




Според мен излизането на душата(образно казано) напълно съвпада със смъртта, то всъщност е смъртта. Представям си го като процес на мощно отделяне на ядрото с информация, което е съпроводено с взрив от енергия. Концентрираната като ядро енергия заминава нанякъде, но остатъчна такава остава около мястото на смъртта или около дома на мъртвия. Тази енергия е възможно да се разпръсква за продължително време, до 40 дни след смъртта. Тя също е част от информационния поток на този човек и да, това е част от неговата душа. Но тя едва ли е вътре в тялото, няма какво да прави вече в мъртвото тяло. Дали то ще бъде погребано или кремирано, все едно. Остатъчната енергия всъщност вече не служи за нищо, разпръсква се, загубва се, но основната си е отишла, където трябва, и това е същественото. Не знам дали съм права....
, не съм много наясно по тия въпроси. Но като прочетох идеята за освобождаване на енергията, се замислих дали има разлика в зависимост дали е погребан или кремиран човека. Но да, ако кажем, че става на момента, няма да има значение.
Според мен излизането на душата(образно казано) напълно съвпада със смъртта, то всъщност е смъртта. Представям си го като процес на мощно отделяне на ядрото с информация, което е съпроводено с взрив от енергия. Концентрираната като ядро енергия заминава нанякъде, но остатъчна такава остава около мястото на смъртта или около дома на мъртвия. Тази енергия е възможно да се разпръсква за продължително време, до 40 дни след смъртта. Тя също е част от информационния поток на този човек и да, това е част от неговата душа. Но тя едва ли е вътре в тялото, няма какво да прави вече в мъртвото тяло. Дали то ще бъде погребано или кремирано, все едно. Остатъчната енергия всъщност вече не служи за нищо, разпръсква се, загубва се, но основната си е отишла, където трябва, и това е същественото. Не знам дали съм права....
Препоръчани теми