Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Светъл празник на празнуващите! Възкресението ни дава надежда, че след смъртта душата живее вечно. Няма ги любимите ни близки, тъгуваме за тях!
Но тревогите са ни и за живите. Мама 5 ден е с гадене, изтощение, слабост, липса на апетит. Личната лекарка каза “вирус”, но защо не и минава….
Моля Бог всеки ден за здраве, защото се уверих , че нищо друго няма значение.
Бъдете здрави и благословени, благодаря , че ви има момичета иначе не знам къде ще изливам цялата тази мъка, притеснения и тревоги!🙏🏻❤

Сега като прочетох поста и се замислих, че може би подсъзнателно аз също използвам ремонта и обновяването на дома като вид терапия. Скоро станаха 4 месеца, откакто мама я няма. А в последните 2 месеца постоянно си търся какво да обновя вкъщи. Дребни ремонти, не нещо мащабно. Вчера даже приключих с ремонта на мокрото помещение и си говорех с голямата дъщеря дали според нея би се харесало на баба ѝ. Каквото и да правя, винаги първата ми мисъл е какво би казала мама. Иначе даже в една ФБ-група споделих, ще напиша и тук. От първия ден на смъртта ѝ усещам присъствието ѝ, като в някои ситуации е много силно чувството. Почина в болница, бях до нея и буквално усетих последния ѝ дъх. Малко преди това бях застанала до отворения прозорец в стаята ѝ, обърната с лице към изгряващото слънце и въпреки студа, който влизаше през прозореца, почувствах топлина по лицето, все едно тя се сбогуваше с мен с нежна милувка 😢 Половин час по-късно почина. Странностите, обаче, се случват на бившия ми мъж. Докато бяхме заедно, живеехме в моя роден дом, заедно с майка ми, и тя е ставала пряк свидетел на проблемите в отношенията ни, на лошото му отношение към мен и т. н. Но мама беше много възпитан и деликатен човек, никога не се е месила, не го е нагрубявала. Каквото и да е преживявала вътрешно, никога не си е позволявала да го покаже. Когато почина, бившият ми беше един от носачите на ковчега ѝ. На опелото се беше наредил до мен в църквата, макар че изобщо не му беше до мен мястото, но в такъв момент не ми беше до разправии. След погребението ми сподели, че носейки ковчега, се е убол в нещо, огледал добре, но нямало нищо остро. Първата ми мисъл беше, че мама дава знак, че не го желае наоколо. Преди 2 дни пък ми звъни, че отишъл на гробищата да остави цветя, и когато тръгвал, докато се качвал на колелото си и бил загледан в дървения кръст на гроба ѝ, и рече - много странно нещо се случи, изведнъж все едно краката ми се подкосиха и паднах заедно с колелото. Дъщеря ми веднага реагира - ето, баба не го иска при нея. Тя израсна с баба си, бяха много близки и отдавна твърди, че дори и майка ми да не е коментирала пред мен, изобщо не го е харесвала. И затова аз също силно вярвам, че мама му изпраща сигнали. Чувствам се много по-спокойна, когато зная, че тя е наоколо и ни пази ♥️

Много хора сменяват наредбата в дома, или поне пренареждат мебелите. Промяна някаква да има. Майка също пренареди мебелите след татко.
Други хора си взимам куче/котка.

Не се обвинявай! Има ситуации в живота, в които няма как да бъдем навсякъде. Тъжно е, но е факт.
Аз се чувствам уморена, изтощена и смазана от всичко… и някъде вътре в мен има капчица надежда. Тази постоянна тревога ме убива и усещам как съм загубила способността да се радвам. А толкова ми се иска от онова обикновеното човешко щастие…
Няма как все да е зле нали така казват? В живота има някакъв баланс. Затова не се притеснявай, ти си дала всичко, което е било по твоите сили, обичала си я безрезервно. Тя го е знаела и няма нищо по-ценно от това! ❤

Радвайте се, че ги усещате и получавате знаци. Аз нищо не усещам, сестра ми обаче редовно намира листа или предмети с форма на сърце, усеща и милувки както някой писа по-горе.

Малката цветарка, благодаря ти!
Напоследък сякаш съзнанието ми избутва някъде назад ужаса от последните дни. Мъката е там, но не е като преди...направо беше като кризи.Като ми изникваше картинката в съзнанието и имах чувството ,че ще полудея.
Относно знаците...твърдо вярвам ,че ми изпраща такива. Премигване на осветлението постоянно, изведнъж едно топло спокойствие ме обзема понякога....знам, че е тя.Не я сънувам, поне не помня.Но смятам ,че и това ще стане, когато съм готова.
Кураж, момичета!

Прегръщам те силно! 🫶🏻 Сигурна съм, че ще се справим, трябва!

След 4 дни стават 27 години, откакто я няма.

Днес е Томина Неделя - “Великден за починалите”. Бог да прости всички наши близки, които не са до нас, но ние винаги ще помним! Обичам тази фраза, която Иисус е изрекъл на апостол Тома “ Блаженни са онези, които не са видели, но са повярвали”. Вярвам, че има свят по-добър от този, Божието царство, в което всеки намира утеха и спокойствие, знам че и тати е там!🙏🏻 Да почиват в мир всички наши близки, които сме загубили!

Аз точно тази нощ много в сънувах и беше толкова реално не съм религиозна и не знаех, че е задушница, но майка ми беше много, та сега мисля да раздам нещо.

Здравейте, момичета. Тази нощ не спах много спокойно и по едно време се събудих и ясно чух женски глас, който каза “Аз съм”, сякаш да ме успокои.( Тези дни съм много притеснена за дъщеря ми. От неделя е в цикъл и рязко отново загуби апетит, няма сили, а тя е и със социофобия ,споделях Ви). Дали беше знак за предупреждение от тати, но ставам сутрин, става и тя и плачейки влиза в стаята, гушва се и чувам познатото “Мамо пак ми е така както преди - уморено , лошо и нямам апетит”… Изтръпвам , казвам Ви честно. Явно тати се опитва да ми даде сили и кураж, но изнемогвам…
Аз много вярвам в такива неща, но защо женски глас ( чужд, непознат)….
Много ми е трудно… изморена съм…

Малката цветарка, прегръдки!
Много притеснително е това с дъщеря ти. Аз имам генетична предразположеност към депресия. И майка ми и баща ми имаха такива епизоди, после и брат ми. И две години след смъртта на мама и аз потънах. От стаени и неизказани чувства и други неща в живота ми. Едвам се измъкнах от дупката. И много ме е страх за моите момичета. Малката по това време, когато бях в депресия, бях намерила нещо като дневник и хем се втрещих от нещата, които пишеше, все в черни краски. Хем реално не направих нищо. Нямах сили за нищо. Сега сме добре и двете,  но много внимавам, защото дори и малко отпускане и се пускам надолу. Затова и когато загубих и татко се опитвах да гледам по различно на нещата и успях сякаш.

Аз съм с ГТР( Генерализирано тревожно разстройство) , дъщеря ми не беше така до 5/6 клас. Навлезе в пубертета и нещата се промениха. Работехме с психотерапевт от миналата година до тази( февруари), когато тя ни увери, че вече всичко е наред. Но от неделя я виждам пак притеснена , сега хапва, но само любими неща. Утре ще звънна на личния лекар да и пусне изследвания( хормонални и за дефицит на витамини), защото е слабичка, но висока.
Тревогите ни никога нямат край, но се моля всеки ден на Господ нещата да се наредят!🙏🏻

В сряда към 19.30 задремах за 10-15 минути, докато гледах "Последният печели". Бях нещо много изморена. По едно време чух гласа на мама да ме вика "По малко име ме нарече, събуди се. Хайде, да ядем. Всичко е готово вече!" С толкова нежен глас говореше. Събудих се веднага и погледнах към вратата на стаята и очаквах да стои там, както обикнавено. Но я нямаше. Разстроих се. Напълниха ми се очите със сълзи. Споделих на брат ми. И той ми отговори, че бяха глупости и се втълпявах. Още по-голямо разочарование получих, че брат ми не ме разбира и ме мисли за луда. Въобще не си дава сметка и не го вижда колко тежко ми е без мама и тати. Не мога да приема, че толкова бързо си отидоха. А той спокойно си продължава да си живее. Като че ли не му пука, че ги няма вече.

Приеми го и продължи напред, те няма да се върнат, живота е за живите.Брат ти е прав, не че и на него не му е мъчно, но не може да ги върне.