Майка ти почина - преодоляхте ли го?

При мен на 06.06 станаха 5 месеца без майка ми. И да...промених начина по който гледам на разни дреболии, за които преди се ядосвах. И да....най-важно е аз и моите близки да са здрави, за съжаление научаваме се, когато загубим близък.

Така е, когато загубим някой толкова близък проглеждаме за много неща. За безсмислието на доста неща, за които се тормозим в ежедневието си и как вече за хората около нас, много от тях не са това,за което се представят и това за което ние ги мислим. Толкова хора просто сами си отидоха от живота ми, но те са нямали и какво да ми дадат, по скоро аз съм давала на тях, без да търся благодарност или отплата. Но в един момент като се сблъскаш с бездушието на същите тези хора към твоята болка и боли, но и "отрезвяваш"

И аз се чудя това, дали след мъката вече виждаме по друг начин хората, или те ни виждат като уязвими и атакуват грозно. Виждам ,че всички тук изживяваме мъката по един и същи начин, в различните моменти от време. А също и случките с хората наоколо са подобни, много внимателни хора се появяват в живота ни, както и такива, които са като хиени.

Да, за съжаление. В мъка хората, които бяха до мен се брояха само на едната ми ръка. Но нищо! Да почиват в мир родителите ни. 🙏🏻

Лично аз погледнах по друг начин на света и хората. И не ми пука повече за дребните душички, които си мислят за безсмъртни. Започнах да живея ден за ден. Не мисля какво ще се случи утре, а камо ли след 1 седмица, 1 месец и т.н.
Всяка сутрин като си отворя очи, се питам какво стана и защо се случи така. Преди 3 дни бях много зле. Пред припадане бях. Така ми стегна от мъка сърцето, че мама и тати ги няма да ми помогнат. Разплаках се и плаках половин час.

Приеми, че това е живота, едни умират, други се раждат, никой не е вечен.Вземи се в ръце, не може и не трябва вечно да мислиш за тях, ако трябва поговори с психолог или свещеник, отиди на почивка или екскурзия, починалите са починали, те няма да се върнат, живите трябва да живеят. Ако имаш деца, травматизираш и тях, а не бива.

Здравейте ,скърбящи хора.Чета ви от от доста време и преживявам и вашата болка.Разбира се ,че всеки по различен начин понася скръбта от липсата на любим човек ,но обединяващото е болката.Винаги я има!Онази страшна ,опустошаваща и не минаваща с времето болка,която всеки от нас усеща в мига ,в който любим човек си тръгне от тук.
 За мое голямо съжаление преди почти две години се сблъскат с тази болка и днес още се боря с нея.Наложи ми се да премина /и все още преминавам/ по един път съвсем непознат за мен.След хиляди прочетени страници ,изслушани подкастове и интервюта на хора изучаващи езотеричния и духовен свят ,разбрах ,че всичко ,което се случва на този свят е с цел.Много често чета в разказите ви за ваши родители ,които са починали след тежко боледуване и после разказвате ,че ги сънуване здрави ,по-млади и усмихнати.Когато нашето тяло страда от някаква болест, душата също се измъчва и често най-доброто за нея е да напусне това тяло.После ,в нашите сънища близките ни идват без ,"оковите" и белезите от тези болести ,точно така както искат да ги запомним.
 Знам ,че темата е по скоро насочена към починалите майка и баща.При мен нещата са доста различни.Синът ми ,само на 11г. Напусна земният си път при изключително нелеп инцидент.Три дни след като аз навърших 40 години.Чакан,измолен,изплакан още преди да се роди ,заченат инвитро....Изключително добро дете!Няма да ви разказвам за ужаса през ,който преминаваме със семейството ми и сестра му ,близначка.Искам само да ви споделя ,че молех Господ да вземе мен ,да вземе майка ми и баща ми ,но да ми върне детето.Бях готова да пожертвам живота на мъжът ми и на всички мои близки ,но не и да се разделя с детето си.Молех ,плачех ,проклинах ,но нищо не се промени.Свекърва ми не можа да го прежали и два месеца по -късно почина.Мъжът ми изобщо не пожела да я види и аз трябваше да организирам погребението.Когато отидох в апартамента й на сутринта и я намерих починала първото нещо ,което й казах беше ,че й завиждам....Аз исках да съм на нейно място.Сега тя е със синът ми , а аз съм тук ,в Ада да страдам всеки ден.
 Аз го сънувам рядко.Един или два пъти.Мъжът ми обаче   го сънува често.Идва при него с различни знаци и послания към нас.Вероятно и сестра му го сънува,но рядко споделя с нас за него.
 Посещавах психолози ,психиатри ,баячки ,гледачки, контактьори ,енерготерапевти,правих си регресия.И всичко с временен ефект.За тази болка няма лек !Няма време ,което да я излекува.Всеки минава по своя път по различен начин.На мен ми помага много тази книга
Чета я бавно ,понякога препрочитам или спирам за известно време зада премисля прочетеното.Открих много сходни неща с моята скръб и етапите през ,които преминавам.Не намирам утеха в нея ,по скоро усещам една близост с това ,което преживявам.Книгите и Интернет останаха най-близките ми.Спрях да.общувам с други хора ,защото се уморих да слушам колко съм силна ,да спра да плача и подобни неща.Как може да се дава съвет за нещо през което не си преминал ?За това и чета и общувам по-често с хора преминаващи по този път.
 Извинявам се ,че стана малко дълъг поста.Дано не ви звучат като някаква луда ....но ако някой ми беше казал преди почти две години ,че ще изчета толкова езотерична литература и ще се интересувам от прераждания и минали животи ,вероятно щях да му се изсмея.Но ,уви живота ни поднася различни изпитания.От нас зависи как ще ги преминем....

Искрено съжалявам за това, през което преминаваш. Аз загубих и двамата си родители, но болката, която описваш е страшна. Прегръщам те.

Съжалявам за загубата ти, изпращам ти прегръдка, плаках и четох.

Боже, какво да кажа, освен, че те прегръщам и изпращам сила

И от мене силни прегръдки. Това да загубиш детето си, не мога да си представя дори каква неописуема болка е. Няма думи, които да ви успокоя.
bubilina73 Мислих, че е тема, в която може да изразиш болката си, когато няма пред кого да споделиш болката си. Нали тук в тази тема всеки е загубил някой скъп много близък човек?! Нали сме тук да намерим разбиране и подкрепа?! Всеки човек преживява по различен начин болката си. Някои хора просто не могат да приемат случилото си или е необходимо много дълъг период от време да се съвземе от мъката си и да продължи да живее. Особено когато се чувстваш съвсем сам и с този близък, с който живееш, не се разбираш, постоянно напрежение вкъщи има, постоянни караници. Как да се съвземе човек?

Колкото повече го мислиш, толкова повече потъваш, говори с психолог, със свещеник. Всички мислим какво, ако бях направил, можеше и да не умре, но не можем да върнем времето назад, за момента сме правили това, което сме мислили за правилно. А понякога и нищо не може да се направи. Не трябва да допускаш да изпадаш в депресия. Поговори с някой, даже кварталния свещеник, ще ти даде някакво успокоение.

Настръхнах и аз. Няма по-страшно нещо за човешката душа от това да скърби за детето си. Това е нещо, което никой не иска дори да си представи.
Страшно съжалявам за загубата ви.
 Четохте ли и книгата на Алтаир ? Може да успеете чрез издателството да се свържете с автора…

Да ,прочетох и тази.И да,писах до издателството за евентуална среща ,но до този момент нямам отговор от автора.😥

И аз исках връзка с Алтаир, но казаха, че ще й предадат и дотам. Явно тя/той не иска да се занимава с хора. 🤷‍♀️