Какво мислите за детския плач?

Ето тук някъде се намерих. 
Реве от раждането си. Почти не е спирала и то не с цел да се наложи или доминира. В началото реших да послушам умните педиатри и други полезни многознаещи възрастни хора от бабешки вид. Изтраях точно пет 5. Не мога да търпя бебешки рев. Послушах себе си започнах да се водя по детето си.
Детето не търпи болка. Това беше пренаталната ми мечта - да може да усеща болката, за да бъде полезна за себе си след време. Нужда от силни жени няма нужда.
Плаче, когато е гладна. Все още предпочита по този начин да изрази глад пред това да ползва многословието си.
Плаче и когато ме посрещне след работа или когато отида в яслата да я взема. Така реагира на липсата, която е изпитвала.
Имаше периоди, в които плачеше че е изведена сред група деца. При промяна на средата моментално настъпваше тишина. В крайна сметка даже и на възрастен може да не му е приятно да общува, защо това да се натрапва на дете?
Напоследък плачът й е свързан точно с трудната адаптация към яслата. Вниманието ми доста изострено в тази посока с готовност да се вземат определени мерки.
Наскоро точно за последното една детска учителка тръгна да ми обяснява, че е лигличка щом толкова дълго време не може да свикне. И тя си била имала една такава в нейната група. Но пък и според представите на жената това й създава проблеми с родителите на тези лигавки деца, което директно вкарва абсолютно всички знайни и незнайни родители на ревливковците като проблем за нея.
Успокояването - кърмене, гушкане, песничка, която й е любима, или пък такава с доста странен текст не за възрастта й. Някое странно стихче.
   

Вероятно е това. Вижда, че порасва, гледа как сестра ѝ все още е по бебешки обгрижвана, и иска и тя да е така. А на мен ми се иска да е по-сериозна вече, по-самостоятелна, да си говорим като "големи хора". Много искам!

Синът ми, когато плаче - дори да е по повод моя забрана или остър тон - пак идва да се гушка в мен!

Когато плачат истински, т.е. с уважителна причина (уважителна за тях искам да кажа), например от болка, от страх, когато са гладни или уморени, когато единият от нас излиза и т.н. тогава гушкам и се опитвам къде с обяснения, къде с разсейване да ги успокоя. Обикновено действа безотказно. Когато плачат за да получат нещо нежизнено важно (да им купя точно тази играчка, или да карат точно тази чужда кола в градинката, или за бонбони преди вечеря) най-ефикасно е да ги разсея, да им пренасоча вниманието в друга посока и в краен случай мога да заменя исканото с нещо друго. Например обещавам бонбони, но след вечеря. Никога не се карам, когато реват, нито им обяснявам, че не трябва да го правят. И се вбесявам изключително много, когато някой (роднина или не) им каже, че не трябвало да плачат щото са мъже.   Това е най-голямата глупост на света! После се оплакваме, че мъжете са безчувствени, дървета, не знаят как да си изразяват емоциите и не ни казват че ни обичат... Е как да са други? Като от деца им се втълпява, че мъжете не трябва да имат емоции, а ако все пак имат неблагоразумието да изпитват такива, то в никакъв случай да не ги изразяват.  

"съзнателно и хладнокръвно"   Никой не казва, че малките деца са големи гадове, които скрояват коварен план, за да ни изкарат извън нерви. до определена възраст съзнанието им изобщо не е оформено, т.е. не е като  това на възрастните, мозъка е неврологично недозрял и се образуват връзки между невроните. Това става на принципа проба- грешка. Ако плача предизвиква повече от бурни емоции у някого, например голям срам, а след него винаги следва постигане на целта детето се научава да го използва като средство. И естествено, този плач съвсем не е като плача от мъка. Повечето хора, особено ако не са близки на детето го отличават ясно.
И децата не театралничат, но от бебешка възраст, когато плача е основно изразно средство те го пренасят и в по- късна, защото им носи постигане на целта. И това се отнася до някои деца. повечето не го правят, защото и повечето родители поне малко държат на плач. Т.е. могат да утешат детето, да му съчувстват без да променят решението си, ако са казали "не".

И наистина, съзнателно и хладнокръвно рядко може да се използва и за манипулациите на възрастните. Сценарии от този тип се случват повече на несъзнателно ниво. Много хора, които живеят заедно се дразнят един друг все по един същи начин, за да получат някаква емоция, но по- често не съзнават защо постъпват така.

рони не мисля, че някога ще свикна с етикетите, които лепят хора като персонала във вашата ДГ.   Наистина тази работа не е за всеки.

Аз явно съм от късметлиите ,които много рядко са се сблъсквали с това.Моя син още от малък плаче много рядко и ако това се случва то е наистина защото има причина ,като да речем е паднал и се е ударил зверски .Или ,когато му никнеха зъбите.Имахме период ,много кратък  в който се опитваше да ми се налага ,като плаче ,но след няколко мои много остри забележки ,че така няма да постигне нищо ,а само ме дразни  и нещата се получават не в негова полза  ...се научи ,че това не е начина да спечели желаното 
Иначе винаги съм подхождала с разбиране и съчувствие към майки ,чиито деца са изпаднали в див рев ,защото знам ,колко е трудно да го накараш да спре.Доколкото знам  ,за децата не е хубаво да плачат и да се напъват особено за момченцата ,но не съм много запозната .Така съм чувала от бабите .

ами мисля, че предпочитам детето ми да не плаче...т.е. да е спокоен, да успокоявам го като се разплаче(ама и той не плаче щото....иска бонбон), не виждам нормална причина да го оставя просто да се нареве докато аз седя като пън до него.
от инат и яд моят може да се тръшка, да грещи, да легне да порита на земята...но не реве.... но когато плаче...не ми идва да го оставя да си реве... и на мен ми е приятно ако съм разтроена някой да ме прегърне и не го намирам за подтискане на емоциите.

При силен рев детето се напъва и може да се получи херния.При моя син се получи.
Първото нещо,което хирурга ме пита беше дали много плаче.

Никой не е казал, че успокояването е подтискане на емоциите, напротив, това е приемане. и аз не вярвам в в ползата от игнорирането на детския плач. Затова по- горе писах, че е едно да прегърнеш, успокоиш плачещото дете, да поговориш с него за разочарованието му, например, но съвсем друго да отмениш забрана, за да го накараш да спре.

ПП Особено ми е непонятно каляването на бебета с оставяне "да си поплачат", "да си развият дробовете". Една позната опита това новороденото си, за да го "научи" да не се буди за храна през нощта и в резултат след това месеци наред не можеше и до тоалетна да отиде без бебето. То изпадаше в истерия само ако го остави в креватчето.

А какви толкова забрани им налагате?
Нашите са най-вече за безопасността и агресивността, няма рев, който да ме накара да й позволя да бърка в контакта, да пресича улицата сама, да удря човек или др. от сорта.
Съмнявам се и че има родител, който да ги отменя заради рев.

Но пък има родители, които обсебват децата си със забрани за всяко нещо, ако в един момент преценят, че са преиграли в исканията си и не са подходящи, не виждам проблем да ги отменят. Човек се учи в действие, не винаги нацелва от 1-вия път.

Ами аз без да опитвам подобно каляване в началото до тоалетна не можех да отида защото плачеше изключително много...ама от колики
Както и да е... да, ако ми ревне за шоколад например, няма да отида да купя, за да го успокоя... но пък и моят не би ревнал искрено заради подобно нещо...
Това с мъжете не плачат  също не го разбирам особенно...не го и прилагам... обаче пък 1-2 път  съм посочвала дете, което пада как не плаче и заедно сме се възхищавали какъв е смелчага...но пък никога не бих казала - а ти видиш ли като едно бебе се късаш да ревеш, като паднеш

Та не знам като цяло приемам плачът, като нормален начин на изразяване на чувства...аз самата съм си доста ревлива...как да съда детето, че и то плаче понякога

То и аз се съмнявах, докато не го видях с очите си. Давам пример, детето се е возило на някаква количка и иска да се вози пак, и пак, и пак. Нормално, но ако в начало си казал, че ще се вози веднъж, а след това, за да не плаче го оставиш да се вози цял ден какво е? Преценил си колко време и пари имаш за това забавление, но отстъпваш. Съвсем различно е, ако прецениш, че си сбъркал, че може и още, но тогава няма да се стигне до плач.
И аз съм привърженик на смислените забрани, но има ограничения, да не ги наричаме забрани, които са извън предпазването на нараняване и агресията. Нито можеш да купиш всичко, което едно дете може да поиска, нито можеш да угаждаш на всяко негово желание по цял ден и се налага да кажеш "не".

За обсебването със забрани съм напълно съгласна. Това е съвсем друг филм.

Аз да си призная, имахме период м/у 2 и 3 години, когато тя просто не можеше да осмисли нещата. Веднъж, 2 пъти, 3 пъти, за нея беше просто дума, не го осъзнаваше.
Така че съм на мнение, че и родителите трябва да преценяват възрастта и самото дете. Ако са ходили веднъж и се видели, че това го превъзбужда и пристрастява, просто го отбягват до една друга възраст, в която разбира.
Ако нямат пари е едно, тогава и да им се иска, няма как да отменя забраната, ако обаче без причина кажат 1 возене само, с цел "каляване" на 2 годишно, е все едно да им кажеш, ето ти торта, но можеш да си хапнеш само веднъж. (това е пример, не всички обичат торта )
В детски магазин я вкарах на 5 г., преди това не мога да опиша какво беше, за нея играчките бяха просто подаръци, наредени по стените, защо умишлено да причинявам рев? Като достигна етапът, в който зацепи за какво иде реч, влезе и нямаше проблеми.

Но аз имам чувството, че някои хора си мислят, че насила тикайки ги в ситуации, в които знаят, че децата ще реват, им правят добро и ги възпитават в ред.
Ами не е така, поне при нас.

Много добре казано! 

Така е, Не се сърди, човече, но когато станат по-големи, при някои деца има един проблем - не желаят да приемат новите си отговорности, не и ежедневно. Пример - отказ, а след него и плач, да се препише домашното, което е пълно с грешки, отказ да се научат думите по руски, отказ да се изпълни ангажимент, който доброволно си поел. Да, някои деца плачат, когато осъзнаят, че трябва да положат определени усилия, въпреки, че в този момент не им се иска. Обясняват плача: "Яд ме е, че трябва да го свърша, искам да правя нещо друго". Понякога задължението може да бъде отложено, но понякога трябва да се свърши точно сега.
По-важното е, че, трябва да се възпита умението задълженията да се изпълняват своевременно, няма как.