"Пазарът на недвижими имоти - какво се случва реално?" - 2

Една истинска история разказана ми от един продавач:
Питате ме какво се случва….Не знам от къде да започна, но най-добре от началото, за да разберете през какво преминахме. Преди три месеца със съпругата ми решихме да продадем  апартамента си.  Отдавана не ни вършеше работа,  искахме да сменим квартала и да се разширим.
Първото, което направихме,  бе да го обявим в интернет, заедно с няколко снимки. Направихме прекрасно описание. В интернет имотът ни изглеждаше супер. И цена измислихме, така че да ни стигне за всичко после, а и по сайтовете гледахме, ама там апартаментите все по-лоши от нашия бяха.  Нямахме търпение да дойдат първите купувачи. Дори си харесахме нов апартамент, жената вечер ми бърбореше до среднощ, какви пердета ще сложи в хола и как новата кухня ще бъде с цвят на мляко с кафе, ама с повече мляко…
И ето, почна се …. Ден първи от седмица първа:
Телефонът  звъни, непознат номер, да това ще е купувач, …уфффф… как пък се случи, аз тъкмо влязох при шефа…нищо,  после ще звъна аз…. Само че срещата продължи повече от  1ч. и 40 минути, през цялото време, аз броях  вибрациите на телефона в джоба ми ..стигнах до 4 иии спрях… А какво ми говореше шефът,  така и не разбрах, защото само си мислих за купувача, който стои в  „джоба“ ми и вибрира.  Да не взема да го изпусна, че Мимето ще има да се цупи после. Най-после срещата свърши, аз бързо излизам в коридора, да не ме слушат колегите, какво да им обяснявам и на тях.  Поглеждам си телефона  6 неприети повиквания…леле…тоя апартамент ще го продам за нула време…дали не се прецаках с цената, дали да не я вдигнем малко, че то купувачи много сега на пазара…пък тая криза с банките…
Обаждам се и от среща чувам:
-Ало, кажете…аааа , Вие продавате апартамент, аз съм брокер, кога да дойда да го снимам, а предвидили сте комисион за агенцията в цената…
-Как така брокер и какъв комисион, Вие не сте ли купувач? –недоумявам аз.
-Не, аз съм брокер, ама имам много купувачи, мога да ги доведа, ама първо трябва да го снимам…
-Ами доведете ги…- още повече се обърквам аз.
- Комисионната  в цената ли е или да я слагам отгоре? – настоява брокерът.
- Отгоре…. –инстинктивно отвръщам аз.
-Добре, ама цената Вие е висока, ако я сложа отгоре, ще стане още по-скъп…Ама утре като дойда да снимам ще се разберем…
Нищо не разбрах какво се случва, какво иска този човек от мен, ама нали каза, че има купувачи, а и като дойде ще се разберем…Дай да видя следващия…
-Ало, кажете…аааа , Вие продавате апартамент, аз съм брокер, кога да дойда да го снимам, а предвидили сте комисион за агенцията в цената…
-Как така брокер и какъв комисион, Вие не сте ли купувач? –недоумявам аз.
-Не, аз съм брокер, ама имам много купувачи, мога да ги доведа, ама първо трябва да го снимам…
-Ами доведете ги…- още повече се обърквам аз.
- Комисионната  в цената ли е или да я слагам отгоре? – настоява брокерът.
- Отгоре…. –инстинктивно отвръщам аз.
-Добре, ама цената вие е висока, ако я сложа отгоре, ще стане още по-скъп…Ама утре като дойда да снимам ще се разберем…
Така преминаха и следващите разговори и на края се чувствах толкова объркан, сякаш току-що съм слязъл от скоростно влакче. До края на деня, а и през следващите 2 седмици, се налагаше да излизам по коридорите и да се крия, за да говоря спокойно. А накрая така и не знаех с кого съм говорил, кой и кога ще идва, въпреки че в началото си водих записки. Бях говорил с непознати хора, които искаха да дойдат вкъщи, да снимат и да им платя комисион….….у мен се появи гадното усещане, че нещо почва да се обърква…
Но оптимистът в мен не се отказва, обадих се на Мимето да си вземе отпуска и да не мърда от вкъщи…. защото ще идват брокери , които имат много купувачи….тя отначало мрънка, мрънка,че няма как да остави салона и клиентите, ама… нали иска кухня с цвят на мляко с кафе, ама с повече мляко.
И така следващите 2-3 седмици що народ се извървя, брокери идват, снимат, питат за комисиона и изчезват, ама и аз се изучих и Мимето инструктирах да вика: „Комисионна отгоре“. Но мен все нещо ме гложди и усещането, че ще се прецакаме не ми дава мира, но Мимето ме успокоява, че така било добре, колкото повече брокери, толкова повече купувачи. Една клиентка от салона така и казала. Дойдоха и 2-3 частни лица- купувачи… гледат, гледат и викат: „това защо така било, банята трябвало да се ремонтира, не била модерна…и най-вече… Колко ще смъкнеш от цента?“ и аз като има кажа колко, те отговарят: „Ааааа добре, ами ние ще си помислим…“  И повече не се обаждат.
След три седмици нещата започнаха да се успокояват, брокери все по-малко звъняха, от време на време идваше някой купувач било то сам или с брокер…в средата на втория месеца съвсем всичко утихна…Мимето пак се върна на работа, аз си гледах работата в офиса, че се задаваха големи проекти и беше много напечено, и без това шефа и колегите недоволстваха, че изоставям много. Вечер все по-рядко обсъждахме новия ни апартамент, като че ли се бяхме отчаяли… Защо не се продаваше този имот, толкова хубаво и удобно си го бяхме направили, какво не му харесват?  Нищо не разбирах. Но чашата преля, когато един ден, Мимето извадила за боклука до вратата старата ни кафе машина, а един брокер я попитал дали може да я вземе …щял да си я поправи.
 Вече бях убеден, че тотално сме се прецакали. Една вечер към края на третия месец  реших да вляза в интернет и да видя какво става, и направо щях да припадна, стомахът ми се сви, като видях хубавият ни имот поне на 15 места – с толкова различни описания и снимки, че ми беше трудно да го позная.  А цената беше най-фрапиращото нещо, защото имаше разлика в няколко хиляди евро между отделните оферти на агенциите.  Спогледахме се с  Мимето и разбрахме,  че сме позволили нещата да излязат от контрол….