Какво има след смъртта?

За всичко ли си така сигурна?
 Аз съм изтъкана от съмнения.



П.П.
Пако Рабан не беше ли пророкувал, свършека на света, пък после се покри някъде?
Добро е написаното за някое художествено произведение, но дали е било така...

  Надали някога хората са били в особена хармония със света.

Книгата, която цитирах е всъщност интервю с един индианец. Едно от нещата, които се казва в нея е, че хората дотолкова са започнали да вярват на своите изобретения - ехографи, термометри, часовници, интернет... , че вече не могат да "чуят" собственото си тяло, какво остава за нещо друго. Дядо ми можеше да каже колко точно е часа само по положението на слънцето. А колко хора днес могат? И това е само допреди поколение-две. А защо хората преди хилядолетия да не са можели много повече 

О, и аз мога да ти кажа колко е часа. защото прекарвам много време на открито и обръщам внимание на тези неща. Ако си постоянно на закрито е нормално да се ориентираш трудно. Били са по близки с природата, защото са живеели сред нея. сега живеем сред бетон, асфалт и стъкло.
Собственото си тяло едва ли са познавали толкова добре. лекували са всякакви болести с кръвопускане или с молитва.
Хора са умирали, защото са им вградили сянката в чешма или са били любовници на змейове.. Явно това обяснение им е било по-достоверно.

А има ли наистина хора, които са си задавали такъв въпрос? Аз-никога. Винаги съм смятала, че това, което виждам в огледалото, е всичко. Точно вчера казах на един човек, че все трябва нещо да ме халоса по главата, та се разсъня.
П.П. Надявам се, че ще има честни отговори на въпроса....Само аз ли съм заспала?
Хексе, отговорът е не. Пак вчера в един разговор казах, че трябва някога аз да съм била Тома Неверни. Ако си била ти, аз съм ти била ученичка най-малко, нещо като един от Христовите ученици

Аз от малка се чувствам някак излъгана да се родя. Сякаш не е трябвало и съм се хванала на нечия въдица. Не само образа в огледалото, с него свикнах, но името ми също ми е като чуждо.

  От дете усещам,че е неестествено да съм затворена в нещо ограничено, като тялото. Много натрапчиво и постоянно усещане.

Означава, че си била стъпила на земята.  
Аз си въобразявах, че съм изгубената царска дъщеря или русалка случайно попаднала в света на хората. Даже извънземен произход си подозирах. Че и "доказателства" си намирах

Амбър, и аз точно така се чувствах. Затворена и ограничена. Сякаш не съм аз. Сякаш не мога да се покажа. Много откачено мислене за едно малко дете, но наистина така се чувствах. Иначе не съм си фантазирала нищо, никога не съм искала да съм нито принцеса, нито фея, нищо, просто си задавах някакви странни въпроси  Сега вече, все по-рядко. 

Дори такива детски фантазии като Хексе не съм имала. Прекалено праволинейна бях още от дете. И макар че живеех до 7-годишна възраст изцяло сред природата в едно застинало в миналите времена село, не притежавах и капчица виталност. Никога не ми е идвало наум дали името ми е подходящо за мен, дали ми харесва. Приемах, че така ми викат и толкова. Тялото ми беше( и е) съвсем мъничко, но не ми е идвало наум, че ми е тясно. Никога не съм си задавала въпроси за смъртта, дори когато погребваха някого от селото, а такава новина веднага се научаваше.
Сега съмненията са обзели повечето. Без мен обаче...

Ох, сега се сещам като бях много малка си мислех, че човек като умре, заспива и продължава да живее в съня си. Не знам откъде ми е хрумнало, у нас никога не се е говорело за живот след смъртта, но аз бях много убедена в това. Даже го обяснявах на мама и тя много ми се караше.

Аз пък никога няма да забравя момента, в който осъзнах, че хората са смъртни.
Била съм 7-8 годишна, лежах вечерта в леглото и се канех да заспивам, когато изведнъж осъзнах преходността на всичко и най-вече на собствения ми живот. Толкова се уплаших, че станах, отидох в другата стая при майка ми и баща ми, под предлог, че ми се пие вода и стоях дълго с тях, без да посмея да кажа какво ме е вдигнало от леглото.
Но усещания, че тялото ми е ограничено и съм нещо повече от него, никога не съм имала. Затова ви казвам, че явно съм от най-низсшите души на тая планета .
Единствената по-необичайна за крехката ми възраст мисъл е била, че не е възможно като порастна, да имам обикновения живот на домакиня, отглеждаща деца и ходеща в чиновническата си служба. Някак стомахът ми се свиваше като си представех, че това може да се случи, незнайно защо бях убедена, че нося заложби за много по-динамично, творческо и вълнуващо ежедневие .
Е, няма да казвам каква съм днес, то се вижда 

Аз вярвам в едно друго съществуване след смъртта. Това е мнението ми.
Темата е толкова сериозна , че никакви дискусии, нито просветителство   са уместни, така че няма да го правя.

Да познаваш една вяра (религия) изисква да си навлизал  в нея с години,  стъпка, по стъпка съобразно нивото, на което си бил в съответния момент и черпейки от истинските  източници .
 
Имайки предвид, че две поколения отраснаха в атеистично-комунистическо общество , това естествено не се е случило с повечето от нас.

Опитът ни да "наваксаме" набързо за два три месеца, или още по зле, от два-три форума в нет-а само ще изкриви представите ни и няма да познаем истината за нито една вяра.
Така можем да изпуснем безценен шанс.

Знам, че би било много секси, ако сега кажех, че следвам източно индонезийска духовна секта или се придържам към някакво апокрифно, никому неизвестно евангелие , което не е част от официалната Библия, , но аз съм прозаично  православна християнка и.......
 колкото и да е трудно да се преведе на съвременен език тази вяра, при тоталния недостиг на информационен ресурс, при суеверията, катехизистичната неграмотност на отдавна вцърковени християни и за жалост клирици ,

 полагам своите  индивидуални усилия да науча повече за същността на вярата си.
 Намира се стига да имаш желание.

 И колкото повече научавам, толкова по-свободна, спокойна, щастлива и удовлетворена се чувствам. Отговорите, които намирам са не само а това което ще ми се случи след смъртта, но и за това което ми се случва докато готвя и яденето ми изкипи, или някой близък ме нарани , или ......каквото и да е. Пожелавам на всеки от вас да намери онзи духовен източник, който ще му донесе постепенно спокойствие и хармония. 


Сега за жалост не мога да се сдържа и да цитирам това
Без да искам да те засегна, Жозефина,  това е твърде повърхностно обяснение. Над 87% от хората в света са вярващи.
Да имаш вяра е потребност на човека. Никой не може да те накара, особено в днешния свят, да вярваш, за да те управлява. Това е точно комунистическата теория за религията.

А човешки извращения и то безброй има навсякъде - от религиозните водачи, през лекарите, че  до готвачите, които могат да ти плюят в салатата ако ги ядосаш. 
 Но не готвачите са изобретили глада за да те управляват, нали? . И всъщност според православието всеки трябва да се тревожи за собствените си лоши постъпки и да се стреми да ги ограничава. А ониз , които са направили лошите неща за които говориш ще  се отчитат именно след смъртта си.

 А впрочем,  "Църквата" това са хората вярващи в Христос - всички- от мен, до последния циганин. Така че нека не обобщаваме.

  Какво ли щеше да бъде, ако речеш да го направиш. 

В, винаги ми е чудно как така наречените вярващи си представяте онази история, в която се разказва как Господ-Бог един ден ще слезе с облак, май имаше и ангели, и ще вземе праведните, а на другите, горките, лошо им се пише. Веднъж се заслушах в мрънкането на един поп и се замислих възможно ли е някой да взима насериозно нещо подобно. Освен ако не става дума за извънземни с кораб, които да отнесат част от населението, ама и те откъде ще знаят кой праведен, кой не...