Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 414 124
  • 5 515
# 375
Не, не го преодолях. Нито преодолях майка ми, нито баща ми, нито баба ми и дядо ми - всичките починаха за пет години. Тъкмо минаха пет години от тогава и сега пак... Само сестра ми ми остана и преди по-малко от месец й поставиха диагноза рак в последен стадий. И това не мога да преодолея! Егати живота! Не мога да разбера какво толкова съм направила, че ми отнема всички близки или какво да направя, за да не го прави. Обзема ме паника да не се случи нещо с мъжа ми и детето ми. Будя се през нощта и сълзите ми просто започват да си текат! Не мога повече да понеса загуби разбирате ли????
Разбирам те.... Hug
Виж целия пост
# 376
Днес е прошка, помолих майчицата ми да ми прости за всичко,надявам се,че е тук до мен,че е чула молбата ми и че ми е простила. Дано са ни простили всичко Praynig
Виж целия пост
# 377
Как сте момичета? Утре моята майчица щеше да навърши 63 години,как ще преживея деня не знам.  Cry. Днес си направих татуировка с надпис "МАМА" на лявата ръка до сърцето,разбира се това нищо няма да промени,но някак си ме успокоява. За утре ще сготвя нещо вкусно за нея. Болката е непоносима
Виж целия пост
# 378
Как да сме? Добре сме, държим се, гледаме си децата и семействата.
Мъка може да има, но не трябва да ни обсебва. Все пак живота е за живите, той продължава.
Едва ли майките щяха да одобрят изпадането в тъга и бягството от живота.
Затова - потъгувай докато си сама. Но не лишавай детето си от живия живот тук и сега. Просто приеми, че майка ти те гледа и пази от звездите, че ще се радва ако с внучето и сте спокойни.
Виж целия пост
# 379
Майка ми за мен винаги ще е жива, защото връзката ни беше силна и бяхме много близки. Всеки ден са в главата ми нейни думи, съвети, мисли, случки. Лошото е за нея - че я няма да се радва на живота, на деца и внуци. Аз се оправям, защото съм вече голяма.
Да, отиде ли си майка ти порастваш отведнъж.
Виж целия пост
# 380
Аз се оправям, защото съм вече голяма.
Да, отиде ли си майка ти порастваш отведнъж.

Променя се мисленето изведнъж си даваш сметка, че единствения човек който винаги е бил до теб вече го няма  Sad
Виж целия пост
# 381
Аз се оправям, защото съм вече голяма.
Да, отиде ли си майка ти порастваш отведнъж.

Променя се мисленето изведнъж си даваш сметка, че единствения човек който винаги е бил до теб вече го няма  Sad
Да...След като си отиде и баба ми, моята втора майка, осъзнах, че вече няма кой да ме обича безусловно. И тогава родих синът си! Simple Smile
Виж целия пост
# 382

Как да сме... Осми март е след два дена и...пак няма да е лесно.
Виж целия пост
# 383
Честит празник на скъпите ни майчици. Иска ми се да вярвам,че са до нас Cry. Обичам те маме
Виж целия пост
# 384
На 8ми март е гадно... Няма на кого да се обадиш... А всичко в теб крещи... И на рождените дни също  Cry
Обичам те мамо!!!
Виж целия пост
# 385
Утре стават 6 месеца, откакто мама ни напусна! Днес готвих прясно зеле с пиле и понеже мама беше страхотен човек и кулинар и винаги ми е помагала при готвене-така ми се прииска отново да я попитам-как точно да го направя, за да стане вкусно-но уви Cry-мислех,че мъката ще започне да намаля, но на моменти пак ме обзема-страшно е...... почивай в мир мама....... Praynig
Виж целия пост
# 386
Днес се навършва година от смъртта на майка ми.
Този Великден не празник за мен! Никой празник вече не е това, което беше. Делниците също.
Виж целия пост
# 387
Днес се навършва година от смъртта на майка ми.
Този Великден не празник за мен! 

Моята майка почина преди 3 години. Първата година и аз като теб не бях на себе си, не празнувах нищо, лиших и децата си от празници (което не е редно). На втората година обаче сънувах точно навръх Великден, че мама си е жива и пече козунаци, а всички ние й се мотаем в краката. В съня ми мама ми рече - "хей, не се мотай, ами гледай как се месят козунаци, че тази година ти ще ги месиш!" Събудих се и дълго време не можех да се отърся от съня си. Споделих с близка приятелка, а тя рече - ами купувай продукти и почвай! И така, и миналата година и тази година меся козунаци. Не съм никаква майсторка, нямам никакъв опит, но козунаците ми стават за чудо и приказ, сякаш майка ми ги прави! И наистина, още като приготвям продуктите и ме обзема някакво дълбоко вътрешно спокойствие и увереност и имам чвството, че майка ми е до мен, макар и невидима. Тя обожаваше да меси козунаци за внуците си, сега аз ги меся в нейна памет и като седнем с децата да ги ядем още топли-топли, постоянно си спомняме за нея. Мисля, че този начин да изкажем почитта и обичта си към нея, с нещо нейно толкова любимо приживе, би й харесал най-много.

Майките ни не биха искали да лишим нито себе си, нито внуците им от празници. Ние продължихме да празнуваме ... с една светла тъга в сърцата. Повярвай ми, и при теб ще дойде този момент.
Виж целия пост
# 388
Майка ми почина внезапно преди 4 седмици от масиран инфаркт. Днес щеше да навърши 58 години. Тази нощ се събудих от кошмар и ми се стори, че мъжът ми не диша, докоснах го по бузата стори ми се студена, скочих от леглото и той се събуди. Казах му, че съм сънувала нещо гадно, изпуших една цигара и пак заспах. Постоянно в мислите си говоря с майка ми. Имам чувството, че всеки момент телефона пак ще звънне и ще чуя смеха и. Но няма да го чуя. Уморих се да губя любими хора, само баща ми остана, и усещам как прекалявам в обгрижването, да не му се случи нещо.
И постоянно в главата ми звучи една фраза от любимото стихотворение на мама на Пушкин "Я памятник себе воздвиг нерукотворный..."
Животът продължава!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 389
Колко много се натъжавам, когато има нови публикации тук.
Райна, ще се почувстваш по-добре след известно време, повярвай ми.
За баща ти - отдалечи се малко, дай му пространство. Една голяма част от вдовците си поставят за цел да се справят сами - като реверанс към починалите си съпруги - няма да тормозя децата ни, а напротив - ще пробвам някак да те заместя, доколкото  мога.
Днес стават точно две години и пет месеца откакто на мама сърчицето не издържа. Плача ли често - да. Понякога се разплаквам, докато помагам на осемдесетгодишна старица да си качи нещата от Кауфланд в автобуса. А баща ми ... той е жив и се научи да прави неща, които преди те е знаел, че се правят, както и ни проверява как сме, периодично, по някаква странна схема.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия