Иначе аз лично бих имала повече доверие в разума на 8-10 годишно дете, отколкото на 14, но това е друга тема
За мен да придружаваш плътно детето си навсякъде до 12 години е осакатяване, което му внушава колко е некадърно, неспособно и безпомощно. 12 години е възраст, в която третираното толкова дълго по този начин дете ще започне и само да се възприема така. Имам такъв случай пред себе си и смятам, че животът на този човек е съсипан от свръхпротективните му родители с техните мании. Затова никак не ме радва възможността да се приеме закон, който да вкара всички в тази категория.
За мен идеалният вариант е целодневно обучение в първи и втори клас (аз самата съм била на целодневно в първи, даже спяхме на обяд). През лятото може да има пак някаква форма на занимания, защото училищата работят, учителите не се водят в отпуска, а ходят да стоят там, да се разписват и да се водят на "работен ден". Винаги съм се чудела защо е това отбиване на номера и вместо да пият кафета и да се чудя какво да правят, могат да измислят някое извънкласно занимание на група деца. Не е толкова трудно за реализация, едва ли ще заминат и много средства, при положение, че учителите така и така са там и им се дават заплати. Само някой трябва да го измисли.
Също така мисля, че преди да изискваш нещо с подобен закон, трябва да си осигурил условия за изпълнението му. Само със "забранено е", никой проблем не може да се реши.