Нито виждаш, нито гониш хоризонти, цели или каквото и да било. Просто живееш без да се терзаеш какво "трябва" и какво "не трябва", защото "трябва" и "не трябва" са плод на вътрешния ти свят, който непрекъснато се променя и с невероятна скорост. Депресия можеш да си докараш точно с това, че се стремиш да опознаеш всичко около теб, но не и себе си. На практика е невъзможно, да "поемеш" всичко и може да се побъркаш, преди да си се научил, кое е важно и кое не за теб. Накрая умираш ненаучен на нищо, защото си изучавал всичко /така трябва, да познаваш света около теб/, но никога не си знаел защо.
Трябва да призная обаче, че едва преди 10 години успях да стигна до тези неща. Ако темата течеше като нормален разговор, щях да разкажа чия беше заслугата, но сега ще го спестя. Доволна съм, че свалих едно бреме от плещите на най-близките, а именно вкопчването в тях. Да, това не изключва саможертвата, ако тя се налага, нито разбирането на околните, с които си свързан.
Трябва да призная обаче, че едва преди 10 години успях да стигна до тези неща. Ако темата течеше като нормален разговор, щях да разкажа чия беше заслугата, но сега ще го спестя. Доволна съм, че свалих едно бреме от плещите на най-близките, а именно вкопчването в тях. Да, това не изключва саможертвата, ако тя се налага, нито разбирането на околните, с които си свързан.
Тези без, които човек не би могъл да съществува /изключвам жизненоважните, като хранене ..../.
. Сега не знам дали още е така, не общуваме много. Човекът е завършен егоист, дори не го крие.
Тези без, които човек не би могъл да съществува /изключвам жизненоважните, като хранене ..../.
. Препоръчани теми