Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 100
  • 5 661
# 3 750

И ELPIS, само да те светна, че не съм тръгнала да се самоубивам. А това с Ксанаксите дори няма да го коментирам. Използваш нещо, което съм споделила с цел да ме уязвиш. Помисли си какво говори това за теб като човек.
    Писах лични, опитах се да помогна.
    И само да те светна, достатъчно хора ме познават извън форума, важно ми е тяхното мнение що за човек съм:
    Виж целия пост
    # 3 751
    Като те познават, и те интересува само тяхното мнение, не виждам смисъл да ми се обясняваш.
    Виж целия пост
    # 3 752
    Хей момичета!
    Моля ви!!!
    Това е единственото място на което леем без маски душите си, защото имаме нужда. Когато е само текст, без тон и артикулации, винаги може да бъде разбран погрешно и крайно. Нека тук остане различното място...свързва ни болка, нека оставим егото и красноречието си.
    Всеки е различен и изразява по различен начин емоциите си. Не всеки иска отговор и внимание дори, а просто да си го напише, ей така...
    Щом сте тук, сте получили и дали нещо...полезно ви е било, все някак.
    Нека продължи! Ще има уви, още много нуждаещи се от това място...
    Виж целия пост
    # 3 753
    Tirex, напълно си права. Не искам аз да съм човекът, който нагнетява темата, но тъй като ми е болна, не мога да се сдържа и да не отговоря. Аз само тук намирам утеха. В моя свят навън нямам право да се жалвам. Там трябва да съм винаги усмихната и щастлива. Хората дори си мислят, че не съм обичала баща си, защото никога не говоря за това, а ако те споменат, запазвам спокойствие и не си позволявам да плача. Тук откривам отдушник. Ако съм се заблудила, и темата има друга цел, съжалявам, че не съм разбрала.
    Виж целия пост
    # 3 754
    Не! Точно това е темата, спокойно! Няма грешка, няма нагнетяване. Просто...всеки си изказва негово мнение и начин на справяне. И често укорите са от грижа всъщност, а и са просто още една гледна точка.
    Вярвам, че за теб е така и за мен е! И аз се правя на много спокойна навън и в къщи...вероятно- всички сме така и за това сме тук.
    Не ми се иска никой да напуска неразбран и засегнат, а когато наистина го усети, че е готов и че няма вече нужда от това...
    И аз веднъж опитах да помогна с думи на една потребителка, но бях сдъвкана...е- тъпо ми стана, но- това пък си е нейната позиция...сигурно засегнах. Лесно уязвими хора сме тук, нормално...
    Прегръдка на всички! И на потъналите и на справилите се! И на лабилните и на силните!
    Виж целия пост
    # 3 755
    Днес стават 35 години без моята майка. По-голямата част от животът ми е минал без нея, а все още искам да я видя, поне в сънищата си. Чудя се как ли би изглеждала сега. Какво би ми казала. Страхувам се ,че спомените избледняват. Това е най-голямата ми болка и липса.
    Мамо, където и да си, благодаря ти за всичко!!! Ти си най-добрата майка! Винаги, винаги ще те обичам! Нося те в сърцето си! Мамо, много, много ми липсваш
    Виж целия пост
    # 3 756
    Нападки , нападки и пак ,е защо човек не може да каже какво му е на душата?
    Всеки  е различен за едни 8месеца е много,за други и  50г не могат да прежалят близък. Абе на вас какво ви е ?
    Защо като пише някой тук все си мислите ,че ще се самоубива,  има нужда от помощ или психолог ? Затова сме хора да сме различни и който не харесва темата да не пише и да не чете !
    Вместо да се разбираме ние се нападаме ...
    Виж целия пост
    # 3 757
    Сигурно ще ви се стори странно това, което ще напиша, обаче ми се иска да го споделя с някого. Снощи бяхме на бар и празнувахме рд на моя приятелка. По едно време пуснаха миксиран вариант на една песен на ABBA, една от любимите групи на баща ми. Помня как си пътувахме с него из страната и си ги слушахме в колата. А като видеше някой техен клип по тв винаги се наслаждаваше, понеже му бяха много любими.

    И си подскачам аз в бара и се сещам за баща ми в тоя момент и беше толкова странна смесица от емоции. Сякаш за пореден път осъзнавам, че него го няма, но и че той е на по-добро място, където нищо не го боли. И че ме гледа отгоре и ми се радва на макс. Преди едва няколко месеца не съм си мислила, че може да подскачам в бар, докато едновременно жаля за баща си, обаче човешките емоции са странно нещо. Сякаш винаги този човек е в сърцето ти и нещо напомня за него, обаче смъртта е най-тъжния момент от живота му. А преди това е имал 64 години живот и щастие.
    Виж целия пост
    # 3 758
    Сигурно ще ви се стори странно това, което ще напиша, обаче ми се иска да го споделя с някого. Снощи бяхме на бар и празнувахме рд на моя приятелка. По едно време пуснаха миксиран вариант на една песен на ABBA, една от любимите групи на баща ми. Помня как си пътувахме с него из страната и си ги слушахме в колата. А като видеше някой техен клип по тв винаги се наслаждаваше, понеже му бяха много любими.

    И си подскачам аз в бара и се сещам за баща ми в тоя момент и беше толкова странна смесица от емоции. Сякаш за пореден път осъзнавам, че него го няма, но и че той е на по-добро място, където нищо не го боли. И че ме гледа отгоре и ми се радва на макс. Преди едва няколко месеца не съм си мислила, че може да подскачам в бар, докато едновременно жаля за баща си, обаче човешките емоции са странно нещо. Сякаш винаги този човек е в сърцето ти и нещо напомня за него, обаче смъртта е най-тъжния момент от живота му. А преди това е имал 64 години живот и щастие.

    Разбирам те, аз се сещам от всякакви неща

    Еидях магазина , от който купихме печка с него и щях да ревна
    Обичаше да ходи до Лидл с мен да гледа промоциите
    Или като чуя Deep Purple

    Не знам въобще лекува ли времето за някои хора
    Виж целия пост
    # 3 759
    Офф, и моят беше фен на deep purple и като ги чуя се сещам за него, винаги…
    Виж целия пост
    # 3 760
    Много ми е мъчно..... времето не лекува.....боли, сякаш беше вчера, а минаха 7 години.... душата и сърцето ми плачат...
    Виж целия пост
    # 3 761
    Аз събирам сили,и по малко започнах да разчиствам стаите ,не изхвърлим техни вещи,просто чистя ,до сега нямах сила. За.дрехите още не съм готова , но се старая да не плача,когато съм там.
    Виж целия пост
    # 3 762
    Скоро ще е година без татко. Болката я има, но поне животът ми се върна на старите обороти. Просто липсата ще остане завинаги.
    Виж целия пост
    # 3 763
    На 19ти една година без майка,мъката е нечовешка .
    Липсва ми, много
    Виж целия пост
    # 3 764
    Тук съм и аз... а бих искала да се срещаме в други теми, даже и да не сме на едно мнение по всички въпроси Sad
    Нямам сили да пиша, опитвам се да си събера душата и да се подготвя за утре, когато ще трябва да си вземем последно сбогом.
    И сякаш мисля, че за мен последното сбогом беше когато я откараха с колата от вкъщи, от дома, в който съм прекарала детството си и са се запечатали безброй спомени.
    А утре... утре все едно отново ще я открия така, както я видях онзи ден.
    Мама, а мама я няма. Аз казвам мамо, мамо, мамо, мамо, мамо.... а мама мълчи. Завинаги.
    Душата ме боли..
    Виж целия пост

    Започнете да пишете...

    Страница 1 от 1

    Общи условия