събудих се от упойка с думите "Честито"  една минута да изляза от упойката и да ги накарам да ми бият нова и бях най-щастливата жена 
Скъпи бъдещи майки, раждането може да е смешно, стига да сте с тази нагласа, но имайте предвид, че веселото започва след това   

Обещах на Шамс да разказвам ако е смешно, е беше смешно и то доста. Мъжът ми си беше взел няколко дни отпуска защото оставаха няколко дни до термина ми. Решихме да ходим да ядем KFC - речено сторено. Отиваме ние правим мега-гига поръчката все пак моя милост Ла Сльон е гладна. Започвам да ръфам аз една кълка и по едно време започва леко да ме наболява ама пустий глад....  Викам си ще издържа тези болки докато се наям, че после не се знае колко часа ще раждам  кога пак ще ям. Да обаче, болките по едно време хем станах по-болезнени хем се зачестиха на през около 11-12минути ама си викам, няма толкова лесно при мен да стане, предния път раждах два ни сега само за един ли ще се дам. Но все пак реших да отидем с мъжа ми в болницата за преглед и после да се прибираме вкъщи. Е да ама не. Отиваме там вкарват ме в кабинета идва докторката и аз още преди да ме е прегледала я питам Ще си ходя нали? Няма да раждам днес? А тя ме поглежда и ми казва дай да те прегледам пък после си ходи. След малко докторката само ме погледна и каза: Ама девойче(минала съм покрай девойче на моите 33 години) имаш 8см разкритие никъде няма да ходиш. А аз възможно най-сериозният тон: Ама как така багажа не ми е готов. Няма да раждам без багаж! Отивам да си го взема и се връщам.  И докторката вика ма ти докато отидеше и се върнеш ще родиш. И въпреки моите протести ме качиха горе в родилно дадоха ми някаква гадна болнична престилка. Качвам се с помощта на сестрата на на магарето тамън съм се настанила и идва анестезиолога (ама един млад, един хубав, чуден) и пита Ще се боцкаме или няма да се боцкаме ама бързо казвай, че и други чакат мойта игла да ги боцне. Аз се обърнах към него му казвам: Давай, че ей сега идва лекарката и ако не ме боцнеш на време ще ме дере на живо.  Дойде докторката и вика на анестезиолога: Не ми сваляй пациентките те тука са да раждат не да флиртуват с теб.  Боцна ме той и започна същинската част на раждането и след 10минути се роди моето прекрасно момиченце. Има и още забавни моменти но тях ще ги разкажа по-натам.

Мерси, Ели, че си удържа на думата, а и много се радвам, че толкова скоро след раждането вече намираш смешното. То верно, че си го изкарала основно в KFC 

   тея анестезиолози почват да ме съмняват, навсякъде са едни забавни, да не бъркат в кацата с меда 

ами те анистезиолозите с толкова опиати покрай тях нищо чудно да си правят работата по-лека и денят по-забавен. Аз случих на крив обаче, ама то сигурно си беше и от мен щото ревах от вълнение, че беба ще се появи  Каза ми, че бил нов и за 1ви път го пращали да слага упойка. Аз разбира се не му повярвах ама му разпраях как нямам доверие на хора стоящи зад гърба ми и че ми е некомфортно така да ми обяснява какво ми прави точно, че ме е страх. Бе още по-крив му направих деня  незнам какво точно направи човека ама бързо, бързо се омете и остана само сестрата. Аз съм много страхлива и обичам да разпитвам какво се случва сигурно съм била голяма картинка погледната от страни  Ама и съм им досадила с моите въпроси, че като извадиха бебка и ги питах няколко пъти готова ли съм да ставам (раждах секцио) и те ми дадоха телефона да си приказвам да не занимавам тях сигурно (нали уж не може в операционната да носиш телефон)

Цялото раждане няма да разказвам, а само началото.
Та, събуждам се аз да изпращам мъжа на работа към 8 и 30ч. и ставам от леглото, гледам как се стича струйка вода и бягам в банята, изчаках да изтече и почнаха подскоците, лепнах една огромна усмивка, най-после..... ще хода да раждам! Стана 9 и 30ч. Четях из форумите, че не се ражда толкова бързо, да не се бърза да се тича към болницата и обяснявам на ММ, че няма да е толкова скоро. И седнахме да чакаме, Казах му да ми направи едно кафенце А той през цялото време "нямаш ли контракции?" Викам "имам ама не може да се роди толкова бързо" и си пия кафенцето, той седи и трепери "хайде да тръгваме, да те видят лекарите, викам "чакай да си изпия кафето, че цял ден ще ме боли глава и ще ми е криво". Вече към края на кафето, стана 10, гледа ме , че се присвивам нещо от болка и пак и пак и пак.... Пита ме: " засече ли ги на колко са?" Викам "ми май почнаха на 10 мин по две да има", да тръгваме ли, викам " добре, айде, че се измори от треперени". В колата се засилиха контракциите и в 12 и 42ч се роди бебето:) Добре, че не сме чакали още....

С изтекли води ли си стоя вкъщи? Нали уж като изтекат водите и трябва веднага да се тръгне към болницата? На мен предния път тапата като ми падна и тръгнах, сега си мисля, че е било много рано   

От многото лекции (училища за бъдещи мами), на които ходих през бременността, казваха, че изтичането на водите Не е причина да се ходи към болницата. Само редовни и чести контракции са причина да се счита, че е започнало раждане. 

Точно изтичането на водите е спешна причина за тръгване, защото се отваря бариерата към бебето и може да тръгне инфекция. Като отидете в болницата и ви прегледат, тогава се решава какво и как. Но не може да седиш 1 или 2 дни вкъщи с изтекли води, за да чакаш контракции.

Аз пък чаках тапата да падне, затова 2 часа стоях с контракции с мисълта, че от Но-шпа ще минат

Една позната така чакала "да и мине", а е била бременна с второ дете и то преносвала вече няколко дни Взела голямото дете от училище, направила вечеря и чак тогава се решила да отиде до болницата

а за водите - не казвам да се чака ден или два, но има време от няколко часа поне http://www.estestveni-idei.com/prod/polezno-1/birth/beginning-of-labour.html

Според мен е по-правилно да се засичат контакциите, и зачестят ли и повиши ли им се интензитета, право към болницата.
Водите могат и да  не изтекат все пак.
На мен ми ги спукаха, когато бях със седем см разкритие.

По-смешното е че, аз си мислих че съм родило бързо, а жената в моята стая беше родила за час и 20 мин. Изтекли й водите в тях, отишли до болницата и без клизми, без разни там процедури, влезнали да ражда Това й беше трето дететнце.
Много е спорен въпроса кога трябва да се тръгне към болницата, защото всеки си е индивидуален, но ако мислиш, че всичко е ок, няма нужда да се бърза. Като бях в пред родилното и засичаме на колко мин са контракциите, лекарката излезе извън болницата, уж че няма да раждам скоро. ММ ми разказва само как я видял да тръгва с колата и след 5 мин се връщала с по-голяма скорост, а те и се обадиха, да се връща, че почна да ме напъва

При мен пиенето на Но-шпа беше в 3 а.m., приемането в болницата - в 4.30 a.m., а дъщеря ми се роди в 7.30 a.m. И това ми е първо раждане. Отидох със 7 см. разкритие и малко преди напъните ми спукаха водите.

Animal, и аз съм съгласна с Hailie, по-добре да се тръгне към болницата възможно най-скоро, не е задължително да е на секундата. Поне аз реших да не рискувам и когато ми изтекоха водите, час по късно бях в болницата и определено не ме върнаха с 5-6см разкритие.

TDI, и аз в началото се смях като ми изтекоха водите, особено след като такова чакане му ударих да се появи това бебе, ама после хич не ми беше смешно...