4 години живяхме под наем докато се построи нашето жилище. И на двама ни родителите са в София и обитават големи жилища. дори не ми е минало през ума да искам от тях да се преместят в друго жилище за да можем ние да се нанесем в тяхното. Никога не бих го чувствала напълно мое си по този начин. А съм сигурна, че и за хора "на възраст" това би било наистина стрес, та и на тях не бих им го причинила. Смятам, че родителите ни са направили достатъчно за нас и от тук на там е ред ние да си поемем живота в ръцете.
Как бих постъпила аз с децата ми.... 15-20 години преди да се случи наистина си е само теоретизиране, но ми се иска да вярвам, че ще съм ги подготвила достатъчно добре за да не се налага да ги дундуркам 5-10 или 15 години след пълнолетие Всичко се случва, разбира се, и е възможно да се наложи при някакви обстоятелства да живеят в мое жилище ( за дълго или за кратко), но не мисля, че аз и съпругът ми ще трябва да правим "жертви" заради рахата на младите