Абстрактно питане за имотни и роднински отношения.

Отговарям директно на първия пост, по-късно ще се върна да изчета всичко назад (25 страници  )
4 години живяхме под наем докато се построи нашето жилище. И на двама ни родителите са в София и обитават големи жилища. дори не ми  е минало през ума да искам от тях да се преместят в друго жилище за да можем ние да се нанесем в тяхното. Никога не бих го чувствала напълно мое си по този начин. А съм сигурна, че и за хора "на възраст" това би било наистина стрес, та и на тях не бих им го причинила. Смятам, че родителите ни са направили достатъчно за нас и от тук на там е ред ние да си поемем живота в ръцете.
Как бих постъпила аз с децата ми.... 15-20 години преди да се случи наистина си е само теоретизиране, но ми се иска да вярвам, че ще съм ги подготвила достатъчно добре за да не се налага да ги дундуркам 5-10 или 15 години след пълнолетие Всичко се случва, разбира се, и е възможно да се наложи при някакви обстоятелства да живеят в мое жилище ( за дълго или за кратко), но не мисля, че аз и съпругът ми ще трябва да правим "жертви" заради рахата на младите

Добре, Рeers_fairy, никой не спори, че са имали повече сигурност преди 20 години. Работа, ниски лихви, възможност за по-евтини почивки (само не мислете, че сега няма. не ги знаем )

А иначе какво се оказва - за 10 000 лв - гарсониерка! Вноска 60 лв! При заплата 180!

Ти всъщност потвърждаваш моята теза. Хич не им е било добре и на тях. Защото не вярвам да мислиш, че на майка ти е било лесно. Била си дете, не си го разбирала, но всъщност й е било много, много трудно! И много се е жертвала и надскачала, за да ти осигури всичко това.
Ти дали сега ще я изгониш от апартамента, решила, че няма нужда да се шири сама там, където сте живели двете, и че сега една стая под наем й е предостатъчна!

Възпитана съм да се оправям сама, да не гледам в канчето на родителите ми,
дори и пари на заем не сме си искали. Единственният път, когато ме прибра майка ми за около два месеца и половина беше когато бях студентка и се разболях тежко. Оздравях и се изнесох.
За това казвам, че трябва да има зваимност между родители и деца, каквито правила важат за едните, такива и за другите.
Родителите ми само ако са болни ще дойдат при мен и ще им помогна, при други обстоятелства няма, не и докато са в трудоспособна възраст. Те така са ме възпитали, всеки човек да отговаря за себе си
и да си носи отговорност за грешките, например ако си купя апартамент мой си е, ако го продам и си профукам парите, ще съм на улицата, родителите ми няма да ме приберат, а ще ме оставят да си живея на квартира и да си поема отговорност за грешките.

Свекърите ми са друга бира, вече писах за тях. Обират родителите си, дядото на мъжа ми е фризьор, на 70 години е, с подути крака, стои по цял ден в бръснарски салон и има болки в кръста и навсякъде. Свекърите му взимат парите от портмонето без да питат, той после реве, че работи и пак го обират. Същото прави и зълвата, ходи и обира родителите си, те само се оплакват от нея,
като им се каже ами кажете и го в очите, те веднага скачат, оооо не дете ни е, ще ни гледа.
Е да де, но и свекърите сега не си мръдват пръста за собствените си родители, добре че е лелята на мъжа ми за да ги поглежда, защото докато бабата беше в болницата, само мъжа ми и леля му я посетиха, а всички други живеят по-близко дори.
Ама децата са такива каквито си ги възпитал и каквото си показал. Като не си показал отношение и граници, като не събираш смелост да се опълчиш, ще търпиш и няма да се оплакваш.

аз не видях в първия пост младите да искат от старите да се изнесат, особено пък в гарсониера.  Много се преиначиха нещата.

Е как така да не искат да се изнесат?  Според мен въпроса е точно: няма ли да се преместите в по-малко жилище за да живеят младите във вашето?
Ако не е това,  какво се пита в такъв случай според теб?

Не съм Андриел, но и според мен постановката не е да се разменят жилища, а да се продаде голямото жилище и да се купи по-малко, а с разликата да се покрие част от заема за жилището на младите. Или бабата и майката да се съберат в едно жилище и да отстъпят/продадат другото, за да се облекчи заема.

Прави ми впечатление обаче как се забелязва разликата във възрастта на пишещите тук, ако щете и в категоричността на мненията за митичното "едно време".
Ми едно време го имаше и друго - докъм 80-та година, че и след нея нямаш право да имаш жилищна площ на две места, т.е., ако наследиш, примерно, една къмнанайста идеална част от жилището на родители или баби и дядовци и същевременно, имаш идеална част от семейното жилище, си длъжен да продадеш едното от двете. Няма опция да го прехвърлиш на непълнолетно дете, само на пълнолетно лице без собствена жилищна площ. Що народ се изпоразведе фиктивно, та да си запази дяла от наследството...

Все още не съм изчела всичко, та ако има по-късно уточнения не съм стигнала до тях... на има и значение дали става въпрос за размяна на жилищата или за продажба на това на родителите и покупка на друго пак за тях.... в крайна сметка крайния резултат е същия: възрастните се местят от тяхното ненужно голямо (сподед някои) жилище в друго.

П.П. Аз това съм го виждала от страни, между другото. Приятелка на майка ми го направи заради криво разбрана грижа за децата (децата бяха на по 30 години): продаде голям апартамент в престижен квартал и се премести в по-малко в друг не толкова добър - отрази се пагубно на нея и на съпруга й.... той ходеше всеки ден да се разхожда в стария квартал и да въздиша - в пек и в студ, там и пазаруваше, тя също го понесе супер тежко и все още не може да се сближи нито със съседи нито с никой.... 

Като кажете съседи и направо си представям селска идилия.
Какви съседи, какви 5лв.
Нито родителите ми са имали кой знае какви приятелски връзки със съседите, нито ние имаме. Приятелите са приятели, съседите - съседи. До сега и едно яйце не съм им поискала, камо ли нещо друго. 

Е, как?! Съседите са много важене елемент - цял живот си се чудила как да градиш имидж пред тях, да ги караш да ти завиждат и изведнъж да смениш адреса...
Кой ще плюеш, кой ще ти разказва клюките от махалата, кой ще те информира какво се е случило в последната серия на турския сериал....
Децата да се спсяват! Съседите, мебелите, които сте трупали с години, кашоните със спомените...това е важно!
 

До 19-тата си годишнина съм живяла с едни съседи, после съм сменила няколкократно други. Общежитие, собствено жилище на половинката, под наем, жилище на свекъра/половинката. Спестявам епизодични епизоди. Извинете тафтологията.
Данък обществено мнение не плащам, за това и съседите (стари комуняги) ме ненавиждат. Не съм била поздравявала (не поздравявам напълно непознати за мен), а на един съсед, който казал, че децата не приличали на мъжа ми ( ) съобщих, че не приличат, защото не са от него. 
От тогава, вече 4 години, 90% от съседите ме гледат на кръв. Останалите (младите) със страхопочитание. 

На мен пък съседите са ми важни, а на стари години още по-важни ще станат. Не мога да съм сигурна, че децата ми или други роднини ще са около мен, иска ми се да зная, че ако се наложи, ще има кого да помоля един хляб да ми купи.
В нашия блок има няколко такива самотни баби и дядовци, децата са се разбрали с тях, като излизат да играят им изхвърлят боклука срещу почерпка, в жегите и при сняг или поледица, по-младите им плащат ток, вода или им пазарят, ако не се обозначат ден-два, звъним им да ги проверим, имаме координати на техни роднини, ако стане нещо...
Зет ми преди две години така беше намерил тяхна комшийка - два дена не била излизала, бакалинът споменал, че не я виждал, други съседи и те се събрали, балконската врата отворена, звъняли й, звъняли на сина й в София, той не успял също да се свърже, накрая зет ми се прекачил със стълба през балкона и влязъл. Бабата се била спънала до банята и счупила таз, викала, но не се чувало, не могла да се засурка до телефон, припаднала... отиде си преди 2-3 месеца жената, ама можеше и след седмица чак да я намерят роднините й, ако не бяха съседите.

Аз като се разбирам с болшинството от комшиите и те много ме харесват, да не мислиш, че си правя илюзии, че цял живот ще се гледаме с тях? Който си е общителен, той и на седемдесет пак ще си намери поне един комшия, с когото да се разбере. Поне пенсионери по блоковете колкото щеш, повече са от децата.

Имаше възможност за преместване не само в същият блок, но и в същият вход. 3 етажа по-нагоре, в една спалня по-малко и половин квадрат по-малка кухня.
Изобщо не става дума от престижен квартал някой да ходи на Марс.  

Не го смятам за нормално от страна на родителите. Например при мене моята свекърва, която е на 81 години се мести всяка зима да живее при другия си син, като сменя и града, защото тук къщата й е много студена зимата. Така че, местят се и възрастните хора. Не го смятам за нормално, да не се погрижат за младите.

Аз друго да попитам.
Преди години нали всички са взимали заеми от ДСК, ако не се лъжа (то май друго не е имало). Заемът с какви лихви се е връщал? Не съм чула някой тогава да е изплащал апартамент в продължение на 30 год.
Изобщо каквото и да си говорим, поне в жилищно отношение, родителите, бабите и дядовците ни са били облагодетелствани. На моя приятелка родителите й се бяха развели, за да си купят два апартамента