+1 за дишането по метода на Вим Хоф. Има видеа в ютюб.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.
# 3 690
27 апр. 2023, 12:44 ч.
# 3 691
27 апр. 2023, 13:25 ч.
Благодаря на всички за разбирането и подкрепата. Не ходя на психолог. Преди не исках, сега искам, но мъжът ми го смята за глупост, а нямам сили да се разправям и с него. Даже не съм го коментирала, защото му знам мнението по въпроса. Добър съпруг и баща е, не искам да го изкарвам черен, обича ме, грижи се много за децата ни, но си има своите възгледи. Преди изобщо нямаше да зачета мнението му и щях да направя, каквото смятам за добро за мен, но сега даже за това нямам сили. Превърнала съм се в някакво мекотело. Все едно гледам друг човек, преди се обичах и харесвах, сега се мразя. Имам чувството, че се провалям и като майка, защото не успявам да се радвам на децата, както заслужават. Не им го показвам, преструвам се на весела, мъча се да играя с тях, но усещам огромна вина. Борила съм се, за да имам сина ми и дъщеря ми. Много хора биха дали всичко да са на мое място. Чувствам се виновна, че сякаш не ги оценявам, а всъщност те са ми всичко. Без тях не мога да дишам. Обожавам ги.
Виж целия пост
# 3 692
27 апр. 2023, 13:51 ч.
сигурно има и други фактори, които причиняват тази депресия
Може би трябва да помислиш, как точно се чувстваш и в кои ситуации, кое те кара да бъдещ тъжна?
Аз имах години наред апатия и нищо не ми се правеше, моята причина беше , че се чувствах самотна
трябва да разбереш корена на проблема и ще го излекуваш
Виж целия пост
Благодаря на всички за разбирането и подкрепата. Не ходя на психолог. Преди не исках, сега искам, но мъжът ми го смята за глупост, а нямам сили да се разправям и с него. Даже не съм го коментирала, защото му знам мнението по въпроса. Добър съпруг и баща е, не искам да го изкарвам черен, обича ме, грижи се много за децата ни, но си има своите възгледи. Преди изобщо нямаше да зачета мнението му и щях да направя, каквото смятам за добро за мен, но сега даже за това нямам сили. Превърнала съм се в някакво мекотело. Все едно гледам друг човек, преди се обичах и харесвах, сега се мразя. Имам чувството, че се провалям и като майка, защото не успявам да се радвам на децата, както заслужават. Не им го показвам, преструвам се на весела, мъча се да играя с тях, но усещам огромна вина. Борила съм се, за да имам сина ми и дъщеря ми. Много хора биха дали всичко да са на мое място. Чувствам се виновна, че сякаш не ги оценявам, а всъщност те са ми всичко. Без тях не мога да дишам. Обожавам ги.
сигурно има и други фактори, които причиняват тази депресия
Може би трябва да помислиш, как точно се чувстваш и в кои ситуации, кое те кара да бъдещ тъжна?
Аз имах години наред апатия и нищо не ми се правеше, моята причина беше , че се чувствах самотна
трябва да разбереш корена на проблема и ще го излекуваш
# 3 693
27 апр. 2023, 13:55 ч.
Антидепресантите не притъпяват ли всякакви чувства по принцип?
Не намеквам в никакъв случай за спиране, само питам, защото може би това би обяснило и другото. Не смятам по никакъв начин, че има причина за самообвинения.
Виж целия пост
Не намеквам в никакъв случай за спиране, само питам, защото може би това би обяснило и другото. Не смятам по никакъв начин, че има причина за самообвинения.
# 3 694
27 апр. 2023, 14:17 ч.
Форест, не бива да се чувстваш виновна. Като почина баща ми имах чувство, че ще полудея. Нямах памет. Не включвах готварската печка, защото ме беше страх, че ще я забравя и ще подпаля апартамента. Ходих на психолог, защото мислех, че имам нужда. Отидох веднъж, обаче не попаднах на моя човек и се отказах. В крайна сметка спрях, но вече бях една идея по-добре. Не е нещо срамно да ходиш на психолог. И мм не беше особено щастлив от моята идея за психолог обаче ме остави.
За липсата на радост те разбирам, аз също бях така и без ад. Просто не можех да се усмихна. А не съм такъв човек, радостна и усмихната съм.
Виж целия пост
За липсата на радост те разбирам, аз също бях така и без ад. Просто не можех да се усмихна. А не съм такъв човек, радостна и усмихната съм.
# 3 695
27 апр. 2023, 17:51 ч.
Аз и преди съм приемала АД. Те в общи линии отрязават върха на емоциите, намаляват и тревожността. Зависи и от коя група са. Анафранил е много стар трицикличен АД. Вече рядко се изписва. Моя близка преди 40 години е лежала в психиатрия заради тежка депресия и тогава от Амитриптилин, който е от групата на Анафранил, е получила прилив на енергия и според думите й е летяла от щастие. Аз и без АД съм в такова апатично състояние. Но АД ми притъпява малко тревожността. Ще вдигна дозата, тази явно ми е ниска. Животът ми се вижда много безсмислен. Ако няма нищо след това, не виждам за какво го живеем. Не искам точно да изчезна, а да започна отначало, да забравя всичко. Имах много хубав живот до един момент, в който нещата се преобърнаха преди 6 години. Само децата и любовта ми към тях ме бутат напред, а и майка ми. Не мога да я оставя без дъщеря, ще я съсипя. Тя няма други деца.
Виж целия пост
# 3 696
27 апр. 2023, 18:57 ч.
Вие как отбелязахте 40-то....
Нашите решиха на свеки да се съберем в заведение беше много странно,то е на село верно не е кой знае какво, дето се вика отвори само за нас и пак ми беше странно ядене,пържоли....
Подавки ок,после ходихме до гробищата естествено.
Виж целия пост
Нашите решиха на свеки да се съберем в заведение беше много странно,то е на село верно не е кой знае какво, дето се вика отвори само за нас и пак ми беше странно ядене,пържоли....
Подавки ок,после ходихме до гробищата естествено.
# 3 697
27 апр. 2023, 18:59 ч.
У нас традиционно се яде и пие на такива поводи. Което си има своя смисъл, де. Единствената разлика е, че когато се пие по такъв повод не се казва "наздраве".
Виж целия пост
# 3 698
27 апр. 2023, 19:05 ч.
За почерпката,смисълът е да си спомним ли,като при подавката?
Виж целия пост
# 3 699
27 апр. 2023, 19:13 ч.
За спомен, но и като въплъщение на идеята, че животът продължава и живите трябва да живеят, не да страдат. Или както е казано в евангелието - "Остави мъртвите да погребат своите мъртви, а ти иди и разгласявай Божието царство." И понеже на един апостол да разгласява божието царство му е работата, то за хората изобщо смисълът е - мъртвите са си мъртви, вие продължавайте с ежедневието си и живейте живота си.
А и ако вярваме, че починалият е бил добър и праведен човек, тогава следва той да се е преселил на по-добро място, което не е повод за тъга, нали?
Виж целия пост
За почерпката,смисълът е да си спомним ли,като при подавката?
За спомен, но и като въплъщение на идеята, че животът продължава и живите трябва да живеят, не да страдат. Или както е казано в евангелието - "Остави мъртвите да погребат своите мъртви, а ти иди и разгласявай Божието царство." И понеже на един апостол да разгласява божието царство му е работата, то за хората изобщо смисълът е - мъртвите са си мъртви, вие продължавайте с ежедневието си и живейте живота си.
А и ако вярваме, че починалият е бил добър и праведен човек, тогава следва той да се е преселил на по-добро място, което не е повод за тъга, нали?
# 3 701
27 апр. 2023, 20:14 ч.
Форестче, прегръщам те силно, дръж се още малко,аз след повече от година от загубата на двамата ми родители, стигнах до ад. Много е трудно всички тук знаем, но трябва да се справиш, може да отидеш да говориш със свещеник, те така говорят и ще те успокоят, или говори с близка приятелка , трябва да излезе тази мъка. Пиши ни тук, само не се предавай
Виж целия пост
# 3 702
27 апр. 2023, 21:46 ч.
Форест, няма да ти казвам, че трябва да се стегнеш. Всички тук те разбираме.
10 години откакто татко излезна и не се прибра повече, и след месец ще станат 5 откакто намерих мама умряла ...
Сънувам ги последните 5 години всяка нощ, абсолютно всяка. Не искам, защото като стана тях ги няма. Все едно всяка сутрин първо се сблъсквам с това, че ги няма.
Имам ММ, с който в момента сме на такъв етап, че и аз не знам накъде сме, и деца нямаме, на 43 съм вече.
И с хапчета, и без хапчета при мен все тая. Няма разлика.
Докарах се дотам, или перименопаузата ме докара, че сега съм с хипертония, пред сърдечна недостатъчност, с леко висок холестерол и се чудя аз ще доживея ли поне до 50, те поне до 61 добутаха и двамата.
Та така, ох, не знам, имах нужда и аз да споделя ... Да, живота си върви, но това е част от моят живот.
Виж целия пост
10 години откакто татко излезна и не се прибра повече, и след месец ще станат 5 откакто намерих мама умряла ...
Сънувам ги последните 5 години всяка нощ, абсолютно всяка. Не искам, защото като стана тях ги няма. Все едно всяка сутрин първо се сблъсквам с това, че ги няма.
Имам ММ, с който в момента сме на такъв етап, че и аз не знам накъде сме, и деца нямаме, на 43 съм вече.
И с хапчета, и без хапчета при мен все тая. Няма разлика.
Докарах се дотам, или перименопаузата ме докара, че сега съм с хипертония, пред сърдечна недостатъчност, с леко висок холестерол и се чудя аз ще доживея ли поне до 50, те поне до 61 добутаха и двамата.
Та така, ох, не знам, имах нужда и аз да споделя ... Да, живота си върви, но това е част от моят живот.
# 3 703
27 апр. 2023, 21:57 ч.
Аз имах щастието да бъда с моичките дълги години.
Липсват ми, но болката идва от гадния начин, по който ги изгубих. Сякаш е било война, единствената съм от моите познати, която е изгубила от ковид родителите си. Мои познати се разделиха с близките си, но не така, не така. Дори чувам думи - защо не ги опази?
А вие пишете, споделяйте какво идва като болка най-отвътре. Това е разковничето - да разберем какво ни изгаря. Не че е вълшебна пръчица, но поне да си видим дяволчетата.
Виж целия пост
Липсват ми, но болката идва от гадния начин, по който ги изгубих. Сякаш е било война, единствената съм от моите познати, която е изгубила от ковид родителите си. Мои познати се разделиха с близките си, но не така, не така. Дори чувам думи - защо не ги опази?
А вие пишете, споделяйте какво идва като болка най-отвътре. Това е разковничето - да разберем какво ни изгаря. Не че е вълшебна пръчица, но поне да си видим дяволчетата.
# 3 704
27 апр. 2023, 23:32 ч.
Алкохолът само илюзорно притъпява тревожността и успокоява, напротив, засилва определени състояния.
АД трябва да се уцелят и действат. Не се увеличават и намаляват, спират, както ни скимне. Като се помогне на химията, тогава вече трябва и сами малко да си помогнем. АД не са панацея, лечение…те облекчават симптоматиката.
Виж целия пост
АД трябва да се уцелят и действат. Не се увеличават и намаляват, спират, както ни скимне. Като се помогне на химията, тогава вече трябва и сами малко да си помогнем. АД не са панацея, лечение…те облекчават симптоматиката.
Препоръчани теми