Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Мама почина на 06.06.2024. Денят, в който трябваше да се прибере сестра ми със семейството ѝ, за да празнуваме бала на сина ми. Родителите ми му бяха купили кола за подарък. Мама чакаше с нетърпение да му я подарят по време на тържеството. Беше купила лентички, панделки, да я украси. Чакаше сестра ми да се прибере, за да ги подготвят. Сто пъти искаше да сподели вълнението си с мен, да обсъдим как точно да стане изненадата... Аз все нямах време, все изнервена от работа, грижи, ангажименти. Този месец подготвих бал, рожден ден за малката ми дъщеря, сега предстоеше и семейното тържество за абитуриента... Не ѝ обръщах внимание, дори ѝ се ядосвах защо ме занимава... Миналия четвъртък поръчахме и платихме украсата, балоните за следващия ден, бяха поръчани подаръци за гостите, всичко беше вече уредено. Мама чакаше да дойде и сестра ми със семейството, вълнуваше се от всичко хубаво, което предстои. В момента, в който поръчвах балоните и бях щастливо нетърпелива ,тя е издъхвала.  Като се прибрах, тати ми се обади. Беше неочаквано, беше само на 63 г., не беше болна. Тати е бил излязъл, тя е сложила да сготви за сестра ми като се прибере, явно я е заболяло и е полегнала. Така я е заварил баща ми, когато се е прибрал на обяд, притеснен че не му отговаря на телефона. На 07.06.2024 я погребахме, вместо бал правих погребение, на рождения ден на тати. Сина ми е разбит, те бяха голяма любов. Подарихме му колата, той плака много, не знам как ще го преодолее. А не мога да му помогна, защото аз самата не мога да се справя.
Моля се да я сънувам, да ми прости, но не идва в съня ми, явно не ми е простила. Аз никога няма да си простя, вината ще ме изяде като рак. Помагаше ми с 8-годишната ми дъщеря, работя на смени,тя идваше когато съм на работа до полунощ, и я водеше на училище когато бях от 6:00 сутрин на работа. Сега не мога да се справя без нея... А ме е страх да не оставя децата си сами, ако се отдам на вината да ме превземе. ..

За съжаление не оценяваме това което имаме докато не го загубим.Аз бях по същия начин все забързана все нямаща време да е чуя да е изслушам да се порадвам с нея да поплача с нея и когато е загубих внезапно, осъзнах какво всъщност съм имала до себе си
Много искам да и кажа ...извинявай мамо не бях добра дъщеря.
Силвия аз съм сигурна,че тя ти е простила майките винаги прощават на децата си колкото и да са виновни.
Боли много боли тати почина началото на 2019 г а мама е няма от края на 2020 г болката неотминава просто се научих да живея с нея.Имам малка дъщеря на която винаги обяснявам каква баба и какъв дядо е имала,колко много са е чакали да се появи.

И майка почина здрава, права на 68 г преди 4 г, без да е изпила един аналгин в живота си. Масиран инфаркт. Не можа да види децата ми, да им се порадва. Татко се е пуснал на автопилот, до където кара дотам. Много ме е яд за него, с брат ми се ядосваме, но резултат никакъв.

Съболезнования, Силвия, на теб и цялото ти семейство.
Понякога животът ни поднася жестоки “изненади”.
Майките прощават винаги, прощават априори.
Именно заради децата ти, не можеш да си го позволиш, така че сили и кураж.

Мама почина преди 6 години, на този ден, на 61 години. Намерих я аз сутринта.
Тежко е, все още е много тежко. Животът продължава някак без тях двамата, но липсата, празнотата, болката са си все тук
Липсват ми много и двамата. Ужасно много.

Колко боли само ние си знаем...вчера се навършиха 8 месеца без татко.
А особено, когато те гложди и съвестта става още по- жестоко.
Като при мен...
Миналата година на 10 октомври моят татко почина в хоспис. Беше 20 дни там. Много се обвинявам, че така се получи...
Нямам братя и сестри, тъкмо бях родила второто си детенце, майка ми с прясно оперирана тазобедрена става и въпреки това успя да го гледа 2 месеца след първия инсулт. В последствие лежа 1 седмица в Пирогов и го изписаха на носилка с частна линейка до вкъщи за 80лв...Нямаше кой да ни каже, че има проблеми вече и с гълтача,  че не може да пие дори вода...
Жестоко беше. Аз нищо не знаех и не бях запозната с инсултите и последващото лечение...
Плащахме на физиотерапевт да го посещава 3 пъти в седмицата, уж за развиване, но по- скоро беше за да мога аз да си поговоря с татко. Той вече не можеше да си вдигне телефона, не осъзнаваше, че звъни. Физиотерапевтът правеше каквото можеше, но той се беше отказал вече...
Никога няма да забравя последния ни разговор, понеделник, 12 часа преди да почине...
Вече почти не разбирах, какво говори. Само му повтарях,  че го обичаме и всичко ще бъде наред.
Известно време след това не можех да спя, имах и паник атаки, имунитетът ми се срина и се разболях се от пневмония...
Да, наистина мъката разболява.
Сега съм вече по- добре, но болката си е същата. Сънувам го, но нищо не ми казва. Последният път само ми помаха и ми се усмихна. Преди месец  е завършен и гробът с паметник и всичко, както си трябва и се надявам да ми прости!

Не се обвинявайте, не ви се сърди..Те знаят, че сме направили най-доброто и не сме ги изоставили.

Исках да попитам, а какви са ви отношенията с живият родител. При нас от много добри отношения в момента сме в една ледена ситуация. 

Ох, Силве... съжалявам!
Върнах се година назад, балът на детето беше на 20-ти, а мама почина на 19-ти май... мъгла са ми тези дни

Ох, ох и това е болна тема...
През есента, след смъртта на татко я уговорихме да дойде през зимата при нас. Купихме и колибка на кучето й. И уж  за 3месеца, 2месеца и накрая се съгласи за 20дни. Не е изобщо добре здравословно. Има болки в кръста и в краката и си седи на вилата да гледа градина.. Ама там е изцяло сама. Няма никой. Най- близките хора са на 2км. Иска да си седи  там и това е. Няма транспорт. Започва да има проблеми и с паметта... Постоянно я уговарям да си иде в апартамента в София, в цивилизацията. Не и не..
Много ми е мъчно, защото се мъчи зверски, а не е да няма къде и как. Няма и на кого да платя да  я посещава редовно...
Може ли да споделят и други хора, останали с по един родител, какво е положението?

Не се обвинявайте момичета, всяка е направила най-доброто което може в този момент за родителя си.
Когато баба почина, майка все се чустваше виновна, че нещо не е направила като хората.
Тогава и казах, че тази неувереност не е от това какво е направила или какво не, а взаимоотношеният между двете през годините.

Когато татко почина, майка се опита да тръгне по пътя на тъгата и това какво не е направила. Но успяхме бързо да я извадим от там.

За щастие те се преместиха в нашият град преди 10-тина години. Майка е близо до нас. Ходи на работа, купихме кола за да е по-самостоятелна. Въпреки това често има нужда от компания и се опитваме да я осигуряваме.

За съжаление приятелките й останаха в родният град и рядко се чуват и още по-рядко се събират.
Все си мисля, че няколко приятелки около нея щеше да се чувства по-добре.

1 год. не си бяхме говорили и виждали с баща ми. Миналата година писах по това време в темата и много хора ме нападнаха и се изписаха грозни неща. Чухме се преди 20 дни по повод раждането на дъщеря ни. Дойде на изписването (не бях сигурна дали ще го направи), преди няколко дни му се обадих да се видим навън, да види детето. Но отношенията ни са безвъзвратно променени и не мисля, че могат да се променят кой знае колко.
По повод знаците и живота отвъд: преди 16г. сънувах покойния ми дядо с около 1г. момченце. Малко след това забременях със сина ни. Преди 4г. забременях и сънувах прабаба ми и майката на съпруга ми да ми се карат. Загубих бременността, мама се разболява малко след това и за по-малко от 3м си отиде. Миналата година я сънувах заедно с бабата на мъжа ми, доведоха едно дете и го заведоха до децата на сестра ми пред училището, в което учи сина ни. Малко след това съм забременяла с дъщеря ни и тя вече спи до мен Вярвам, че има нещо отвъд

А моята майка почина на 24.05 т.г след една седмица в кома. Беше учителка и това си говорихме, че не случайно си отиде на тази дата. Но пък се замислих , че някога ще се наложи да правя помен и бал в един и същи ден образно казано.
Съболезнования на всички..само който го е изпитал , може да го разбере . Особено ако сте имало силна емоционална връзка.
Някой от вас ходил ли е на психолог и почувстваш ли е облекчение ?

Отидох за 1 седмица при баща ми с бебетата и напълно се отчаях от него. Налива се от сутрин до вечер с бира , пуши по 2 кутии цигари на ден и общо взето не го интересува нищо. Брат ми преди 2 г. се върна от чужбина и си купи апартамент, но остана при него с приятелката си, за да не е сам и татко вече напълно е абдикирал от всичко. Нито до магазина ходи, нито слиза долу пред блока при приятелите си, абсолютно нищо. Седи на един стол по цял ден и гледа през прозореца. Брат ми е развял бялото знаме, аз се опитах да говоря с него, но само където се скарахме. Добре, че не е от сръдливите и бързо му минава. Но, както писах по-рано се е оставил на абсолютен автопилот. Голям инат е, зодия лъв, не дава нищо да му се каже. Преди, като живееше сам, беше по-добре и физически и психически: пазаруваше, готвеше, чистеше си, пускаше си пералня, справяше се сам, сега деградацията е пълна.

Охх, да.
Баща ми също тотално се занемари.
От човек, който беше душата на компанията, всеки уикенд бяха някъде на разходка, пътешествие с майка, сега…
Всеки ден, през ден ходя да правя превръзки, не излиза от вкъщи или само до пейката пред блока.
Пие бира и “ругае”, че пие нон стоп лекарства.
Почти не може да се обслужва сам. Само дето не е на памперси:
Тотално се срина.
Не иска при нас, не иска в дом, не знам как ги вижда нещата.

Милите Вие, прегръщам всички! ❤ Само ние си знаем какво ни е, ние оценяваме реално какво сме имали и какво сме загубили.
Всеки ден в банята си поплаквам, всеки ден се питам защо ме остави, всеки ден страдам защо отгледа децата ми , беше с мен в най-трудното и когато вече поотраснаха и трябваше да им се радва , тя си отиде … всеки ден и искам прошка - и знам , и не знам за какво …. Хем се чувствам виновна, хем не - бяхме много близки и никога не сме се карали и нагрубявали . Може би я нараних индиректно , с други мои действия и решения . Скрих от нея истината за състоянието и и за това, че е неизлечимо болна, че надежда няма . Много е страдала душичката и на младини и на старини,  но беше силна и достойна !
Съжалявам децата си, че я загубиха! Тя можеше  толкова любов да им даде… Съжалявам баща си, че трябва да продължи сам и душевно осакатен …
Надявам се, че някога ще се срещнем отново ❤