"Смешно" ли е раждането? - 3

  Много са ви забавни разказите, тази тема определено повдига духа!

Вече ме сърбят пръстите да пиша, ама моята девойка не ще да излиза още. 

Хайде и аз "цоп" във вашата тема
Имате страхотни истории Надявам се скоро и аз да споделя една такава

Мамче, че как така роди в къщи  , я разкажи....Това ще да е било голяма работа

имах три силни контракций и при ставането ми от стола(така не ме болеше) водите ми се пукнаха и на третият напан малката се беше появила вече на бял свят
всичко стана много бързо

Честито бебче и от мен! Всичко най-добро за него и за мама!
Ще ви следя, че и на мен ми предстои раждане, а с наближаването му се притеснявам все повече и повече.

Буболече    , честита ти дъщеричка , да ти е жива и здрава и да ви прави много щастливи   
И чакам разказче като имаш време 

Записвам се и аз! Първото ми раждане не беше смешно освен момента в който ме вкараха в операционната и аз казах "ама изобщо не е като по филмите" и наредените на една скамейка студенти който имах чувството че за първи път ще виждат секцио защото се виждаха сълзи в очите им. Сега ми е смешно ама тогава изобщо не беше!

Страхотни историй.За сега се записвам,ще ви чета и ще се зареждам с положителна енергия относно раждането:-)

Много ме разсмяхте страхотна е темата, надявам се и аз да се включа по-нататък

Благодаря за пожеланията!
А от къде да започна разказа...
На 28.08 в 23ч. ми изтекоха водите. Добре, ще тръгваме за болницата, ама каката се събуди. Извикахме свекъра, да е при нея докато спи, за да може мъжът ми да ме закара. Ама това диване не заспива бе. Ококори се и край. Накрая баща ѝ я приспа с 300 зора, размина ѝ се разходката до болницата и ние тръгнахме. Таткото супер притеснен, трепери, аз - ухилена до уши, нали още не ме боли. И ММ в колата: Ти сигурна ли си, че са водите?
Аз: Еми, или са водите, или се напикавам и не мога да спра!
Той: Аааа, не, няма да са водите.
Аз: Е, как. Те са!
Той: Чуй сега, да ти обясня. Преди да ти изтекат водите едно друго ти тече. Водите са едни по-мазни.
Аз: Такова е!
Той: Оф, значи са водите!
(да уточня, че той е животновъд и явно ме взе за някой рогат добитък, защото беше супер убеден, че не са водите.  За малко да му повярвам)
По пътя му съобщавам, че трябва да си купя ваучер, защото няма да ми стигне, да се похваля после. Отиваме на една бензиностанция в 12 без нещо вечерта - до 00ч. били в профилактика. Отиваме на втората - същата работа. Мъжът ми вече пред нервна криза, а аз се хиля в колата как се ядосва. Решихме, че ще звъня на Мтел от неговия номер и така ще си презаредя телефона. Даааам, ама и те имали профилактика до 8:30 сутринта.  След което му казвам, че трябва да взема още еднократни чаршафи, защото от изтичането на водите и няколко заминаха. Отиваме до една денонощна аптека до болницата - вече не била денонощна.  Вече пушек излиза от ушите на мъжът ми. Благополучно стигнахме до болницата и гледам пред Родилно кола, която ме навежда на мисълта, че моя доктор е нощна смяна. Бях на 7-мото небе. Както и да е, приемат ме и викат доктора да ме прегледа. Идва той, аз 24 каратова усмивка - ще раждам. Преглед-мреглед, ще ме приемат. Попълват ми документите и чувам мъжът ми през прозореца как се обяснява на някой, че нито ваучер сме взели, нито допълнително еднократни чаршафи, а аз се хиля вътре в стаята. Накрая се оказа, че се оплаквал на някой от персонала, та му казали поне ваучер от къде да ми вземе. Донесе ми го той и го пратих, да се прибира.
Абокати, системи... обичайната процедура.
Добре, идва докторът по едно време и ме пита кога са ми са се пукнали водите и после - защо отивам повече от час по-късно от пукането. Обясних аз, че е трябвало да приспиваме детето, а акушерката: "Има си приоритети жената!" и после към мен: "Защо не я взе тука, щяхме да я гледаме?!"
Преди това акушерката ми говори нещо и ме пита дали съм госпожа или госпожица, а докторът - "Щом е тука няма значение каква иска да е, все е госпожа!" 
Идва времето, ще напъвам и чувам докторът да казва: "Виждам главата!"
Аз: А коса има ли?
Той: Има, ама е червена!
Аз: Нищо, тя и каката се роди с червена коса.
После на същинските напъни докторът: А, не е червена, черна е!
И в това време си отворих очите, да ме пита някой защо. И гледам - между краката си една глава. Като се стреснах. Наистина ѝ беше черна косата, ама гледката беше странна. Стискам очите за следващия напън, бият ми упойка за епизотомия, ама не успяха да ми я направят. Толкова се амбицирах да излиза вече това бебе, че родих преди да ме срежат.  Накрая останах само с козметичните шевове. 
По едно време пристига една кака (ромка), бил я болял корема, дали щяла да ражда. Била в 7-мия месец. Всички в шах и паника, не хващат тонове. Най-накрая акушерката ги хваща, ама много ниски. И акушерката ѝ казва: Сега ще те гледат на телевизора!
А каката: Аааа, знам, ехограф, мен в затвора са ме гледали! 
Гледа я докторът и се оказва, че е в 5-тия месец, затова са такива тоновете (съвсем нормални).
И каката: А вижда ли се какво е, мъжко-женско?
И някой от персонала: Ти сега ще искаш да ти кажем и на кой прилича. Като се роди, ще разбереш! 
Питат я дали мъжът отпред е таткото (коментираха, че бил около 70 годишен, а тя е около... абе дали и 30 има) и тя: Еми, той не е много хубав... 
Оказа се, че каката била в Сливенския затвор, ама преди 3 години. Явно с друго бебе са я гледали на ехографа.

Разказваха си и за родилка, която отишла да ражда с тефтера и вътре записките от някакви лекции.  Чела тя, чела, накрая хвърлила тефтера и викала: Ааааа, то тука не е така както го пише! 

Ох, има и още, но децата спят и аз ще се възползвам от почивката.

Лече-Буболече, спуках се от смях с твоя разказ. Да се надяваме октомври и аз да се включа със смешки 

Айде да се разпиша и аз, че много ви четях, докато бях бременна и се молех да мога и аз да разказвам така!

Като цяло изкарах суууупер спокойна и лека бременност с изключение на това, че от 4ти месец нататък все ме болеше кръстът. В деветият месец вече болките много се засилиха, ама аз реших, че е съвсем нормално, все пак на финала съм вече (кой да се сети, че това са контракции, хем бях чела). Отивам аз на 01.08 на редовна консултация и моят лекар ми вика "Ха, ами ти си с 3,5 см. разкритие" Аз гледам опулено и с един сериозен тон го питам "Ккаво означава това?", а той ми отговаря "Ами означава, че дето се вика, ако кихнеш и може да родиш" Ааааа, казвам, НЕ! Аз на 07.08. имам РД и смятам да си го изпразнувам, нито искам детето да се ражда на РД ми, нито искам да празнувам в болницата, току що родила. После ще раждам  Докторът взе да се смее и ми обяснява, че няма как да стане, имало цяла седмица, нямало съм да устискам! Брех, викам си на акъла, ти ще ми кажеш аз колко мога да стискам  Накрая се разбрахме ако все пак не родя до 07.08, на 08.08. росна- прясна да ходя на преглед!!! Разбира се, че устисках, изкарах си РД, нищо, че през целия ден ревах, че усещам, че няма да съм добра майка и сигурно няма да се справя и детето ми няма да ме обича  Ккато и да е, мина празникът и на сутринта с една кутия бонбони отивам пак на преглед, доволна, че е станало на мойта и съм още бременна! Качвам се за преглед, докторът ме погледна и  , лекичко преглътна и ми вика "Ти с мъжа си дойде нали, айде иди му кажи да ти вземе багажа, защото си със 7см. разкритие. А аз седя разкрачена и се хиля като зелка "Ами то мен нищо не ме боли  " и докторът: "Ми то хубаво, че не те боли, но до няколко часа ще родиш!" Разбързаха се сестрите, приеха ме, пукнаха ми водите, направиха ми клизма и ми казаха да си засичам контракциите. Да, ама аз нямам такива, пък и ММ беше в стаята при мен, гледаме Олимпиадата по ТВ, хилим се, а аз от време на време му се примолвам да ми даде да си пийна от неговата вода, че съм много жадна  По едно време идва една акушерка и ме пита на колко минути са ми контракциите, а аз с най- спокойния тон и казах, че нямам контракции и НИЩО не ме боли! Тя леко изнервена ми обясни, че не може нищо да не ме боли и да взема да се концентрирам малко, па белким усетя някоя контракцийка. Малко след това усетих някаква леееека болка и за първи път погледнах часовника - 12:30 на обяд. Два часа имах супер нерегулирани контракции на 3-8-5-2-4 минути, накрая ми писна и им казах, че вече няма да засичам, ще чакам докторът да дойде да ме погледне, дали съм мръднала някой см, ако ли не отивам пак да гледам ТВ. Бях съвсем сигурна, че щом не ме боли толкова и щом контракциите не са регулярни, както съм чела, раждането ми ще е поне след още няколко часа. Е да, ама не - след няколко минути почна много да ми се ходи до тоалетната, по спешност извикаха докторът и с 10 см. разкритие хукнах към родилна зала, като буквално усещах бебето м/у краката си  3 напъна по- късно, точно в 15:00 се роди най-прекрасното малко човече, което бях виждала - 54 см и 3600 гр. А майка му няма нито един шев  Всичко на всичко от първата усетена болчица до изплакването на бебето- 2 часа и половина!
Не знам дали беше смешно, но със сигурност беше много леко раждане, без никакви упойки, освен един бузколизин за Добре дошла    Ако и следващите са ми такива, мога и до 5 да ги изкарам, живот и здраве 

*SamiMummy*, страхотна историйка! Дай боже всяка жена да има такова леко раждане като теб 

Към всички други, разказали своите истории тук - страхотно настроение носите   

  Ще ме спукате  За нула време ще си върна плочките по крема от тези разкази