"Смешно" ли е раждането? - 3

още на първа страничка се посмях с бебо в корема и бързам да се запиша преди да ви загубя.

Моето второ раждане беше ''цивилизовано'',както се изразиха доктора и акушерката  Тоест,скукааа,защото  обикновено на ден има поне една буйна родилка,опитваща се да избяга всячески 
Та, преносвам (отново) и ще ме включват на  окситоцин (отново).И отново отивам да раждам силна и вилна  Обаче като видях иглите и ми потънаха гемиите.Мразя игли,трябваше само кръв за изследване да ми вземат и да ми сложат абокат,обаче ми се видя  много и взех да ги подпитвам дали нямат хапче за раждане  Е нямаха,сложиха ми абокат,реших че умирам,а те решиха,че съм луда 
Както и да е,размина ми се първата умирачка,лежа си все още с 4 см  разкритие и вече здраво постискваща зъби,когато доведоха едно момиче с изтекли води,6 см и без никакви болки 
Включиха и окситоцин и на нея,лежим си,говорим си,разкритието се увеличава и на двете.Обаче на мен взе да ми става трудно да мисля и спрях да отговарям на въпросите и.Та настана тишина в предродилна зала,на акушерката и стана тъпо и отиде за вестник.А на мен ми стана трудно да лежа и да стискам зъби,идеше ми да крещя и да изям възглавницата,ама нали съм ЛЪВ,нЕма аа' се излагам  .Реших да застана на колене до леглото,(бях чела, че гравитацията ускорява раждането).Оказа се наистина облекчаващо,пък колко се е ускорило....Върна се жената,пита ме какво правя и след изчерпателния ми отговор ''използвам гравитацията'' се метна ухилена на съседната кушетка да чете.
Мина се време,уведомих ги пак,че умирам.Прегледаха ме и констатираха,че започвам да раждам.През цялото време бях толкова съсредоточена и изпълнителна.Гък не казах.До момента в който не чух доктора да казва на акушерката ''ще и бия упойка да не я боли''    Придойдоха ми силички да се надигна и му викам ''Аааа,докторе!Какви са тия игли!?Да ги нямаме такива!!" Същиса се-почти родила,а се пазари за леко боцване  После много ме бъзикаха ,и естествено се налагаше всеки ден да ми вземат кръв.Нищо ми нямаше,не ме изби на драма,ама точно тоя ден какво толкова ми беше станало...

На мен раждането все още ми предстои, но ще споделя за това как аз съм се появила на бял свят.
Тъй като майката на баща ми е работила в Майчин дом по онова време не е имало колебания къде ще се ражда. Когато термина на мама наближил баба ми строго и казала: И няма да ме излагаш там пред колегите да викаш и да се тръшкаш!  Стегнали багажа те, обаче аз не искам да излизам и това е.. И тъй като майка ми вече преносвала със седмица и признаци за раждане нямало, решила, че няма нищо лошо да отидат с тати на кръчма..    Седнали си с приятели, заговорили се, всичко супер, обаче мама на едно място не я свърта - през 5 мин си прави разходки до тоалетната    Тук добре, че е имало наскоро раждала жена в компанията, която забелязала поведението на майка ми. Тъкмо започнала да я обеждават, че ражда, а тя устремено да отрича и и изтекли водите...  Отиват от кръчмата в родилното, слагат и окситоцинче за разкош и нея започва да я боли.. Само че спомняйки си заръката на свеки не смее да прави сцени, за това тихичко се завила през глава и започнала да плаче.. Идва завеждащия отделението, вижда майка ми и пита:
- Ама девойче, ти защо плачеш?
- Ами защото ме боли..
- Е като те боли викай, така като плачеш плаче и бебето!
- Ааааа не!     Така ще изложа свекървата!   
И така, появявам се аз, показват ме на майка ми с думите "Я, колко красиво бебче!"  Мама ме гушка, поглежда ме - синя, безформена една такава, смръщила се на акушерката и я питала "Е, кое му е хубавото??" 

Този разказ ме подтикна да споделя и аз за думите на мама. Появил се тати под балкона на стаята и /не са ги пускали при родилките до изписването/, а мама го посреща с думите:
- Тоше, пак момиче
- Е, какво от това, не се ли радваш
- Ама много е грозна, на теб прилича 

Да споделя и аз, моето появяване. Бих разказала и за моето раждане, но то изобщо не беше смешно, а точно обратното. Е, посмяха ми се, като влязох в предродилна зала, с все гащите и сутиена....
Та, когато мама е била бременна с мен, на ехоргаф никой не ги е гледал. Решили, че понеже корема е с такава, или онакава форма - ще съм момче. (Второ дете съм, имам по-голяма сестра.) Много щастливи, че ще имат и мъжка чадо, в деня на раждането ми, баща ми бил ужасно щастлив и черпил наред за още нероденото момче. И тогава не са пускали бащите при родилките чак до изписването. Наложило се е мама да известява баща ми през балкона на родилното. От 4-тия етаж се провикнала: "Иване, момиче е!" Баща ми, чул недочул... ама нали е решено че съм момче вече... та големи радости. В деня на изписването, баща ми искал пръв да вземе сина си на ръце, при което акушерката му казала:
- Ама вие имате момиче.
- Как така момиче, момче трябваше да е?
- Е, изненада, момчето ви е женско!
  Цяла седмица му били потънали гемиите...

много готина тема  ще я следя 

Аз пък не мога да си представя как докторите и акушерките ще ме гледат отдолу  ..
това е много срамно за мен поне  .. там да гледат .. как илиза отдолу и да ми бъркат ,нали за да помагат де , ама .. леле  уфф
и не мога да си представя да викам ,колкото и да ме боли .. незнам ще ме е срам да не ми се смеят 

Влязох в болницата един ден преди да ми направят секциото. Вечерта водят една невръстна ромка да ражда .Аз се разхождам по коридора и чувам ужасяващите крясъци на ромката.
 Ох майкоооо.. Ох Майкоооо...
И след малко акушерката започва да се кара:
Стига си викала. Като се е.а  не вика майка си. Млъкни и напъвай....

И на теб смешно ли ти стана?

Не се притеснявай и аз така си виках, пък там друга песен пях  .

Аз пък след 7-часови контракции цяла нощ и 45 минути зверски напъни (упойки нямах) главата на Ирина се подава, при което аз поглеждам и се отпускам назад простенвайки:
- Ето, така ще си стоя с глава между краката. Повече не мога.

Момичета много ме развеселихте.Само да кажа на тези момичета,които ще им е за първи път,че всички усилия си заслужават.Та,за моето раждане.
Разбрахме се с моята докторка да вляза в болницата 10 дни преди термина да ме следят(имам 3 неуспешни Б преди тази)Приемат ме сутринта рано пускат изследвания,гледат ме на УЗ,но никакви индикации за раждане.Моето АГ стигна до заключението,че първо и се молихме на бебка да стои вътре до 36г.с.,а сега ще и се молим да излиза.И така цяла седмица-следене на тонове и чинно изпълнявах нареждането да се разхождам,слизах и се качвах по стълбите по 100 пъти на ден,но нищо.
На 13.07 сутринта ММ ми донесе някои неща в болница,а аз умирах за кифла.Носиха си горещи сутрин на барчето в болницата.По едно време както стояхме започнах да чувствам дискомфорт и викам "Днес ще е"Пратих ММ на работа,а аз по стълбите обратно до 4 ет.Казах на акушерката,че имам контракции и тя ми ги измери на 2 мин. бяха.Погледнах беше 9.40 часа.Свалиха ме в предродилна за клизма и тонове.Попитах една акушерка към колко да кажа на ММ да дойде,а тя"Моето момиче до 17-18 ч. няма да стане.А аз с ей такива очи  и отговарям,че тези болки толкова часа няма да ги трая.Веднага с мен приемат една жена със седалищно и 2 дежурни се хващат на бас,коя от нас ще роди по-бързо.Аз съм с 5см,а тя с 7 см разкритие.След 20 мин казвам,че имам напъни,а те не вярват.В един момент докито провери и какво да види-само 8 см.разкритие,а бебка излиза.Преместиха ме на магарето и след малко моето човече се появи.Не я чух да изплаче и се надигнах да я видя.Видях само едни огромни очи.След като ми сложиха пясъка ме оставиха и се заеха с др.майче със седалищното.По едно време се чува страшен писък и докито се появява целия зачервен държи се между краката и едвам ходи.(После другото майче разказа,че когато и закали да напъва да хване ръкохватките отстрани на магарето.Е,явно не е хванала ръкохватките,а доки)
След като се поокопити доки,каза че ще ме шие.Пита дали съм искала упойка,защото и без това било изтръпнало мястото.Аз само му казах"Слагай упойка,че много ритам"Явно му беше достатъчен екшъна за него ден и не се опита да ме разубеждава.
След изписването отивам доки да ми вади конците(работи с майка си,също АГ в една практика) и както съм качена на магарето само чувам"Майко ела да видиш колко хубаво съм я зашил"Аз се изчервих,но му казах,че няма значение дали ще ме хареса майка му,а ММ.
П.П.Пожелавам на всички момичета,а и на мен леко и бързо раждане.Нямаше време да ми слагат нито окситоцин,нито обезболяващи.Зялата работа беше за около 40 мин от първата контракция до изплакването на бебка.

  бедничкия доки с изстисканите орехчета

Рисковете на професията.

Това изобщо не е смешно.

Единият от апаратите за запис на тонове правеше Ping! от време на време, сетих се за скеча на Монти Пайтън и ми стана адски смешно.

Освен това решиха да ми викат "преносващото момиче", въпреки че бях най-малко преносващата него ден. Това малко звучи като "момичето с драконовата татуировка". Също така си говореха как чакат дама с татуировки и пиърсинги навсякъде да идва да ражда скоро. Казали й да си махне обеците от...някои места.