Агресията в детските книжки

Бърди Благдаря за информацията! Аз в клюкатрника не влизам. Попадала съм случайно но не ми допада меко казано!   Там обаче не се обсъжда тази тема както пишеш а е даден цитат на Рени от настоящата тема на който разни потребители с много време и без никакво отношение по темата и вникване в контекста на това за което Рени пише се надпреварват да се подиграват!  


Вяра разбирам разсъжденията ти и с по-голямата част от тях съм съгласна. Напълно си права за интереса на детето и за съобразяването с него. И аз не бих мъчила детето с нещо което му е скучно....... и т.н.

Но не става въпрос да изолираш дедето си от реалността. Въпросът е в дозировката на тази реалност съобразно възрастта. Не намирам как да обясня на 2 годишно което обожава римите в Дядовата ръкавичка и разкошните картинки че животните не се бият както е направил дядото.   А тази книжка точно в този й вариант е предлагана от издателството за 2-3 годишни приятелчета.  

За мен звучи много по-лесно да Не изключиш радиото и да се опираш на оправдания че такава е реалността отколкото човек да полага постоянни усилия да съобразява реалността в която попада детето му да е съобразена с възрастта му!

Ти как обясни на детето си репортажа който сте слушали? По-вероятно ми се струва детето да не попита а родителят да отмине и да си каже че детето не разбира и към момента няма нужда да се обяснява!   Но децата събират много в подсъзнанието си! Всъщност предполагам че ти си обяснила все пак но всеки познава себе си и от там приема че и относно детето си знае най-добре! Аз примерно никога не бих оставила детето да слуша подобен репортаж на възрастта на твоето (разбирам че е в детската градина)

За телевизията да кажа че сме по-скоро на едно мнение с теб!   У дома не пускаме ТВ освен сутрин за 30 мин когато се подготвяме за излизане и то само бебешки предавания за сега с много музика и ведро настроение!  

Вълкът в Червената шапчица избягал през прозореца? Ах, ако харесвах емотикони, щях да използвам онази жълта, отрязана, ухилена глава! Дали някое дете няма да се изплаши, че щом вълкът не е убит, то може да посегне на друга шапчица? В прекалената поза да сте хуманни, грижовни майки, в крайна сметка ставате смешни и наистина изглеждате абсурдни. Отвратително. Какъв е проблема, русалката да не се омъжи за принца? В крайна сметка, той длъжен ли е да се жени за жената, която го обича. Ами той не знае това!!! Като дете винаги съм се чудила, защо не му го напише това, че го обича, след като не може да говори. Превърнала се в пяна... Все пак в морска пяна, камъкът си тежи на мястото. За какво й беше да става човек?  Във всяка приказка има поука. Червената шапчица- не излизай сам на улицата, дори и баба ти да не се чувства добре. Спящата красавица- ако постъпиш тъпо, ще загубиш 100 години от живота си напразно. Дивите лебеди- говори смело това, което мислиш и се защитавай достойно, за да не ти се налага да пипаш коприва. И вие искате да лишите децата си от това безценно богатство- да разсъждават?!  Какво лошо са ви сторили вашите деца?

Хихи, Шанел, допадна ми поста ти, честно казано.
Само за Малката русалка не съм съгласна пък 
Без майтап, така си е. Разбира се, че всички имат поука... и че обогатяват. И да мислиш вместо авторите и вместо децата си, като преиначаваш историите също ми се вижда лоша услуга. Не можем да сме убедени, че сме по-умни нито от едните, нито от другите 

Защо не си съгласна за русалката? Първо, тя е малка, а напусна дома си. Иначе всички пищят, че 5 момичета изчезнали за два месеца. Второ- несподелената любов не е най- здравословното преживяване. Ами по-добре, че стана на пяна, вместо да забие някой пиян сватбар.

Не намирам как да обясня на 2 годишно което обожава римите в Дядовата ръкавичка и разкошните картинки че животните не се бият както е направил дядото.   А тази книжка точно в този й вариант е предлагана от издателството за 2-3 годишни приятелчета.
[/quote]
Аз пак съдейки по моето дете не мисля, че книжките имат чак такъв възпитателен ефект, върху децата, те им служат по-скоро за забавление и удоволствие. Дали детето ще е жестоко към животните зависи от това как го възпитават родителите и средата около него, а не какво е прочело в Дядовата ръкавичка. Освен това, аз и в предният си пост казах, че поне при моята дъщеря този епизод с боя се радва на нулево отношение за разлика от много други моменти в приказката, които тя коментира. Щастливата спомена, че можело подсъзнателно да влияят тези сцени с боя, ако имаше нещо такова според мен все пак по нещо щеше да си проличи.

Превърна се в нещо, което не е. Колко жени се опитват да бъдат какви ли не заради даден мъж и после плачат, че загубили себе си? Не можеше да общува с човека, когото обича, а когато не можеш да общуваш си прецакан.
В приказките има много поуки, които не е задължително да се осъзнаят на момента.
В къщи обичаме да дискутираме както дадени филми, така и книги, че даже и приказки. На децата им прави впечатление. Даже вчера бях изумена как голямата чете на малката приказка за коня и магарето дето коня бил горделив и не помогнал на магарето, то умряло и коня бил натоварен и с целия багаж на магарето, че и с неговата кожа и как се жалвал после защо така е сглупил и и обяснява как трябва да сме задружни в къщи и да си помагаме. Естествено я похвалих, че е разбрала поуката от приказката сама. Беше много горда.

Ама най-лесното нещо е да обясниш на детето си защо дядото е бил ръкавичката ако то се впечатли от тази част. Като всеки човек се е стреснал когато я е видял тя да мърда и понеже се е уплашил първото, което му идва на човек е да удари. Ама не е хубаво, защото животинките ги боли. Вместо да удря можеше да провери какво мърда вътре. Много по-трудно ми е да обясня осиновяването и защо изобщо има деца за осиновяване. Това ми бе най-трудната част, то по-лесно беше да говорим за секс и презервативи и къде изчезна Петканчо /че това в чинията и на Великден е всъщност той/

Ооокей де, не мА бийте 
Принципно сте прави, като се замисли човек, даааа... Ама какво да направя - жал си ми е за нея и това е, милата. Неразбрана си остана, че и се погуби, и то в преследване на мечтите любовта и си - единствената... Ми тъжно си е... 
Нали все по филмите казват, че за мечтите и любовта трябва да се борим. Ама... то пък трябва да е все пак в границите на реалното и възможното, а не да се самоунищожаваме.
Да.. ето... как хубаво ма размислихте...
И после нека още някой каже, че тези приказки били глупави или остарели... да бе да...

И аз, много, много ме тормозеше тази мисъл.

Каза се вече, приказките по един достъпен за децата начин ги учат на основни житейски ценности и на справедливост. Четенето на приказки е част от успешното възпитание, просто защото не винаги можем да даваме личен пример.

Сове, и аз исках щастлив край, и аз страдах всеки път, но живот... Както писах в другата тема, Русалката ни учи, че междувидовите интимни отношения са нежелателни и непродуктивни. 

Аз вече се обърквам, но не беше ли темата за малки дечица, двегодишни? Защото на този етап цензурирам, но когато дъщеря ми стане на 5 примерно, ще започна да й чета и по-брутални приказки. Или сама да си ги чете.

Иначе е факт, че не се впечатлява от рязането на корема на вълка, защото знае, че и моя корем е рязан, за да излезе оттам тя.  

Ами темата може и да е за двегодишни - не знам. Но тук се намесиха приказки, които мислех че е ясно на всеки, са всичко друго, но не и за двегодишни.
Лесно е, бруталните, вместо да се "изменят" могат да се поотложат.
А ние си ги обсъждаме тях.

ИрПуц, все се надявах тайно някой път края да е друг.. ама не би 

"Малката русалка" в пълния ѝ, оригинален текст, е изключително дълбока и сериозна приказка. Някъде за 30+. Това никак не ме спира да я чета именно в този вариант на детето си и да обяснявам какво и как, защото никаква нормална мотивация във версията на Дисни не откривах. Практически бях го забранила, поради крайно зловредния сюжет. Това по моя преценка.

Темата е за агресията, но прераства в тема за цензуриране на съдържанието на детските издания. Продължавам да твърдя, че никак не можем да предугадим какво ще шокира едно дете, пък било то и нашето. Мога да споделя, че моето беше шокирано от един случай точно с Франклин - беше свързано с подаръци, разгласяване на тайна и Франклин трябвало да се раздели със своя подарък като наказание за казаното в повече. Не щеш ли, случи се да я четем в навечерието на РД на моето дете. Е, няма такъв шок ... Никои кървища и битки не са предизвиквали подобна реакция. Всички извънземни ряпа да ядат пред заплахата, че някой може да го накара да се раздели със своя подарък ...

Не бива да има надценяване на нашите възможности за обезпечаване на безоблачно детство. Това е утопия. Детето трябва да се "ваксинира" за нещата в живота овреме.

Лоана, интересен пример си дала с Франклин.
Много по-различни са възприятията на децата от нашите и е грешно да ги прекарваме през нашата призма и да се ужасяваме, че ще прочетем на детето неща, на които детето всъщност не обръща никакво внимание или възприема по съвсем различен от нас начин.

Децата ни са различни а и ние самите също! Това е ясно на всеки така или иначе!
Но мисля че не става ясно че аз лично не говоря за цензуриране и пренаписване на цели книги особено тези за подрастващи.

Мисълта ми беше че по мое наблюдение в Бг детски книжки (за най малките приятелчета) има много агресивни моменти - думи и картинки които не са подходящи за малки дечица. Радвам се че и други родители са все пак чувствителни към това и вече споделиха! Благодаря!  

Пинокио Малката Русалка Дивите лебеди  и т.н. са литературни произведения които се изучават в училище и които за мен не са в категорията Детски Книжки.

Писах че говоря най-вече за тези римушки за две-три годишните. Всичките които имаме ние са на горска тематика и от български автори (срам не срам повечето неизвестни за мен като имена).

Обаче темата се развива в друга посока и няма нищо лошо в това! Имам доста какво да споделя и за по-сериозните книги и ще гледам да пиша тази вечер!

Примерно за Пинокио - тук се учи  от деца на 10 годишна възраст и се разисква Парадокът "Пинокио". Ако Пинокио каже: Носът ми ще порасне и ако той наистина порасне това означава че Пинокио е казал истината а носът му все пак е пораснал. Ако не порасне значи Пинокио е излъгал а носът му не расте!  

В разни такива разсъждения ни въвличаше и нашата учителка едно време преди сто лета! Та ще пиша и аз по-късно да споделя и моите емоции във връзка с по-сериозните детски книги!    

А ти защо държиш да му обясняваш, Че играЧките не се бият? Това което описваш не е агресия, детето разиграва приказката и всъщност е едно прекрасно упражнение. Детето бие ли си играЧките без повод? Дори в този слуЧай не е непременно притеснително поведение. Ами и ние сме разигравали Червената шапЧица. Знаеш ли колко пъти ми е бил 'разпорван' корема и пълнен с камъни (възглавници)?   И дъшеря ми е била вълка и си умираше от смях да и набутам възглавниците под блузата. Това  не е направило нито една от нас Джак ИзкормваЧа. И при цялото това 'насилие' с което я възпитавам, не познавам нито едно по-миролюбиво същество от нея. Никога не е ударила играЧка, за дете и дума да не става. И когато я удрят, пак не се защитава. В детската градина Чак ми казаха Че е прекалено миролюбива. А колко е състрадателна, не мога да ти опиша. ВЧера ме молеше със сълзи на оЧи да направя път на една линейка защото беше тоЧно зад мен, а не ме пускаха в съседната лента, пък аз нямаше как да се изпаря. В същото време имаме познато дете, което от време на време проявява агресивност, пък не му Четат приказки, та няма наЧин да е прихванало от там.


Не, не и обясних абсолютно нищо. Какво трябваше да и обясня? Що е то прободна рана или какво е неидентифициран труп? ТоЧно защото я познавам, знам Че тя пита за всяко нещо което я е заинтригувало, в слуЧая не попита нищо. Не и обяснявам също какво е понижение на кредитния рейтинг, икономиЧеска криза и други неща които неминуемо е Чула по новините. Ако бях врътнала копЧето опредлено щях да предизвикам повеЧе интерес. СлуЧвало се е обаЧе да види предавания за войни по телевизията, попита какво е война, обясних и. Попита защо се бият хората, също и обясних. Ако бях изклюЧила телевизора, нямаше да се налага да обяснявам, а тя нямаше да знае и съвсем не съм ссигурна Че първото е по-добро.

По въпроса за телевизията, не сме на едно мнение, защото като казвам Че не е гледала телевизия, имам пред вид Че поЧти до 4 годишна възраст тя дори не знаеше Че по телевизията има детски предавания, нищо не гледаше, не 30 минути ами и 30 секунди не е гледала.   За телевизията бях абсолютно безкомпромисна.

Разрових се из старите книги и ето това сме Чели на 2-3 години на български:
Дядо ряпа вади
Дядовата ръкавиЧка  
ЛеЧе-буболеЧе (абсолютно безобидна, мисля Че можеш да опиташ)
Поредицата 'Във вълшебната гора', от нея имаме много и не помня някъде да е имало насилие под каквато и да било форма
Мишоран Калпазан
Врана неразбрана (тя кълве едно плашило, на теб може и да не ти хареса)
БуболеЧка преЧка (много любима за моето дете, но има една мравка дето плаши всиЧки животни наред, може и да не я одобриш, макар Че няма тупаник)
Бременските музиканти (но може би по-скоро малко над 3 години, там пада здрав пердах)
Гъбарко (също много любима, но пък той е много вироглав ако те е страх от лоши примери)
Работна Мецана (тя пък си остави децата гладни... )
Медената пита (пЧелите обаЧе са силно агресивни в опита си да спасят медеца)
Зайовата къщиЧка (лисицата много я плашат, но до бой не се стига)
Задружните животни (пак има заплахи за саморазправа)
Петленце- златно гребенЧе
Сламено теленце с насмолено краЧенце (също безобидна според мен)

Лоана бих се съгласила до някаква степен че не можем да предугадим какво би шокирало едно дете (макар че според мен това зависи от сензитивността на родителя и усилията които полага да разпознава сигналите на детето си) но ако пък вече виждаме какво го тревожи и на къде са тръгнали да се рзвиват нещата безучастни ли да останем?    

Не успявам да се включа още по темата с по-сериозните книги а ми се иска няколко неща да сподея но ще кажа само че аз лично страшно силно преживявах всичко прочетено.

И до ден днешен като си помисля за Малката Кибритопродавачка и физически мога да почувствам студа!  

Като дете бях изключително привързана към баба си! Жива и здрава да ми е много си я обичам и сега. От тази приказка нищо друго не съм преживявала така драматично колкото това че в мен се загнезги огромен страх че нещо ще се случи с баба ми. Драмата ми наистина беше сериозна и до сега като че е останало някакво неизлекувано кътче в душата ми и едни страхове със същия привкус от детството ми ми засядат на грърлото от време на време! Била съм 6-7 годишна когато се запознах с Малката Кибритопродавачка и мисля че ако можех да избирам и да върна времето бих си я запазила за възрастта поне след 10 г.

И няма как да не използвам себе си за мерило когато става въпрос за собственото ми дете и относно решенията които вземам за него!

Дядовата ръкавичка примерно ми е много любима. Знаех я наизуст на 3 години но отлично помня как се чудех за какво му е на дядото да трепе мишката и какво ще прави с нея. Другите е ясно че на кожухчета ще ги прави а заякът ще го яде но за мишката ми беше някак нелогично!    

Също ми беше много неясно какво значи: Зер ако я не намери / Баба с кремък ще го дере! Буквално си представях как го дере бабата по лицето с пръчка (понеже не знаех какво е кремък)