Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2026, 00:03 ч.
# 766
21 авг. 2015, 11:29 ч.
20 години....не се забравя,не се преодолява,времето не лекува........и понякога се радвам,че е така.
Защото я обичам,защото тя ме обича,защото си липсваме,защото спомена за нея ме топли,дори приз сълзи.
Плачи,говори за нея,сънувай ....защото я обичаш.
Нямам сила да прочета цялата тема. Дори и след много години болката остава. Бъди силна и я помни.
Виж целия пост
20 години....не се забравя,не се преодолява,времето не лекува........и понякога се радвам,че е така.
Защото я обичам,защото тя ме обича,защото си липсваме,защото спомена за нея ме топли,дори приз сълзи.
Плачи,говори за нея,сънувай ....защото я обичаш.
Нямам сила да прочета цялата тема. Дори и след много години болката остава. Бъди силна и я помни.
# 768
31 авг. 2015, 13:01 ч.
мишони 
когато след 2-годишна агония мама изпадна в кома изпитах... облекчение. същия следобед бях на църква, молех се да оздравее, да стане чудо, но някак усещах, че няма да се случи.
когато след това отидох в болницата, ми казаха, че е изпаднала в кома.
и противно на всичко, аз изпитах облекчение. защото знаех, че не я боли. и лекарите така ми казаха "тя много се измъчи, сега не я боли".
почина месец преди коледа. най-тъжната коледа у дома. отказвах да приема, че е починала, че я няма, отчупих ѝ парче от питата с късмети, в него имаше едно късметче - "здраве"
Виж целия пост
когато след 2-годишна агония мама изпадна в кома изпитах... облекчение. същия следобед бях на църква, молех се да оздравее, да стане чудо, но някак усещах, че няма да се случи.
когато след това отидох в болницата, ми казаха, че е изпаднала в кома.
и противно на всичко, аз изпитах облекчение. защото знаех, че не я боли. и лекарите така ми казаха "тя много се измъчи, сега не я боли".
почина месец преди коледа. най-тъжната коледа у дома. отказвах да приема, че е починала, че я няма, отчупих ѝ парче от питата с късмети, в него имаше едно късметче - "здраве"
# 769
31 авг. 2015, 13:27 ч.
Когато сестра ми съобщи нещастието и аз почувствах облекчение.
Тя се измъчи и почина в адски болки, нечовешки. .
Виж целия пост
Тя се измъчи и почина в адски болки, нечовешки. .
# 770
31 авг. 2015, 13:55 ч.
Утре е рожденният ден на мама. Много ми е тежко. Помня последният. Тогава стана на 31. Липсва ми. Няма с кой да си поплача за нея. Никой вече не я помни. Все едно не е живяла.
Виж целия пост
# 771
31 авг. 2015, 14:16 ч.
Живее в теб. Живей и за нея! Живей!
Виж целия пост
Утре е рожденният ден на мама. Много ми е тежко. Помня последният. Тогава стана на 31. Липсва ми. Няма с кой да си поплача за нея. Никой вече не я помни. Все едно не е живяла.
# 772
31 авг. 2015, 14:22 ч.
Кришка, много млада е починала майчицата ти. недей да си мислиш такива работи, хубавите хора не се забравят лесно. а и докато ти я помниш, нея също я има.
Виж целия пост
# 773
31 авг. 2015, 19:30 ч.
В сряда е точно година от както си отиде майчицата ми.
В събота направихме помена на гроба, все като правим нещо такова и не мога да си и отделя време на нея, все някой е около мен и "Сложи от това в чинийка, сложи от онова, дай сега на еди-кой-си" и не че имам против да го правя, ама искам ей така, да поседна, да си поплача, а все няма време за това..... Пътувайки натам си плачех, плачех, защото миналата година по това време бях с настинка, тя на всеки час ми звънеше, все си мисля, че много я натоварих, че заради мен я няма, все и споделях всичко, сигурно аз я уморих...
Виж целия пост
В събота направихме помена на гроба, все като правим нещо такова и не мога да си и отделя време на нея, все някой е около мен и "Сложи от това в чинийка, сложи от онова, дай сега на еди-кой-си" и не че имам против да го правя, ама искам ей така, да поседна, да си поплача, а все няма време за това.....
Пътувайки натам си плачех, плачех, защото миналата година по това време бях с настинка, тя на всеки час ми звънеше, все си мисля, че много я натоварих, че заради мен я няма, все и споделях всичко, сигурно аз я уморих...
# 774
31 авг. 2015, 20:02 ч.
Ехх, не, само такива мисли не трябва да ти минават
Отиди друг път, самичка, "поговори" си с нея, поплачи си.
Виж целия пост
Отиди друг път, самичка, "поговори" си с нея, поплачи си.
# 775
31 авг. 2015, 20:18 ч.
Липсва ми и на мен. Аз често ходя при нея, обичам, да съм там самичка, за да и кажа, че Стефи има зъбче, че Теа , казва баба Така ми липсва. Никой и нищо не може да ми я замести. ..
Но не бива да се мисли че ние имаме вина, че сега ги няма до нас!
Иди самичка миличка и кажи, каквото искаш
Виж целия пост
Така ми липсва. Никой и нищо не може да ми я замести. ..Но не бива да се мисли че ние имаме вина, че сега ги няма до нас!
Иди самичка миличка и кажи, каквото искаш
# 776
31 авг. 2015, 20:20 ч.
За последните три дни три пъти тръгвам да се обаждам на мама... Постоянно чакам да ми се обади,да ме попита как съм.. Върнах се в Москва, а сякаш между това,което беше преди да си замина ( мама умря малко след като кацнахвкъщи) и това,което е сега има пропаст...Уж нищо не се е променило, но...
Знам,че не искам да се връщам в общежитието..За момента съм при приятеля си и ми е някак си по-леко, по-спокойно.. И аз не знам.. Мама я няма.. А аз май не го осъзнавам...
Виж целия пост
Знам,че не искам да се връщам в общежитието..За момента съм при приятеля си и ми е някак си по-леко, по-спокойно.. И аз не знам.. Мама я няма.. А аз май не го осъзнавам...
# 777
1 септ. 2015, 11:27 ч.
Това е, че ми е много далеч, на 200 км от където живея, иначе сигурно всеки ден щях да ходя....
Аз все така си мисля, товарех я, не бях там, ако бях там, сега щеше да си е жива, щях навреме да звънна на 112, а тя милинката ми е чакала до последния момент... Тръгнала към вратата да отключи, докато говори по телефона, но изгубила съзнание още тогава и така и не стигнала до там, останала си в коридора......
Аз година по-късно още за части от секундата си помислям да звънна на мама...после се сещам, че тя знае, вижда...
Сънувах я малко преди да направим помена, да и кажа, че не си говоря с големия ми братовчед, не че сме се карали, ама то е дълга и широка, каза, че знае, казах и че са разбили къщата на село, каза, че и това знае, беше облечена с бели дрехи, панталон и блуза, красива беше...
Виж целия пост
Аз все така си мисля, товарех я, не бях там, ако бях там, сега щеше да си е жива, щях навреме да звънна на 112, а тя милинката ми е чакала до последния момент... Тръгнала към вратата да отключи, докато говори по телефона, но изгубила съзнание още тогава и така и не стигнала до там, останала си в коридора......
Аз година по-късно още за части от секундата си помислям да звънна на мама...после се сещам, че тя знае, вижда...
Сънувах я малко преди да направим помена, да и кажа, че не си говоря с големия ми братовчед, не че сме се карали, ама то е дълга и широка, каза, че знае, казах и че са разбили къщата на село, каза, че и това знае, беше облечена с бели дрехи, панталон и блуза, красива беше...
# 778
1 септ. 2015, 14:24 ч.
Нека и майчицата ти те вижда такава: спокойна и красива.
Тя е била щастлива за твоя нов дом и живот. Не би искала да стоиш при нея и нищо не си могла да направиш.
Виж целия пост
Тя е била щастлива за твоя нов дом и живот. Не би искала да стоиш при нея и нищо не си могла да направиш.
# 779
1 септ. 2015, 15:13 ч.
Не знаете колко сила ми давате гушкам ви много силно!
Поздрав с една песничка
http://www.vbox7.com/play:8f70897337
Виж целия пост
гушкам ви много силно!Поздрав с една песничка
http://www.vbox7.com/play:8f70897337
Препоръчани теми